Лас Смол
Благословени от съдбата (8)

Осма глава

Разхождаха се, хванати за ръце. Сърцето му преливаше от щастие. Тя говореше, а гласът й милваше слуха му. Постепенно той осъзна, че Робърта се старае да разсее тъгата му по неговия приятел. Тя смяташе, че лошото настроение на Греъм има нещо общо с раздялата с Джим. Би ли могъл да й обясни как стоят нещата, без да й довери, че Джим я обича? Че той е негов съперник и всъщност напуска страната, за да се освободи от веригите на влечението си към нея? Как ли би приела всичко това?

Когато една жена узнае, че някой мъж се измъчва от любов по нея, това й действа възбуждащо. Следващата стъпка до съчувствието й е кратка, а оттам пътят към спечелване на любовта е открит…

Греъм се раздираше от съмнения. Чудеше се кое в нейното сърце би натежало повече — постъпката на влюбен мъж, който жертва кариерата си заради нея, или на друг, който жертва нея, за да преуспее в кариерата си? Не, нямаше да спечели нищо, ако разкажеше на Робърта защо Джим заминава. Всеки би се поласкал от постъпката му…

„Всъщност ще й разкажа всичко. Но не сега. Чак на петнадесетата годишнина от сватбата ни!“ — реши той. А какво щеше да стане, ако не доживее дотогава, както баща му? Жалко щеше да е една жена да не узнае никога историята с Джим. За всеки случай смяташе да я напише и да я включи в завещанието си. Не всички жени могат да оценят истинските мъжки чувства. Робърта трябваше да разбере, но след години!

След като взе решение за себе си, Греъм се заслуша в това, което му казваше Робърта:

— … И така той оплете сестра ми Джорджи. Семейството беше настръхнало, всички смятаха, че не е подходящ. Когато Тейт, това е по-голямата ми сестра, се обади да ми разкаже как стоят нещата, каза: „Познай какво е направил Квинтъс Финиг!“. Аз, понеже знаех що за птица е той, отговорих: „Федералните агенти са го спипали за нещо и сега ще трябва да отговаря пред съда. Може и Греъм да води делото“. Не знам защо го казах, но Тейт не пропуска нищо покрай ушите си. Веднага всички у дома научиха, че познавам някакъв важен мъж, който се казва Греъм Ролинс…

— Кой е Квинтъс Финиг и защо би трябвало да се опълчвам против него?

— Един господ знае — започна да обяснява Робърта. — Той е една от тъмните личности на Чикаго, от онези, които е по-добре човек изобщо да не среща. Сякаш е омагьосал и трите ми сестри. Някак е успял да им влезе под кожата. А Джорджи взе, че се влюби в него! Тя е родена след мен. Вероятно имат намерение да се оженят, ако татко разреши. Тогава единствената неомъжена дъщеря ще съм аз. Само за една година три от сестрите Ламбърт се омотаха в брачни връзки!

А Робърта трябваше да е четвъртата… Но в момента той се чудеше само как да я накара да прояви малко повече благосклонност към него. Повървяха малко мълчаливо, след това Бърти промени темата:

— Разкажи ми за Мили. Нали е ветеринарен лекар? Откога се познавате?

— Малко след като се запознах с теб.

— И как се срещнахте?

— Баща ти наистина ли смята, че Финиг е мошеник? — попита Греъм, за да отклони темата за Мили.

— Нямам представа. И двамата ми братовчеди гарантират за него. Казват, че не е лошо момче, а Джорджи е луда по него. Това е единствената му препоръка. Сестра ми е много мила, но по принцип всички сестри Ламбърт са мили и симпатични…

— Най-вече една от тях — засмя се Греъм и я прегърна.

— Коя ли е тя? Не е Тейт, защото тя е мъжко момиче. Мисля, че единствената, която може да се квалифицира като вълшебница е Фред. Тя е романтична и винаги се противопостави на всичко зло и порочно.

— Ти имаш романтична сестра?!

— Да, и е неразбираема за всички нас. Джорджи мисли, че е такава, защото Тейт се е отнасяла лошо с нея, когато сме били деца. Фред е две години по-малка от Тейт. По времето, когато играехме на Тарзан, Фред винаги играеше Джейн. Джорджи беше маймуната Чита, а аз — туземец. Хилъри пък беше намереният син на Тарзан. Тейт заставяше Фред да скимти за помощ, а Тарзан да я спасява. Мисля, че това е дало отражение върху характера на Фред. Това ни беше любима игра. Може би тъкмо ролята й в нея е причина Фред да се смята за беззащитна, защото винаги трябваше да чака някой да я спаси. Ти играл ли си на Тарзан?

— Откакто се помня, започнах да помагам във фермата. След това учих, работих и играех футбол, докато майка ми не ме принуди да уча пиано. Не ми оставаше време за нищо друго.

— Не изглеждаш неопитен. Справяш се добре в живота.

— Ами! Аз съм невинно момче от село, което е беззащитно в големия град с жена, извличаща непрекъсната полза от неговата неопитност! — пошегува се той.

— Май става дума за мен, така ли? Как можеш да си въобразиш, че аз съм опитната?

— Е, както и да е, все ще се намери някой, който да обогати опита ми. — Греъм сложи длан на тила й, притегли я нежно към себе си и я целуна пламенно.

Когато откъсна устни от нейните, Робърта не пропусна да се върна отново на въпроса, който изглежда я интересуваше:

— Как се запозна с Мили?

— При един приятел — излъга Греъм убедително. После бързо смени темата. — Най-добре е да се прибираме и да видим дали някой от гостите не го е прихванало да направи нещо, което не би трябвало. Ние май не сме от най-добрите домакини…

Прибраха се при приятната компания, която беше станала малко по-шумна. Вратата на спалнята на Греъм бе отворена. Бяха ползвали банята му, върху леглото седяха някои от гостите. Други си бяха намерили място върху бюрото, а някои просто се подпираха на стените. Беше се оказало, че веселата компания има нужда от повече пространство. Никой обаче не беше отварял вратата на стаята на Робърта, която сякаш беше запечатана, за да е недостъпна за чужди очи. Греъм помисли, че и той самият не бе надниквал там, но искрено се надяваше, че ще го направи някой ден…

Мили се смееше и разговаряше с един от приятелите на Греъм. Щом като се бе заседяла до това време, значи беше харесала компанията. Той огледа лекарката — беше симпатична, общителна и будеше уважение. Защо той самият не успя да се свърже с една по-отворена жена без комплекси? Защо, след като непрекъснато си седи вкъщи, за да бъде около Робърта, тя най-после не разбере, че му принадлежи и не приеме този факт с радост? Забеляза, че го гледа изпитателно.

По-късно той често я забелязваше да го наблюдава по същия начин. Когато срещнеше погледа й, се усмихваше и й намигаше, а когато се оказваха един до друг, не пропускаше да я целуне по бузата. Независимо от всичко, през цялото време той чувстваше този неин изпитателен поглед.

Случи се така, че дочу без да иска, разговор между Робърта и Мили. Греъм се приближи незабелязано към Бърти, която стоеше с гръб към него и разпитваше Мили къде живее и работи. Той изтръпна, когато чу Робърта да пита:

— Разбрах, че сте се запознали при негов приятел. Кой е той?

— Наричаме го Гюс — веднага отвърна Мили.

— Струва ми се, че не го познавам.

Мили хвърли бърз поглед към Греъм и с мек като коприна глас отговори:

— Поне веднъж сте се срещали с него…

Греъм тъкмо беше вдигнал чаша, за да отпие, когато чу думите й. Изгледа лекарката с упрек. Тя обаче изобщо не показа, че се разкайва. Дори има дързостта да се засмее.

Някои от гостите си отидоха едва към два през нощта, а останалите Мартин и Мили помогнаха да се поразтреби, след това седнаха да поговорят спокойно с домакините. Беше се получила приятна компания. Приятелите на Греъм бяха успели да направят впечатление на някои от жените. Една от тях беше Мили. Мартин очевидно проявяваше интерес към нея, а тя прие ухажването му. Беше почти три, когато двамата си тръгнаха.

— Всичко беше чудесно, госпожице Ламбърт — отбеляза Мартин.

— Заслугата е и ваша, господин Ролинс. Защо не поканихте и Гюс? — обади се на свой ред Мили.

— Той… Нямаше възможност да дойде — запъна се Греъм.

Робърта и Греъм заключиха вратата и той я отведе в стаята си, за да се любят сладко и нежно. Застанал до леглото той се разсъблече, а тя го наблюдаваше с нескрито възхищение и любопитство. Гол, Греъм се протегна към нея и я притегли, докато почувства коприната на дрехата й да се плъзга по тялото му. Потърси устните й и я целуна дълго и с необуздана жар. Зарови пръсти в дългите й меки коси, които падаха по раменете. Бавно свали дрехите й и в това откри ново омайващо удоволствие, което постепенно засили възбудата му.

Чувстваше как нежните й пръсти със сила се вкопчват в гъстите му руси коси и притеглят главата му към гърдите й, докато тялото се извива, изгарящо от желание, но той не бързаше.

Прокара пръсти по гладката й копринена кожа и това я накараше да се разтрепери. Целуна я жадно като пътник в пустинята, който е намерил извор.

Езикът му срещна нейния и това я подлуди. Цялата тръпнеща, се изви с лице към Греъм.

Тържествуващ, той се взря в очите й — тя го гледаше с нескрито обожание и доверие!

Внимателно я повали по гръб и Бърти сама протегна ръце да го приласкае. Той се почувства горд и спокоен, защото знаеше, че го желае. Бавно и уверено проникна дълбоко в нея. Понесени от вихъра на страстта, двамата стигнаха до върха на удоволствието…

 

 

На сутринта той я събуди с целувка. Бърти се усмихна и поздрави:

— Добро утро, любов моя. Що за плаха усмивка съзирам върху лицето ти? Защо ми се струва, че искаш нещо от мен, а не си признаваш? Я се усмихни по-бодро! Закуска ли искаш?

— Това е само част от истината…

— Хм…

— Не бих се отказал, но става дума за друг вид закуска…

Тя си придаде отчаян вид.

— Само не отново! — разсмя се.

— Какво искаш да кажеш с това „отново“? Виж, целият ми гръб е издраскан от ноктите ти!

Робърта поклати глава:

— Наранила ли съм те? Чакай да видя. Не бих могла да го направя! — Отново се разсмя. — Знаеш ли, всъщност ми беше толкова приятно, че нищо не помня. Дай да видя! — Без да се бави, Греъм я прегърна, сборичкаха се, той я притисна към матрака и започна да целува шията й. — Нека видя гърба ти — настоя Робърта.

— Няма нужда да гледаш него. Има по-важни части от тялото ми, на които да обърнеш внимание.

— Как е възможно да искаш да се любим отново, след онова, което преживяхме през нощта? Да не мислиш, че ще се съглася да правя сега нещо толкова изморително?

— Изморително ли? Та нали аз се изморявам, а не ти!

— Нищо подобно! Ти само лежиш върху мен! Аз съм тази, която се изморява!

Той се разсмя, като си спомни как през нощта тя се бе извивала в обятията му, стенеща от удоволствие. Погледна я и каза с престорено съжаление:

— Горкото момиче!

— Жена — натърти Робърта.

— До мозъка на костите си! — съгласи се той. — А по една случайност аз съм мъж. Дай си ръката.

Заливаха се от смях, боричкаха се като малки деца, докато накрая Греъм хвана ръцете й и заяви, че е негова пленница. Задъхани, останаха да лежат така известно време. След като отново събра сили, тя опита да се отскубне и отново настоя:

— Нека видя гърба ти!

Той обаче бе непреклонен. Този път Робърта донесе на изтощената си жертва закуската в леглото. След това започна да чисти апартамента. Греъм стана, взе душ, облече се и отиде да й помогне. Малко по-късно апартаментът блестеше от чистота.

— Никога не съм имала квартирант, който да помага толкова в домакинската работа. Ти си страхотен!

— Държиш ме наоколо само за да чистя ли? — престори се на възмутен Греъм.

— Че каква друга причина може да има, за да те изтърпи човек? — пошегува се и тя.

Той умишлено стоеше настрана от нея, но Робърта успя да издърпа ризата му и да погледне гърба му. По него нямаше и драскотина.

— Ти излъга! — извика тя.

— Ами… Значи само ми се е сторило, че гърбът ми е издран. Но това се дължеше на държанието ти — беше като дива котка!

Робърта поклати глава.

— Аз съм еколог и не бих могла да нараня, който и да е животински вид.

— Ти мислиш, че мъжете са застрашен вид?

— Жените са повече от мъжете и трябва да се погрижат за онези, които все още са останали. Без мъжете нямаше да ни има и нас, жените. Какво щеше да стане със света тогава? Това е най-основателната причина, за да се противопоставяме на войните. В тях загиват здрави и интелигентни мъже. А човечеството се нуждае от всички здрави и интелигентни мъже, за да имаме здрави и интелигентни бебета момичета, които да пораснат и от своя страна да предпазят света от глупостите на мъжете.

— Хъм…

— Няма значение… Не е нужно да се занимаваш с този въпрос… Добре поне, че има банки със сперма.

— За съжаление, нещата наистина вървят от зле по-зле и се изплъзват от контрола на хората.

— Още не съвсем, но и това може да стане, ако продължаваме по този начин.

— Бедата ми е, че винаги се съгласявам с теб — отбеляза мимоходом Греъм. — И какво, значи вие, жените, ще ни заместите с някакви си банки за сперма?

— Така поне ще сме по-независими — подразни го Робърта.

Свъси вежди, за да си придаде съсредоточен вид и изрече:

— Всъщност на нас жените ни трябват колкото да готвят, чистят и за това-онова…

— Ти изброи само три причини и забрави най-важната — прането на реката! — Тя се направи на сериозна, ала едва сдържаше смеха си.

— Виждаш ли? — засмя се той. — Знаеш всичко!

Робърта го бутна и той се остави да го събори на земята. Затъркаляха се по килима, докато тя успя да се отскубне от ръцете му, да се изправи, да стъпи с бос крак върху разголения му корем и да нададе бойния вик на Тарзан. Очите й сияеха тържествуващо. Наведе се към проснатия на килима мъж и каза:

— Да можеше отнякъде да ме чуе Тейт, щеше да ми завиди! Навремето не можа да се научи да вика както трябва. Аз обаче можех, защото тайно се упражнявах. Нали извиках добре?

— Чудесно, чак прозорците зазвъняха!

Тя седна на пода до него, а той протегна ръце и я сграбчи.

— Не, не! Не отново! Помощ! Помощ, помощ! — разпищя се с престорен ужас младата жена, като се заливаше от смях. Рязко се отскубна от обятията му и побягна към стаята си. Отвори вълшебната врата, мушна се вътре и я заключи. Подпрял главата си с ръка, Греъм остана да лежи на пода. Беше уверен, че съвсем скоро ще проникне в нейния тайнствен свят. Това беше убежището й, което тя смяташе за непревземаемо, но крепостта щеше да падне!

 

 

Следобедът отидоха на покупки в супермаркета. Вместо да пробягат четири километра за здраве, изминаха само два по пътеката. През цялото време се шегуваха и разговаряха. Заедно отидоха да приберат прането. Чувстваха се добре, но тя все още го третираше повече като приятел, отколкото като любовник, за какъвто сякаш не искаше да го признае. По едно време ни в клин, ни в ръкав Робърта отбеляза:

— Харесва ми комбинацията от русите ти коси и тъмните вежди…

Думите й му вдъхнаха кураж и също ни в клин, ни в ръкав той предложи:

— Хайде да се оженим! — Тя се отдръпна и го погледна удивено. Греъм беше отчаян от реакцията й. — Толкова ли е изненадващо предложението ми? Нали вече споменах за това?

— Не че съм изненадана, но ти се чудя колко леко гледаш на толкова сериозна стъпка като брака.

— А ти нали не мислиш, че любенето е нещо несериозно? — Взря се в очите й.

Робърта прецени настроението му. Очевидно той говореше съвсем сериозно. Усмихна му се приветливо, преди да каже:

— Сигурно се шегуваш. По принцип се радвам, задето дойде да живееш тук. Имах пет квартирантки преди теб, но беше истинско мъчение да се живее с тях. Ти си страхотен!

— Ако вместо мен при теб беше дошъл да живее друг мъж, щеше ли да се любиш и с него?

— Откъде бих могла да знам?

— Мисля, че извадих късмет, задето дойдох пръв. Ти си неукротима и страстна — като въглен, който само чака да бъде разпален, за да лумне буен огън. Аз съм щастливецът, но нямам намерение да те оставя да опитваш, с който и да е друг мъж. Трябва да се оженим и ти да се почувстваш ангажирана.

— Трябва да знаеш, че аз съм увлечена в работата си на еколог. — За да смекчи думите си, тя притегли главата му и го целуна по устните, преди да продължи: — Тревожа се за бъдещето на света и не ми остава време за нищо друго.

— Можеш да си се тревожиш за света колкото искаш, дори ако си омъжена за мен. Това няма да промени нещата.

— Не съм много сигурна… че бих желала да родя дете в днешния свят…

— Не бъди такава страхливка. Има време и за страх, и за борба за опазване на природата. Хората са достатъчно мъдри, за да живеят, да се любят и да помагат на природата едновременно. Дали ще имаме деца, или не няма значение, стига да сме заедно. Но да си призная, би ми харесвало да имаме няколко малчугана.

— Не ме упреквай. Харесвам те, но имам мой собствен живот.

— Нима в него няма поне едно кътче, което да споделиш с мен? — попита с плаха надежда Греъм.

— Всичките тези приказки са за наивните и доверчиви жени. Пълна глупост е, че бихме могли да живеем заедно и аз да продължа работата си. Всичко това звучи много добре, но, Греъм, ти си най-властният мъж, когото познавам! И понеже съм раснала между подобни на теб мъже в Тексас, познавам много добре този тип хора. Още отсега зная как ще се развият нещата: ти ще ме убеждаваш и сам ще вярваш на приказките си, че ще си либерален. В действителност ще очакваш от мен да ти бъда покорна в пълния смисъл на думата.

Той слушаше търпеливо разсъжденията на Робърта. Когато тя най-после свърши, Греъм кимна замислено и каза примирено:

— Може би наистина си права…

Тя бе очаквала друга реакция от него, затова остана изненадана. Може би, за да излезе от неловкото положение и да обърне нещата на смях, Робърта тръсна глава и отново изрева като Тарзан.

Очевидно изпаднал в лошо настроение, Греъм я предупреди:

— Съседите все още не са дошли да попитат какво става, но сигурно изгарят от любопитство да разберат. Може да се наложи да обяснявам странното ти поведение и това няма да е лесна работа…

— Ще кажа, че съм го научила от теб!

— Всички ме обичат! — Усмихна се великодушно.

— А обичаш ли всички? С колко жени си живял досега?

— Ти си ми първата!

Робърта не бе очаквала подобен отговор и това я накара да се замисли… След този разговор започна една тежка седмица, през която Греъм трябваше да се справи с доста дела. Налагаше се да работи от сутрин до късно през нощта. Не се виждаха с Робърта, защото се разминаваха, а и тя отново се бе барикадирала в стаята си. Случайно на един обед с негови колеги, той дочу една от жените да говори за съпруга си:

— … беше толкова мил, не съм могла да го оценя досега. Разболях се и ми се струваше, че ще умра. Тогава забелязах колко е разтревожен за мен. Трогна ме. Той наистина беше много мил с мен…

„Ето, от това се нуждае Робърта!“ — веднага се сети той. Тя трябваше най-после да разбере колко й е скъп Греъм! Необходимо беше само да легне болен! Всичко останало щеше да се нареди от само себе си!