Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (15)

15

Мшел погледна към гарафата, повдигна капачката, подуши, но миризмата не й хареса и тя реши, че същото ще важи и за вкуса на напитката вътре.

Проблемът беше, че не можеше да заспи.

В опит да прогони мрачните мисли и с надежда дрямката да дойде от само себе си се сви на топка в едно от плюшените капитански кресла на „Бууп-бууп-адууп“ и се замисли за кораба.

Адмиралът, който го бе преустроил по доста ексцентричния си вкус, не заслужаваше принудително пенсиониране, помисли си тя и се прозя. А по-скоро да го прекарат под кила.

Във всеки случай от гледна точка на данъкоплатците на Съюза, които бяха финансирали — без никой да ги е питал дали са съгласни — преоборудването на кораба.

Ако имаше поне едно местенце, недокоснато от лукса и разкоша, тя със сигурност го бе пропуснала — от позлатените дръжки на шкафчетата до джакузито в банята, пригодено така, че да действа дори в безтегловност, и до скъпите гоблени по стените.

Дори кабините за управление — които бяха две, една отпред и друга на кърмата — тънеха в разкош. Корабът притежаваше доста скромно въоръжение, разполагаше само с четири картечници в сферичните стрелкови кули и една ракетна станция. Но това бе напълно достатъчно, реши тя.

Няма да се сражават с цялата вселена.

По-скоро би я обиколила на развлекателно пътешествие. Но с кого, интересно? Тя започна да прехвърля списъка с бивши любовници. По някаква причина не й се нравеше идеята да се скита из галактиката съвсем сама.

Хайде, признай си, рече Рис. Всичко това е, защото се чувстваш самотна.

Така е. Но след като и без това си се размечтала, с кого би искала да си поиграеш на семейство?

Тя се върна още година назад, но не можа да открие никой подходящ за съвместно пътешествие.

По дяволите, жено. Трябва ти свестен човек, а все не можеш да го откриеш. Може би е време да…

Взривът прекъсна мислите й и я накара да скочи на крака и да се втурне към пилотската кабина. Каквото и да бе това, беше достатъчно силно, за да разтърси целия кораб.

Тя включи един монитор, сканира околностите и намери мястото, където бе станал взривът.

Недалече от площадката за кацане и доста близо до щаба на „Транскутенай“ в Шеол.

Рис изтича в своята каюта, навлече комбинезона, закопча жилетката с мунициите, измъкна бластера изпод леглото и се отправи към шлюза, докато пръстите й механично проверяваха оръжието.

Беше първа, но Гуднайт, Балдур, Грок и Кинг я последваха съвсем скоро.

Една от сградите на „Транскутенай“ беше избухнала и към небето се издигаха пламъци.

Балдур откри Рег Гуднайт, загледан в огъня, и го сграбчи за рамото.

— Какво се е случило?

— Не зная — отвърна Гуднайт. — Но това е… това беше миньорският център за раздаване на концесии. Вече го няма. Напълно е разрушен. — Готвеше се да каже още нещо, но се появи полицай, който носеше някаква дълга тръба.

— Какво е това? — извика му Рег.

Полицаят понечи да отмине без отговор, но после видя кой го пита.

— Прилича ми на гранатомет, господине.

— Дай да го видя — протегна ръка Балдур. — Познато ли ви е? — обърна се той към останалите.

— И още как — обади се Рис. — Използвала съм доста такива. Противобункерен гранатомет, на стандартно въоръжение в Съюзническата армия. Деветдесетмилиметров, с насочен заряд. Може да пробие почти всичко. Действа запалително, ако се постави фосфорна бойна глава. Какъвто е случаят тук.

— Има ли пострадали? — попита Джасмин Кинг.

— Не можахме да намерим портиера — докладва полицаят. — Но само него.

— Чиста работа — завъртя глава Чес Гуднайт. — И добре замислена.

— Така е — потвърди Балдур. — С един удар са унищожени всички архиви, вече не се знае кой какви находища е открил и за кои е получил концесия за разработка. Отличен избор на целта. Сега вече всички миньори в системата знаят, че не притежават нищо и няма какво да ги задържа повече тук. — Той дръпна останалите настрана от Рег Гуднайт и полицая. — Мисля, че вече се досещам за крайната цел на нашия противник — да прогони „Транскутенай“ и да накара миньорите да напуснат системата, за да може самият той да заеме мястото им.

— Едно на нула за негодниците — обяви Грок. — Налага се час по-скоро да измислим как да нанесем ответния удар.