Джефри Дивър
Сенчеста зона (15)

14

С помощта на СЕМ-ЕРС — сканиращ електронен микроскоп и енергийно разсейващ рентгенов спектроскоп, Мел Купър направи анализ на събраните от Сакс улики от мястото, където извършителят беше свързал кабела за мрежата.

— Намерих минерал, различен от тези във взетия около подстанцията субстрат.

— Какъв е съставът?

— Около седемдесет процента фелдшпат, кварц, магнетит, слюда, калцит и амфибол. И малко анхидрит. Изненадващо голям процент силикон.

Райм познаваше добре геологията на Ню Йорк. Докато беше подвижен, той обикаляше редовно из града, събираше проби от прах и камъни и постепенно създаде база данни, изключително полезна при уточняване местонахождението на извършителя. Но споменатата комбинация от минерали му беше непозната. Със сигурност не беше от района.

— Трябва ни геолог.

Той замълча, замисли се за момент, после набра един телефонен номер с бутона за бързо набиране.

— Ало? — отговори мек, приятен мъжки глас.

— Артър — Райм поздрави братовчед си. Артър живееше наблизо, в Ню Джърси.

— Здрасти, Райм. Как си?

„Днес всички ме питат за здравето — помисли си Райм, — дори и Артър.“

— Добре.

— С Джуди много се зарадвахме на посещението ви миналата седмица.

Райм бе подновил наскоро връзките си с Артър Райм, с когото навремето, докато растяха из предградията на Чикаго, бяха като братя. Той не обичаше уикендите в провинцията, но миналата седмица изненада Сакс с предложение да приемат поканата на Арт и жена му Джуди и да им отидат на гости в малката им вила край брега на океана. Артър го бе уверил, че е направил рампа за инвалидния му стол и вече няма никакви пречки. Те заминаха за два дни заедно с Том, Пами и кучето й Джаксън.

Райм си прекара чудесно. Докато жените и кучето се разхождаха из плажа, двамата с Артър поговориха за наука, за академията и за света като цяло. Трудностите в изразяването на мненията растеше правопропорционално с изпитото количество малцово уиски; подобно на Райм, Артър също притежаваше внушителна колекция.

— Артър, пуснал съм те на говорителя и те слушам с… шайка ченгета.

— Гледах новините. Обзалагам се, че са ти поверили разследването на този инцидент. Ужасно нещо. В пресата го наричат инцидент, но… — той се засмя скептично.

— Никакъв инцидент. Но още не знаем дали е недоволен работник на електрокомпанията или тероризъм.

— Мога ли да помогна с нещо?

Артър беше учен и знанията му имаха широка и стабилна основа.

— Всъщност, да. Имам един бърз въпрос към теб. Поне се надявам да е бърз. На местопрестъплението намерихме следи от странен земен слой, непривичен за града и околностите. Не отговаря на нито една геологична картина в района, поне от познатите ми.

— Държа в ръката си химикалка. Кажи ми какво си открил.

Райм му продиктува резултатите от анализа.

Артър замълча. Райм си представи как братовчед му, потънал в мисли, се взира в листа със съставките, докато умът му проверява възможностите. Накрая той попита:

— Колко големи са частиците?

— Мел?

— Здрасти, Арт. Мел Купър е на телефона.

— Здрасти, Мел, още ли танцуваш?

— Миналата седмица спечелихме конкурса за танго в Лонг Айлънд. В неделя сме на регионалните. При положение, че не се наложи да остана при Райм, разбира се.

— Мел! — извика му Райм.

— Частиците ли? Много са малки. Около нула цяло и двайсет и пет милиметра.

— Добре. Почти съм сигурен, че е тефра.

— Какво? — вдигна вежди Райм.

Артър го произнесе буква по буква.

— Вулканична прах. Идва от гръцката дума за „прах“. Докато е във въздуха, след изригването на вулкана, се нарича пирокласт — разтрошена скала, но на земята се нарича тефра.

— Местна ли е?

Братовчед му отговори замислено:

— Все накъде ще я нарекат местна. Но ако имаше предвид местна за Ню Йорк, вече не. Предвид големия взрив на Западния бряг и силните ветрове някога е могло да се намери в минимални количества на Североизток, но не и сега. В тези пропорции бих казал, че източникът най-вероятно е някъде из Северозападния Пасифик. Може би Хаваи.

— Искаш да кажеш, че щом го има на местопрестъплението, явно е донесен от извършителя или от някой друг?

— Това е моето предположение.

— Благодаря, Арт. Ще се чуем по-късно през седмицата.

— Джуди каза, че ще изпрати по имейла рецептата, за която питаше Амелия.

Райм явно бе пропуснал тази част от разговора между двете жени. Сигурно е било на една от разходките им по крайбрежието.

— Не е спешно — обади се Сакс.

След прекъсването на връзката Райм не можа да се въздържи, вдигна вежди и я погледна учудено.

— Да не си решила да ходиш на курс по готварство?

— Пами ще ме учи — вдигна тя рамене. — Колко трудно може да е? Представям си го като възстановяване на карбуратор, само че с нетрайни материали.

Райм върна поглед на таблицата.

— Тефра… Нашият приятел може да е ходил наскоро в Сиатъл, Портланд или Хаваи. Но не мисля, че тази следа ще ни отведе до нещо ценно. Обзалагам се, че е забрал малко прах от някакъв музей или училище, където има геоложки експонати. Някой знае ли къде се използва вулканична прах? При полиране на скъпоценни камъни например? Като карборунда.

— Съставът й варира и не е постоянен, за да го мелят за промишлени цели. Освен това е много мека.

— Хм. Какво ще кажете за бижутерията? Може пък да правят бижута от лава.

Никой не беше чувал за такова нещо и Райм заключи, че източникът трябва да е изложение в музей или галерия, посетена от извършителя, или пък той просто живееше наблизо. Или беше от мястото, избрано за следващата атака.

— Мел кажи на някого от Куинс да позвъни в музеите и галериите и да разбере кои от изложбите и изложенията в района, пътуващи и постоянни, имат нещо общо с вулкани и лави. Да започнат от Манхатън — той погледна към увитата в найлон метална врата. — Време е да видим какво ни е донесла Амелия, докато е плувала към нас. Новобранец, твой ред е. Накарай ни да се гордеем с теб.