Мел Гил
Метатайната (11)

Глава 7
За всяко нещо си има сезон

Тамянът се смесваше със застоялата миризма на стара кожа и отдавна забравени тайни, докато бродех из слабо осветените катакомби с рафтове ръкописи. Прокарвах ръка по избледнелите заглавия, радвайки се на преживяването, без да съм сигурен какво точно търся. Щом приближих края на лабиринта, ръката ми се спря в обемист том. Ръбовете му бяха опърпани и позлатеният обков бе помръкнал, но размерите на голямата книга пробудиха интереса ми. Закашлях се от облака прах, докато измъквах трактата.

Щом въздухът се проясни, съзрях на слабата светлина „Мъдростта на Еврипид“. Заинтригуван, внимателно разгърнах чупливия жълт пергамент и започнах да чета:

„Най-доброто и сигурно нещо е да поддържаш равновесие в живота си да признаваш великите сили около нас и в нас. Ако можеш да го направиш и живееш по този начин, ти наистина си мъдър човек.“

Усмихнах се. Какъв прекрасен начин да започнеш изследването на закона на Вселената за рода. Някога родът не бил използван за разграничаване между половете, а между видовете неща. Думата с латински корен за род е genus. Тези, които е трябвало да запомнят системите за класификация в биологията в гимназията, си спомнят, че биолозите си служат с девет понятия, за да определят колко близко са свързани организмите помежду си: живот, надцарство, царство, тип (отдел), клас, разред, семейство, род и вид.

Когато говорим за закона за рода, имаме предвид „вид, сорт или тип“, което всъщност е по-близо до съвременната френска дума genre (жанр), която често използваме, за да посочим категории на филми или книги.

Древните херметици вярвали, че всеки човек, място и нещо притежава едновременно мъжки и женски характерни качества, които действат съвместно, за да формират нови създания. Те виждали мъжката енергия като външна — нещо, което се изпраща навън във Вселената, докато женската енергия била вътрешна. Затова мъжките и женските енергии работели заедно като поредица от съединителни проводници. Мъжки, който бил положително зареден, щял постоянно да отблъсква, докато отрицателният женски постоянно привличал. Положително не означавало добро, а отрицателно — лошо. Те били просто термини за равновесието на енергийните потоци. Хермес описва отрицателния път на енергията като женски, защото той е извор на живот, както жената носи новото създание в утробата си.

 

„Здраве! Не само физическо здраве, не само ядене на подходяща храна и правене на физически упражнения, да поговорим за емоционалното здраве и равновесието. Това означава да правиш каквото обичаш, да обичаш това, което правиш, да очакваш всеки ден, изследвайки, помагайки на другите, отплащайки се. Това е Метатайната за емоционалното здраве.“

 

Затова законът за рода е уравновесяваща система във всяко творение във Вселената. Много езици като испанския, еврейския и арабския включват този подход към рода в своите системи от съществителни. Определени думи са обозначени или от женски, или в мъжки род по-скоро по споразумение, а не толкова заради истинска физическа връзка с мъжки или женски характерни качества.

Херметиците отишли още по-далеч, разделяйки човешката душа на мъжки и женски енергийни форми. Оприличили енергията „Мене, Ми“ или частта от нас, която създава нашите емоции, навици и настроения, на женска, а енергията „Аз“, която има искания и желания, на мъжка. С други думи, Ми е създателят, а Аз е изпълнителят. Аз е страна на съществуването, докато Ми е страна на създаването. Всяко изпълнява своето предназначение, но все пак нито едно не би могло да осъществи задачата си само. (По-късно психологията ще нарече този процес теория на личността.)

Когато се съсредоточим и работим върху това, използваме едновременно нашите Ми и Аз, за да осъществим всичко, което правим. На Ми хрумва идеята, а Аз я привежда в действие. За да си послужим с пример от главата за противоположностите, да вземем полюсите на щастието и тъгата. Ми би било създател на твоето сегашно настроение, докато Аз би бил силата, която работи, за да придвижи настоящото ти емоционално ниво нагоре или надолу по стълба.

Тримата посветени го обясняват с големи подробности:

„Тъй като твоят ум създава тези чувства и състояния, може да ги промениш със силата на своята воля. След като се научиш да контролираш настроенията и гледната си точка по желание, спираш да се отъждествяваш със своите психични състояния, емоции, чувства, навици, качества, характеристики и други лични психични притежания. Поставяш настрана сбирката «не ме» от странности и затруднения. Ясно е, че това изисква силна умствена концентрация и адекватен анализ. Все пак задачата е по-силна за напредналия ученик и дори тези, които не са толкова напреднали, са в състояние да видят във въображението си как може да бъде осъществен процесът.

След като се осъществи описаният процес на откъсване, ти ще откриеш, че притежаваш съзнателно «личност», която има двойствените страни «Аз» и «Ми»: «Ми» е умствената утроба, която ражда мисли, идеи, емоции, чувства и други психични състояния. Ми предава на съзнанието творчески идеи и вдъхновение от всякакъв тип. Неговата творческа енергия е огромна, но все пак Ми трябва да приема и енергия от своя спътник — Аз-а, за да прояви умствените си творения.“

 

„Става дума за истинско разбиране на нещо за самите нас. Би трябвало да започнем от много ранна възраст и да се запитаме: «Кой съм аз?» и «Какво всъщност ме кара да „тиктакам“?», за да опознаем себе си. Ние бързаме да се сдобием с кола, да създадем фирма или да си купим къща. А би трябвало първо да представим истинската си същност на самите себе си. Училището не го е направило! Нашите родители не го правят. За който и да работиш, той не го прави. Не го ли сториш за себе си, никой няма да го направи. Работата е между теб и твоята същност. Пого казва: «Виждали сме враговете — това сме самите ние.»“

 

Започнем ли да си даваме сметка за закона за рода, разбираме колко често се проявява около нас. При хора с предизвикваща силен стрес работа често равновесието е нарушено и мъжката енергия е твърде много. Ако постоянно участваш в съревнование като доста млади администратори, изкачващи се по стълбата в кариерата, работиш дълго, без да се налага — случва се с много служители, или пък си бил научен да мислиш само за другите, както правят повечето майки, липсва равновесие на енергията. Както батерията ще спре да функционира, ако от нея тече само положителна енергия, така и ние. Когато всичко около нас повтаря „давай, давай, давай“, това ни изтощава умствено, физически, духовно и емоционално.

Създадени сме така, че енергията да тече през нас и в двете посоки. Затова е важно да знаем как се прави. Можем да го постигнем, като се научим да приемаме помощ и да получаваме подаръци.

Ала както прекаленото количество мъжка енергия не е здравословно, така е и с излишъка от женска енергия. Тези, които чакат всичко да бъде направено вместо тях или да им бъде дадено, често стават прекомерно пасивни и вече нямат представа как да действат самостоятелно или да изказват оригинални идеи. Вместо да предприемат действия и да направят в живота си всичко, което умеят, те стигат до ролята на жертви.

Когато духовниците наставляват паството си да действа по определен начин, когато актьор кара публиката да се смее или да плаче, когато лидер запалва тълпата да се обедини за някаква кауза, всички те използват мъжката си енергия или силата на волята, за да въздействат върху приемащите женска енергия свои последователи. Колкото повече практикуваш равновесието на мъжката и женската енергия, толкова по-малко вероятно е да бъдеш повлиян от силата на волята (мъжката енергия) на други и ще имаш по-голям контрол върху своите мисли, финанси и свобода.

В допълнение към представата за равновесието на мъжката и женската енергия законът за рода има и второ значение. Понякога е споменаван и като закон на зачеването. Той обяснява, че е необходимо време, та семената на мисълта да се превърнат в напълно функциониращ краен резултат. Хаитяните имат поговорка за това: „Piti, piti, wazo fe nich li“ или „Малко по малко птицата прави гнездото си“. Други може да кажат: „Рим не е построен за един ден“ или „За всяко нещо си има сезон“ — смисълът е, че за всяка мисъл и действие трябва известен период от време, за да се роди. Например знаем, че Земята обикаля около Слънцето за 365 дни, бебетата обикновено се раждат след 9 месеца, а циниите ще покълнат на 6-ия ден от посяването.

По каквато и да е причина обаче, дали заради информационната епоха, усещането за собствено право или нещо друго, нашето общество е станало такова, че иска всичко сега. Ние не работим с ритъма на Земята и не зачитаме нейните цикли.

Разликата между нашите цели и работата за постигането им и такива неща като обикалянето на Земята около Слънцето или засаждането на цинии е, че крайните срокове и датите не се вземат под внимание. Понякога се налага да приемем, че неизвестността по отношение на точното време е част от процеса, но както цветето знае кога да поникне, така и целите ще се проявят, когато моментът настъпи.

В класическия филм от 1984 г. „Карате Кид“ Даниел Apyco моли сръчния г-н Мияги да го научи на карате. Ловкият Мияги се съгласява и поканва Даниел в дома си, където кара младежа, да лъска колата му, да боядисва оградата и да изпълнява различни други домашни задължения. Даниел търпи известно време, но после избухва и обвинява домакина, че се възползва от него. Едва тогава той научава, че г-н Мияги го подготвя, като естествено учи тялото му на движенията, които ще са му необходими, за да стане звезда в каратето. Младежът не е допускал, че става дума не да се научат няколко бързи движения, с които да победиш противника си, а за истинско овладяване на спорта, на философията му, за да станеш едно цяло с него. По същия начин ние трябва да разберем, че събитията в живота не се случват автоматично и често ни е необходимо време, за да го разберем и да им се наслаждаваме истински.

Част от постигането на целта е да имаш постоянство и вяра. Уолъс Уотълс, авторът на една от първите книги за херметичните закони, пише: „Благодарният ум постоянно очаква добри неща и очакването се превръща във вяра.“ От закона за привличането знаем, че вярата приближава твоите цели към теб. Целите ти ще дадат плодове, когато моментът настъпи.

Проблемът е, че често пъти заявяваме за вярата си в нещо и полагаме за него големи усилия, но на даден етап наистина не сме наясно относно своите намерения и неведнъж се проваляме, защото не продължаваме напред. Например, ако сме решили да отидем за сладолед, най-добрият начин да го сторим е да излезем от дома си, да минем надолу по улицата и да следваме пътя до сладкарницата за сладолед на Мейн Стрийт например. Не би трябвало да излезем от къщата, да тръгнем към Мейн Стрийт, после да решим да заобиколим два или три пъти маршрута, да изминем още една пресечка, после да повървим две пресечки, отдалечавайки се от Мейн Стрийт, да си дадем сметка, че сме загубили прекалено много време и да се насочим към дома. Все пак точно това правим понякога, когато става дума за вярата в целите. Вместо да вървим направо към сладкарницата за сладолед, избираме твърде криволичещ път, който често отнема много повече време, отколкото е нужно за целта и така проваляме мисията.

Ако целите не са ти станали присърце толкова бързо, колкото смяташ, че би трябвало, но все още вярваш, че си струват, бъди уверен и не се отказвай. Знай, че това ще стане. Понякога просто се налага да промениш крайния срок.

Не вземаш таблетки за отслабване и не се отказваш, ако теглото ти не намалее за секунди след поглъщането им. След една доза пеницилин не се чудиш защо възпалението на гърлото ти не е излекувано, затова не се отказвай, когато пътят става труден, отпусни се и знай, че за всичко трябва време.

Вярвай, че онова, което си поискал, вече идва към теб — култивирай тази убеденост. Ако вярваш, знай, че вече го имаш — само е въпрос на време. В случай че вярата изглежда твърде трудна, спомни си предишното предложение за стъпка нагоре и постепенно се насочвай към това, което желаеш. Започни с оценяването и благодарността за всичко, което вече имаш, и проправяй своя път нагоре към убедеността. Целите обикновено се изпълняват, когато настъпи времето им. Това е закон на Вселената и той не може да ни разочарова. Възможно е да не разбереш правилно процеса или да не виждаш цялата картина, но накрая всичко ще ти стане ясно.

 

„Хуморът е избавление. Всъщност не разбирам какво прави за теб, но знам, че прави нещо за твоя мозък Норман Казънс, който вече е покойник, живя дълъг и много ползотворен живот. Поставиха му диагноза за неизлечима болест. Той буквално умираше. Един ден обаче си казал: «Ако тъгата и болестта вървят заедно, тогава щастието и здравето трябва също да са свързани.» И помолил да му донесат стари филми на Лаурел и Харди и на всевъзможни актьори — забавни, смешни истории. Започнал да ги гледа и да се смее. Това му помогнало да излезе от болницата. Той наел апартамент в хотел и гледал филмите през цялото време.

И се почувствал по-добре! Мисля си, че когато се смееш, се чувстваш добре. Започни да се смееш на себе си. Направиш ли грешка, смей се на себе си! Не ставай прекалено сериозен! Това играе много важна роля за здравословния и спокоен живот. Искаш ли да го изучиш по-подробно? Погледни някои от материалите на Норман Казънс. Той обяснява какво точно става в мозъка, което контролира вибрациите на тялото. Започни да се смееш малко повече. Забавлявай се!“

 

Лекторът по въпросите на мотивацията Дан Милман хвърля известна светлина върху процеса, разяснявайки го по следния начин: „Аз научих, че можем да направим каквото и да е, но не можем да направим всичко. Най-малкото не и едновременно. Затова помислете за своите приоритети не по отношение на това какви дейности извършвате, а кога го правите. Преценката на точния момент е всичко!“

Когато затворих древния прашен текст, се зачудих отново колко добре действат законите на Вселената. Бях влязъл в старата библиотека, без да знам точно какво ще намеря, и бях посветен във вездесъщата Метатайна, която витае около нас. В този случай, докато търсех начин да опиша закона за рода, той влезе в действие пред мен.

Случилото се ми напомни, че вместо да твърдим: „Това никога няма да заработи“ или „Това просто няма да стане“, което убива положителната енергия на вярата, може да използваме мъжката енергия, за да се пренасочим към по-положителна линия на мислене. Не се вълнувай как ще се случи или кога, или пък че изглежда невъзможно. Мислейки го и придържайки се към своето убеждение, ти вече създаваш. Ще дойде, въпрос е само на време. Готов ли си да чакаш?

С разбирането на законите на Вселената и съобразяването с тях всичко ще ти се случи в подходящото време. Въпрос е наистина на търпение, но трябва да държиш очите и сърцето си отворени за възможностите!