Никълъс Спаркс
Последна песен (37)

36.
Стив

„Животът — мислеше си Стив — е като песен“.

В началото е тайнство, в края — утвърждаване, ала помежду им е средоточието на чувствата, които осмислят цялото.

За пръв път от месеци не чувстваше никаква болка. За пръв път от години разбираше, че въпросите му няма да останат без отговор. Затворил очи, слушаше песента, която Рони беше довършила, песента, която беше усъвършенствала, и съзнаваше, че най-сетне е открил Бог.

Най-после разбираше, че Бог е навсякъде, винаги и всички долавят присъствието му — поне понякога. Той го беше усещал в работилницата, докато се трудеха над прозореца с Джона. Бог беше до него през седмиците с Рони. Присъстваше тук и сега, докато дъщеря му свиреше тяхната песен, тяхната последна споделена песен. Питаше се как е могъл да пропусне нещо толкова очевидно.

Изведнъж го осени идеята, че Бог е любов — любов в най-чистата й форма. През изминалите месеци с децата си той бе почувствал досега Му тъй ясно, както сега чуваше музиката, излитаща изпод пръстите на дъщеря му.