Мел Гил
Метатайната (7)

Глава 3
Каквото повикало, такова се обадило

Острието на ножа блесна на светлината на свещта, когато възрастен мъж в одежди се приближи към мен:

— Дай ми ръката си.

С известна неувереност му я протегнах.

С един отмерен, бърз жест той прободе показалеца ми. Опитах се да го дръпна назад, но хватката му бе здрава. Той изстиска малка червена капка на повърхността и се усмихна.

— Знаеш ли защо тя е толкова ценна?

— Това е моята кръв — промърморих, без да съм сигурен дали се кани да ми вземе още.

— Да, но не е само твоята кръв. Това — той се подсмихна, като леко повдигна капката върху ножа си, — е тайната за Вселената. Не само твоят код се съдържа във всяка капка, а и кодът на Вселената.

Поклатих глава.

— Не разбирам.

— Ще разбереш — рече той и постепенно избледня до прозрачност.

— Почакай! — извиках, но около мен се носеше само леката мъгла на пробуждането.

Останах в леглото още няколко дълги мига, опитвайки се да задържа съня, ала колкото повече мислех за него, толкова по-малко си спомнях. Слепешката се втурнах да намеря бележник и набързо надрасках: „Моята кръв, код за Вселената“. За момент се взрях във фразата. И открих смисъла: всяка капка кръв съдържа генетичния код или ДНК-то на своя притежател. Ако според закона за менталността всички ние сме част един от друг и от Вселената, следователно в нас се съдържа и цялата информация за нея.

Спомних си как веднъж чух покойния астроном Карл Сейгън да казва за всички нас, че сме направени от „звезден материал“. И обясни, че и ние като звездите сме изградени от въглерод, азот и кислород, както и от ред други неща. Но много по-важно е, че когато звездата със състав от подобни елементи стигне до края на своя живот, доста често експлодира. При това обсипва Вселената с мънички частици, които астрономите наричат „звезден прах“. Тъй като Вселената е най-добрият майстор на преработването, използва отново всичко възможно за създаването на нови планети и слънчеви системи. Така всичко на Земята — океаните, планините, дърветата и дори ти и аз сме създадени от този звезден прах!

Колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах, че има още нещо, освен простото действие на закона за менталността. Макар да става за тема на изключително интересни дискусии, не помага много във всекидневието, не разбереш ли останалите закони на Вселената.

Сънят обхваща и следващия закон — закона за съответствието. Изследването на моята кръв, за да разбера Вселената, бе само друг начин за обяснение на втория закон. Но вместо да твърдя: „Каквото горе, това и долу“, наложи се да променя фразата на: „Каквото вътре, това и вън.“

Когато Хермес изписва тези прочути думи върху Изумрудения скрижал, се опитва да ни каже, че за да разберем Вселената, трябва най-напред да познаваме себе си. Ако навлезем в същността си, можем да открием всички отговори, защото това, което ни е необходимо, вече е в нас.

Точно както закона за менталността, и законът за съответствието действа на всичките три нива: умствено, физическо и духовно. Единствената разлика между трите нива е, че те вибрират с различна скорост. Физическото ниво вибрира по-бавно от умственото. Наблюдавал си го безброй пъти в собствения си живот. Мнозина от нас са преживели някаква злополука и имат усещането, че тя е станала на забавен каданс. За времето, докато премеждието се случи, милиони мисли прелитат през главата ни. Или колко много пъти си бил в състояние да помислиш нещо, което след част от секундата твой приятел изрича? По подобен начин умственото ниво вибрира по-бавно от духовито. И енергията на прошката има начин да го прави, буквално преобразявайки понякога цялото поведение на човека, комуто е простено.

 

„Познаваш много хора, които прекарват ценно време от живота си, съсредоточавайки се върху своето минало. И аз го правех. Бих ти провалил седмицата, ако възкреся първите 26 години от моя живот. Беше истински хаос!

Когато бях на 26 години, един човек ме погледна и ми каза, че съм най-окаяното същество, което е срещал някога. И беше прав! Чувствах се наистина нещастен. Той ми рече: «Ти винаги си болен!» Нямах неизлечима болест, но непрекъснато ме болеше гърбът, имах главоболие или нещо друго ме мъчеше и винаги бях съкрушен. «Защо не промениш живота си?», попита ме той. Докато продължавах да се съсредоточавам върху онова, което ме бе довело до незавидното ми положение, щях да предизвиквам още повече от същите преживявания. Накрая той ми каза: «Позволи на миналото да си отиде! Прости!»“

Законът за съответствието действа на всички нива еднакво, така че едни и същи закони на Вселената са валидни, независимо с кое ниво се занимаваме. Тримата посветени го обясняват по следния начин:

„Това разделяне е изкуствено и условно, защото трите нива са възходящи степени на скалата на живота, от най-ниската точка на материята до най-високата точка на духа. Различните нива преливат едно в друго без твърдо разграничение между по-висшите явления на физическото и по-низшите на умственото например. Накратко, трите велики нива обединяват степените в проявлението на живота.

Нивата не са нито места, нито измерения на пространството. Все пак те са нещо повече от състояния или условия. Нивата нямат обикновените размери дължина, дълбочина и ширина, но притежават «четвърто измерение», вибрация.“

 

Представата за трите нива на съществуване е силна тема едновременно и в християнството, и в юдейството. Познаваме ги като Земята, Рая и Ада. Точно както посветените споменават четвъртото измерение. Католическата църква също има четвърто измерение, известно като Чистилище. Но приликите не свършват дотук. Херметиците често правят нещата малко по-сложни с въвеждането на седем по-маловажни нива и седем поднива във всяко от главните три. Не се тревожете, няма да навлизаме в подробности, малко хора го правят в днешно време. Нивата в рамките на другите нива се изучават главно като предмет на теоретични дискусии и изследвания. Интересно е обаче да се отбележи, че ислямът разпознава седем небеса и вселени, а и будизмът споменава няколко нива на съществуване в рамките на процеса на прераждането.

Законът за съответствието действа дори върху себе си, тъй като откриваме съответствие между религия и наука. Преди близо сто години млад германски евреин с голяма страст към физиката се заема да докаже, че четириизмерният континуум пространство-време съществува и се прочува като един от най-великите учени на всички времена. Днес теорията на относителността на Алберт Айнщайн е известна в цял свят. Но той не спира дотук. По-късно в качеството си на професор в Принстън, заедно със своя сътрудник Натан Розен, продължава да изследва възможностите на Вселената и така се стига до теорията на Айнщайн-Розен, която обяснява как различните измерения са свързани помежду си без видима граница.

Стоял ли си някога в основата на извисяваща се сграда и изведнъж си осъзнавал колко си малък в сравнение с нея, или си се взирал в небето и си се чувствал като джудже в сравнение с неговата необятност? Когато си дадем сметка, че подобни положения са все пак много, много, малък ъгъл от Вселената, задачата за разбирането на ЦЯЛОТО и всяко нещо в него започва да изглежда непреодолима. Но истински хубавото на закона за съответствието е, че той има „вградено устройство“ за сигурност, помагащо на всеки да го разбере. Тъй като няма значение дали нещото, което се опитваме да разберем, е по-голямо, отколкото бихме могли напълно да обхванем, или по-малко, отколкото виждаме с просто око, независимо на кое ниво съществува, всичко е изградено от едно също, от цялото. Поради това е отражение или копие на всичко останало.

Професор по математика от Йейл успява да докаже това схващане през 70-те години на XX в., когато създава нов начин да се разглежда геометрията с т.нар. фрактали. Беноа Манделброт стига до извода, че някои форми като части от борова шишарка, венчелистчета на глухарче или част от крилете на пеперуда биха могли да се обяснят до известна степен с обикновената геометрия, но природата използва главно неправилни образци, наречени фрактали. Ключът за намирането на геометрична формула за подобни привидно неправилни модели като клоните на дърво или петната на леопард, е да се разбере, че това, което възприемаме като безсмислени очертания, същност са образци в рамките на други и т.н. Понякога те се откриват едва при разглеждането с микроскоп, но съществуват. Чак до най-малката молекула моделите са подобни помежду си — или съответстващи, което означава, че природата не е така случайна, както си представяме.

Можем да видим някои от образците, когато гледаме собствените си тела. Частите от нашите пръсти са с цилиндрична форма, свързват се със става и образуват пръсти. Този модел продължава с нашите длани, които се свързват с китката, после се свързват с лакътя и т.н. Всичко това идва да покаже, независимо дали го съзнаваме или не, че законите на Вселената са вездесъщи.

Понякога е по-лесно да се примирим с нещо, ако извадим себе си и нашите чувства от уравнението. Затова хората дълго време са използвали закона за съответствието като учебно средство под формата на разкази, познати като алегории, басни и притчи. Всички чели басните на Езоп за „Овчарчето и вълкът“ (среща се и със заглавието „Лъжливото овчарче“) и „Костенурката и заекът“, както и притчите от Библията „Синапеното зърно“ и „Блудният син“. В по-близко време „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Толкин и „Лъвът, вещицата и дрешникът“ на К. С. Луис свършват прекрасна работа, разкривайки какво се случва, когато се отнасяме зле с другите, защото са различни от нас. Освен това те носят силни послания за победата на доброто над злото, когато поемем контрол над нашия живот своите съдби с помощта на положителни мисли и действия.

 

„Чувал ли си, че ако го построиш, те ще дойдат. Мисля, че ако строиш и построиш нещо с истинско майсторство и то се отличи на пазара, ти подготвиш предложение за продажба и си настойчив в маркетинга спрямо света, хората ще дойдат. Но идването им не е неминуемо. Ако седиш пасивно и визуализираш нещата, няма да накараш света да направи път до вратата ти. Трябва да предприемеш стъпки, за да помогнеш сътворяването на твоята реалност.“

 

И така, какво общо има законът за съответствието с ежедневието, където трябва да се грижим за нашите семейства, да си изкарваме прехраната и да бъдем абсолютни свръхчовеци? Твърде много. Така е, защото ние сме като гигантски огледала, отразяващи всичко, което става вътре в нас, навън в света. Ето още един модел!

Ако си представиш човек, който е влюбен, можеш да видиш модела много бързо. Дори не е нужно да е влюбен романтично в партньор — не пречи да бъде домашен любимец, бебе, дори самият ти. Не казвам, че всички ние трябва да го видим просто като мислим за някого в подобно положение! Когато някой изпитва истинска страст към някого или към нещо, как постъпва? Той се усмихва и е щастлив. А чувството на искрено щастие е заразително. Трудно е да си намръщен край някой, който е щастлив. Може милион други емоции да бушуват вътре в нас, но ще се справим с тях след минута, защото в момента не става дума това. Точно сега искаме да се съсредоточим върху щастливите хора. Щастливите изпитват добро чувство към себе си и това се отразява навън в света. Положителната енергия привлича към тях едновременно хората и обстоятелствата, които желаят. Те получават повишение в работата, печелят мечтана ваканция за двама, чуват се с отдавна изгубен приятел и т.н. Дори, когато нещата не вървят, както са планирали, попаднали са в задръстване или вечерята е малко попрепечена, не се измъчват от дреболии. Това просто не е толкова важно за тях, защото разбират, че животът е хубав и нещата ще се оправят.

Така стигаме до пословицата „Когато вали, се лее!“ Тъй като законите на Вселената са неутрални, действат и в двете посоки. Затова ако не си спал добре през нощта, после настъпиш котката, ставайки от леглото, и я изриташ, защото изобщо не би трябвало да е там, само за да осъзнаеш, че закъсняваш за работа, тъй като часовникът не е звънял, така че не можеш да вземеш душ, заради което изглеждаш, както се чувстваш, а това те кара да се чувстваш още по-зле, защото знаеш, че денят ще бъде скапан. Със сигурност докато стигнеш до работата, вече ще си изпуснал важна среща и началникът ще е ядосан, затова ще си го изкараш на своята приятелка, когато се обади, и тя ще отмени срещата, защото се държиш като смотаняк, само за да последва дразнещото обаждане на майка ти, че си лош син, тъй като не си отишъл да й помогнеш за нещо, за което ти опява от месец, и после пристигаш у дома, тъкмо когато пожарникарите са изгасили пожара в твоя пълен със сажди апартамент, защото в бързината на излизане си оставил ютията включена. И котката е избягала, а ти се размекваш, тъй като си спомняш, че последното нещо, което си направил, е да я изриташ, а тя всъщност е единственото същество, което някога те е обичало! Каква драма!

Понякога това, че законите действат като по канон, е малко по-често, отколкото бихме искали. Така че без да сме любимци, единственият начин да преминем от отрицателно положение към положително е да се случи нещо, което да промени парадигмата. Промяната идва, когато променим начина, по който гледаме на света и своите действия.

Причината, поради която пристрастеността ви продължава, независимо дали става дума за пазаруване, пиене или хазарт, е, че човекът се опитва да промени себе си отвън, вместо да влезе навътре. Винаги има нещо, което се случва с този човек. Той може дори да не си дава сметка, че поведението му на пристрастен е начин да потисне нещо по-дълбоко. Никакви промени на външното обаче няма да са достатъчни, ако не работим във вътрешността. Това се опитват да ни внушат накратко повечето програми за самопомощ.

Когато Махатма Ганди заявява: „Вие трябва да бъдете промяната, която желаете да видите в света“, цитира закона за съответствието. Той знае, че ако искаме да променим света, трябва да започнем от себе си, и то с промяна на начина си на мислене.

Това ми припомня една будистка басня. Имало някога много богат мъж. Ставало ли дума за пари, той бил като Доналд Тръмп на своето време — много стиснат. Бил такъв скъперник, че едва оправдавал харченето на пари за храна, което, разбира се, нямало да намали кой знае колко състоянието му. Вместо това той почти морял от глад себе си, жена си, децата и слугите си.

Един ден, докато се разхождал навън, срещнал момче, което продавало сладки кнедли. Те миришели така божествено, че той почти щял да си купи една, но в последната секунда се въздържал. До мига, в който стигнал до дома си, толкова много му се искало да хапне сладка кнедла, че се поболял и легнал на легло. Скоро жена му дошла да види какво не е наред и той й разказал за сладката кнедла.

— Няма нищо страшно, мили. Мога да направя сладки кнедли за цялото село.

При тези думи той едва не получил инфаркт.

— Не, няма да го позволя! Селото няма нужда от кнедли.

— Добре, тогава ще направя само няколко за нашето семейство — засмяла се жена му и тръгнала да излиза.

Но той я хванал за ръката:

— Не искам да правиш за слугите.

Познавайки стиснатостта на съпруга си, тя кимнала:

— Така да бъде, ще направя само за членовете на нашето семейство.

Той отново поклатил глава.

— Децата нямат нужда от кнедли.

Жена му въздъхнала.

— Много добре, ще направя само две една за теб и една за мен.

При тези думи той се надигнал:

— Но защо ти е на теб? Та нали аз съм болен!

Въпреки че жена му не останала доволна, направила една кнедла, която мъжът й набързо излапал.

Случило се така, че богът Сака наблюдавал от небето богаташа и решил, че е време да му даде урок. Затова на следния ден, когато мъжът излязъл на разходка, Сака се преобразил в негово подобие и отишъл в къщата му. Там богът наредил на слугинята да изтича в селото и да каже на всички, че отваря вратите на съкровищницата си, за да сподели богатството си със своите съселяни. Нека дойдат и да вземат каквото поискат.

Скоро селяните се струпали, започнали да крещят настойчиво и да протягат ръце за злато и скъпоценни камъни. Чудейки се за какво е цялата тая суматоха, богаташът се запътил към дома си.

— Помощ, помощ, ограбен съм! — развикал се той, когато видял за какво става дума.

Кралят разбрал за случващото се и скоро пристигнал да види с очите си чудото, когато чул крясъците на богаташа.

— Но твоята прислужница ни каза, че желанието ти е да раздадеш собствеността си!

— Няма такова нещо! — разгневил се богаташът и повикал жена си да потвърди, че никога не би направил нещо толкова глупаво.

Когато тя дошла, Сака, преобразен като богатия скъперник, бил с нея.

Изумен при вида на своя двойник, богаташът се опитал да обясни:

— Не виждате ли? Той е измамник!

Кралят не могъл да прецени кой е истинският богаташ и попитал съпругата дали би могла да го посочи.

— Ами… — замислила се тя и се обърнала към двойника: — Към кого е по-добре да бъдеш щедър — към своите съседи или към себе си?

Сака бързо отвърнал:

— Най-добре е да си щедър към всички.

Но богаташът тропнал с крак възмутено:

— Въпросът е подвеждащ! Най-добре е да не си щедър към никого.

Съпругата се подсмихнала. Било съвсем очевидно кой е нейният мъж, но тя все пак имала шанс за нов живот с по-щедър човек.

— Първият мъж е моят съпруг — заявила тя пред краля.

Богаташът останал слисан. Само за няколко кратки часа щял да загуби всичко — своя дом, богатството и семейството си.

Сака решил да сложи край на историята и се разкрил, като обяснил, че е дошъл да даде урок на богаташа.

— Когато се отнасяш зле със света, и той ще се отнася зле с теб!

И ние имаме пословица за това. „Каквото повикало, такова се обадило.“ Законът за съответствието ни помага да разберем, че животът е такъв, какъвто го направим. Ако искаш той да бъде чудесен, трябва да предприемеш стъпки и да го направиш такъв. Но е нужно да се съсредоточиш върху положителните страни, в противовес на отрицателните. Ако искаш нов телевизор с плосък екран, никакви приказки колко некачествен е старият ти телевизор няма да докарат плазмата в твоя дом. Колкото повече се оплакваш, че е лош, толкова повече няма да ти харесва. Всъщност така си се вторачил в стария телевизор и си изпълнен с презрение към него, че нямаш време да измислиш план как да се снабдиш с нов. Нямаш време, защото си постоянно зает да обясняваш на всички колко е лош и как самото му присъствие съсипва живота ти. Оня тип, дето ти е продал стария телевизор, би трябвало да бъде съден като престъпник, че те е подмамил, дори да е бил последна дума на техниката преди 15 години, когато си го купил! Той би трябвало да прецени по-добре. Би трябвало да знае, че един ден телевизорът няма да е нов и ти вече няма да си доволен!

Е, този пример може да е малко глуповат, но вие схващате смисъла. Законът за съответствието ни помага да разберем, че ние създаваме проблемите вътре в себе си. Те не съществуват в света. Нещата просто са такива, каквито са! Начинът, по който реагираме на тях, какво очакваме да стане и как искаме някой да постъпи — това създава проблема. Метатайната, скрита в закона за съответствието, е проста. Нашите умове създават представи, които пораждат проблеми. Сами по себе си оптимистите и песимистите са еднакви. Техните убеждения обаче ги правят различни!

 

„Изобилието и богатството са ключовете към Вселената. Те са самата Вселена. Ако се огледаш наоколо, няма нищо друго, освен изобилие. Растат дървета, хора се радват на съществуването си, текат бизнес трансакции, а това значи богатство, благополучие, изобилие.

Ако не се е случило на теб, то е, защото подсъзнателно поддържаш убеждения, противоречащи на намеренията ти и негативизмът пречи на изобилието да се появи в живота ти. Законът за привличането действа през цялото време, но той се осъществява на подсъзнателно, ниво!

Изобилието е там, богатството също. Ако не го съзираш, ако не го получаваш, то е, защото вътре в себе си чувстваш, че не го заслужаваш. Това е част от подсъзнателната работа, която трябва да бъде извършена, за да почувстваш на съзнателно ниво какво се случва с изобилието и богатството. Те са твое естествено право по рождение. Ако не го чувстваш, то е заради подсъзнателните ти убеждения“

 

Уинстън Чърчил красноречиво обобщава това, като казва: „Песимистът вижда трудността във всеки удобен случай, оптимистът вижда удобен случай във всяка трудност.“

За много хора подобно схващане е трудно за възприемане. Би било доста по-лесно, ако всички други постъпват както ние искаме. Не би ли било хубаво, ако нашите съпрузи (съпруги) магически се появяват на момента, когато ги повикаме, но са и в състояние да доловят за част от секундата, че ни обезпокоят или може би ни досаждат и тутакси да изчезнат? Би било чудесно, ако нашите шефове никога не ни карат да вършим нещо, което не искаме, или пък ако можехме да ходим в магазина и да си вземаме каквото пожелаем, нали? Предполагам, че така доста бързо светът ще изпадне в застой.

Макар логически да разбираме, че светът не би просъществувал дълго, ако се случи нещо подобно, мнозина от нас не приемат това схващане. Все още сме убедени, че повечето от проблемите ни са причинени от други хора, вместо да разберем, че нашите възприятия причиняват проблема! Тъй като егото ни ни казва, че сме оскърбени или по някакъв начин към нас са се отнесли зле, започваме да гледаме на положението като на проблем. Всъщност каквото и да се е случило, най-вероятно е наред от гледна точка на другия човек, който не вижда нищо нередно или не би постъпил по този начин. Подобни положения ни дават възможност да изградим живота си така, както смятаме, че е най-добре. Струва си да започнем да поемаме отговорност за себе си и да разберем, че единствените неща, които можем да управляваме, са собствените ни мисли и умове, или да продължим да обвиняваме всички и всичко за нашите неприятности.

Понякога най-лесният начин да променим собствения си живот е да се престорим, че сме някой друг, който ни е много скъп — например дете, добър приятел или съпруг (а), и след това да се замислим какво бихме го посъветвали в нашето положение. По някаква причина често сме по-щедри и по-силно защитаваме тези, които обичаме, отколкото себе си, затова, когато създаваме своя собствена алегория, се научаваме да се отнасяме към себе си с повече доброта.

После може да се запитаме: „Как моите действия в живота, любовта, кариерата и здравето се отразяват на света около мен? Какво е необходимо да направя, за да започна да променям своя свят към по-добро?“ Започни да визуализираш промените и действай по начини, които ще помогнат те да станат действителност. Така, чрез изследването на същността на вътрешното ни аз ще открием ключа към света, който желаем.