Джефри Дивър
Сенчеста зона (25)

24

— Сакс се връща.

Автомобилният двигател избоботи край къщата.

Райм разговаряше с Тъкър Макданиъл и Лон Селито и двамата дошли малко след като Доктор Смърт бе изгонен най-позорно от дома му.

В този момент Сакс сигурно слагаше полицейската карта на предното стъкло и после щеше да тръгне към входната врата, изчисли Райм. И наистина, миг по-късно вратата се отвори и стъпките й отекнаха по коридора.

Тя влезе, кимна на присъстващите и отдели една секунда повече, за да огледа Райм. Той забеляза израза на лицето й: нежност, примесена с клинично око, типично за всички близки на тежко болни хора и инвалиди. Тя бе чела много повече за квадриплегията от него, можеше да се справи с всички задачи, включени в ежедневието му, и понякога го правеше. В началото Райм се срамуваше, но когато тя отбеляза с чувство за хумор и дори леко флиртувайки: „С какво това е по-различно от всяка друга възрастна съпружеска двойка?“, той се предаде. „Добро попадение“ беше единственият му коментар.

Което не означаваше, че не й крещеше като на останалите и не я тормозеше с капризите си.

Той също я изгледа, после се обърна към таблото с веществените доказателства.

— Къде е наградата? — огледа се тя.

— Оказа се, че нещата са представени невярно.

— Какво искаш да кажеш?

Той й разказа за малката хитрост на доктор Копецки.

— О, не!

— Да. Никакво преспапие.

— И ти го изгони?

— Не аз, а Том. Представи се отлично. Но сега не искам да говорим за това. Имаме по-важна работа — той погледна към чантата й. — Какво носиш?

Тя извади оттам няколко дебели папки и отвърна:

— Взех списък на хората с достъп до компютърните кодове на „Алгонкуин“.

— Ами на недоволните служители? И онези с психически отклонения?

— Никой от тях не е свързан с кодовете.

Сакс разказа подробно за срещата си с Анди Джесън: нямало архив на работилите в тунелите за парното близо до подстанцията на Петдесет и седма улица. Нямало явни терористични заплахи, но шефът на охраната ще провери още веднъж в архивите.

— Говорих и със завеждащия отдел „Специални проекти“. Най-общо това е отделът, който се занимава с алтернативните енергии. Казва се Чарли Сомърс. Симпатяга. Той ми направи профил на човека, който би могъл да свърже кабела и да предизвика електрическа дъга. Трябва да е работил с ток, занаятчия, военен електротехник, телефонен техник, специалист по авариите…

— Това твое определение ли е? — погледна я Селито.

— Не, така се нарича. Специалист по авариите, старши майстор, така да се каже. И е много вероятно да е такъв. За да предизвикаш една от тези дъги, ти трябва известен практически опит. Не може просто да го прочетеш в интернет.

Райм кимна към бялата дъска и тя написа резултатите си в резюме.

— Колкото до компютъра, трябва да си изкарал курс на обучение или да си работил дълго време в такъв отдел. Това също е сложна работа.

Тя обясни, че извършителят трябва да е компетентен и в програмите СКАДА и ПУЕ. Добави и тези подробности на дъската.

— Колко имена съдържа списъкът? — попита Селито.

— Над четирийсет.

— Олеле! — измърмори Макданиъл.

Райм предположи, че вероятността едно от имената в този списък да е на престъпника е голяма. Надяваше се Сакс и Селито да намалят броя на възможните извършители до приемливо число. Но това, което искаше най-много в момента, бяха улики. Разполагаха със съвсем малко, поне онези, които можеха да се окажат полезни.

Изминаха дванайсет часа от атаката, а те не бяха мръднали и крачка напред с идентифицирането на човека от кафенето, нито на някой друг.

Липсата на всякакви следи беше изнервяща, но още по-плашещо беше следното изречение от профила на извършителя: „Голяма вероятност извършителят да е същият човек, откраднал 25 метра кабел «Бенингтън» и 12 сплит болта. Планирал ли е други атаки?“.

Дали в момента не свързваше някъде кабел към друг кръг? За атаката над автобуса нямаше никакво предупреждение. Дали това не беше неговото modus operandi? Всеки миг отнякъде можеше да долети новината, че е имало втора електрическа дъга, убила десетки души.

Мел Купър направи копие на списъка. Сакс, Пуласки и Селито взеха половината, Макданиъл щеше да предаде останалите на федералните агенти, за да ги проследят. После Сакс взе донесените от „Алгонкуин“ лични досиета, задържа онези, които съвпадаха с избраните имена от списъка, другите подаде на Макданиъл.

— Този Сомърс според теб заслужава ли доверие? — попита я Райм.

— Да. Проверих го. Той ми даде това.

Тя извади малкия електронен уред и го насочи към контакта близо до Райм. Натисна един бутон и прочете съобщението на екрана.

— Хм. Двеста и четирийсет волта.

— Я го насочи към мен. Аз съм зареден до дупка.

Тя се засмя и насочи уреда към Райм. После вдигна съблазнително (както му се стори) вежди. Телефонът й избръмча и тя го вдигна, загледана в дисплея. Проведе кратък разговор и затвори.

— Беше Боб Кавано, вицепрезидент на „Алгонкуин“ и производствен директор. Трябваше да провери за евентуална връзка между служителите им и терористични организации. Нямало сведения за заплахи от страна на еко терористи или атаки срещу заводите на „Алгонкуин“. Но има доклад за проникване в една от големите им подстанции във Филаделфия. Бял мъж, към четирийсетте. Никой не знае кой е бил и какво е правил вътре. Няма доклад от охраната, защото нямало щети. Полицията не е открила нищо. Това е станало миналата седмица.

Раса пол, години…

— Това е нашият човек. Но какво е търсил там?

— Няма други опити за проникване в подразделенията на компанията.

Дали мисията на извършителя не е била да събере информация за охраната на подстанциите и на цялата мрежа? Райм можеше само да размишлява над това и когато му дойде времето, да намести инцидента на точното място.

Телефонът на Макданиъл иззвъня. Той го вдигна и се загледа с отсъстващ поглед в написаното върху бялата дъска, после затвори.

— Т и К са прихванали нов разговор за терористичната група „Справедливост за…“.

— Какво са чули? — попита припряно Райм.

— Нищо съществено. Но едно е интересно: чули са кодови думи, използвани преди за едрокалибрени оръжия. Нашият алгоритъм изолира думите „хартия и материали“.

Той им обясни, че терористите често закодират съобщенията си, като използват такива безобидни думи. Наскоро във Франция била предотвратена атака, благодарение на подслушан разговор между известни негативисти, използвали думи като „gateau“, „farine“ и „beurre“, френските съответствия на „торта“, „брашно“ и „масло“. Оказало се, че наистина се отнася за съставки на бомба: експлозиви и детонатор.

— От „Мосад“ твърдят, че групировките на „Хизбула“ понякога използват съчетанията „офис материали“ или „материали за парти“, а всъщност става дума за експлозиви. Подозираме, че освен Рахман в групата участват и поне още двама души. Компютърът ги определя като мъж и жена.

— Казахте ли на Фред? — попита Райм.

— Добре, че ме подсети — Макданиъл извади отново телефона и пусна говорителя.

— Фред, обажда се Тъкър. Пуснах те на микрофона у Райм. Някакви попадения?

— Моят информатор действа. Напипал е следа.

— Напипал следа? И няма нищо конкретно?

Кратка пауза. После Фред изрече:

— Нямам нищо. Не още.

— Т и К откриха някои неща.

И той информира агента си за кодовите думи и за вероятността да са замесени мъж и жена.

Делрей го увери, че ще предаде информацията на своя човек.

— Значи се съгласи да работи при този бюджет?

— Да.

— Знаех си. Ако ги оставиш, тези хора ще ти се качат на главата, Фред. Така работят информаторите.

— Случва се — отвърна глухо Делрей.

— Ще поддържаме връзка — Макданиъл изключи. — Тази проклета сенчеста зона. Няма как да бръкнем навсякъде.

Да бръкнем? Негативисти?

Селито потупа купчината досиета на служителите на „Алгонкуин“ пред себе си.

— Аз отивам в управлението. Ще раздам това на хората си. Ох, ще бъде дълга нощ, братле.

Часът беше единайсет и десет.

„Нощта наистина ще е дълга — помисли си Райм. — За мен също.“ Главно, защото на този етап той нямаше какво да прави.

От всичко най-много мразеше да чака!

Загледан в оскъдната информация на бялата дъска, той си каза ядосано: „Движим се прекалено бавно, а се опитваме да хванем престъпник, действащ със скоростта на светлината“.

Профил на извършителя

• Мъж

• Около четирийсетте

• Вероятно бял

• Възможни очила и шапка. Вероятно с къса руса коса

• Тъмносиньо работно облекло, подобно на носеното от работниците на „Алгонкуин“. Познава отлично електрическата система. Отпечатъкът от обувка предполага добро физическо състояние без малформации в краката и затруднения при придвижването. Голяма вероятност извършителят да е същият човек, откраднал 25 метра кабел „Бенингтън“ и 12 сплит болта. Планирал ли е и други атаки? Проникването в склада на „Алгонкуин“ е станало с ключ

• Вероятно работи в „Алгонкуин“ или има контакт с техен служител

• Връзка с терористични организации? Със „Справедливост за (неизвестно)“? Терористична група? Включен ли е човек с име Рахман? Закодирани съобщения за движение на парични средства, оживление сред определени кръгове и слухове за нещо „голямо“?

пробивът в охраната на склада на „Алгонкуин“ във Филаделфия вероятно има връзка с атаките

— разкрития от СИГНИТ: кодови думи за оръжие, „хартия и оборудване“ (оръжие и експлозиви)? Бойната група включва мъж и жена

• Вероятно е изучавал СКАДА — програма за управление и контрол на данните, и ПУЕ — програма за управление на енергията

• Управленските програми на „Алгонкуин“ и „Енетрол“ са базирани на „Юникс“

• За да произведе дъга, вероятно е телефонен техник, специалист по авариите, електротехник, конструктор на електрически машини, старши инспектор или военен