Мел Гил
Метатайната (9)

Глава 5
Всичко има своята противоположност

Дъждът се лееше на леденостудени талази, превръщайки моя обикновено слънчев сутрин прозорец в размазана тъмносива повърхност. Докато бурята вилнееше навън, от портативното радио на бюрото ми звучеше мелодия на „Бийтълс“:

„Ти казваш да, аз казвам не,

ти казваш спри,

аз казвам давай, давай, давай.

О, не, ти казваш довиждане,

аз казвам здравей.“

А моите пръсти потропваха ритмично, плъзгайки се по клавишите на лаптопа.

Светкавица проряза небето и освети кабинета ми, преди гърмът да потопи стаята в пълна тъмнина и тишина. Почаках на луминесцентната светлина на компютърния екран лампите да светнат отново. „Слава богу, че работя на батерии, иначе можеше да загубя всичко“, помислих си аз, докато минутите отлитаха без надежда токът да бъде пуснат скоро.

От мига, в който си казах „аха!“ по време на лекцията за добрите вибрации, осъзнах, че мисията ми да открия и да споделя Метатайната е само наполовина изпълнена. Ако действително желаех да споделя преживяванията и знанията си със света, трябваше да напиша книга. Буквално бръмчах в очакване… Единственият проблем бе, че май Вселената участваше в заговор срещу мен. Наистина ли? Тъкмо си бях помислил, че действително няма никаква причина да не мога да продължа работата си и…

Запалих свещ и започнах да пиша: „Законът за противоположностите“, после се подсмихнах на иронията. Ето, канех се да обясня четвъртия закон на Вселената и той се проявяваше около мен — дъжд и слънце, светлина и тъмнина, звук и тишина, енергия и покой.

Разбира се, това не са единствените примери за закона. Законът за противоположностите понякога е наричан и принцип на практичността. Той гласи, че всички неща са двойствени и всяко от тях има противоположност, което означава, че противоположностите са еднакви по характер, но са различни по степен. Най-простият пример за това е стар живачен термометър. Вместо да гледаш на него като на термометър, нека си представим, че е стълб с температури. В единия край на нашия стълб измерванията съответстват на вкочаняващ студ, докато на другия му край те отговарят на адски пек, а помежду имаме разнообразни степени на студено и топло. Ако започнем надолу от нулата, знаем, че ще става студено. Накрая обаче, като се движим нагоре по температурния стълб, нещата полека ще стават по-топли и по-топли, докато се стигне до наистина горещото. Горещо и студено са еднакви по характер, защото и двете принадлежат на температурния стълб, просто са различни по степен. Това действа за всичко — богат и беден, любов и омраза, близо и далеч. Само помисли, ако поемеш наляво и притежаваш свръхсилата да преодоляваш всяка пречка и да се движиш над водата, накрая ще стигнеш до десния край обратно на същото място, откъдето си тръгнал!

 

Разпознаването на божествения елемент в нас има двойно въздействие. От една страна е невероятно унизително, защото колко от нас наистина живеят така, че да бъдат Божествени? Колко от нас наистина, ама наистина използват максимално, даденото ни от Бога? Колко от нас действително водят живот на пълни обороти?

От една страна е донякъде плашещо, но от друга — е вдъхновяващо. Вдъхновяващо е да си мислиш: „Аз като човешко същество съм способен да бъда Божествен. Но не съм Бог. Няма да бъркам себе си с Бог, но съм способен да бъда Божествен. Способен съм на доброта, която мога да разнеса по света. Аз съм способен като Бог да си служа с езика, за да накарам нещата да съществуват“.

Законът за противоположностите е олицетворен от символа ин и ян. Той е преизпълнен с противоположности: бяло и черно, ин и ян, положително и отрицателно. Символът е особено интересен, защото съвместява универсалните закони. Ин и ян съдържат в себе си същността на другия (малката точка от противоположния цвят във всяка извита част), както научаваме, че всички ние сме част един от друг чрез закона за менталността. Символът опира и до закона за вибрацията с двете изображения на ин и ян, работещи в хармония, за да създадат трети, нов символ на съзиданието. Това е във връзка с предишната ни тема за трите в едно: физическо, умствено и духовно или по-божествената тема за Отец, Син и Светия дух — Земята, Раят и Адът и т.н. Ин и ян имат нещо общо и със закона, който ще изследваме в следващата глава, известен като закон на рода. Ин е женска енергия, докато ян е мъжка по природа. Ян се разглежда като творческа мисъл, докато ин е празният съд от положителна енергия, който я привлича. И двете начала трябва да действат в хармония помежду си, за да са в резонанс и да се превърнат в действителност.

Има една африканска приказка, която илюстрира какво се случва, ако не се научиш как да примиряваш противоположностите. Имало някога една гладна хиена. Минали много дни, откакто била яла, и трудно повярвала в добрия си късмет, когато стигнала до разклонение на пътя и видяла по една коза, хваната като в капан от шубраците в края на всяка пътека. Като всички хиени, и нашата познайница обичала да се възползва от удобните случаи, но този път стигнала до съвсем ново разсъждение: „Защо да тръгвам по едната пътека — казала си хиената, — когато мога да вървя и по двете?“ И така, тя сложила двете си леви лапи на лявата пътека, а десните — на дясната пътека и започнала да върви. Тъй като пътеките все повече се раздалечавали, а тя се опитвала да ги следва, накрая се разкъсала на две!

Макар историята да визира алчността, тя ни учи и да действаме в съответствие със закона за противоположностите, а не срещу него, за да постигнем желаното. Тъй като всичко е съставено от противоположности, това означава, че независимо с колко сложен въпрос се сблъскваме, може да намерим разрешение, когато се издигаме по степените на съответния стълб.

Удобното на закона за противоположностите е, че, без значение колко мрачно ни се струва нещо, в тунела се процежда светлина. Затова, макар че някоя кауза понякога изглежда загубена, решение винаги е възможно — случва се невинаги това да е първият ни избор или това, което очакваме, но винаги има вариант.

Тримата посветени прибавят следната мъдрост към закона:

„Положителният полюс е от по-висша степен от отрицателния и лесно доминира. Склонността на природата е по посока на доминиращата активност на положителния полюс. Затова можеш да промениш своето психично състояние чрез придвижване нагоре към положителния полюс и природата ще ти помогне в начинанието.“

Законът за противоположностите се разглежда и като парадокс, защото, ако всичко има противоположност, тогава би могло да се каже, че то е само наполовина истина, ала тъй като всичко е наполовина истина, може винаги да се постигне приближаване на позициите.

Това означава, че независимо къде си в настоящото положение, имаш властта да промениш нещата, като се издигнеш към положителния край на проблема (или стълба), който най-добре отговаря на нуждите ти. Ключът за работа със закона е приемането на отговорността да движиш себе си към тази степен на стълба, където искаш да бъдеш. Единственото нещо, което определя по кой път ще се придвижваш, е твоят избор или поредица от решения. Затова (макар че може да имаш всички необходими качества за напредък), правиш ли избор, който помага да затвърдиш положението си, например да бъдеш дружелюбен към сътрудниците си или си снизходителен всеки път, когато ти се предостави случай да покажеш, че си далеч по-умен от всички останали в службата?

Една от най-пренебрегваните противоположности, когато става дума за лична отговорност, е приемането. Приемането е противоположност на съпротивата. Това не означава, че би трябвало да понасяш безропотно лошо отношение, да подкрепяш нечестни машинации или да се подчиниш на статуквото, вместо да се стремиш да реализираш способностите си. Но приемането на преживяното е противоположно на противопоставянето. Ако приемаш положението, се издигаш няколко степени по-близо до положителния край. Чрез закона за привличането ще започнеш да привличаш това, от което имаш нужда в живота си. Щом веднъж си приел, започваш да намираш начини, чрез които да се съсредоточиш положително върху целта, която желаеш да постигнеш, вместо да насочваш вниманието си към липсата на необходимото или желаното. Илюстрирахме го в предишната глава с примера за липсващия ни любим човек.

Помни, концентрирането върху отрицателното те смъква по стълба с няколко степени всеки път, когато го правиш. Преди да осъзнаеш, може да направиш положението си десет пъти по-лошо просто защото мислите ти са отрицателни. Вместо това се опитай да се улавяш всеки път, когато започнеш да мислиш негативно, и заменяй тази мисъл с някоя, която е положителна. Не става дума да се издигнеш на ниво, на което още не си готов да отидеш, а само една или две степени над настоящото емоционално състояние.

Добро упражнение за придобиване на навика да се мисли положително е да играете следната игра, докато чакате при задръстване, стоите на опашка или ви остане малко допълнително свободно време. Наблюдавай своето обкръжение и започни да назоваваш колкото е възможно повече неща, които харесваш или намираш за благоприятни. Дай простор на въображението си! Във всяко положение има нещо положително, дори да е просто цветът на стените, които ти напомня за твоето детско одеялце или за цвета на косите на баба ти.

 

„Всеки избор, всеки момент определя твоя живот!“

 

Подобно на закона за вибрацията, и законът за противоположностите е завладяващ. Може да започнеш да променяш полярността на другите чрез промяна на своята полярност. Колко често един комплимент повдига духа ти или грубата забележка те потиска! Затова избери да виждаш доброто у другите и го прилагай като предимство. Бъди малко по-любезен. Направи комплимент. Усмихни се. Ще се изненадаш с каква лекота ти се отвръща със същото. Преди няколко години точно на тази идея бе посветен филм със заглавие „Предай нататък“. Дванадесетгодишният Тревър Маккинли е заинтригуван от задание в клас, при което г-н Симоне иска от учениците си да помислят за нещо, което би направило света по-добър, и после да го осъществят. Тревър решава да „предаде нататък“ три добри дела, но не като отплата или възнаграждение за минали услуги, а просто за да подобри бъдещето. На свой ред, той вярва, че получателите ще извършат добри постъпки за другите около тях. Това, което първоначално смята за провал, се превръща в голям успех, когато репортер, облагодетелстван от добро дело, проследява проекта „предай нататък“ до неговите корени.

Съгласен съм, че светът невинаги е толкова слънчев, колкото Холивуд го прави да изглежда. Животът рядко е опакован в хубав малък пакет с идеално завързана панделка. Но той, независимо от всичко е дар. Знам, че се случват лоши неща и хората се държат по неприемливи начини, но чрез приемането на тази истина и с избора да виждам доброто аз започвам да променям моята действителност, привличам положителни неща и положителни възприятия в живота си.

 

„За да се радваш на щастие в своя живот, трябва да разбереш няколко прости неща. Постигането на щастието е процес. То не е нещо, което получаваш веднага, и вече си приключил, защото имаш своето щастие. То е нещо, което постоянно постигаш отново и отново през целия си живот.

Начинът да се направи това е да се разбере какво всъщност ти носи задоволство в живота и то да се постигне. Едно от ключовите неща, които трябва да се помнят, е, че част от този процес е споделянето на щастието с други хора. Колкото повече споделяме щастието и колкото повече учим другите как да постигнат щастие и удоволствие в живота си, толкова по-щастливи и доволни ще бъдем от постигнатото! Продължавай пътуването си, осъществявай повече замисли и ще имаш повече щастие в живота си.“

 

Законът за противоположностите (полярността) е популярен и в полето на здравеопазването. Националният институт по здравеопазването признава лечение, наречено терапия на полярността, предназначено да помогне на пациенти с разнообразни здравословни проблеми чрез балансиране на потока от различни енергии. Терапията е разработена през 40-те години на XX в. от д-р Рандолф Стоун, който смята, че серия от подобни на масаж техники би помогнала за изчистване на тялото от небалансирана, блокирана или спряна енергия поради стрес, което отчасти причинява болка и заболявания. Той основава терапията си донякъде на аюрведическата медицина, която се съсредоточава върху чакрите. За да се помогне на пациента да се освободи от стреса, прилагащият терапията притиска противоположните полюси в тялото. Научно действието се осъществява посредством линейните, напречните и спиралните електромагнитни потоци на човека. Различните начини на лечение работят с физическите, психическите и емоционалните зони в организма. Терапията се основа на разширяващия се и свиващ се обхват на енергията, докато тя се движи, отдалечавайки се от сърцето и обратно към него.

Втората страна на закона за противоположностите е свързана със самото сърце. Става дума за благодарността. Дори да ни се струва, че светът би бил по-добро място без определени противоположности, бихме ли оценили наистина милото сантиментално отношение на любимите ни хора, ако никога не сме се сблъсквали със сурови думи? Макар че може да изпитваме известна благодарност, вероятно не бихме разбрали в пълна мяра какъв ценен дар е доброто отношение. Ако бедността не съществуваше, дали щяхме да възприемаме богатството като даденост и щяхме ли да го оценим истински? Ако бяхме безсмъртни, щяхме ли да разберем колко чудесно е да си жив?

Има една градска легенда, приписвана на Алберт Айнщайн като студент. Въпреки че е само легенда и уважаваният физик никога не е затруднявал своите студенти по такъв начин, тя чудесно илюстрира закона за противоположностите.

— Бог ли е създал всичко? — предизвикал професорът своя курс.

— Да, разбира се, че той го е създал — уверено отвърнал атлетичен младеж.

— Наистина ли? — запитал професорът невярващо. — Добре тогава — свил рамене, той и закрачил напред-назад пред своята катедра, — ако това е вярно, имайки предвид действащия тук принцип, ако Бог е създал всичко, тогава той е създал и злото, защото то съществува. Това на свой ред би означавало, че самият Бог е зъл, ако всичко, което съществува е част от Бога.

Много от студентите се надигнали с неудобство, докато професорът продължавал с всезнаещ глас:

— Виждате, че вярата е просто мит, нещо, в което необразованите вярват, за да се почувстват по-добре. Учените приемат истината, че Бог не съществува, иначе нямаше да има зло. Какво има? — запитал професорът, подразнен от хубава блондинка на първия ред, която прехапала устни и плахо вдигнала ръка.

— Може ли да задам въпрос?

Обичайки да разиграва спектакъл пред студентите, които смятал за по-малко интелигентни, той кимнал.

— Съществува ли студ?

В курса се разнесло хихикане.

— Да, разбира се — отговорил професорът, демонстрирайки превъзходството си.

Младата жена поклатила глава.

— Всъщност не съществува. Студът е само отсъствие на топлина според законите на физиката. Цялата материя притежава способността да предава енергия и топлината е резултат от това. Материята обаче става инертна при абсолютната нула. Студ е просто думата, която сме измислили, за да обясним отсъствието на топлина.

— Да — съгласил се професорът, без да е сигурен накъде бие тя.

— Злото е същото като студа — продължила студентката. — Злото само по себе си не съществува. То е нещо, което хората са създали, понятие, което използваме, когато чувстваме отсъствието на Бог.

Като закон на Вселената законът за противоположностите не може да бъде избегнат или подминат. Той просто съществува и действа без отклонения. С разбирането за двете страни на полюсите започваме истински да оценяваме и да уважаваме този закон. Хубавото е, че можем да избираме към коя степен на противоположност желаем да нагодим живота си и да действаме в тази посока.

Сякаш като отклик на моите думи лъчите на следобедното слънце започнаха да затоплят клавиатурата. Погледнах нагоре и видях, че небето се е обагрило в свежото синьо на черупката на яйце на червеношийка. „Да — усмихнах се на себе си, — противоположностите в действие!“