Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (17)

17

Маргатройд, изглежда, действително притежаваше както собствена организация, така и определена цел. През следващата седмица бяха унищожени две изолирани миньорски станции, а един малък рудопреработвателен цех получи сериозни поражения. Изчезнаха и двама миньори, но това можеше и да е нещастен случай — миньорската професия не е от най-безопасните, както под земята, така и в космоса.

 

 

— Разбира се, че можем да осигурим безопасността ви, както и на вашите партньори — рече с успокояващ глас Джасмин Кинг.

Застанал извън полезрението на камерата, Чес Гуднайт се захили и потърка пръсти, сякаш броеше кредити.

— Първо ще ви предложа да се погрижите за сигурността на вашия район — продължаваше Кинг. — Разполагаме с ракетни установки и системи за засичане, чиято цена е далеч под тази на всеки независим доставчик в района, и те са в състояние да покрият зоната около един астероид… Така и предполагах, че това ще ви заинтригува — Кинг си отбеляза нещо в бележника. — А какво ще кажете за нашите оръдия?… Ах, разбирам, щом работите само на повърхността, те не са ви необходими… Добре, можем да го обсъдим на втори етап. В добавка сигурно ще ви е приятно да научите, че закупените от вас оръжейни системи могат лесно да се транспортират от едно находище към друго. Ще ви трябва и лично оръжие. Не искате? Ах, вече си имате. А какво ще кажете за радиостанции? Повечето наши клиенти подценяват възможността…

 

 

— Справихте се отлично с първата бойна задача — похвали Рег Гуднайт Балдур. — А сега, мога ли да попитам каква ще е следващата ви стъпка?

— Ще продължаваме да ги притискаме — отвърна уклончиво Балдур, като се усмихваше от екрана.

Гуднайт не изглеждаше удовлетворен и с това разговорът приключи.

Балдур изключи монитора.

— Той е прав — обърна се към Рис. — Нужен ни е план, нещо като генерална стратегия за борба с противника.

— Не — поклати глава Джасмин Кинг. — Първо трябва да се погрижим за себе си.

— Не мисля, че сме заплашени от нещо сериозно. Във всеки случай не и от финансови проблеми.

— Има и други опасности освен фалита — посочи суховато Джасмин.

— Да. Зная това.

— Уязвими сме по три показателя — поде отново Кинг. — Първо и най-важното, поне според мен, това е „Бууп-бууп-адууп“. Нужен ни е по-мощен уред за далечно засичане…

— Вече работя върху него — прекъсна я Грок.

— Както и обезопасен сектор за наземна поддръжка. Второто направление, пораждащо известни грижи — продължи Кинг, — е хотелът с полетните екипажи.

Гуднайт трепна.

— По дяволите! Не се бях замислял за това.

— Но аз се сетих — похвали се Джасмин. — И накрая, разбира се, трябва да пазим корабите си. Вече се погрижих и за тях. „Транскутенай“ се съгласи да ни преотстъпи своята резервна площадка за кацане, а аз наех една компания, която да построи хангари за корабите, да опъне телена ограда и да разположи алармени инсталации. Отново Грок ще ни осигури електрониката.

— Напоследък казвала ли съм ти, че те обичам? — погледна я усмихнато Мшел. — Ти мислиш за всичко.

— Разбира се — отвърна Кинг. — Нали това ми е работата?