Лас Смол
Благословени от съдбата (6)

Шеста глава

— Ти… Ти искаш да се любим? — Сериозна и съсредоточена, тя съзнаваше, че трудно ще устои на любовния порив.

— Облечена си в червено кадифе — напомни й шеговито Греъм.

Тя сведе поглед.

— Надявам се, ще ми спестиш необходимостта да сменям червената дреха…

— Тя няма да е бог знае какво препятствие, но можеш да опиташ…

Робърта отстъпи назад и скръсти ръце.

— Ще се върна веднага!

— Почакай, недей! Можеш да го направиш и тук.

— В кухнята?

— Аз ще ти помогна… Нали гипсираната ръка ти пречи? Хей, да не вземеш да ми разкървавиш носа?

— Ти си малко по-особен Дон Жуан… Затова носът ти е в безопасност.

Прегърна я през раменете и я поведе внимателно, ала настоятелно към дневната. Там той отстъпи крачка назад, погледна я с нескрито възхищение и каза:

— Красива си… Може ли да видя невероятното ти тяло?

— Създадена съм като всички останали — възрази тя и продължи смутено: — Освен това… Аз… Аз… Никога не съм го правила… А и всичко се случи твърде бързо…

— Значи ти е за първи път?! — Не успя да скрие смайването си.

— А и знам много малко за секса…

Гледаше я изумен. Значи беше девствена! И той щеше да бъде първият мъж в живота й! Облиза устни притеснено и пое дъх.

— Скъпа, да оставим нещата както са… Поне засега. Не бива да бързаме.

— Не ме ли желаеш? — В гласа й се долавяше разочарование.

Той се засмя и изрече дрезгаво:

— Желая те, разбира се!

— Нали не ми се подиграваш? — попита тя плахо. Изглеждаше толкова безпомощна и уязвима!

— О, Бърти! — Притегли я в сладостна прегръдка и тя усети силата на желанието му. — Искам да ти е добре с мен. Не бива да избързваме, ако не си готова.

— Но нали ти ме искаш? — Притисна се до силното му тяло.

Отново го бе изненадала. В очите му затанцуваха пламъците на страстта.

Внезапно Робърта попита:

— Какво трябва да направя? — Бе съвсем сериозна! — Как трябва да започнем?

— Както ти пожелаеш, скъпа…

— Ами аз… Май трябва да седна… Коленете ми се подкосиха…

Греъм я заведе до дивана и й помогна да се настани, след това седна до нея и я попита:

— Какво чувстваш?

— Усещането е много особено…

Той я прегърна и я привлече отчаяно към себе си, след това отново я целуна. Когато пое дъх, Греъм я попита:

— Как са коленете ти сега?

— Имам друг проблем… — едва промълви тя. Отпусната в прегръдките му, изглеждаше като замаяна. Главата й беше отпусната назад, а гипсираната ръка стърчеше безпомощно зад главата на Греъм.

Той постави длан върху коленете й.

— Тук ли е проблемът?

— Не мога… да определя, стомахът ми се бунтува.

Греъм повдигна вежди учудено:

— Повдига ли ти се?

Тя направи усилие да се засмее, ала очите й останаха затворени, сякаш всеки миг щеше да припадне.

— Усещам как ми прималява… — отвърна.

Той постави треперещата си ръка на корема й.

— Тук ли?

— Аха. — Устните й се разтегнаха в блажена усмивка.

— Приятно ли ти е да те галят по корема? — Плъзна длан под робата и нежно помилва копринената кожа.

Тя успя само да кимне със застинала върху лицето си усмивка. Греъм почувства как тялото й започна да се извива в ръцете му и я чу да стене приглушено. Той облиза устни, след това потърси прекрасната й бяла шия и я обсипа с целувки. Езикът му остави огнена диря до едното й ухо. Нежно го захапа. Това я накара да настръхне. Той отново целуна устните й, които веднага се отвориха. Този път тялото й се изви като тетива на лък и пръстите й се забиха в рамото му. Греъм тържествуваше. Ръката му, която нежно притискаше корема й, се плъзна галещо към гърдите й и това я накара да изстене.

— Приятно ли е? — пошушна в ухото й той и повтори ласката. Тя издаде гърлен звук на удоволствие и Греъм прошепна: — И на мен ми е безкрайно хубаво…

После смъкна робата от раменете й. Пред очите му се разкри омайната прелест на голото й тяло. Той започна да изследва гладката копринена кожа с ръце и устни. С трескави пръсти помилва връхчетата на гърдите й и ги накара да се втвърдят. Обзета от желание, Робърта изтегли фланелката му и я захвърли на пода. Греъм следеше със затаен дъх действията й, а в очите му се четеше въодушевление и безгранична любов. Беше напрегнат до краен предел. Той привлече любимата жена към гърдите си и почувства как тя постепенно се отпуска в обятията му и премалява от сладостна тръпка.

Наведе глава над бялата, гладка като мрамор, шия и впи жадно устни в нежната плът. И двамата бяха достигнали предела и нямаше връщане назад. Робърта с усилие повдигна гипсираната си ръка, за да го улесни, а пръсти на другата погалиха нежно лицето му. Устните й жадно търсеха неговите, за да се слеят във всеотдайна целувка.

Греъм потръпна и отново я притисна плътно до себе си. Сякаш се страхуваше, че всичко, което ставаше с тях сега, е само един вълшебен сън. Въздъхна и пое дълбоко дъх. После внимателно я отстрани и стана от дивана, където седяха. Отиде до прозореца, погледна навън в мрака, като се мъчеше да успокои дишането си. Замаяна от възбуда, Робърта се бе отпуснала на дивана. Наблюдаваше Греъм с любопитство и с някакво непознато й до сега чувство на покорство и радост.

— Наистина ли си готова да отидеш до край? — Достигна до съзнанието й пресипналият му глас. Робърта не беше съвсем наясно какво имаше предвид той. — Много бих желал всичко да стане постепенно и да изпиташ удоволствие, а не съм сигурен, че сега ще е така. — Приближи се до нея.

Тя никога не бе виждала мъж, изпаднал в такова особено състояние. Греъм беше потен, а косите му бяха разбъркани. Целият треперещ от напрежение, той седна на дивана до нея, а тя, усетила допира му, протегна ръка да го погали. Той обърна глава и целуна дланта й.

— Скъпа, трябва да знаеш, че има граница, след която е невъзможно мъжът да се въздържи…

Робърта бавно извърна глава към него.

— Искаш ли да се любим?

— Много!

— Аз също — промълви тя.

Греъм я привлече в обятията си.

— Отпусни се! Ще бъда много, много внимателен. Дори няма да разбереш, когато стане…

— Със сигурност ще разбера — тихо се засмя тя. Греъм стана и й подаде ръка, за да се изправи. Тя обаче залитна и побърза да се оправдае: — Проблемът е в коленете…

Той се усмихна и я прегърна, след това я повдигна на ръце. Стори му се лека като перце. Чувстваше се силен като Атлас, сякаш би могъл да държи целия свят! Тя се сгуши на гърдите му като безпомощно дете. Той я пренесе в стаята си и внимателно я положи на леглото. Бързо свали джинсите си и извади малкото пакетче от джоба. Отпусна се на леглото до нея, събу бикините й и се загледа като захласнат в меките очертания на прекрасното й тяло. Треперещи от нетърпение, ръцете му я милваха безспир. Очите му, изпълнени с възторг, я изучаваха, а устните целуваха кадифената кожа.

Въпреки че беше замаян от разтърсващите го чувства, Греъм продължаваше да я наблюдава внимателно.

— Сигурна ли си, че го искаш? — попита я той, а когато тя кимна, заяви: — Ние сме създадени един за друг.

— Струва ми се, че наистина е така — отвърна Бърти едва чуто.

— Може да не вярваш, но си готова за мен…

— Искам те, Греъм! — Гласът й трепереше.

Греъм беше безкрайно щастлив. Развълнувано мислеше, че на света едва ли има по-щастлив мъж от него. Ръката му помилва корема й.

— Какво чувстваш при допира ми, скъпа?

— Сякаш… Сякаш ме пронизва ток.

— А така? — Прокара длан надолу по венериния й хълм. Задъхана, тя не отвърна. Пръстите му се плъзнаха още по-надолу, към влажната й топлина. — А какво ще кажеш за това?

Тя цялата се напрегна и простена.

С ръка между бедрата й той започна влудяващо да целува зърната на гърдите й. Всмукваше ги с устни, възбуждаше ги с език и зъби. Ръката му не спираше да се движи, докато не достигна жаравата на нейното желание.

Тя се притисна към ръката му и несъзнателно започна да се търка в нея, като стенеше и се извиваше под него. Той вдигна глава и й се усмихна. След това проникна дълбоко в нея. Здравата й ръка го обгърна през врата, притискайки го с всичка сила.

Греъм потръпваше от страст, искаше му се това преживяване да продължи вечно. Тялото й се движеше в ритъм с неговото, докато накрая и двамата потънаха в удоволствието на екстаза…

Когато дишането им се успокои, останаха да лежат неподвижно. Чувстваха се щастливи.

Робърта протегна здравата си ръка и започна да гали гърдите му, като шепнеше:

— Беше прекрасно!

— Далила… — Името прозвуча приглушено, защото бе заровил глава в косите й.

Тя го поправи внимателно:

— Аз не съм Далила, а Робърта.

— Напротив, Далила си. Тя е съсипала Самсон, така както ти съсипа мен.

— Само му е отрязала косата — възрази тя.

— Такава е цензурираната версия… — промърмори Греъм.

— Беше вълшебно — плахо повтори Бърти.

— Не аз, ти беше чудесна и ми спаси живота.

Тя вдигна нагоре превързаната си ръка, после я отпусна на леглото.

— Ти май не се радваш… — смотолеви смутено тя.

— Та ти ме изтощи! Сега ми трябва почивка, за да възвърна силите си.

— А… Означава ли това, че след като си ги възвърнеш, отново ще ми позволиш да те изтощя? — усмихна се тя закачливо.

— Никой не е казал, че на мъжете им е лесно… — Въздъхна тежко. Робърта се разсмя и го прегърна. Той се отдръпна и внимателно се отдели от нея, след това каза: — Не ставай, идвам веднага. — И изчезна в банята.

Тя придърпа завивката до брадичката си и зачака. Греъм действително не се забави. Легна до нея и я прегърна през раменете.

— Знаеш ли, че цял живот съм мечтал за теб?

— Ти на тридесет ли си?

— На тридесет и една. — Целуна я и попита: — А колко дълго си мечтала за мен ти?

— Изобщо не съм мечтала за теб…

— Сигурен съм, че моят образ е смущавал съня ти много преди да се запознаем — засмя се той. — Нямаш представа колко приятен е допирът на тялото ти до моето! Адам трябва да е бил много щастлив, че е позволил на Ева да го съблазни…

И двамата избухнаха в смях. Греъм я притисна в обятията си и страстно я целуна. Задъхана, Бърти усети как той се възбужда отново.

— Възможно ли е да възстановяваш силите си толкова бързо?

— Изглежда, че е така… Виждаш ли, че ме спаси?

— Нима е възможно? Та нали аз бях тази, която те изтощи?

— Така е, но това е едно от противоречията на живота.

— Ти имаш готов отговор за всичко!

— Не. Ти си отговорът на всичко! — Изведнъж стана сериозен и впи устни в нейните.

Любиха се отново. Този път тя го предизвикваше и съблазняваше, опиянена от силата на въздействието си върху него. Изживяването бе ново и непознато и на двама им и макар да й се струваше дръзко.

Бърти проявяваше изобретателност. Двамата прекараха дълги часове, наслаждавайки се един на друг, преди да заспят прегърнати…

Когато на сутринта Робърта отвори очи, видя как Греъм й се любува усмихнат. Той се наведе и я целуна, а тя се сгуши в обятията му:

— Искам да се любим, Бърти! Винаги съм мечтал да се събудя до жена, която ме желае.

Робърта обви врата му със здравата си ръка и прокара пръсти през косата му. Той разтвори бедрата й и проникна в нея. Задъха се от удоволствие и двамата отново пропаднаха в света на забравата…

Когато най-сетне Греъм се отдели от нея, изрече дрезгаво:

— Благодаря ти, скъпа…

Изморена от преживяванията, тя му се усмихна сънено.

— И аз също, мили…

Греъм изпитваше безкрайна нежност към нея. Внимателно я зави и я остави да заспи. После отиде в кухнята и приготви закуска — яйца с бекон, овесени ядки, препечени филийки с масло и портокалов сок. Когато се появи на прага с табла със закуската, Робърта се събуди и сънено се протегна. Той донесе топла мокра кърпа, изтри ръцете и лицето й и подреди възглавниците зад гърба й, за да й е удобно. Подаде й да облече някакъв пуловер.

— Откъде знаеш да правиш такива вкусни неща? Мислех, че нямаш опит като готвач. Мъжете обикновено не умеят тези неща.

— Наблюдавал съм как се грижеха за мен. На два пъти едва оживявах — първия път паднах зле, а втория ме помете един бик във фермата. И двата пъти се спасих по чудо. Очевидно е трябвало да живея, за да мога да намеря точно теб.

— Как си паднал? — Робърта смръщи вежди.

— Баща ми и аз се бяхме покачили на покрива на плевнята. Подхлъзнах се и паднах. Когато се озовах на земята, всички помислили, че съм мъртъв. А аз съм бил в безсъзнание. Направили ми изкуствено дишане уста в уста и съм поел дъх. Лекарите от бърза помощ ми разказаха по-късно, че са смятали, че с мен си губят времето, но аз оживях, макар никой да не може да каже как.

— Ами случая с бика?

— Един ден бикът побесня и ме подгони. Забелязах го късно. Подметна ме във въздуха с рогата си и отново лекарите сметнали, че си губят времето с мен. По това време баща ми вече беше мъртъв, а аз бях най-младият, но единствен мъж вкъщи.

— Горката ти майка!

— Тя е добра и силна жена, но все още тъгува за баща ми. Те се обичаха много. — Усмихна й се тъжно: — Това също е чудо. Знам колко е приятно да те поглезят, когато си изморен. Ти сигурно си доста изморена, а аз се държах като истински егоист.

Тя му хвърли закачлив поглед и каза:

— Последния път умората ми беше по моя вина…

— Аз пък те накарах да ме изтърпиш.

— Не съм се оплаквала от теб.

— Не мога да повярвам, че всичко това ни се случи през последните четиринадесет часа. Мисля, че сега вече мога да умра щастлив. Все едно, че си била моето последно желание.

— Ама, че мрачни мисли! Не ставай глупчо. Помогни ми да изядем всички тези вкусни неща.

Струваше му се, че е на седмото небе!

 

 

През целия ден, както и на следващия той се въртеше край нея и й се усмихваше щастливо. В неделя Робърта забеляза, че я гледа втренчено.

— Не ме гледай така — разсмя се тя. — Чувствам се неудобно.

— Толкова си красива! Обичам да наблюдавам грациозните движения на тялото ти. Направо полудявам, като гледам как свободните ти гърди танцуват под робата…

Робърта го изгледа удивена:

— Как така танцуват?

— Мислех, че нарочно не си сложила сутиен, за да ме съблазниш…

— Откъде ти хрумна това? Напоследък често ходя без сутиен, защото е дяволски неудобно да си го сложа с гипсираната ръка.

— Значи изобщо си нямала намерение да ме съблазняваш? — Греъм се направи на обиден.

— Поне досега не ми е минавало през ума. — Робърта го целуна и се притисна нежно към него.

— Обещай, че никога няма да носиш сутиен!

— Може и да взема предвид препоръката ти — засмя се тя.

— Какво повече би могъл да желае един мъж? — Прегърна я и примижа от удоволствие при мисълта, че държи в обятията си истинско съкровище.

По късно наблюдаваше с нескрито любопитство и възхищение как тя се занимава с домакинските си задължения. Наруши настъпилото мълчание и попита:

— Вярваш ли, че сме имали предишен живот?

— Някои хора вярват в прераждането. — Сви рамене и го погледна.

— Мислиш ли, че в предишния ни живот сме се познавали?

— Този ми е достатъчен.

— Какво мислиш за нас двамата?

— Това е първата ми любовна връзка. Никога не съм предполагала, че мога да се влюбя. Случва ми се за първи път и е приказно, уверявам те!

Греъм беше стъписан от думите й. Какво искаше да каже тя с „Това е първата ми любовна връзка“? Значеше ли, че ще има и други? Намери смелост да попита:

— Планираш ли да преживееш още любовни връзки?

— Откъде да знам? Всичко се случи толкова неочаквано…

— Ами… Утре може да срещнеш някой друг мъж, който да ти хареса. Тогава какво? Ще скочиш ли в леглото му?

Робърта го изгледа почти сърдито. Премълча и не каза нищо, но си помисли, че не би го направила. След малко, в настъпилото многозначително мълчание, тя се обади:

— Аз наистина съм ужасно ангажирана с работата си.

— Все пак няма ли да се оженим? — попита неуверено Греъм.

— Хубава работа! Та ние едва се познаваме. Ти се появи като изневиделица. Самата аз бях далеч от мисълта да започна любовно приключение, камо ли да се омъжа! — Беше съвсем сериозна. После продължи: — Засега да оставим тези подробности за по-добри дни…

— Искаш да кажеш, че аз съм подробност?

Робърта го изгледа с любопитство.

— Ти си привлекателен мъж. Бих желала аз да съм по-различна.

— Но аз те искам точно такава, каквато си!

Тя стана неспокойна.

— Ти усложняваш живота ми. Не можех да си представя, че съквартиранството ни ще създаде проблеми. — Каза го без каквото и да е лошо чувство.

Греъм стоеше като закован с поглед, вперен в обувките си. За нея той беше безопасен рус глупак, някаква подробност от живота й! Безмълвен, продължи да наблюдава как Робърта свещенодейства край печката. Любуваше й се. Тя беше прекрасна!

Но Греъм живееше с мисълта за бъдещето. „Това не може да е пречка да помислям и за нашето общо настояще“ — помисли той. Тъкмо се накани да го изрече на глас, когато на входната врата се позвъни.