Никълъс Спаркс
Последна песен (28)

27.
Маркъс

Маркъс подритваше пясъка пред „Бауърс Пойнт“ и си мислеше, че би трябвало да се радва заради хаоса, който създаде предната вечер. Всичко мина по план. Къщата беше подготвена за събитието точно както я описваха в подробните вестникарски статии. Докато гостите вечеряха, той разхлаби с леснина клиновете на палатката, за да поддадат, щом омотае въжетата. Със задоволство видя как Рони крачи по кея, а Уил я последва след малко — точно според предвижданията му. И добрият стар предвидим Уил изигра ролята си блестящо — едва ли имаше по-предсказуем човек от него. Натискаш бутон А и Уил постъпва еди-как си, натискаш бутон „Б“, и Уил прави еди-какво си. Ако не беше толкова забавно, щеше да е скучно.

Маркъс не приличаше на другите. Отдавна го беше разбрал. Никога не го измъчваше чувство за вина и се гордееше с това. Опиянението, че може да постъпва както си поиска, обаче обикновено не траеше дълго.

Миналата вечер се беше почувствал по-жив отвсякога, възбудата беше неописуема. По правило, след като осъществеше някой от „проектите“ си, както мислено ги наричаше, задоволството траеше седмици — полезен факт, понеже импулсите му, пуснати на воля, го излагаха на риск. Не беше глупав. Знаеше какво го чака, затова винаги внимаваше много.

Сега обаче го измъчваше усещането, че е допуснал грешка. Може би беше пришпорил прекалено късмета си, превръщайки семейство Блекли в мишена на последния си проект. Те бяха най-видният клан в Уилмингтън все пак — могъщи, с връзки и богати. Откриеха ли, че е замесен, нищо не би ги спряло да го хвърлят зад решетките. Затова го глождеше съмнение — Уил покри Скот, но дали провалената сватба на сестра му няма да му развърже езика?

Не му харесваше това усещане. Приличаше много на… страх. Не му се ходеше в затвора, независимо дали щеше да е за кратко. Нямаше начин да го пратят там. С този остър като бръснач ум. Не можеше да си представи да го затворят в килия, да му заповядват шайка противни надзиратели, да търпи попълзновенията на двеста килограмови неонацисти, в чинията му да щъкат хлебарки и всички останали ужаси, които въображението му щедро рисуваше.

Сградите, които беше опожарил, и хората, които бе наранил, не значеха абсолютно нищо за него, но от мисълта за затвора… му призляваше. И този път страхът го бе завладял с непозната сила.

Напомни си, че засега не се задават проблеми. Очевидно Уил не беше споменал името му, защото иначе в „Бауърс Пойнт“ щеше да е пълно с ченгета. Все пак се налагаше да се укроти за известно време. Да стане по-нисък от тревата. Никакви партита в крайбрежните вили, никакви пожари в складовете. И да стои далеч от Рони и Уил. Подразбираше се, че няма и дума да спомене пред Теди и Ланс. Дори пред Блейз. Щеше да остави спомените на свидетелите да избледнеят.

Освен ако Уил не променеше решението си.

Тази възможност сякаш го зашлеви. Доскоро го държеше в ръцете си, но сега ролите внезапно се смениха… или поне изравниха.

Маркъс се замисли дали за известно време да не отпътува нанякъде. На юг към Мъртъл Бийч, форт Лодърдейл или Маями, докато духовете на милите сватбари се уталожат напълно.

Решението му се стори чудесно, но му трябваха пари. Много пари. При това бързо. Единственият начин да си ги набави бяха представленията — пред много публика. За щастие волейболният турнир започваше днес. Уил несъмнено щеше да се състезава, но Маркъс нямаше да се навърта край игрищата. Щеше да изнесе представление на кея… голямо представление.

Зад него Блейз се приличаше на слънцето само по джинси и сутиен, а блузата й лежеше свита на топка до лагерния огън.

— Блейз — подвикна Маркъс. — Направи ми девет огнени топки! Ще се събере голяма тълпа. Трябва да изкараме нещичко.

Тя не отговори, ала силната й въздишка го накара да стисне зъби. Беше му писнало от нея. Откакто майка й я изхвърли, по цял ден се разхождаше с мрачно лице. Видя я как стана и грабна бутилката със запалителна течност. Добре. Поне да заслужи с нещо прехраната си.

Девет огнени топки. Не всички наведнъж, разбира се. Обикновено използваха шест. Но ако добавеха по още някоя тук-там, нещо неочаквано, щяха да съберат повече пари. И след няколко дни той щеше да бъде във Флорида. Сам. Теди, Ланс и Блейз щяха да останат тук. За негова радост. Бяха му дошли до гуша.

Вече потънал в планове за предстоящото пътуване, Маркъс разсеяно забеляза как Блейз мокри топките със запалителната течност точно над блузата, която ще носи по време на шоуто.