Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (18)

18

Операторът, следящ мониторите, на които се виждаха помещенията на пилотите от „Звезден риск“, се прозя отегчено.

Ама че работа, помисли си той. Скучна, ужасно скучна. Но добре платена и ако не си завира твърде често носа в бара, нито прекалява със смъркането, ще успее да спести достатъчно, за да се прехвърли някъде другаде, където човек лесно забогатява.

А междувременно, оставаха четири часа до зазоряване.

Той натисна едно копче и изображенията на екрана се смениха с други.

Колко вълнуващо, въздъхна той. Направо да умреш от скука…

Един от индикаторите премигна, после се върна към нормалното си състояние. Ако случайно не беше гледал нататък, вероятно нямаше дори да го забележи.

Нищо тревожно, като се има предвид, че цялата система е настроена от онази космата горила.

Но за всеки случай той превключи три от екраните, един от тях в инфрачервено, отговарящи за този сектор.

Този път индикаторът се задейства трайно и подаде звуков сигнал.

Операторът увеличи образа и видя двама души, облечени в странни костюми… вероятно за изолиране телесната топлина, досети се той, затова датчиците не са ги засекли по-рано.

Двама души… носещи тежки раници.

Без да сваля очи от екрана, мъжът машинално се зае да натиска копчета и да задейства алармата в казарменото помещение. Той чу тежкия тропот на обувки от горния етаж и далечното дрънчене на изваждани от раклата оръжия.

Мъжът натисна друго копче, този път свързано с алармата на „Бууп-бууп-адууп“, който се намираше в далечния край на космодрума.

Но двете фигури продължаваха да се придвижват с необичайна бързина към хотела, към мъжете и жените, които бе нает да пази.

Той сграбчи колана с кобура и се зае да го закопчава, осъзнавайки колко напразни са усилията му и че вероятно вече е закъснял.

Първата фигура спря, а втората се наведе към раницата на човека пред нея и започна да натиска разни места. Изведнъж екраните угаснаха от внезапно претоварване и в същия миг целият хотел се разтърси от ударната вълна, подскачайки като кукла на конци.

Мъжът се хвърли под бюрото, под дъжд от сипещи се от стените предмети. Хрумна му ужасната мисъл, че ще бъде заровен жив под отломките, ако стените рухнат.

Но след това трусовете утихнаха и остана само пукотът на повредена апаратура и прекъснати кабели.

Той се надигна, като се олюляваше, приближи се до вратата и докосна сензора, за да я отвори. Беше повредена от взрива, но за щастие в средата й зееше дупка. Той пъхна ръка през нея, улови дръжката от другата страна и я натисна. Отвън вече се бяха скупчили неколцина пазачи.

— Някой е поставил бомба — едва намери сили да ги осведоми той.

— Без майтап, Шерлок? — погледна го един от пазачите. — Къде ти е лупата?

 

 

— Не разбирам — поклати глава Балдур. — По някакъв начин тези двамата са преодолели външната ограда, подозирам, че е станало с помощта на техни другари. — Той изгледа останалите членове на „Звезден риск“. — Затичали са се към хотела, където са възнамерявали да поставят бомбата. После единият е взел да бърника в раницата на другия и тогава бомбата избухнала. Честно казано, не виждам никаква логика във всичко това.

— Напротив — възрази Чес. — Има известна логика. Случаят показва, че нашият Маргатройд е ужасно безскрупулен копелдак.

— Би ли ни обяснил по-точно? — помоли го Балдур. Рис също изглеждаше леко объркана.

— Намираш двама души, за които не ти пука дали ще се върнат от мисията, но същевременно не би искал да попаднат в ръцете на противника и да бъдат разпитвани. Даваш на единия бомба и му обясняваш, че след като задейства детонатора, ще разполага с примерно трийсет секунди за измъкване. Даваш на втория друга раница и му казваш, че вътре е устройството за тяхното измъкване. Когато го активира, ще се включи някаква заблуда. Може би димна завеса или фойерверки, които да заглушат инфрачервените сензори и да попречат на камерите, каквото и да е. Та той трябва да натисне копчето веднага след като първият мъж задейства бомбата. Но тези двама клоуни решават да си осигурят повече време за бягство и включват дърво диверсионната уредба, а едва след нея задействат бомбата. Истината е обаче, че и в двете раници има взривни устройства, които се задействат на мига.

— Ама че гаден номер — поклати глава Грок, но в гласа му се долавяше известно възхищение.

— По дяволите, трябваше сама да се сетя — ядоса се Кинг. — Този номер са го прилагали още в далечни времена, на планетата Земя.

— Слава Богу, че планът не успя докрай — промърмори Балдур. — Не ни остава друго, освен да намерим ново безопасно местенце за нашите пилоти, след като от този хотел остана само малко материал за скрап, да ги успокоим и да ги върнем в небето, където се чувстват по-сигурни. Но където и да е това ново място, ще трябва добре да се погрижим за тях, нали?

— Нашият Маргатройд — заяви замислено Грок — се оказа умен противник.

— Така си е — съгласи се Рис. — С толкова по-голямо нетърпение ще чакам мига, когато го спипаме.