Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (51)

51

— И какъв е проблемът, господин Балдур? — попита Уинлънд, представителката на фирмата за продажба на кораби втора употреба. — Да не е нещо с корабите? Или с онова жалко корито… как го нарекохте — „Бууп-бууп-адууп“, дето носи лош късмет?

— Нито едно от изброените — увери я той. — Проблемът, ако изобщо може да се нарече така, е да оправим документацията с „Транскутенай майнинг“.

— Странно — погледна го Уинлънд. — Въпреки че напоследък не са се обръщали към нас, преди работехме доста често и както ви казах, те винаги са били доволни.

— Аз също съм изненадан — призна Балдур. — Ще ви представлява ли трудност да прегледате последните поръчки и да видите на чие име са били? Може би неприятностите ни се дължат на това, че не сме се обърнали към подходящия бюрократ.

— Това е вън от правилата, разбира се — рече Уинлънд. — Но не виждам защо да не ви помогна. Почакайте.

Екранът потъмня. Балдур се надвеси над съседния и продължи да попълва корабния дневник.

Това беше задължение на Джасмин Кинг, но в момента тя бе заета с нещо в другия край на кораба.

Екранът пред Балдур блесна отново.

— Ето и резултата — каза усмихнато Уинлънд. — Така. Подписът е… заявките са няколко, идват от Мфир. Всичките са на Рег Гуднайт. Какъв ужасен почерк има този човек.

Балдур едва успя да запази безизразна физиономия.

— Чудесно.

— Искате ли да ви пратя копие?

— Не — отвърна той. — Не ми трябва. Благодаря ви за помощта. Ах, още нещо… Може ли да попитам какво е купувал Гуднайт?

Уинлънд извърна поглед встрани.

— Части за охранително оборудване — прочете тя. — Тази тук е за десет от старите ниарски кораби. Предлагаме ги на сметка, защото са излезли от употреба. Нищо чудно, че им хареса идеята ви да купите от нас тези кораби от клас „Пир“.

— Разбира се — потвърди Балдур. — И последен въпрос, който няма нищо общо с „Транскутенай“. Да сте чували някой да е купувал голям боен кораб, от онези крайцери от клас „Сенсей“, които използват стандартно съюзническо оборудване?

Уинлънд помисли и поклати глава.

— Не съм, господине. А щях да знам, когато става въпрос за нещо с подобни размери.

— Сигурно — рече Балдур и й благодари отново. — Ама че в сложна история се забъркахме — промърмори замислено тъкмо когато Грок влезе от каюткомпанията. Чуждоземецът носеше някаква разпечатка и си мърмореше под нос.

— Имаме проблем — съобщи той. — Или по-скоро Мшел и Чес имат проблем. Едно от автоматичните ми подслушвателни устройства засече съобщение преди четири земни часа. Идва някъде отвъд астероидите, вероятно от кораб край някоя от луните на ледения гигант. Не е достатъчно дълго, за да локализира източника. Съобщението е с код, който успях да дешифрирам преди известно време, един от нападателите го е използвал тъкмо преди нашето пристигане тук. Смятах, че може да ни даде някаква следа към настоящия им шифър, но досега нямах късмет.

— Добре де, човече, какво пише вътре? — прекъсна го нетърпеливо Балдур.

Грок го изгледа.

— Човече? Да не си прекалил с виното?

— Съжалявам. Не исках да те обиждам — побърза да се извини Балдур. — Но какво се казва в него?

Грок му го подаде.

— С хикс са обозначени символите, които все още не съм в състояние да преведа, а думите в скоби са моите най-вероятни предположения.

Балдур отново го изгледа ядосано.

— Извинявай — сепна се Грок. — Понякога се увличам твърде много в обясненията. Станало ми е навик.

— Хубаво ще е да се откажеш от този твой навик — посъветва го жлъчно Балдур и прочете разпечатката:

ХХХХ ХХХХ НЕОБХОДИМА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ДВАМАТА. ВЪЗМОЖНО Е ДА СА ЧЛЕНОВЕ НА „ЗВЕЗДЕН РИСК“ НА ТАЙНА ОПЕРАЦИЯ. ХХХХ (НУЖДАЯТ) СЕ ОТ ЕДИН ХУБАВ УРОК. НЕ СЕ ЗАБЪРКВАЙТЕ С ТЯХ. ОКОНЧАТЕЛНИЯТ ХХХХ ВЕЧЕ Е ЗАДЕЙСТВАН. ОСИГУРЕТЕ ПРИКРИТИЕ И ПОДДРЪЖКА.

— Това е всичко, с което разполагам досега — призна Грок.

— Напълно достатъчно — заяви Балдур. — Предупреди ли Гуднайт и Рис?

— Опитах се да се свържа с тях, но корабът им не отговаря. Също както и моето проследяващо устройство. Не сме получавали съобщение от тях след потвърждението за пристигането им на 47 Алфа.

— Страхотно — промърмори Балдур. — И те са на…

— Четири земни дни от нас.

— Лоша работа — поклати глава Балдур. — Съвсем като професионалисти под прикритие. Или избягали от лудницата идиоти. Ще трябва да се разберем по въпроса за стандартните начини на действие веднага щом приключи тази операция. Къде е Спада?

— На дежурство.

— Прати го нататък с три… не, с четири патрулни кораба. Кажи му да скочи колкото се може по-близо до пояса. Кажи му също… о, по дяволите! Аз ще се свържа с него.