Мел Гил
Метатайната (5)

Глава 1
Денят, в който светът се промени

„Време на смъртта — 4:15“

Мога да определя точно онзи момент от моя живот, когато земята застина, сякаш затаи дъх, за да види как щях да посрещна съдбата си. Сигурен съм, че ако можеше да се измери с хронометър, щеше да е минала само част от секундата. И все пак онзи миг светът се откри пред мен, загатвайки за тайните на ново знание отвъд познатото. Нищо вече нямаше да бъде същото. Не беше обикновено пътуване.

Казвам се Мел Гил, но повечето хора ме наричат просто Мел. Като психотерапевт и лектор по въпросите на мотивацията пътувам из целия свят, разговарям с хора за тяхното подсъзнание и как мислите не само предопределят доколко да бъдат щастливи, а неизбежно и тяхната съдба. Работата ми е доста спокойна, но както започнах да ти разказвам, знам всичко това от моето собствено пътуване, което започна, съвсем буквално, с онзи инцидент.

Годината бе 1976-а и аз бях 18-годишен. По-рано този ден ми бе даден малък плосък камък с изписан върху него символ, наподобяващ буквата „М“. Беше руна, буква от азбуката на викингите. Но за разлика от съвременните системи за писане, древните хора са приписвали голяма сила на своите букви. Названието „руна“ означава тайна. За древните хора руните, първоначално наброяващи 24 символа, често изписвани върху малки плоски камъни, са били пророчества. Те ги слагали в торба или малък съд, разбърквали ги и после на сляпо изваждали камък, като така предсказвали своето бъдеще. Изричайки името на руната на глас, призовавали нейната вибрация и камъкът „помагал“ на нуждаещия се да намери отговор. Може би всичко се случи, защото носех камъка, търсех своя път и се питах какво предстои.

Бяха ми казали, че руната, която бе изписана и сега носех, е Ehwaz. Според някои формата на „М“ символизира две конски глави, обърнати една към друга, докато други твърдят, че представлява ездач на кон. Тя означава целенасочено движение, напредък и понякога пътуване, но не просто във физическия свят. Ehwaz е пътуване на духа. Точно както ездачът и конят трябва да са обединени от силно партньорство, така е важно тялото и душата да са единни. В живота не е достатъчно да се грижим за физическото, ако умът и чувствата са пренебрегвани.

Тъй като съм първо поколение американец от Индия, руническата мъдрост ми напомни един индуски мит, който бях чул отдавна, за бог Шива и втората му жена Парвати. След като първата жена на Шива била убита, той загубил интерес към света.

Шива имал важната роля на „разрушител“ и „закрилник“ и първоначално се прочул с проклетия си нрав, но след като загубил любовта на живота си, изпаднал в дълбока покруса. Подобно на много наранени емоционално хора, той решил, че най-добрият начин на действие, за да се предпази от бъдеща болка, е да избягва физическия свят и неговите проблеми. Затова се оттеглил на върха на една планина и започнал да размишлява. В крайна сметка, да попадне в небесните пространства и да се учи от Великите учители, било много по-добро занимание и емоционално по-безопасно за него или поне така си мислел!

Единственият проблем бил, че това означавало да пренебрегне и ролята си на „закрилник“ между другите неща във физическия свят. Всичко тръгнало наопаки, като го нямало да помага за равновесието в света. Слънцето отказало да грее, посевите започнали да гинат и хаосът наближавал. Затова бобовете замислили план, за да накарат Шива да се върне към установения си начин на живот. Те сътворили нова богиня — Парвати, за да му бъде съпруга и да го примами долу на Земята.

В началото наистина не потръгнало, но Парвати не се отказала от Шива. Накрая, с време и търпение го върнала обратно на Земята и те сключили сделка. От време на време той можел да се качва на върха и да размишлява с Учителите, но винаги се връщал долу при нея.

Докато Шива е умствената и емоционалната страна на човека, Парвати е физическата. Пълното отдаване на мисловното или на физическите стремежи и желания пренебрегва равновесието във Вселената и внася нестабилност във всичко. Затова целта на хората трябва да бъде да поддържат равновесието между двете.

По подобен начин същността на руната Ehwaz ме подтикваше да отида отвъд физическото, да започна едно пътуване на душата, за да придобия скрита мъдрост и знание. Изобщо не знаех, че вече действат могъщи сили и нагаждат условията, които щяха да ми позволят да се натъкна на удобните случаи, а те пък щяха да ме изведат на пътя на моя живот.

Въпреки че далеч не бях убеден в силата на руните, мислех, че Ehwaz е добро предзнаменование. Тази руна символизира човек, предприел откривателско пътуване, а именно такъв бях аз!

С моите спътници се придвижвахме през планините и джунглите на Малайзия. Сенките на нощта отдавна се бяха спуснали над малката ни група, но ние решихме да продължим да вървим още известно време. Изведнъж, съвсем неочаквано, стъпих накриво и полетях право надолу по стръмния склон. Сърцето ми ускори пулса си, докато размахвах ръце безпомощно, опитвайки се отчаяно да спра падането си. Движеща сила, която не се поддаваше на моя контрол, ме запокити и аз се оказах като парцалена кукла. Накрая се стоварих върху каменната основа на дълбока пещера. И всичко потъна в непрогледен мрак.

Виеше ми се свят, когато дойдох на себе си. Бях зашеметен, гадеше ми се и усещах всеки сантиметър от тялото си да крещи от болка. Бързо разбрах, че имам няколко лоши счупвания на лявата ръка. Без връзка с външния свят и без превозни средства, които да ни помогнат да се придвижваме през гъстата растителност, можехме единствено да вървим напред. През следващите десет дни постоянната мъчителна болка почти ме надви, докато си проправяхме път през джунглата, за да потърсим медицинска помощ. Когато стигнахме до болницата, силната инфекция почти ме бе убила.

Хирургът съобщи на семейството ми да се приготви за най-лошото. Беше сигурен, че няма да оживея. Независимо от всичко щеше да направи опит да ме спаси, като ампутира опасно инфектираната ми ръка.

После нещо се случи! Въпреки че бях омаломощен от треската и замаян от лекарствата, аз изпитах абсолютна яснота. Внезапно се оказах извън тялото си, погледнах надолу към себе си и видях как хирургът се готви да отреже ръката ми. Бях в пълно съзнание, сякаш се бе задействало двойно възприятие. Една част от мен усещаше как острието на триона се врязва в ръката ми и вибрира при досега с моята кост, а другата ми половина се взираше в собственото ми лице, докато лежах на операционната маса, неспособен да говоря. Това бе най-чудноватото нещо, което някога бях преживявал — да видя лицето, което съм познавал през целия си живот, толкова чуждо и все пак така близко. Може би по-разстройващо бе „безпристрастното любопитство“, с което го разглеждах!

После умът ми отново се раздели, раздроби се на много парчета, като всяко напълно разбираше отделните сцени, които разиграваха наоколо, но все пак аз ги наблюдавах едновременно. Докато гледах себе си на масата, можех да видя и своите родители, и братята, и сестрите си, разтревожени да чакат в съседната стая, както и други сцени в различни части на болницата. Чувах и разбирах всички разговори едновременно.

„Ама че глупост — помислих си. — Какво, по дяволите, става?“ Но преди да имам възможност да разбера, глас от операционната обяви:

„Час на смъртта — 4:15“

„Чакай“, опитах се да изкрещя, когато съзнанието ми се насочи към сестрата, вписваща часа на моята смърт във формуляра. Но не можех да ги накарам да ме чуят. Вече не подбирах думи по начина, по който го правех някога, и все пак бях в състояние да виждам и да долавям мислите на всички. Нищо нямаше познатия смисъл. Все още съществувах, все още имах съзнание, но вече нямах представа кой съм.

Нямаше време обаче да размишлявам, защото в следващата секунда на онова ранно утро силен вихър ме всмука направо през тавана към небето. Познатото физическо обкръжение избледня, тъй като възприятията за пространство като горе и долу или близо и далеч се стопиха, изчезнаха.

След това открих, че пътувам през бял тунел с много полусенки. Пред мен, в ореол от блещукаща синьо-виолетова светлина, се появи същество, от което струеше всеобхватна любов и доброжелателство. Чисто щастие и усещане за благополучие изпълниха всяка моя клетка, като си спомних всички хубави неща в моя живот. Без да си служа с думи, можех напълно да разбера съществото и знаех, че то изцяло ме приема, както и онова, което бях направил. Изцяло! В същото време сякаш бяхме част един от друг. Той ме прегърна и аз изпитах неподправени чувства. Заплаках, въпреки че ме заливаха щастие и облекчение. Изпитах усещане за невероятен покой и цялостност. Бях си „у дома“!

После, преди да успея да направя или да помисля нещо повече, той ме изпълни с невероятно вътрешно знание и аз осъзнах, че не ми е дошло времето и са останали още много неща, които да свърша на Земята. Готов да се пазаря, аз се замолих като дете в любимия му парк да остана още съвсем малко. С мъдра и игрива усмивка, напомняща статуята на Буда, която бях видял някога, той удовлетвори желанието ми. Повери ме на друго същество от светлина и то ми разкри невероятни неща. През цялото време обаче усещах, че „то“ е „тя“.

Обгърна ме пълно блаженство, докато се спускахме по най-прекрасната пътека, покрай която цъфтяха безброй цветя. Тъй като не си служехме с някакъв език, е трудно да се опише по-голямата част от мъдростта, която „тя“ сподели, но ми бе позволено да узная, че когато се върна тук, целият рай ще празнува. Съществото ме преведе през много амфитеатрални аудитории и аз изслушах най-мъдрите уроци. Струваше ми се, че са изминали не часове, а дни.

Щом времето на смъртта ми бе обявено, нещото остана с мен. Видях кълбо от светлина да „влиза“ в хирурга, подтиквайки го към действие. Той повика екипа си с думите: „Да опитаме още нещо!“

Взе дълга куха игла, заби я в глезена ми и започна да ми прелива свежа кръв. После приложи ритмичен натиск върху гръдния ми кош, за да възобнови дейността на сърцето, което бе спряло да бие.

С внезапно изсвистяване бях придърпан обратно в „затвореното“ пространство, в което се борех да дишам. Въпреки че технически бях мъртъв за повече от четвърт час, се върнах на земята като по магия!

Осъществих пътуване, което преодоля времето и пространното, но все пак бе само миг. Когато си спомнях главните събития от „другата страна“, определени подробности от наученото в амфитеатралните аудитории избледняха като хубав сън, влетял твърде бързо! Всичко, което остана, бе инстинктивното чувство. Ако ми бе съдено някога да възстановя онзи покой и да позная такава мъдрост на Земята, трябваше да започна от началото, като бебе, което се учи да ходи. Но знаех, че точно под повърхността съществуват следи, чакащи да ги открия.

Не е нужно да казвам, че оцеляването ми ме накара да погледна съвсем различно на живота. Преди моето изпитание смътно бях подозирал, че има нещо повече в човешкото съществуване и във Вселената, но сега бях преминал отвъд границите на познанието. Не само го бях видял със собствените очи, а го бях почувствал с всяка фибра на своето същество.

Бавно, докато осъзнавах все по-силно физическата действителност, си дадох сметка, че юмрукът ми здраво стиска нещо, което се врязваше в дланта ми. Повдигнах ръката, която ми бе останала, и разбрах, че все още държа руната Ehwaz! Приближих малкия камък до очите си, за да го разгледам. Щом го обърнах на лявата страна, забелязах, че се превърна в гръцката буква сигма (Σ) — символа на собствената енергия, сумата от всички тайни. Усмихнах се и затворих очи. Колкото и налудничаво да звучи, знаех, че точно това бях срещнал. Макар че би трябвало да скърбя за загубата на моя горен крайник, разбрах, че току-що бях придобил нещо много по-голямо и с неизмерима стойност.

С течение на годините научих, че съм един от многото хора, които са преживели подобни случки. Не бях сам! Някои се бяха сблъскали с явлението при злополука или болест като мен, докато други бяха родени с този дар. Трети пък бяха постигнали определено ниво на духовен напредък, което им бе позволило да получат достъп до това специално място. А мнозина други не бяха го преживели, но инстинктът им подсказваше, че може да се открие много повече, тъй че се присъединиха към проучванията.

Никой не може да обясни с точност защо движението, насочено към просветление, се засилва. Може би сме стигнали до времето в историята, когато всички заедно вече сме готови да направим огромен скок напред в общественото съзнание. Само по себе си това не е голяма тайна. От индуските йоги до библейското Откровение на св. Йоан Богослов много култури през цялата история са предсказвали подобно време. Древните май говорели за това като за световни епохи. Те вярвали, че Земята преминава през цикли, продължаващи по 5125 години, и съвременната наука вече потвърди, че планетата се движи през Млечния път по елиптична орбита точно за същото време. Щом достигне най-отдалечената точка на тази крива, земното привличане намалява и това на свой ред предизвиква усещане за несвързаност. Повечето хора не осъзнават защо се случва, но независимо от това са подложени на въздействието му, както им влияе ритъмът на деня и нощта или както лунното привличане действа на приливите и отливите. Това помага за обясняването на неотдавнашното избухване на войни, икономическия срив и глобалното затопляне. По същество, без значение колко далеч ни отвежда науката, нито колко развити ставаме като вид, ние все пак сме подвластни на законите на природата и на по-висша сила.

Ала каквато и да е причината, е факт, че голям брой хора се стремят към контрол над собствения си живот, истинско щастие и усещане за покой. Съществува вродено желание да усетим връзката с нещо извън нас — или поне да знаем, че не само ние се чувстваме по този начин. Искаме да си обясним защо се случват нещата и как действа Вселената. Търсенето кара много хора да се обърнат към интернет, телевизията, радиото и книгите с надеждата да открият по-висш смисъл на своя живот и начин да го направят по-богат и плодотворен. Една такава книга, с която много читатели са запознати, е „Тайната“.

Тя бе публикувана през 2006 г. и помогна на милиони хора да постигнат по-голяма яснота в живота си. За онези, на които не е позната, искам да кажа, че в основата на този бестселър стои законът за привличането. Мнозина обаче не си дават сметка, че законът за привличането е само един от общо седемте древни закона. Авторката Ронда Бърн дължи вдъхновението за творбата си на книга със заглавие „Науката на забогатяването“, Написана преди повече от век от Уолъс Уотълс. Неговата книга се появява точно две години след първата отпечатана версия на „Кибалион“ — творба на анонимни учители херметици, назоваващи себе си Тримата посветени. „Науката на забогатяването“ се основава на концепцията за положителното мислене и в нея се твърди, че чрез заместване на отрицателните мисловни модели с положителни ние придобиваме силата да променим живота си.

Концепцията се основава на примери като изобретяването на телефона от Александър Греъм Бел и модела Т на Хенри Форд, които доказват, че обикновени хора биха могли да използват силата на своите умове, за да станат милионери. Читателите изпитват глад за набор от правила, които да им помогнат да разберат как и те да станат богати. Скоро на пазара се изсипва поток от книги, очертаващи различни мистични принципи и Движението за ново мислене. Ражда се идеята, че „мисълта определя действителността“. Това е наистина вълнуващо, защото за пръв път хората като общество разбират, че имат силата да формират своето бъдеще.

Съчетани с нашето модерно увлечение по консуматорството, идеите на Движението за ново мислене и досега са изключително привлекателни. Затова, когато законът за привличането пак изплува на повърхността в „Тайната“, представата, че можем да имаме всичко просто като използваме умовете си, стана особено примамлива.

Но въпреки че законът за привличането е валиден и действа той е само нещо като предястие. Да, вкусно е, но не представлява основното ястие. Ние не поглеждаме към ордьовъра и не казваме: „Беше страхотно, но не задоволи глада ми.“ Разбираме, че е само началото на пиршеството и има още ястия, които трябва да се вкусят, за да се заситим.

Като терапевт, лектор и студент по история, който е наблюдавал човешката природа и хората по целия свят, с разочарование виждам, че мнозина са разбрали погрешно закона за привличането и се опитват да се нахранят с „предястия“. Законът за привличането е нещо повече от философия на бързото забогатяване, чиято цел е да ни помогне да визуализираме пощенска кутия с пари и тя да се напълни с тях, както и с проникновени мисли да накараме Брад Пит или Сандра Бълок да се влюбят в нас — макар че вероятно би било хубаво!

Използването на закона за привличането по този начин ми напомня сцена от първия филм на „Остин Пауърс“, в който д-р Ивъл се опитва да получи откуп за света от ЕДИН МИЛИОН ДОЛАРА! Объркан, неговият помощник трябва да обясни на обзетия от мисълта за паричното предизвикателство злодей, наскоро размразен след криогенно замразяване през 60-те, че собствената им корпорация печели 9 милиарда годишно! По подобен начин използването на закона за привличането за придобиване на няколко дреболийки като нова кола или онези обици, които толкова искаш, се оказва доста под неговия голям потенциал — например намиране на дълготраен покой и щастие.

Скептици са ми казвали: „Д-р Мел, законът за привличането е пълна глупост. Опитах, но той просто не действа. Защо продължавате да го препоръчвате?“

Отговарям им, че ако законът за привличането се приема само като предястие, вероятно са прави. Но тези и хиляди други добронамерени души пропускат по-широката картина — съществуват вселенски закони, действащи в синхрон, които наистина могат да ви донесат благополучие. Просто трябва още нещо, освен само да желаеш даден предмет и да си го поискаш.

Нека направим бърз тест, който ще илюстрира казаното. Помисли си за любим спомен. Може да бъде нещо положително, свързано с най-хубавия период от живота ти, който помниш. Представи си сцената пред себе си, сякаш се случва сега. Как те кара да се чувстваш? И още по-важно — защо се чувстваш по този начин? Дали топли чувства като любов, нежност или хумор не играят ключови роли? Шансовете са в полза на това, че мнозина от вас не са избрали нещо, свързано с придобиването на огромни суми пари, имущество или други форми на богатство. Ако е така, всичко е наред. Няма нищо лошо в благополучието и ние ще го разгледаме подробно по-нататък. Моята мисъл обаче е, че истинското щастие е свързано с нещо повече от простото получаване на материални блага.

Истинското благополучие е много по-голямо от процеса на получаване на физически придобивки, въпреки че би могло да включва и тази част от него. Сега говоря за вътрешното богатство, за чувството на любов и състрадание към себе си и към другите, за това да бъдеш в мир и да се чувстваш освободен, да се радваш на живота и да си истински щастлив. С други думи, както с руната Ehwaz, която получих толкова отдавна, връщаме се към равновесието между умственото и физическото. Просто ли е? Ами така изглежда.

Специалистът по въпросите на мотивацията Джо Витале казва, че познаването на закона за привличането е „като да имаш Вселената за свой каталог“. И е прав. Но за да сме по-точни, то е като да имаш карта за ограничено членство за онлайн каталог. Позволено е да видиш всички наистина готини неща и можеш да гледаш витрината колкото ти харесва, но докато станеш пълноправен член, ще купуваш само отделни стоки.

За да достигнем пълния си потенциал, е необходимо да разберем по-голямата тайна — какво и как се случва във Вселената. Това е тайната отвъд всички тайни — Метатайната или „мисленето отвъд тайната“. Както заявих по-рано, законът за привличането е само един от групата на седемте херметични закона. Те са преплетени и трябва да действат в съзвучие помежду си, за да донесат ред във Вселената. Само чрез разбирането и прилагането на всички закони намираме истинското и дълготрайно щастие.

Да поискаш онова, което желаеш, е само част от процеса. Трябва да се вземат предвид и другите закони и да се прилагат с позитивен заряд за постигане на последователни резултати, това само чрез консумиране на предястието може за кратко да се заситим, но си отказваме удоволствието и пълноценността на останалите ястия.

Най-същественото за херметичните закони е, че са постоянни. Въпреки че светът непрестанно се променя, те винаги ще си останат същите. Защото са законите на Вселената и са вплетени в тъканта на всички култури и религии. Въздействат еднакво и без отклонение на всеки и всичко, независимо от възраст, раса, пол, вероизповедание или финансово положение.

Идеален пример как тези по-велики сили влизат в действие, във всичко е простото определение, което Джеймс Рей дава в „Тайната“: „Винаги го е имало и винаги ще бъде. Никога не е бил създаван и никога не може да бъде унищожен. Той може да приема всякакви форми или да бъде извън всякаква форма, но е винаги тук и е вечен.“ Докато учените биха казали, че тази информация определя енергията, теолозите биха доказвали, че описва Бог. И в двата случая е закон на Вселената!

Чудесното на тези закони е, че не се налага да размишляваме дни наред, да постъпваме в религиозна общност или манастир. Или да се учим да свирим на арфа в облаците, преди да получим достъп до тях — просто трябва да разберем как действат.

Прилича малко на четенето на упътване за нов мобилен телефон. Знам, че току-що извърших огромно нарушение на кодекса на братството, като написах подобно богохулство. Всъщност, ако слушаш внимателно, мисля, че ще чуеш как всички хора в целия свят изпъшкват заедно. В крайна сметка истинските мъже не четат инструкции, те просто го правят! Ала забелязал ли си някога, че ако човек „случайно“ хвърли един поглед на указанията в брошурата, започва да си дава сметка, че телефонът може много повече от простото избиране на номера? Доста скоро той вече е използван почти за всичко: музика, интернет, GPS, отваряне на вратата на гаража, поправяне на спукана гума, спиране на времето… Е, може би не всички споменати неща, но имаш представа за какво говоря. Когато разберем инструкциите, не трябва наслуки да натискаме бутоните и да се надяваме да открием каквото ни е нужно, а можем направо да наберем сърдечните си желания. С Метатайната е същото. Много по-лесно е да постигнем онова, което искаме, ако разбираме как действа вселенският закон.

Никой не знае откъде всъщност са дошли херметичните закони, но популярното мнение гласи, че те произхождат от мъж на име Хермес Трисмегист, древен египетски философ и духовен водач. Наред с разказите за другите му достойни дела се твърди, че той е основателят на астрологията и алхимията, както и съвременник и може би учител на библейския патриарх Авраам. Бил толкова мъдър, че хората започнали да го сравняват с гръцкия бог и пратеник на боговете Хермес и с египетския бог на мистичното Тот. Във всяко отношение той е нещо като рок звезда на своето време.

В допълнение към разбунването на Древен Египет с радикално нови идеи легендата гласи, че Хермес изписал своята мъдрост върху голям зелен камък, известен като Изумрудения скрижал или Tabula Smaragdina. Това било нещо като „книга с рецепти“, съдържаща седем формули за постигане на по-висша степен на разбиране и мъдрост чрез променени състояния на съзнанието. Формулите се прилагали едновременно за мисловната, физическата и духовната реалност, за да създадат по-задълбочено разбиране. Това донякъде обяснява защо е получил прозвището „Трисмегист“, което ще рече трижди по-велик. Последователите му вярвали, че ако достатъчно голяма група хора успее да достигне до нова действителност, човешката еволюция би се ускорила.

Един от най-прочутите цитати от скрижала е:

„Каквото горе, това и долу“.

Тъй като информацията, съдържаща се в текстовете, е трябвало да помогне на човечеството да се излекува и да достигне равновесие, вярва се, че е била изписана върху зелен камък, който е символ на четвъртата чакра и лекува сърцето.

Но не на всички се харесвала възможността цялото общество да има достъп до такова „опасно“ знание. Спомнете си, че доскоро по-голяма част от човечеството бе управлявана от монархии. Ако хората започнат да мислят толкова много за себе си, би било много трудно да се владеят масите. Затова на повечето сановници не допадала идеята скрижалът да бъде разнасян насам-натам, тъй като това би могло да подкопае властта им. Не можели да рискуват хората да получат достъп до подобно просветляващо знание. От жреците на Древен Египет до манастирите от Средните векове религиозните водачи бързо се освобождавали от всички, които изтървавали дума за Изумрудения скрижал, като ги обвинявали, че са еретици или магьосници. Наказанието за това било обесване или обезглавяване.

Чувствайки се твърде привързани към собствените си глави, херметиците замислили собствен план. Те давали обет да изучават тайно законите от Изумрудения скрижал. След това информацията била запаметявана или скривана чрез код в поеми, картини или други творби на изкуството. Естествено, сериозно пазените тайни не били разкривани на никого, без първо той да бъде подложен на ритуалите за посвещаване и пречистване. Херметиците толкова добре, пазели знанията си, че в днешно време си служим с фразата „затворен херметически“ за изключително добре пазени неща.

За последен път Изумруденият скрижал бил видян горе-долу по времето на Александър Велики, когато бил преведен на гръцки и открито представен в Египет. Тъй като завоевателят бил привърженик на херметичната философия, тя се радвала на кратък период на разцвет, през който била възприета от мистичните учения на юдейството и на александрийския гностицизъм (клон на християнството). Скрижалът обаче изчезнал около сто години по-късно, когато според легендата неговите пазители го заровили, за да го предпазят от фанатици, които претърсили и опожарили много важни центрове на знанието.

Загубата на скрижала обаче не унищожила херметичните закони. Важното за закона на Вселената е, че той е навсякъде и съществува по всякакъв начин, независимо дали е написан или не. Пазителите на мъдростта просто минали в нелегалност. С течение на времето няколко тайни общества като тези на рицарите тамплиери и свободните масони възникнали от устно издаваните традиции на херметичните принципи, известни като „Кибалион“. „Кибалион“ просто насочвал към словесната част от херметични максими, принципи и афоризми, завещавани от поколение на поколение. Една от тези максими гласи: „Където попаднат стъпките на Учителя, ушите на готовите за неговото учение се отпушват“, докато друга твърди: „Устата на мъдростта е затворена, освен за ушите на разбиращите.“

Тайните общества разбрали, че макар да би било идеално да споделят своята информация с всички, страхът играе огромна роля в онова, което хората са склонни да научат и приемат. Ако на нещо се гледа като на заплаха, човешкият инстинкт ги кара да го нападат остро или да се отдръпват и да не го приемат открито. Поради това херметиците осъзнали, че не бива мъдростта да налага, но по-късно, когато хората са готови да я научат, законите на Вселената биха им разкрили херметичните принципи, това можем да заключим, че чрез четенето на тази книга, ти си отворен за знанието. Готов си да научиш и Метатайната ще ти бъде разкрита. Сега ти се присъединяваш към компанията на велики херметици като Роджър Бейкън, Исак Нютон и Карл Юнг.

И така, каква е Метатайната и как точно действа? Метатайната не е единствен метод или система. Тя е съчетание от закони на Вселената, средства и методология. За краткото време, през което бях „от другата страна“, узнах за безкрайността на света, надхвърляща границите на човешките възприятия. Макар много от видяното да бе погребано в дълбините на моето подсъзнание, когато се върнах тук, някои неща останаха в паметта ми и никога няма да ги забравя. От тези нишки започнах пътуване, което ангажира целия ми живот, за да разкрия ценните уроци отново и истински да разбера защо животът на Земята протича по такъв начин.

Отговорите са скрити навсякъде около нас, но се разкриват само на онези, които разбират, че мъдростта на света ще бъде споделена едва когато успокоят себе си, за да се вслушат в това, което Земята има да им каже, и когато се освободят от егото си, заблести тяхната истинска същност.

Както ще видиш в следващите глави, с по-задълбочено изследване Метатайната разбулва скритите истини на Вселената И цялата власт, свързана с нея. Това е историята на моето търсене и как стигнах до знанието за Метатайната…