Линда Барлоу
Среднощен скитник (7)

Седма глава

Макс доказа, че притежава всички качества на изтънчен любовник. Взе на ръце Дани и я отнесе до спалнята.

— Ще ме изпуснеш!

— Никога! Лека си като перце…

Той отвори с рамо вратата и я положи върху единичното легло. Приседна до нея и я погали по косата. Присъствието му изпълваше стаята със странно излъчване.

— Май нямаш много нощни посетители. Леглото ти е тясно, колкото моя ковчег.

— Значи ще се чувстваш като у дома си.

Макс потърси устните й.

— Надявам се, съзнаваш какво правиш, Дани. Това е нещо като обричане. След тази нощ връщане назад няма да има.

— Обричане? — За пръв път някой мъж се държеше собственически с нея.

— Да… — Пръстите му възбуждащо пробягаха по вътрешната страна на ръката й. Тя простена и я заля гореща вълна. — Аз съм твоята съдба, Даниел.

— Аз пък мисля, че си непоправим романтик. — Тя докосна с пръсти устните му, след това избърса петънце от лицето му.

— Погледни се! Виж на какво приличаме и двамата — толкова сме мръсни след безкрайното лазене из тунелите. Не искаш ли първо да се изкъпем?

Той я изгледа учуден и очарован.

— Ти ще се пъхнеш под душа заедно с мен?!

— Защо не! Каня се да направя доста повече неща с теб.

— Ами, аз съм срамежливо момче…

— Е, добре, аз пък не съм толкова свенлива. — Тя протегна ръка към Макс. — Ела. Банята е отсам.

Под меката светлина в банята Дани започна да се съблича. Щом изрита обувките си и измъкна през глава пуловера, хвърли поглед към Макс и забеляза, че още седи на леглото, взира се в нищото и не помръдва. Дани се изчерви. Нима му бе неприятно? Или я мислеше за безсрамница?

— Какво има?

— Нищо — рече той. — Не искам да пропусна нищо. Ти си толкова естествена. Други жени биха разигравали глупави сцени.

— Ти си експерт по игрите, не аз.

Той се приближи.

— Нека ти помогна. — Протегна ловките си пръсти към перлените копчета на блузата й. Погледът му я изгаряше. Зърната на гърдите й се втвърдиха. Докосването му я караше да се разтапя от болка и желание.

— Много си красива! — Той свали блузата от раменете й и я хвърли върху пода. Разкопча сутиена й и той последва блузата. С неизразима нежност, Макс погали гърдите й. — Красива и нежна — прошепна той с глас, предрезгавял от желание.

Дани се обърна към него. Тревожеше се, краката й отмаляваха. Започна да разкопчава ризата му.

Във въображението й вече се вихреха еротични сцени. Той ми ги внушава, реши тя.

След секунди и двамата бяха голи, две слаби стройни тела, едното високо и силно, другото — с деликатни форми. Кожата на Макс бе бледа, не бе окосмен, с изключение на слабините. Мускулите му бяха развити добре и му придаваха грацията на танцьор. Имаше тънък кръст, тесни хълбоци и дълги крака.

— Ставам ли за манекен? — Той се забавляваше със смайването й.

— Да.

— Ти си прекрасна, Дани. Не съм пожелавал друга жена така, както желая теб в този миг.

Полека-лека банята се бе изпълнила с пара от течащата гореща вода и на Дани й се струваше, че Макс изглежда някак безплътен. Мина й мисълта, че у него има нещо свръхестествено. Тялото му бе съвършено. Наистина бе мъжът на мечтите й. Но щом я прегърна, се увери, че е човек — истински, изтъкан от плът и кръв. Усещаше движението на мускулите му, щом си поемеше дъх.

Той сведе глава и я целуна. Тя потръпна от удоволствие и се изви към него. Макс усмихнато хвана с две ръце лицето й и умело проникна с език в устата й. Бе обезумял от възбуда.

— Дани, душът!

— О, забравих…

Стори й се, че душът е измислен като един от най-изтънчените инструменти за мъчение. Струите вода ги предизвикваха непрестанно да се докосват и възбудата им растеше. Дани се разтапяше от удоволствие, щом Макс прокарваше гъбата по гърба й. Чувстваше се най-красивата, най-желаната…

Дойде нейният ред да го измъчва. Не се показа милостива. Особено внимание отдели на късчето плът, което увеличаваше размерите си под игривите й пръсти. Щом Макс стигна предела на въздържанието си, отмести ръцете й, бутна я под струите течаща вода и след това бързо изсуши тялото й с голяма хавлиена кърпа. Тогава Дани го хвана за ръка и го поведе към спалнята.

— Чувствам се отново седемнайсетгодишен и също толкова нетърпелив.

— Нима? — шеговито подхвърли тя.

Макс я огледа с влюбен поглед. Кожата й бе с цвят на слонова кост, а устните й бяха огненочервени. Влажната й коса се виеше в немирни къдрици, а сините й очи бяха вперени в неговите. Устните й се извиха в мамеща усмивка.

— Ела при мен. Сега, Макс…

Той се колебаеше. Не искаше да бърза, нито да бъде груб. Тя бе деликатна и колкото и да бе чувствена, той се съмняваше, че е подготвена за сексуалната му атака. Не желаеше да я нарани или да я уплаши.

Притвори очи! Контролирай се, напомни си той.

Искаше да й даде време да свикне с него.

Дани плъзна ръка към бедрата му и добронамереното му решение отиде по дяволите. Само след миг проникна в тялото й. Тръпнеше от удоволствие, а Дани простенваше, изпаднала в любовна магия.

Макс долепи устни до нейните. Езиците им се докосваха в невероятен ритъм. Дани утоляваше жаждата си. И неговата. Бе прекрасна, изключителна… Медночервената й коса се бе разпиляла по възглавницата.

— Да, да, да… — не спираше да повтаря тя в отговор на милувките му. Ударите на сърцето й под дланите му го влудяваха.

Дани се изви под него и извика. Той усети как тялото й се стяга, за да посрещне кулминацията. Тя заби нокти в гърба му и Макс достигна до освобождение. После бавно се отпусна върху й.

Това не бе просто секс, бе върховно изживяване.

— Милото ми момиче — прошепна той. — Ох…

— Ох? — изви вежди Дани.

— Звучи глупаво, но загубих дар слово.

— И аз.

Полежаха спокойно минута-две, без да спират да се галят.

— Надявам се, че не сме събудили Сара. Доста шум вдигнахме.

— Тя спи дълбоко по това време. — Дани се търкулна към края на леглото. — Щом събера сили, ще отида да проверя. За бога, Ремблър, какво направи с мен? Никога не съм се чувствала толкова изтощена.

— Недей да ставаш! Аз ще надникна. Ако е будна, няма да влизам и ще те повикам.

— Добре. — Прекрасно бе да имаш до себе си човек като Макс. Дори и когато бе омъжена за Грег, само тя се грижеше за Сара. Само тя напускаше топлото легло, за да провери дали дъщеря й спи спокойно.

Не биваше да се отпуска. Най-вероятно той се опияняваше от новата си роля на закрилник. Не биваше да допуска Сара да се привързва към Макс.

— Спи. — С бързи стъпки Макс влезе в стаята и веднага се мушна в леглото. — Красиво дете е. Прилича на теб.

— Ти си голям чаровник и ласкател, Макс — прозя се Дани. — По-добре да поспим.

— Не съм уморен. Забрави ли, че това са най-продуктивните ми часове. Пък и не сме в леглото, за да спим, нали? Мога да измисля нещо по-интересно.

— Сигурно си прав, Макс. — В очите й играеха закачливи пламъчета. — Не е ли твърде скоро? Или само си приказваш?

— Аха, дамата става предизвикателна.

— Ами, да. Имам да си уреждам сметките с теб заради всички идиотски вампирски шеги. Вече съм убедена, че си обикновен човек.

— Нима? Какво те кара да мислиш така?

— Вампирите не могат да правят това, което ти току-що направи.

— Ще се изненадаш като разбереш, че вампирите са в състояние да правят почти всичко. Единствено изгревът е пагубен за тях.

Дани протегна ръце и ги плъзна по тялото му.

— Това е топла човешка плът.

— Не бъди толкова сигурна. — Той се излегна по гръб. — Може да е измама. Вампирите могат да ти внушат всичко, което поискат. Ако бях на твое място, щях да направя по-прецизна проверка.

Дани коленичи върху него. Дългата й коса се разпиля по гръдния му кош. Почувства се отново възбудена.

— Кожата ти е прекалено бледа. Няма и следа от слънчев загар. Ако бях суеверна…

— Каквато си…

— Щях да се притесня. — Тя го целуна по врата. — От друга страна пък, напоследък слънчевите бани не са на мода. Всички се боят да не заболеят от рак на кожата. Така че бледата кожа не доказва нищо. — Тя плъзна ръка към слабините му. И той бе възбуден. — Колкото до интимните части на тялото, вампирските романи не изобилстват от описания, за съжаление. — Тя отново го целуна. — Приличаш на човек, но ако всички вампири са надарени като теб, не се учудвам, че са станали легендарни…

— Достатъчно — изохка Макс и се отпусна върху нея. Страстта им избухна като пламък. Дани стенеше, непривикнала към подобно пълно отдаване. Щеше да умре, ако не проникнеше в нея. Още в същия миг! Телата им се сляха.

Накрая тя бе останала почти без дъх. Имаше усещането, че е безплътна и се рее из стаята.

— Затвори очи, мила — дочу шепота му. Той зарови пръсти в косата й и започна да масажира главата й с кръгови движения. — Спи, спи…

Дани се унесе омаяна от гласа му.

На разсъмване се събуди след кошмарен сън. Сети се за нощните си приключения и протегна ръка да докосне Макс. Слънчеви лъчи огряваха леглото. Утрото бе настъпило и Макс бе изчезнал.