Джефри Дивър
Сенчеста зона (21)

20

Амелия Сакс не искаше да показва целия списък на Сомърс. Беше твърде вероятно той да познава лично служителите и да отхвърли възможността някой от тях да се окаже заподозрян само от лични симпатии. Или обратното, да насочи вниманието й към някого, защото по принцип му се струва съмнителен.

Тя не обясни мотивите си, поиска само да й направи профил на човек, способен да организира атаката и да използва компютъра.

Сомърс отвори пакет „Доритос“ и й предложи. Тя отказа и той напъха в устата си една шепа. Видът му с нищо не напомняше на изобретател. С рошавата си глава и измачканата риза на бели и сини райета по-скоро имаше вид на автор на реклами на средна възраст. Имаше си и леко коремче, и очилата му бяха модерни, въпреки подозренията й, че след думите „made in“ на етикета следваше името на азиатска държава. Бръчките около очите и устните се забелязваха само отблизо.

Сомърс отпи глътка газирана вода и каза:

— Първо да помислим за пренасочването на тока към подстанцията на Петдесет и седма. Това би стеснило периметъра. Не всеки от работещите тук би могъл да го направи. Всъщност само малцина ще се справят. Трябва да познават СКАДА. Това е нашата програма за наблюдение и контрол на данните. Тя се управлява от Юникс. Трябва също така да е запознат и с ГТУЕ — програмата ни за управление на енергията. Нашата е „Енетрол“. Също базирана на Юникс. Юникс е сложна оперативна система. Използва се при големите интернет рутери. Не е като Уиндоус и Епъл. Затова не може просто да погледнеш в интернет и да се научиш да работиш с нея. Ще ти трябва учител, познаващ добре СКАДА и ГТУЕ. Трябва да изкараш курс или най-малкото да чиракуваш в контролната зала между шест месеца и година, за да се научиш да работиш с тях.

Сакс записа чутото, после попита:

— А за електрическата дъга? Кой би могъл да свърже кабела?

— Кажете ми как точно го е направил.

Тя му разказа за кабела и за железния знак.

— И е бил изваден навън през прозореца? Като пушка?

Тя кимна.

Сомърс замълча за момент. Мислеше за нещо.

— Той би могъл да убие десетки хора… и после пожарът. Ужасно.

— Кой би могъл да го стори? — върна го на земята Сакс.

Той се отплесваше за пореден път. Явно го правеше често. След няколко секунди заговори:

— Знам, че питате за хората от „Алгонкуин“. Но трябва да знаете, че дъговите искри са първото нещо, което научава всеки електротехник. Независимо дали работи като частник, в строителството, за електроцентрала, за армията или за флота… Щом работи с достатъчно ток, човек трябва да знае правилата, за да може да предотврати авария.

— Искате да кажете, че който знае как да предотвратява дъга, знае и как да я предизвика?

— Точно така.

Тя записа още нещо в бележника си, после отново го погледна.

— Нека сега да се съсредоточим върху служителите на компанията.

— Добре. Кой от нашите би могъл да свърже правилно кабела? Човекът явно знае как да работи с кабели под напрежение, значи трябва да е лицензиран електротехник, телефонен техник или отговорник по авариите.

— По авариите ли?

Сомърс се засмя.

— Интересна работа, нали? Това са главните техници, които отговарят за аварийните екипи в случай на прекъсване на електроподаването, късо съединение или друг проблем по веригата. Имайте предвид, че по-голямата част от висшия състав са тръгнали именно от този пост. Не бива да мислите, че понеже са станали бизнесмени и седят зад бюра, няма да ви свържат трифазен работен панел дори и насън.

— И да предизвикат волтова дъга.

— И да предизвикат волтова дъга. Трябва да търсите човек, обучен да работи с програмите за контрол и управление на Юникс. И със стаж като телефонен техник. Или авариен техник в нашия бранш. Също и в армията. Армията, флотът и военновъздушните сили произвеждат много електричество.

— Благодаря за това сведение.

Разговорът бе прекъснат от почукване на вратата. Появи се млада жена с обемиста папка в ръце.

— Госпожица Джесън ви изпраща това. От „Човешки ресурси“ е.

Сакс пое резюметата и досиетата на служителите и й благодари.

През това време Сомърс се зае с десерта — малък кейк с надпис на опаковката „Домашен“. Изяде го и разопакова още един. Отпи от газираната вода и я погледна:

— Искате ли да ви кажа нещо? — тя вдигна вежди. — Може ли да ви изнеса кратка лекция?

— Лекция ли?

— По безопасност.

— Съжалявам, но нямам много време.

— Ще бъда кратък. Важно е за вас. Току-що си помислих, че късметът ви е изиграл лоша шега, като ви е изпратил да издирвате този… как го наричахте?

— Извършител или престъпник.

— Извършител е по-секси. Ако бяхте по следите на обикновен извършител, банков обирджия, крадец, убиец… там е друго. Вие знаете, че може да има пистолет или нож. Свикнали сте с това. Знаете как да се защитите. Учили сте се как да се справяте с такива. Но електричеството е оръжие и капан… това е нова игра за вас. Тук става дума за енергия. Нещо невидимо. И я има навсякъде.

В съзнанието на Амелия веднага се появиха парченцата разтопен метал. И онези ужасни кръгли дупчици по кожата на Луис Мартин. Спомни си и обгарялото място на престъплението и потръпна от отвращение.

Сомърс посочи към знака на стената си.

Не забравяйте ръководството на Националната асоциация за противопожарна защита 70.

Прочетете и запомнете.

Ръководството на НАПЗ 70 може да спаси вашия живот!

Сакс бързаше да продължи разследването, но искаше да чуе какво ще й каже той.

— Имам много работа, но моля ви, продължете.

— Първо, трябва да знаете, че електричеството е много опасно оръжие. Затова трябва да научите поне нещичко за амперите и за волтовете му. Знаете ли какво означават тези думи?

— Аз… — смяташе, че има някакви познания, но сега изведнъж осъзна, че е пълен дилетант.

— Нека да сравним електрическия кръг с водопроводната мрежа: водата върви по тръби. Налягането на водата се създава в тръбите. То придвижва по тях определено количество вода с определена скорост. В една или друга степен тя се придвижва лесно, в зависимост от диаметъра и състоянието на тръбите. При електричеството е същото, само че вместо вода, имате електрони, вместо тръби — кабели или други пренасящи съоръжения, и вместо помпа — генератор или батерия. Налягането, което движи електроните, се нарича напрежение. Количеството електрони, придвижващи се по кабела, се нарича ампераж или сила на тока. Съпротивлението се измерва в омове, определя се от диаметъра, дължината и вида на кабела или проводника, по който тече токът.

„Това беше полезно“ — помисли си Сакс.

— Никога не са ми го представяли по този начин.

— Сега да поговорим за силата на тока. Запомнете, това е количеството на движещите се електрони.

— Добре.

— Колко ампера са необходими, за да убият човек? При петнайсет милиампера ще изпитате мъчителна болка и ще усетите дихателни проблеми. При сто милиампера на заряда ще получите фибрилация на сърцето и ще умрете. А това количество се равнява на една десета от един ампер. За сравнение, вашият сешоар харчи десет ампера.

— Десет? — прошепна Сакс.

— Да, детектив. Един прост сешоар. Десет ампера, между другото, са напълно достатъчни за електрическия стол.

Сякаш вече не беше достатъчно изплашена.

Той продължи:

— Електричеството е като Франкенщайн. Помните ли, че беше съживен от мълния? Точно като чудовището, нашият ток е едновременно глупав и умен. Глупав, защото, веднъж създаден, той иска да прави само едно: да се върне обратно в земята. Умен, защото инстинктивно намира най-лесния начин да го направи. Винаги тръгва по най-малкото съпротивление. Може да хванете в ръка кабел, пренасящ стотици хиляди волта напрежение, но ако за него е по-лесно да се върне назад, вие сте в пълна безопасност. Но ако се окажете най-добрият проводник към земята… — красноречивият му поглед направи излишно обяснението на последствията. — Ето го моят урок. Запомнете моите три правила за работа с ток. Първо: при всяка възможност избягвайте съприкосновение с него. Този ваш „извършител“ сигурно ще разбере, че сте по следите му и не е изключено да ви заложи капани с кабели под напрежение. Стойте далеч от метал — метални парапети, врати и дръжки, непокрити подове, електрически уреди и машини. Влажни мазета и застояла вода. Виждали ли сте някога на улицата трансформатор или телефонна кутия?

— Не.

— Виждали сте. Но не сте знаели какво представляват, защото градската управа ги замаскира. Работещите части в трансформаторите са грозни и плашещи. В града ги крият под земята, в невзрачни сгради или в боядисани в неутрален цвят заградени места. Може да стоите до трансформатор с протичащ през него тринайсет хиляди волта ток и нищо да не забележите. Така че си отваряйте очите за всичко, което би могло да има нещо общо с „Алгонкуин“. И стойте по-далеч от него, ако можете. Но трябва да знаете, че дори да си мислите, че го избягвате, пак не сте в безопасност. Има нещо, наречено „остров“ или резервно захранване.

— Да кажем, че електроподаването е спряно в една част на града, както стана днес. И вие си мислите, че във веригата няма ток, нали? И сте в безопасност. Но може и да не е така. На Анди Джесън много й се иска ние да сме единствените доставчици в града, но истината е, че не сме. Сега градът се снабдява с енергия чрез разпределящи генератори и по-малки производители вливат ток в нашата мрежа. И ако „Алгонкуин“ спре електроподаването, но друг, по-малък източник все още налива енергия в мрежата, в празното пространство се получава остров, захранен с електричество. Освен това има и обратно захранване. Изключваш прекъсвачите и отиваш да работиш, сигурен, че в мрежата няма ток. Но линиите с ниско напрежение може да започнат да връщат енергията обратно към трансформатора…

Сакс разбра.

— И трансформаторът го предава обратно.

— Именно. И мъртвият кабел в буквалния смисъл на думата оживява.

— Има ли достатъчно енергия да нарани човек?

— О, да. Да не забравяме и за индукцията. Дори да си сигурен, че си изключил кръга и не се забелязват никакви признаци на живот, няма и острови, кабелът, по който работиш, може отново да се захрани, ако наблизо има кабел под напрежение. Причината е в индукцията. Потокът енергия от един кабел може да наелектризира съседен, ако той е достатъчно близо.

И така, правило номер едно: избягвай електрическия ток. Ако не можеш да го избегнеш, вземи предпазни мерки. Облечи защитно облекло. Гумените ботуши и ръкавици са задължителни, и не онези префърцунени ръкавици, дето ги гледаме в шоуто „Разследвай престъпление“. Вземи дебели ръкавици за работа на обект. Използвай изолирани инструменти или още по-добре стик, какъвто използват нашите техници. Те са от фибростъкло като стиковете за хокей, с прикрепени към тях различни инструменти. Те са незаменими при работа с линии под напрежение.

Вземи предпазни мерки — повтори той. — Помни правилото за най-малкото съпротивление. Човешката кожа е лош проводник, ако е суха. Но ако е влажна, особено от пот, съпротивлението спада драстично от солта. Ако имаш рана или изгорено място, тогава кожата става отличен проводник. Сухите кожени обувки са надежден изолатор. Мокрите обувки са като човешката кожа, особено ако си застанал на проводима повърхност, като влажна земя или под на мазе. А ако нагазиш в локва? Олеле!

Ако ви се наложи да пипнете нещо, вероятно свързано с електричество… да кажем, да отворите метална врата, уверете се, че ръцете ви са сухи и обувките ви са с изолация. Използвайте специалния стик или инструменти с изолация и по възможност работете само с едната ръка — по-добре дясната, защото е по-далече от сърцето. Другата ръка дръжте в джоба си, за да сте сигурна, че няма случайно да пипнете нещо и да затворите веригата. Внимавайте къде стъпвате. Виждали ли сте накацали по голи кабели птици? Те не използват специално облекло. Как тогава е възможно да си дремят на металната жица с напрежение от стотици хиляди волта? Защо не виждаме от небето да падат печени гълъби?

— Защото не докосват друга жица.

— Именно. Щом не докосват друга жица или мачта, няма проблем, токът не минава през тях. Ах, искам да съм като тези птици — размечта се Сомърс.

И това напомни на Сакс колко уязвим е човекът.

— Преди да работите с ток, махнете всичко метално от себе си. Особено бижутата. Чистото сребро е най-добрият проводник в света. След него идват медта и алуминият. Златото също. На другия край са диелектриците — изолаторите. Стъклото и тефлонът, после керамиката, пластмасата, гумата, дървото. Всички те са лоши проводници. Като говорим за това, едно съвсем тънко покритие от тях може да ви спаси живота. Това е и правило номер две: защити се — продължаваше Сомърс. — И накрая правило номер три: ако не можеш да избегнеш допира и не можеш да се предпазиш, откъсни му главата. Всички кръгове — големи или малки — могат да бъдат изключвани. Всички имат прекъсвачи, всички имат предпазители и шалтери. Можете да спрете веднага тока, като натиснете шалтера, изключите прекъсвачите или извадите предпазителите. Дори не е необходимо да знаете къде да ги търсите. Какво става, ако пъхнем две жички в контакта и допрем другите им краища?

— Бушонът изключва.

— Именно. Можете да направите това с всеки кръг. Но помнете правило номер две. Вземете предпазни мерки, ако се наложи да го направите. Защото при по-голямо напрежение допирът на двата края ще произведе мощна искра и ето ви електрическа дъга.

Сомърс се нахвърли на бисквитите, преглътна и каза:

— Мога да продължа часове, но основното е това? Стана ли ви ясно сега?

— Да. Наистина беше полезно, Чарли, благодаря.

Съветите му изглеждаха прости, но Сакс бе изслушала всичко с огромно внимание. Както беше казал и той, не биваше да се пренебрегва факта, че това оръжие беше съвсем ново за нея.

Би ли могъл Луис Мартин да избегне смъртта? Отговорът беше: не.

— Ако имате нужда от техническа помощ, обадете се — завърши той и й даде два телефонни номера. — И… чакайте малко…

Подаде й черна пластмасова кутия с бутон отстрани и екран от течен кристал отгоре. Приличаше на удължен мобилен телефон.

— Това е едно от моите изобретения. Безконтактен детектор за електрически ток. Волтметър. Стандартните отчитат до хиляда волта и трябва да си съвсем близо до кабела или клемата, за да го измери правилно. Но този отчита до десет хиляди. И е много чувствителен. Ще усети напрежението от пет-шест метра и ще ти даде точния волтаж.

— Благодаря. Това ще ми е необходимо — тя огледа уреда и се засмя. — Колко жалко, че не са изобретили подобно нещо, което да показва, дали човекът, задаващ се срещу теб по улицата, носи оръжие.

Сакс се пошегува, но изобретателят кимна бавно, явно обмисляше думите. Сбогува с нея, налапа няколко царевични пръчици, обърна се и започна трескаво да чертае скица. Тя забеляза, че първата хартия, към която посегна, беше салфетка.