Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (12)

12

Корабът на екрана приличаше на сплесната пирамида с локатори и сензори, изпъкващи от контролната кула върху сдвоените крила отпред. Други, делтовидни криле, предназначени за полет в атмосфера, стърчаха от задната трета на фюзелажа, а под тях бяха монтирани четири мощни турбодвигателя.

— Осемнайсет патрулни кораба от клас „Пир“ плюс резервни части и така нататък, и така нататък — произнесе търговската представителка, опитвайки се да прикрие вълнението в гласа си. Беше доста слаб ден за търговия, преди в офиса да се появи Фридрих фон Балдур. — Корпорация за продажба на космически кораби „Чамкани“ е поласкана да работи с вас — продължи тя. — Като безплатна добавка ви предлагаме да си изберете един кораб по ваш вкус.

Балдур се усмихна.

— Да, казаха ми, че вашата фирма е доста щедра спрямо клиентите си, и това бе една от причините да дойда тук. Мисля, че ще избера преоборудвания транспортен кораб „Корсар“, който видях в задния двор.

Жената докосна няколко клавиша. На екрана се появи нещо, което би могло да е или окарина, изработена от побъркан мизантроп, или странен космически кораб. Пилотската кабина бе разположена върху подобна на луковица издатина, която се стесняваше до изненадващо малкия двигателен отсек.

— Да, господине, това е наистина доста необичаен съд — потвърди тя. — В съюзническия регистър корабът е записан като транспортен съд, но в действителност става въпрос за незаконно преоборудване, извършено по нареждане на един съюзнически адмирал, който е бил освободен от длъжност, след като са научили за това. Обзавеждането е повече от луксозно и почти всичко е автоматизирано.

— И какво го прави нежелан, госпожице Уинлънд? — попита Балдур.

— Според техническата характеристика може да се използва само за атмосферни полети и двигателят не съответства на зададения тонаж.

— Не смятам да участвам с него в надпревари, а да го използвам за щаб за мен и хората ми.

— Има още нещо. Вероятно не би трябвало да ви го съобщавам, но предвид размера на поръчката ви и надявайки се, че в бъдеще отново ще се обръщате към нас… хм. Някои казват, че корабът е кутсузлия.

— В какъв смисъл?

— След снемането му от активна служба трима от петимата следващи собственици били сполетени от нещастия.

— Всеки си има собствен късмет — подхвърли Балдур. — Но за да го отърва от проклятието, смятам да му сменя името. „Бууп-бууп-адууп“ ми се струва най-подходящо. Това е стара арабска фраза, означаваща „да ти върви по вода“ и тъй нататък.

Жената се облещи от изненада, но бързо се съвзе.

— Нека бъде „Бууп-бууп-адууп“. Ще наредя в ремонтния цех да изпишат новото име и ще го подменя в регистрите.

— Чудесно — засмя се Балдур.

— А сега, как ще процедираме с финансовата страна?

— Парите ще бъдат преведени от „Транскутенай майнинг“, система Фолей, на планетата Мфир — обясни Балдур. — Електронният им адрес е…

— Благодаря ви, господине — рече Уинлънд. — Но вече го намерих в компютъра. Тъй като ние сме най-големият продавач на употребявани космически кораби в този сектор, имали сме вземане-даване с „Транскутенай“ и преди. Ще ви трябва ли помощ при подбора на екипажи за корабите?

— Не — отвърна Балдур. — В тези мирни времена не би трябвало да имаме проблеми с набирането на хора.

 

 

— Да видим — замисли се Рис. — Ще са ни нужни две хиляди от тези противокорабни ракетни системи. Можете ли да ги доставите заедно с универсалните пускови установки и системи за насочване?

— Госпожо — отвърна търговецът с накърнено достойнство. — За такава поръчка аз самият ще запретна ръкави и ще ви ги направя собственоръчно. Какво друго ви трябва?

— Горе-долу същият брой стандартно стрелково оръжие и муниции за пехота, заедно с огнехвъргачки и гранатомети. Сто тежкокалибрени високоскоростни оръдия с по десет зарядни устройства за всяко.

— А униформи? — прекъсна я търговецът.

— Съмнявам се хората ни да се съгласят да ги носят — поклати глава Мшел. — Двеста далекообхватни портативни комуникационни системи. — Тя помисли малко и продължи: — Предполагам, че това ще е всичко. Искам да бъдат доставени колкото се може по-скоро на компания „Звезден риск“, град Шеол, планетата Мфир в системата Фолей.

— Веднага ще приготвя поръчката — ентусиазира се търговецът и изчезна.

— Доста сериозно въоръжение — подметна Чес Гуднайт. Досега бе наблюдавал мълчаливо пазарлъка.

— Така трябва — отвърна Рис. — Поне за началото.

— Предполагам, че смяташ да ги препродаваш на миньорите. С каква надценка?

Мшел присви очи.

— Петнайсет процента върху цената плюс транспорта.

— Ако почакаме, докато се натрупат още жертви на неизвестния противник, цената може да скочи двойно.

— Петнайсет процента е достатъчно — повтори твърдо Рис.

Гуднайт поклати глава.

— Честността никога не е била сред любимите ми качества.