Мел Гил
Метатайната (17)

Глава 13
Намиране на истинското щастие

Законите за съответствието, за вибрацията, за противоположностите и за ритъма влизат в действие, когато говорим за смисъла на живота и щастието. Доста често поставяме щастието си в зависимост от онова, което други хора могат да направят за нас, вместо от това, което сами сме в състояние да сторим за себе си.

Съществува понятие, на което не ни учат в училище. Нарича се „достатъчност“. Понякога това, което е достатъчно за един човек, може да не е за другиго и ние да искаме повече. Когато искаме повече, се настройваме за разочарование, защото невинаги получаваме желаното.

Веднъж нещата вървят в наша полза, друг път — не. Трябва да се научим да го приемаме. Такъв е ритъмът и течението на живота. Цялото ни съществуване е изпълнено с възможности и когато ги видим, ще съумеем да забележим, че провалите не са окончателни. Те са уроци, които ни помагат да израснем.

Като правим грешки, всъщност научаваме повече. Неуспехите са начин да добавим нещо към чудесния извор на мъдрост, който наричаме „себе си“. Ако не сме грешали, не сме научили нищо.

Имам приятелка, която работеше като TV репортер. Един ден снимала репортаж за клас от начално училище за вечерните новини. Децата много се вълнували, затова били изключително шумни и затруднявали приятелката ми да запише материала. Кадър след кадър нещата продължавали да вървят зле, тя бъркала репликите си, децата викали, част от проекта, върху който работели, дори паднала по време на един от дублите. Разгневена и малко объркана, че нещо, което обикновено правела от първи опит, продължава толкова дълго, моята приятелка поискала почивка и започнала да се извинява на учителката. А тя просто се засмяла и поклатила глава: „Не е нужно да се извинявате. Това е важен урок за моя клас. Те трябва да разберат, че всичко, което виждат във филмите и по телевизията, всъщност не се получава от раз. Важно е да осъзнаят, че и възрастните правят грешки. Ние често толкова се безпокоим за доброто впечатление, което искаме да направим, че рядко спираме да им преподадем наистина важните уроци!“

Щастието не е в това винаги да си прав. То идва, когато разбереш как да направиш нещата по-добре, как да зарадваш другите, как да се зарадваш самият ти, как да останеш верен на себе си, както и чрез безброй други уроци.

Тъй като първият закон на Вселената ни учи, че единственото постоянно нещо в нея е самата промяна, откриването на нещата, които ни правят щастливи, е процес, а и те често се менят с времето.

И така, колко пъти не си успявал? Аз знам, че не съм успявал много пъти. Но с течение на годините научих, че съм отговорен за собственото си щастие. Научих, че навсякъде има смях, и че ако искам да участвам в радостта около мен, смехът трябва да извира отвътре, а не да идва отвън. Такава е природата на духа, такава е нашата същност и това е Метатайната да направим всичко възможно.

Урокът е прост и все пак за мнозина е трудно да го възприемат и асимилират. През миналата година американците са похарчили над 10 милиарда долара за книги за самопомощ в опит да станат по-добри и да намерят щастието. „Хей Хаус“, един от най-големите издатели на книги за самопомощ, се опитва да помогне на хората да възприемат представата за щастието по следния начин: „Щастието е да избираш мисли, които те карат да се чувстваш добре.“

Вече разгледахме схващането за удоволствието сега — болка в бъдеще. То играе голяма роля в нашето щастие. Много често, когато мислим за бъдещето, си представяме бъдещите си чувства въз основа на изпитваното в момента. Много ни е трудно да отделим сегашния от някакъв бъдещ момент след време. И за нас става почти невъзможно да повярваме, че чувствата ни може да не са същите. Затова често купуваме или правим неща, ръководейки се от мига, вместо да се вгледаме в дългосрочната картина. Точно по тази причина ни съветват да не отиваме в магазина за хранителни стоки, когато сме гладни. Изследванията показват, че гладните хора купуват два пъти повече от ситите!

Тук урокът е, че това, което може да ни направи щастливи в момента, няма непременно да ни ощастливява цял живот. Добре е да се отдадеш на мига веднъж и за известно време, но не разчитай на каквото и да е да бъде вечно и да изчерпва всичко. Вместо това приеми виждането за щастие гъвкаво. Знай, че постигането му е постоянно еволюиращ процес, бъди готов да се приспособяваш.

Според скорошни изследвания, попадайки в обстоятелства, които не могат да се променят, когато например даден човек загуби крайник или някой умре — събития, при които знаем без сянка на съмнение, че няма връщане назад, ние се научаваме да живеем с тях — и продължаваме, за да открием нови пътища към щастието с тези познания. Ако вярваме, че промяната е възможна или че нещата могат да се оправят, сме склонни да се фокусираме върху тях и често сме разочаровани и неудовлетворени в борбата да си възвърнем „щастието“, което смятаме, че сме имали някога.

Едно от най-силните качества, които повечето щастливи хора притежават, е издръжливостта. Издръжливите хора често придобиват своята сила чрез добре формирани религиозни или духовни вярвания, оптимистична нагласа или силни положителни модели за подражание. Те разбират, че дори най-лошите ситуации са удобен случай да се учат, което, ако се погледне в положителна светлина, не е изключено да доведе до щастие в бъдеще.

Най-щастливите хора са склонни да се освободят от своя гняв и да простят. Прошката не е чисто алтруистично упражнение и не бива да означава, че ти непременно си сгрешил. Единственото правило за нея е, че правиш искрен опит и тя идва от сърцето.

Прошката ни помага да сме по-малко привързани към отрицателна гледна точка, която би могла да ни отведе по-нататък към застой или да парализира действията ни. За кратко гневът ни подтиква към действия, но ако се придържаме към него, просто това ще привлече още отрицателни последици. Ние никога няма да сме в състояние да контролираме изцяло света около нас, но законите на Вселената ни учат, че сме способни да контролираме своята реакция на всичко. Като го правим, си връщаме ролята на творци на действителността и Вселената, в която искаме да живеем, и предприемаме положителни стъпки към сътворяването на собственото си щастие.

Важно е да се изясни погрешното убеждение какво е и какво не е щастие. Да си щастлив или по-точно да си в мир със света около теб, не е като емоционалната висота, която приписваме на щастието. Не е въпрос да се смееш непрекъснато, постоянно да си на седмото небе или винаги да имаш точно каквото искаш и когато го поискаш. Когато става дума за законите за съответствието и противоположностите, това означава, че Вселената действа в равновесие.

Затова откриването на истинския покой и щастието повече се доближава до поддържането на състояние, при което се оценяват собственото място в живота и светът около нас. Това е чувството на единение и способността да съзреш красотата във всеки и във всичко. Това е умението да погледнеш света и момента и да си кажеш: „Всичко е наред.“

Само да можехме да обземем мига и да осъзнаем: „Аз съм добре нахранен. Не ми е твърде горещо или прекалено студено. Не съм сънлив, нито нервен. Не чувствам болка. (Дори да си неизлечимо болен, в този миг все още си тук и си жив.) Не ми крещят и не ме бият.“ Сега, докато четеш книгата, ти си добре. До голяма степен животът е поредица от миговете, в които „си добре“. Раздразнението ни се предизвиква от начина, по който гледаме на нашето минало или бъдеще. Когато смесим това с възприятията на нашето его, започваме да чувстваме безпокойство и сме нещастни.

Важно е да се разбере, че всеки притежава собствена вътрешна нагласа за щастие. Някои хора естествено са по-отзивчиви и повече обичат забавленията от други. Щастието като богатството е субективна величина. Добрата новина е, че независимо дали си радостен и общителен и разпръскваш слънчево настроение където и да отидеш, или си по-затворен и деликатно добавяш по късче щастие тук и там, няма значение колко лоши стават нещата, с течение на времето ние се връщаме към заложеното у нас ниво на щастие.

Метатайната за щастието е, че няма тайна. Просто е избор, който правим. Затова най-доброто, което можеш да сториш за себе си, е да откриеш какво те прави най-щастлив. Напиши си списък с такива неща и се научи да внасяш по повече от тях в живота си. Както най-скъпите ми приятели са на път да обяснят по своя уникален начин, щастието е точно такова, каквото си го направиш.

 

„Ето го парадоксът да бъдеш човек. Истинското щастие е достъпно само за момент. Ако размишляваш за миналото или си обсебен от мисълта за бъдещето, дори да се стремиш към нещо, което би могло да бъде великолепно след време, удовлетворението не е същото и не е толкова истинско като от изживяването на сегашния момент. И все пак ние, хората, сякаш постоянно сме в някакво друго място. Това е един вид определение на човешките затруднения в конкретното състояние. Ние непрестанно мислим за миналото, за бъдещето, нещо надясно, нещо наляво, нещо друго. Смятам, че парадоксът на щастието се състои в това да имаш мечти и стремежи, но все пак да си хвърлил котва, да имаш корени и да си щастлив там, където си. Невинаги е лесно да се направи, но аз продължавам да се опитвам.“

 

„Щастието е въпрос на гледна точка. Щастлив ли съм? Да, мисля, че съм. Ау! Не е ли изумително! Мисля си за хората, които казват, че са отегчени. И се питам как някой може да бъде отегчен. Понякога ми се ще да намеря време да се отегча. Как някой може винаги да бъде тъжен? Разбира се, ние сме тъжни, когато загубим някого, когото сме обичали. Или когато проектът, върху който работим, от дълго време не върви. Временната тъга е човешко състояние. Как би могъл да си щастлив? Сигурно като се занимаваш с неща, които те правят щастлив.“

 

„Щастието е това, което искаш, и можеш да го имаш веднага! Защо не се чувстваш щастлив? Защо някои не се чувстват щастливи? Защото психологически използват щастието като средство за мотивация. Мислят си, че ако са нещастни, ядосани, отчаяни, разочаровани и изпитват някакво чувство, което не е щастие, то ще ги пришпори напред. Ще ги накара да предприемат действия. И понякога подобно чувство действително ги раздвижва. Но сега щастието е достъпно за теб веднага и знаеш какъв е твоят избор. Можеш по-ясно да видиш какви трябва да бъдат решенията ти и какво да предприемеш след това.“

 

„Знаеш ли, хората често идват и ме питат: «Отчаян съм, какво да направя?» И аз им отговарям: «Надделей го!» Ако си отчаян, умът ти е фокусиран върху миналото. Съществува метаидея, която ще ти помогне да вземеш връх над всеки отчаян порив на сърцето си. Съсредоточи се веднага! Отчаян си заради нещо, което не си искал, но се е случило. Или заради нещо, което той е казал, тя е казала, или те са извършили. Забрави го! То е в миналото! И престани да се тревожиш за бъдещето! Ако само помислиш за електрическите импулси в своя мозък, направо ще се шашнеш. Ще бъдеш толкова смаян от себе си. Имаш ли някаква представа за броя електрически заряди, които трябва да прелетят през тялото ти за простото написване на името ти? Твоят мозък е електронна превключвателна станция и ти можеш да активираш мозъчните си клетки. Мозъкът не е просто мозък — той е част от теб. Можеш да активираш мозъчните клетки и да настроиш всяка вибрация, която искаш. Ако тя е отрицателна, ще бъдеш нещастен. Положителна ли е, ще си щастлив! Всяка мозъчна клетка има положителен и отрицателен полюс. Всяко нещо, към което погледнеш, ще бъде запечатано в твоите мозъчни клетки. Ти ще гледаш положителната или отрицателната му страна. В коя част би искал да живееш? Аз избирам да гледам добрата страна на нещата. Постави себе си в добра вибрация. Твоята електрическа система, твоята централна нервна система е феноменална. Помисли за кръвта в своето тяло. Знаеш ли, че тя тече през стотици километри от канали на всеки тридесет и три секунди, донася всички хранителни вещества и отнася отпадъците от една ускорена обмяна? Ако помислиш за това малко, може би нямаше да си отчаян. Просто ще подскочиш от изненада. В малкото си пръстче имаш повече мощ, отколкото ти е нужно, за да осветяваш дома си в продължение на година. На 450 грама от тялото ти се падат около 11 милиона киловатчаса потенциална енергия. Вероятно си казваш: «Аз нямам никаква енергия.» Така е, защото си отчаян. Преодолей го! Съсредоточи се, и то веднага! Озари лицето си с усмивка!“

 

„Ако искаш да си щастлив, върни се в настоящия момент и прави това, което обичаш, и то точно сега.“

 

„Живей, смей се и обичай. Блести като звезда, каквато си!“

 

„Чуваш хората да казват, че имат нужда от помощ, за да се справят с всичките си безпокойства, но всъщност им е необходима помощ, за да разберат кои са те. Безпокойството не значи нищо. То е следствие от невежеството, а разбирането е неговата полярна противоположност. Безпокойството и съмнението са много близки. Това е психично заболяване и причината за него е наистина невежеството!“

 

„Каквото и да се е случило в живота ти, каквото и да става, ако не е желаното от теб, винаги си припомняй, че всичко си има определена причина. И причината е налице, за да ти служи. Как би могъл да поправиш нещата? Как би могъл пак да погледнеш събитието по начин, който ти помага. И те подкрепя. Което отново те връща на пътя към успеха и положителното мислене. Негативизмът няма да ти помогне. Нито пък бездействието. Те могат само да те съкрушат. Време е да промениш нагласата си! Време е да се приспособиш, да погледнеш поновому, от нов ъгъл, да видиш положението в светлината на «това се случи, за да ти послужи». Във Вселената няма случайности. Станало е по някаква причина. И тя е възникнала, за да сложи нещата в ред!“

 

„Метатайната за щастието е, че съществува съвършенство в несъвършенството. Когато приемаме нашата среда такава, каквато е, и хората около нас такива, каквито са, можем да почувстваме голямата разлика!“

 

„Трябва да осъзнаеш, че силата в живота ти е в настоящия момент. Хората мислят за бъдещето и хвърлят силите си за него. Няма бъдеще. Когато настъпи, то се нарича настояще! Нарича се този момент! Хората мислят за миналото и хвърлят сили в миналото! Ала минало няма. То си е отишло! Когато мислиш за миналото, ти го правиш в сегашния миг. Само той съществува. И можеш да бъдеш щастлив в този миг. Щом за теб се грижат, всичко е добре!“

 

„Щастието! Какво те прави щастлив? Не всички са еднакви. За мен това са изследванията. Обичам изследователската работа, писането, лекциите и създаването на мултимедийни програми. И това ми позволява да правя и нещо друго, което обичам — да пътувам по света! Изминавам над 9000 километра всяка седмица! Бил съм в повече от 52 страни, качвам се на самолет на всеки 2 дни и половина, обиколил съм света над 16 пъти само за няколко години. И се наслаждавам на тази възможност! На срещите с нови хора, на срещите с нова публика, на това да помагам на хората. Какво ме прави щастлив ли? Ето, това ме прави щастлив!“

 

„Ние растем с представата, че богатите хора са нещастни. Познавам богати хора, които се смеят. Те са много щастливи. Разбира се, познавам и такива, които са много състоятелни и същевременно са нещастни. Спомням как Ърл Найтингейл казваше навремето: «Тъй като няма никакво значение дали си богат или не, дали си щастлив или не, би могъл да си състоятелен и ако си нещастен, поне ще можеш да си такъв и да имаш удобствата»

Ние трябва да разберем, че всичките пари на света са достъпни за нас. Но трябва да ги изкараме. Това обаче не означава, че е задължително да работим. Именно тук се намесва Метатайната. Случва се работата да е най-лошият начин за спечелването на пари. Би трябвало да работим за удовлетворение. Хората трябва да ходят на работа и да правят това, което обичат. Когато мислим за работа, всъщност говорим как прекарваме дните си! Вероятно работата се свързва с лоша енергия. Би трябвало да прекарваме дните си, като правим нещо, което истински обичаме.“

 

„Ключовият компонент за измъкването от депресията са човешките отношения. Иди и се свържи с друго човешко същество. Друго могъщо средство е движението, а третото е смехът. Излез да се позабавляваш и ще видиш как духът ти се повдига.“

 

„Метатайната на живота е да разбереш, че същността е пътуването.“

 

„Когато изпитваш страх от провал, поглеждаш живота си и се питаш: «Ако преследвам своята мечта, своята страст, своята любов и не се получи, дали все пак ще бъда добре? Ще мога ли още да обичам себе си? Ще продължи ли животът?» Осъзнаеш ли, че отговорът е ДА, премахваш страха от провал. Щом премахнеш страха от провал, имаш енергия да вървиш напред и всъщност да постигнеш успех. А какво да кажем за страха от успеха? Когато преуспяваш, може да промениш света. Ако наистина искаш светът да бъде щастливо, преуспяващо място, дай своя принос чрез един щастлив и преуспяващ човек — чрез СЕБЕ СИ!“

 

„Става ли дума за щастието, повечето от нас търсят някого там някъде да ни направи щастливи. Да се случи някакво събитие и тогава ще бъдем щастливи. Ако стигна до пенсионирането, ако имам кола, ако съпругата ми се държи мило с мен, ако синът ми си идва у дома навреме, тогава ще бъда щастлив. Истината е, че щастието е вътрешна работа! То е избор. Когато имам очаквания как някой друг би трябвало да постъпи, аз давам силата си на него! Това, което искам, е просто да се науча как да създавам радост и щастие вътре в мен. И ние можем да го правим по безброй начини. Като се занимаваме с нещата, които обичаме, като се фокусираме върху положителните си качества и предпочетем да се съсредоточим върху добрите качества на другите, вместо да ги съдим. Щом веднъж си дадем сметка, че щастието е вътрешна работа, ще бъдем толкова щастливи, колкото изберем да бъдем, а не колкото други хора ни направят. В действителност можем да преминем в състояние на постоянна радост и блаженство.“

 

„Ти имаш мисия, която да изпълниш. Трябва да откриеш смисъла на своя живот и да го споделиш с другите. Целият свят страда, бори се да оцелее, хората скърбят или се нараняват взаимно. Ние с теб можем да направим нещо различно. Започни веднага, като погледнеш живота си и без значение какво се случва точно сега, открий доброто в него, оптимистичното, и причините за развитие на всичко, което ще бъде. Открий хубавото и каквото и да става, го превърни в нещо положително, превърни го в нещо прекрасно, а после иди и го сподели със света. И ще бъдеш вдъхновение за другите. Хората следват модели на поведение и по такъв начин променят света. Ти ще бъдеш вдъхновението за успех! Ще бъдеш модел за промяна! Ще бъдеш личност, чийто живот е изпълнен със смисъл, който ще подариш на себе си и на другите. Всичко започва от теб!“

 

„Случват се разни неща. Животът си върви. Но накрая ти трябва да избереш!“

 

„Ти винаги си я имал. Имаш ли в този момент. И в бъдеще винаги ще владееш силата да постигаш, да осъществяваш, да получиш всичко, което поискаш — по отношение на финансовото богатство, благополучието, здравето, щастието, връзките. Това обаче никога няма да се случи, докато не си изясниш целите. Второто е да си наясно за действията и стъпките, които се налага да предприемеш. Трето, трябва да имаш план за замислените действия — стратегия, защото стъпките са само тактика. Осъществяваш ги по предварително съставена подробна програма. Четвърто, следиш, спираш, обръщаш внимание на своя напредък и поправяш нещата, когато не са такива, каквито искаш да бъдат, постигаш повече и става дори по-добре, отколкото си мечтал. Пето, съсредоточаваш се върху ползата и за други хора. Не бъди погълнат единствено от себе си. Направи тези пет неща и светът наистина ще бъде твой.“

 

„Това е нашият дом! Няма къде другаде да отидем. Земята ни дава всичко, от което се нуждаем, за да се радваме на живота. Всичко, което правиш, или ще излекува, или ще нарани нашата планета!“

 

„Срещал си хора, които са напълно спокойни по отношение на несигурността. Истината е, че няма никаква несигурност. Съществува само законът. А законът гласи, че всичко се случва по начина, по който би трябвало да се случи. Ако изградим в ума си представа за желаното и сме й верни, това ще контролира вибрацията, в която сме, ще контролира нашите действия и това, което привличаме. Проблемът е, че от време на време позволяваме представата ни да се отклонява от пътя и биваме контролирани от нещо външно! И се отклоняваме от посоката. Трябва да променим това и да се върнем на своя път. Хората без изградени представи, които да ги направляват, нямат посока, животът им е несигурен като всяко друго нещо, което някога сте виждали, защото са тресчици в морето от събития около тях. Носят се из океана като тапи или листа, отронили се от есенно дърво. Те просто разпръсват силите си навсякъде. Но ако човек има посока в живот си, няма несигурност! Идват само добри неща. А те ще накарат представата в ума ни да се въплъти във форма. И така, ние се будим всяка сутрин и се чудим коя част от нея ще се прояви днес, откъде идва и кой ще ни я донесе. Всеки ден ни обещава нещо добро. Големият психолог Алфред Адлер казва: «Аз съм благодарен на идеята, която ме е използвала.» Харесва ми! Прегърни голяма идея и ще видиш как тя приема форма така, както нощта следва деня, защото и това се управлява от закон.“

 

„Често ме питат как се развива силна страст към работата или към целта? Мисля, че човек най-напред трябва да открие своята цел! Защо изобщо си тук? Защо ставаш от леглото сутрин? Защо живееш? Когато решиш каква е целта ти, но всъщност ти не решаваш, а откриваш каква е тя! Убеден съм, че всеки от нас се е заел здраво да върши нещо. Как решаваш каква е целта ти? Вземаш решението и откриваш целта, като си зададеш въпроса: «Какво наистина обичам да правя?» Аз очевидно обичам това, с което се занимавам. Просто го обичам! Значи имам цел. Ти също. Това ще правиш през остатъка от живота си. После си изграждаш представа с определени намерения. Аз възнамерявам да споделям тази информация навсякъде по света. Ние винаги привличаме хора, които искат да се включат в дейността ни и да обогатят стореното от нас. Имам намерението да изграждам в цял свят компании в сферата на личностното развитие и израстване. После се налага да се заемеш с осъществяването на своята представа. Ако го правиш добре, ще обикнеш работата си. Когато се събуждаш сутрин, ще бързаш да тръгнеш към нея и ще се занимаваш чак до лягане вечерта. Целият ти ден, всички твои часове ще бъдат изпълнени с това, което обичаш да правиш. Това се казва живот! Всичко останало отмира. Тук действа основен закон за живота. Той гласи: изграждай или се разпадаш. Ти израстваш или умираш. Открий какво обичаш и му посвети живота си!“

Репетиране на успеха

Опитвал ли си се някога да забележиш колко много пъти очакваме най-лошото? Съчиняваме най-ужасните сценарии, страхуваме се от най-лошото, очакваме го, сигурни сме, че нашите приятели или любими ще си помислят най-лошото за нас и т.н. Поговорките за най-лошото са безброй и чрез тях обществото ни учи да се подготвим за него. Но какво ще стане, ако се отърсим от това? Вместо да задействаме най-лошото, като се концентрираме върху него и го привлечем към себе си, какво би станало, ако си мислим най-доброто?

Никой от нас не знае какво ще се случи в бъдеще, затова е точно толкова реалистично да се подготвяме за най-доброто и да сме сигурни, че всичко върви възможно най-гладко, колкото и за най-лошото. Всъщност всеки от нас може да реагира на момента по най-добрия начин.

Как би изглеждала подготовката за най-доброто?

Улови себе си в мига на подготовката за най-лошия сценарий и го изтрий от ума си. Поздрави се, че си успял да уловиш момента и работи за промяна на моделите си на мислене. После замести старата сцена с най-добрия сценарий. Повтаряй въображаемата картина отново и отново, докато лошият сценарий стане далечен спомен. Колкото по-често си обръщаш внимание и поправяш себе си, толкова по-лесно ще идват добрите сценарии.

Може да се насочиш и към възприемането на активен подход. Вместо да чакаш мисълта за най-лошото да се загнезди в ума ти, опитай се самостоятелно да формулираш най-доброто. Би могло да бъде всичко от подобряване на представянето ти в любимия спорт до говоренето пред публика на живо. Би могъл да започнеш от наблюдаването на човек в дадена роля и после да повториш сцената, поставяйки се на негово място. Повтаряй сцената отново и отново, докато изпиташ чувството, че наистина притежаваш това умение.

Справяне с безпокойството

Всички се безпокоим от време на време. Съвсем нормално човешко поведение е, но е и безплодно и моментално убива щастието. Никога няма да те накара да се чувстваш по-добре. Не помага на никого. Не спира нищо. И със сигурност не може да поправи нищо.

Затова как да го премахнеш? Първо, направи списък на най-големите си безпокойства. После определи кога си склонен да се тревожиш най-много. Виж дали има някакви модели. Съществува ли нещо специално, което отключва твоето безпокойство? Дали то се проявява като ефекта на доминото, като едно нещо предизвиква друго, а то — следващото? Чуваш ли слаб глас в главата си — или своя собствен, или нечий чужд? Рисуваш ли живи картини и позволяваш ли на въображението си да се втурва заедно с теб?

Щом веднъж си изясниш модела, обичайните връзки или нещата, които предизвикват безпокойството, можеш да измислиш стратегия за преодоляването им.

Запитай се каква е вероятността да се случи това, за което се безпокоиш. По скалата от едно до десет какви са изгледите подобно нещо да се осъществи? Достатъчно вероятно и достатъчно важно ли е, та да съставяш план за него? Ако е, какво действително би станало, в случай че безпокойствата ти се реализират? Има смисъл да избягваш да караш колата си, докато не си сложиш нови спирачки, ако се безпокоиш, че може да катастрофираш, защото са износени. Но не би имало смисъл да спреш да караш колата си, защото се страхуваш, че спирачките ще откажат всеки момент.

Съставяй план само ако действително е необходимо. Използвай въображението си, за да измислиш колкото е възможно повече начини за поправяне на положението. В случая с колата може би ще вземеш автобуса, докато не я закараш на сервиз. Възможно е да помогнеш за намаляването на отделяния въглероден диоксид и дори да си намериш нов приятел в автобуса. (Помни, че това е планиране за най-доброто, както и за премахването на поводите за безпокойство.) Или може би ще се качиш на стоп при симпатичния си съсед и накрая той ще те покани на среща. Не е изключено отиването в сервиза да ти спести пари, защото този ден има специална отстъпка от 50 процента. Възможно е да закараш колата и механикът да предложи да я купи, защото се опитва да възстанови точно този модел по сантиментални причини и има нужда от допълнителни части. Или може би се безпокоиш, че просто си прокълнат и колата е последният пирон в ковчега ти. Но когато я закараш, механикът ти казва: „Колата ви е в страхотно състояние.“ Новината е нещото, което те стимулира днес и слага край на безпокойството ти. Подготвянето за най-доброто е чудесно средство, което ти помага да измислиш стратегия за по-благоприятна ситуация.

Карта на мечтите

Веднъж в годината, обикновено в началото й, е хубаво да си направиш карта на мечтите. Състави списък на всички неща, които би искал да привлечеш към себе си или да осъществиш през настъпващата година. Имам приятелка, която изрязва снимки от списания — блюдо със здравословна храна за по-добро хранене, велосипед за подобряване на физическата й форма, екзотично място за повече пътувания или отмора, смеещи се заедно хора, за да си представи отделянето на повече време за семейството и др. Тя прави колаж върху дъската за плакати. Тези, които нямат подобни артистични наклонности, може просто да напишат целите си направо върху дъската. Хубаво е да използваш и семейни снимки или дори да го направиш в компютъра си.

Смисълът е да прекараш известно време, мислейки какво искаш да се прояви през настъпващата година, после го закачи върху дъската или го отпечатай — някъде другаде, където е сигурно, че ще го виждаш всеки ден. Актът на конкретизиране на целите и след това поставянето им като подсъзнателно напомняне прави чудеса, за да донесе в живота ти желаните неща. В края на годината, поглеждайки назад, ще се изненадаш колко много от нещата са се осъществили. Картата е самоосъществяващо се пророчество и е по-добро нещо от всяко новогодишно пожелание, защото е стотици пъти по-ефективна.

Алтернатива на картата на мечтите е оценяването на насоките. Избери няколко широки области от своя живот като здраве, работа, семейство и т.н. и направи оценка какво те радва в тях, както и какво би искал да се подобри.

Ирландците имат традиция, при която винаги запазват свободно място на масата по време на основното хранене. То е за неканения гост, така че изненадващият посетител да се почувства добре дошъл. На мен ми харесва да оставям място във всяка от избраните категории за неканения гост с изненадваща цел — тази, която не съм предвидил, но може да ми помогне значително по моя път към щастието. В някои години посрещнах по няколко.

Когато главните ти цели са очертани, започни да работиш върху по-специфични планове. Важно е да ги изразяваш по положителен начин. Вместо „Искам да намаля теглото си“, опитай с „Искам да се чувствам и да изглеждам по-добре“. Вместо „За да постигна тази цел, ще правя диета и ще изхвърля всички захари или храни“, опитай с „Ще опитам други вкусни и здравословни възможности“. Това може да означава да се включиш в курс за здравословно готвене или да си купуваш по един или два нови зеленчука и плодове всеки път, когато отиваш на пазара. Изказването на нещата по положителен начин — дори в случая с намаляването на теглото — прави целите желани и за тях си струва да се работи.

Щом целите са ясни, постави под тях списък с всички ресурси, които би трябвало да имаш, за да ти помогнат за осъществяването им. Те биха могли да включват всичко от приятели и връзки до лични качества. Помисли как да ги използваш, за да постигнеш целите си.

В последната част на твоята оценка погледни нещата, от които не си доволен в живота си. Неудовлетворението ще ти служи като знак през цялата година. Често проверявай дали нивото на неудовлетворението ти спада. В края на годината ще си в състояние да видиш какъв голям успех си постигнал и колко много въпроси са били разрешени.

И при картата на мечтите, и в упражнението с оценката е важно да се отдели време за физическо пресъздаване на целите чрез творба на изкуството, писане или отпечатване. Чрез показването на целите в представителна форма твоят мозък започва да хитрува за подхода към тях. След това подсъзнанието се заема да разработва стратегии и начини за постигането им и те стават факт.

Твърдения за щастие (Повтаряй си ги всеки ден)

1. Аз постоянно генерирам чувство на вяра, сигурност и увереност в себе си.

2. Аз съм щастлив, защото създавам щастлива действителност за себе си.

3. Високо ценя света около мен и гледам на всичко, идващо при мен, като на дар, от който мога да се уча.

4. Мога да открия нещо добро във всичко и във всеки.

5. Аз съм истински благодарен за всичко, което имам.

6. Оценявам всички удобни случаи като дарове, каквито те са, и се възползвам от тях дръзко и смело.

7. Аз съм отговорен за собственото си щастие. Способен съм да променя всичко в моя живот, стига да съм го решил.

8. Моето благополучие се увеличава с всеки дъх, който поемам.

9. Каквото и да си представя, то е възможно.

10. Когато се успокоя и се открия за подсъзнанието си, получавам мъдрост и знания за мое най-висше благо. Вярвам, че всичко, което ми е необходимо, вече е у мен.