Мел Гил
Метатайната (12)

Глава 8
Нищо не става случайно

Тъмнината захлупи света, докато, си проправяхме път през гъстата растителност на джунглата. Решението ни да продължим напред през нощта засега изглеждаше без особени последици. Бяхме млади и здрави и нищо, дори и катранената тъмнина не можеше да ни спре! Нещо в ума ми шепнеше, че съм го правил и преди, но аз пренебрегнах гласа.

Дрехите бяха прилепнали по тялото ми заради влагата. Потта, оросила челото ми, продължаваше да се стича в очите ми, правейки прехода още по-труден. Ала когато посегнах да изтрия очите си, стъпих накриво и полетях по стръмния склон.

Сърцето ми биеше ускорено, докато отчаяно се опитвах да спра падането си. Движеща сила, неподвластна на моя контрол, ме запрати напред и аз се запремятах като парцалена кукла надолу. Това продължаваше да се случва и аз не можех да сторя нищо, за да го спра. За цяла вечност останах безсилен и правех салто след салто със зашеметяваща скорост. Знаех какво следва. „Не използвай ръцете си. Не използвай ръцете си, за да се хванеш!“, заповядвах си като обезумял. „Ако го направиш — намеси се и моят мозък, — нещата може да станат много по-лоши. Възможно е да си нараниш главата и да увредиш мозъка си или дори да загинеш.“

Дойдох на себе си от удара, разтресъл тялото ми при сблъсъка с пода на някаква пещера. Лошият сън внезапно бе свършил. Животът продължаваше.

От дълго време на учените е известно, че сънуването е един от начините, по който хората анализират херметичния закон за причината и следствието. Освободени от егото си, използваме времето на съня да разгледаме подсъзнателно различни положения, така че да можем или да се примирим с наши минали действия, или да се подготвим да действаме, ако настъпи определено събитие. Ученият Мат Уокър от Медицинското училище в Харвард дори е използвал графики от функционален магнитен резонанс, за да докаже, че цикълът на съня буквално преструктурира нервното представяне на спомените. Това означава, че оценяването на причините и следствията, независимо дали се отнасят за предишни събития или за възможни случки в бъдеще, е вроден инстинкт.

Законът за причината и следствието е добре известен закон на Вселената. Много от нас са го изучавали в часовете по физика — „всяко действие има равно противодействие“. Разбираме, че за да може някакъв резултат да се види, почувства, помирише, вкуси или чуе, нещо — причина — трябва да съществува преди това. Пайовете от ябълки не се пекат сами, бебетата не идват просто така и тази книга не се появи от само себе си. Нещо става във всичките случаи, които водят до пая, бебето и книгата.

Тъй като законът за причината и следствието е дълбоко вкоренен у нас, често го приемаме за даденост. Все пак, ако сте говорили някога с малко дете, ще откриете, че децата са много добри в това да ни припомнят разни неща.

— Защо слагаш помощни колела на велосипеда ми? — пита Калеб.

— Защото — отговаря баща му — те ще те предпазват, докато караш, и няма да паднеш.

— Но защо ще падам? — пита детето.

— Защото гравитацията ще те накара да паднеш — обяснява мъжът.

Калеб се оглежда наоколо да види гравитацията, но не я вижда. Засега брегът май е чист, затова той продължава да разпитва:

— Камерън кара без помощни колела. Защо гравитацията не важи и за него?

— Важи, но брат ти се е научил да пази равновесие.

Калеб се замисля за момент.

— Как се е научил да го прави?

— Като е използвал помощни колела — отвръща бащата. Всеки възрастен с 3-4-годишно дете е бил въвличан в подобни циклични разговори. Научаването на причината и следствието е един от начините, по които стигаме до разбирането на света и как е необходимо да реагираме в него.

Може би затова толкова много приказки като „Красавицата и Звярът“, „Зайчето Питър“ и „Котката с шапката“ са толкова популярни. Защото ни показват причината и следствието. Въпреки че може да не забелязваме причината и следствието, когато станем по-големи, законът на Вселената е винаги с нас, от зубренето за голям изпит до негласуването, от гледането на домашни любимци до решението да имаме деца, от слушането на родителите до неспазването на указанията на шефа, от бягането до завръщането вкъщи и т.н. Няма значение къде сме, той действа.

И религиозните писания ни напомнят за този закон на Вселената. Библията започва с причината: „В начало Бог сътвори небето и земята.“ Останалата част от книгата е посветена на последиците от създаването им.

По подобен начин е разгледан законът за причината и следствието и в Шветашватара, свещен индуски текст:

„Причината за космоса каква е? Дали не е брамин?

А ний отде дошли сме? И за какво живеем?

Къде покой накрая ще намерим?

 

Коя ли сила направлява двойствеността

на болката и радостта, които движат нас?

 

Природа, време, нужда и случайност,

енергия, интелигентност, елементи —

първопричината не може между тях да бъде.

Те следствия са само и да помогнат са предназначени

на личността, та тя над удоволствието и болката да се издигне.“

Религиите будизъм, джайнизъм, сикхизъм и индуизъм се придържат към схващането за причината и следствието, когато говорят за кармата. Карма означава просто да действаш или да извършиш някакво дело. На Запад бихме казали: „Каквото посееш, това ще жънеш.“ Известният Свами Махешварананда смята, че ние създаваме карма по четири начина: чрез нашите мисли, думи и действия, извършени по собствена воля, и с действия от името на други. Съзнателните действия имат по-голяма тежест от несъзнателните, но точно както тлеещата клечка кибрит може да запали пожар, независимо дали си даваш сметка, преди да я хвърлиш, кармата винаги ще те застигне.

 

„Оригиналният проект е съчетание от различни вибрации, които са в равновесие помежду си. Ако той се разпада под влияние на някакъв фактор, ние натрупваме стрес и накрая се разболяваме.“

 

Древното китайско учение за причината и следствието, известно като фън шуй, включва изкуството и науката да се кани енергията, назовавана чи, в дадено пространство — дом, градина или фирма, за да се подобрят животът и съдбата на собственика.

Тя поставя в центъра представата, че уравновесяването на енергията в жизнено или работно пространство ще внесе хармония у хората, които живеят или работят на това място. Чрез действия в хармония с жизнената енергия обитателите на пространството използват закона за привличането, за да привлекат в живота си каквото искат.

Мегакорпорации като „Федекс“, „Фуджи Филм“, „Интел“ и „Найк“ използват фън шуй при обзавеждането на своите офиси. Дори по-консервативни компании като „Илай Лили“, „Хаят“ и „Шел“ въздействат върху корпоративната си среда чрез фън шуй, за да създадат хармония на работното място, а свръхмагнатите в бизнеса Доналд Тръмп, Бил Гейтс и Ричард Брансън са почитатели на древната философия за причината и следствието.

По-специално Тръмп е известен с това, че е похарчил цяло състояние, за да е сигурен, че Тръмп Тауър съдържа подходяща енергия. Използвайки принципите на фън шуй, той нарежда главният вход да гледа към Сентръл Парк и да позволи на положителната чи на преуспяването да се влее в неговото царство. За да попречи на отрицателната енергия на трафика да се втурне към сградата, пред нея е поставено огромно кълбо, което да я спира.

В допълнение към физическото изменение на енергията на пространството фън шуй учи, че хората контролират собствените си съдби чрез своите действия. Физическото поставяне на огледало на определено място, за да насочва положителната енергия през сградата, е хубаво нещо, но то никога няма да помогне, ако използващият го продължава да действа по отрицателен начин. Така законът за причината и следствието кара хората да разберат, че личната отговорност е важна във всички случаи. Ако си бил възпитан да вярваш, че „парите са коренът на всяко зло“, малко вероятно е да ги привлечеш в живота си. Не искаш „злото“ наблизо, затова съзнателно или подсъзнателно ще бягаш от парите. Няма да кандидатстваш за добре платена работа, няма да си купуваш лотарийни билети и ще избягваш скъпите дрехи, ястия и пътувания. Ако обаче започнеш да гледаш на парите като на неутрална енергия, каквито са водата и вятърът, бързо ще стане ясно, че начинът на използването й може да бъде ползотворен или разрушителен. Причината и следствието възникват в зависимост от това как използваме нещата.

Каквото и да си мислим, то привлича нещо с еднаква сила, защото подобните вибрации се привличат. Нашите мисли пораждат, генерират и дават възможност за предизвикването на всевъзможни действия, които се връщат към нас — с други думи, търпим следствията. Латиноамериканците имат хумористично и образно описание за илюстриране на представата. Те казват: „El que escupe al cielo en la сага le cae“, което означава „На този, който плюе към небето, плюнката ще му падне върху лицето!“ Австралийците просто го наричат ефект на бумеранга.

 

„Метатайната за отношенията е да бъдеш такъв, какъвто човек търсиш. Какъвто и да търсиш, бъди такъв и остави нещата да се развиват. Ако искаш да срещнеш някого, който е любящ, добър, състрадателен и щедър, трябва да си любящ, добър, състрадателен и щедър. Какъвто и човек да търсиш, ти трябва да бъдеш такъв и да го излъчиш към Вселената. Каквото и да излъчиш навън, ще се върне умножено.“

 

Законът за причината и следствието действа подобно на закона за гравитацията. Никой не те осъжда за твоите злодеяния и не ти отрежда наказание. Много по-просто е. Когато предприемаш действие, то ще предизвика реакция.

Затова, когато с приятелите ми решихме да продължим през опасната джунгла, създадохме причина за поредица от събития, след които последва моето падане. Никога не съм проклинал гравитацията, че „предизвика“ падането ми. Моите действия доведоха до него. Независимо колко трудно трябва да е било, бих могъл да кажа на другите от групата, че е нужно да направим лагер и да си починем. Ако бяха отказали, можех да направя избор и да остана сам. Това би довело до други трудности — да се загубя или да се наложи да се защитавам от диви животни, но независимо от всичко личната отговорност за причината си остава моя. Никога не ми е хрумвало да обвинявам гравитацията, както и не ми е минавало през ум да виня закона за причината и следствието, защото те са универсални закони и съществуват без отклонения. Знаем, че просто нещата са такива. Затова никакви доводи няма да ги променят и е безсмислено да се оспорва — това не би променило действието на законите. Те просто са такива!

Ала ние правим точно това, когато нещата не вървят както ни се иска. Времето причини сблъскването, а не решението ми да изкарам колата при вятър със скорост 135 км в час и заслепяващ сняг. Грешка на мъжа ми е, че съм му ядосана! Би трябвало да знае, въпреки че никога не съм му казвала какво мисля за купуването на кученце на децата. Онзи грозен лилипут в работата е виновен, че ме уволниха — няма значение, че аз се отнасях зле с него през последните три години и накрая му писна от моите обиди.

Много, много отдавна в република Суринам — малка държава в Южна Америка, се разразил огромен горски пожар, който помогнал на хората да разберат важността на личната отговорност при закона за причината и следствието. Почти всички животни загинали в пожара, но змията се скрила дълбоко в дупката си и изчакала. Бушуващите пламъци стихнали, когато се разразила дъждовна буря. Но от водата пръстта толкова се просмукала с влага, че змията не могла да се измъкне от убежището си.

— Помощ, помощ — съскала тя, докато дробовете й се продрали, но никой не могъл да я чуе.

Змията почти се била отказала, когато млад мъж се озовал край дупката.

— Моля те, помогни ми — едва просъскала тя.

Младият мъж се поколебал как да постъпи. В крайна сметка познавал склонността на змията и бил сигурен, че ще го ухапе.

— Обещавам, че няма — казала змията със сетен глас.

И младият мъж я измъкнал навън. Но щом го направил, тя се опитала да го ухапе.

— Не, не бива да нараняваш тези, които ти помагат.

— Откъде да знам, че и другите няма да постъпят така? — запитала змията.

— Ела с мен и аз ще ти докажа — предложил младият мъж. — Ако греша, може да ме ухапеш.

Недалеч по пътя надолу срещнали кон и го попитали дали се отвръща със зло за добро дело. Конят изцвилил:

— Разбира се! Постоянно ме удрят с камшик за това, че мъкна какво ли не.

Змията се иззлорадствала:

— Виждаш ли, нали ти казах!

Тъй като не бил убеден, младият мъж не позволил на змията да го ухапе. Скоро застигнали крава и й задали същия въпрос.

Кравата безучастно преживяла храната си и измучала убедено:

— Очаквам скоро да ме заколят, въпреки че давам мляко.

Змията се приготвила да получи наградата си, когато към тях се приближила мъдра жена.

— Какво става? — поинтересувала се тя.

Щом двамата й обяснили какво се било случило, тя попитала дали биха я завели при дупката, за да може по-добре да разбере положението, а на мястото им рекла:

— А сега ми покажете как точно стана.

Младият мъж помогнал на змията отново да се мушне в дупката и тя пак засъскала за помощ. Но преди младият мъж повторно да я измъкне, мъдрата жена го спряла.

— Вярвам, че имам отговора — казала тя и на двамата. — Змията трябва да се измъкне сама от дупката си, за да съумее да оцени доброто дело. Докато не го направи, никога няма да разбере!

Законът за причината и следствието ни помага да видим, че нищо не става случайно. Ако не откриваме причината, това не означава, че няма такава, а че ние не го осъзнаваме или не можем да я определим. Всичко става с причина и нещата, за които сме убедени, че не е трябвало да правим, съдържат ценен урок. Той ни помага да израснем по някакъв начин или отключва последици, които иначе никога не биха ни застигнали по пътя. Може би си бил уволнен. Въпреки че е ужасно да те изгонят, не е изключено това да те подтикне да започнеш собствен бизнес, което никога не би имал увереността да направиш, останеше ли на сигурната си стара, но незадоволителна работа. Възможно е скъсването с дългогодишната ти приятелка да доведе до среща и женитба със сродна душа, която никога не би опознал, ако продължаваше по-малко съответстващата ти, но удобна стара връзка.

Важно е да се разбере за обсъждания закон, че причините не предизвикват събитието — те са импулсът в дълга верига от постъпки и схващания. Ако си от семейство, в което всички около теб са доста дебелички, сигурно живееш с убеждението, че просто имате „тлъсти гени“ и ти никога няма да бъдеш слаб. Макар че едва ли някога ще заприличаш на супермодел, има вероятност да станеш по-елегантен и по-здрав. Вярваш ли обаче, че нищо не може да се направи при това положение, няма да се постараеш, за да го поправиш. Не е важно да се проследява всяко следствие до първоначалната му причина. В случая със семейството с наднорменото тегло е възможно да става дума за поколения и да няма начин изобщо да се стигне до корена. Важно е да се осъзнае, че всичко има причина и следствие и да се съобразят намеренията и действията с резултатите, които желаеш да постигнеш.

 

„Ако търсиш любов и не я намираш, без съмнение е поради липсата на прошка в някаква област на живота ти. Вярно е за всички нас. Трябва да погледнеш в живота си, обърни се към миналото, огледай всичките си връзки и се запитай: «Къде не съм простил? Дали е на самия мен, на родителите ми, на моите братя и сестри, на партньорите в бизнеса, на кого не съм простил? Когато простиш, освобождаваш енергията, позволяваща на закона за привличането да доведе нова любов и нови отношения в твоя живот.»

Как го правиш? Запитай се: «Къде не съм простил?» и някой ще ти дойде наум. Би могло да си самият ти! Второто нещо, което правиш, е да кажеш: «Мога ли да им простя? Мога ли да простя на себе си?»

Независимо дали отговорът е «да» или «не», минаваш нататък и си задаваш въпроса какво е накарало човека да действа по такъв начин в онзи момент, «Какво ме накара да постъпя така тогава?» И започваш да навлизаш дълбоко в разбирането на психологията на поведението. Така си даваш сметка, че всички правим най-доброто, което можем, включително и ти.

Когато простиш, освобождаваш цялата енергия, заседнала в ума, тялото и душата ти. И когато тя се освободи във Вселената, последната вече има зелена улица да върне в живота ти нова любов, нови отношения, нова благодат. Всичко започва с прошката и ти можеш да го направиш веднага!“

 

Както казват нашите приятели, Тримата посветени:

„Някои хора са роби на своята наследственост и среда и имат много малко свобода. Те са люшкани от мненията, мислите и обичаите на външния свят, както и от своите емоции, чувства и настроения. Твърдят, че са свободни да направят каквото искат, без да анализират причините защо искат да го сторят.

Твърде много хора се носят като падащ камък, подвластни на средата, външните влияния, вътрешните настроения, желанията и волята на други, по-силни от тях самите. Премествани като пешки върху шахматната дъска на живота, те безропотно изпълняват своята роля и биват отстранявани в края на играта.“

Най-добрият начин да започнеш да работиш със закона за причината и следствието е да следиш мислите си през целия ден и да си даваш сметка кои от тях са добре формирани и помагат за подобряване на живота ти и придвижването в посоката, която искаш да следваш, и кои просто се появяват в главата ти, но без никаква полза. Бъди внимателен със себе си и имай предвид, че е необходима практика, за да насърчаваш положителните мисли и действия. Когато ненужните мисли нахлуят, просто им позволи да отминат и се върни към продуктивните. Ще ти отнеме известно време, но с малко усилие, ще ти става все по-лесно и по-лесно.