Джо Абъркромби
Гласът на острието (43)

Обратно при пръстта

Карлеон не беше същият, какъвто го помнеше Кучето, но пък в спомените му градът гореше. Такива спомени остават завинаги с човек. Покривите се сгромолясват, прозорците се пръскат, навсякъде тълпи от въоръжени мъже, обезумели от болка, опиянени от победата, е, и от пиене, естествено — грабят, убиват, палят и всякакви други неприятни неща. Жените пищят, мъжете викат, носи се миризма на дим и страх. С две думи, плячкосват града, а Кучето и Логън са в центъра на събитията.

После Бетод погаси пожарите и завзе града. Нанесе се и започна да строи. Не бе напреднал много със строежите, когато изрита Логън, Кучето и останалите от града и ги изпрати в изгнание. Но от тогава явно не бяха спрели да градят. Сега Карлеон беше два пъти по-голям, отколкото преди да изгори, заемаше цялото било на хълма и целите склонове до реката. По-голям беше от Уфрит. По-голям от всеки град, който Кучето бе виждал някога. От мястото си сред дърветата, от другата страна на долината, Кучето не виждаше хората, но бе ясно, че там има много от тях. От портите започваха три нови пътя. Имаше и два нови моста. Новите постройки бяха навсякъде, а на мястото на малки някога сгради, сега имаше нови и големи. Много постройки. Повечето от камък и с покрити с каменни плочи покриви, а някои дори имаха стъкла по прозорците.

— Не са си губили времето — каза Три дървета.

— Нови стени — добави Мрачния.

— Пълно е — промърмори Кучето.

Наистина, стените бяха доста. Една голяма опасваше града отвън, с добри защитни кули и бойници, както и дълбок ров отдолу. Втора, дори по-голяма, опасваше билото на хълма, където някога се бе издигал замъкът Скарлинг. Беше огромна. Кучето не можеше да си представи откъде са взели всичкия този камък.

— Най-високата стена, която съм виждал — каза той.

— Не ми харесва тая работа — поклати глава Три дървета. — Ако хванат Слабака, никога няма да можем да го измъкнем оттам.

— Ако хванат Слабака, оставаме петима, главатар. Веднага ще тръгнат да ни търсят. Той не е заплаха за никого, ама ние сме. Да го измъкваме оттам ще е най-малкият ни проблем. Той все някак ще се изниже, както винаги. Най-вероятно всички ни ще надживее.

— Не бих се изненадал — промърмори Три дървета. — С тази опасна работа, с която сме се захванали.

Промъкнаха се обратно през храсталака и се върнаха в лагера. Дау Черния ги чакаше в по-отвратително настроение от всякога. Тъл Дуру кърпеше дупка в палтото си и лицето му бе изкривено от напрежение, докато огромните му пръсти се бореха с тъничкото метално парче. Форли седеше, зареял поглед в небето.

— Как си, Форли? — попита Кучето.

— Зле, но нали трябва да те е страх, за да проявиш кураж.

— И аз така знам — ухили се Кучето. — Тогава, май и двамата сме герои, а?

— Така ще да е. — Слабака отвърна на усмивката му.

— Сигурен ли си, Форли? — попита сериозно Три дървета. — Сигурен ли си, че искаш да отидеш там? Влезеш ли веднъж, може да няма излизане, без значение колко те бива в приказките.

— Сигурен съм. Направо ще се насера от страх, но отивам. Там ще има повече полза от мен. Някой трябва да ги предупреди за шанка. Знаеш, че е така, главатар. Кой друг да свърши това?

Много бавно, като изгряващото на хоризонта слънце, възрастният воин кимна с глава. Както обикновено, не бързаше и обмисляше.

— Хубаво. Така да бъде. Кажи им, че чакам при стария мост. Кажи им, че съм сам, за всеки случай, ако Бетод реши, че не си добре дошъл, ясно?

— Разбрах. Сам си, Три дървета. Само двамата с теб сме се измъкнали от планините.

Шестимата се събраха един до друг и Форли се ухили на всеки един от тях.

— Е, момчета, добре си изкарахме заедно, а?

— Млъквай, Слабак — начумери се Дау. — Бетод няма нищо против теб. Ще се върнеш.

— Е, в случай че не стане така, добре си поживяхме.

Кучето неловко кимна с глава. Бяха отново същите мърляви лица, но сега по-мрачни от преди. Никой не искаше да остави друг от групата сам да се излага на опасност, но Форли беше прав, някой трябваше да свърши това и той бе най-подходящият. Понякога, реши Кучето, слабостта е по-здрав щит от силата. Бетод беше зъл копелдак, но беше умен. Шанка приближаваха и предупреждението бе важно за него. С малко късмет, щеше да прояви благодарност.

Тръгнаха заедно по пътеката до края на дърветата. После тя минаваше по стария мост и продължаваше да се вие из долината към Карлеон. Към крепостта на Бетод.

Форли пое дълбоко въздух и Кучето го шляпна по гърба.

— Късмет, Форли. Успех.

— И на теб. — Слабака стисна ръката му. — И на вас, момчета. — После се обърна и вдигнал високо глава, тръгна по пътеката.

— Късмет, Форли! — провикна се Дау за всеобща изненада.

Слабака спря за момент на билото на моста, обърна се и се ухили до уши. После се скри от поглед.

— Хващайте оръжията — въздъхна дълбоко Три дървета. — За всеки случай, ако Бетод реши да не се вслуша в разума. И чакате сигнала, нали?

 

 

Кучето сякаш чака цяла вечност. Скрит сред листата, мълчалив и неподвижен, загледан в новите стени на града. Лежеше по корем, с лък до себе си и си мислеше за това как я кара Форли. Беше дълго и напрегнато очакване. Накрая ги видя. От най-близката порта излязоха конници и прекосиха реката по един от новите мостове. Зад тях идваше каруца. Кучето не бе сигурен за какво може да им е тя, но нещо в нея не му хареса. Не видя Форли, но не знаеше дали това е за добро, или не.

Яздеха бързо, препуснаха през долината, покрай пътеката, към стария каменен мост над потока. Приближаваха право срещу него. Чу тропота на копитата. Сега бяха достатъчно близо да ги огледа и преброи. Носеха копия, щитове и добри брони. А също шлемове и ризници. Бяха десетима, като двама от тях седяха от двете страни на кочияша в каруцата и държаха някакви странни, къси лъкове, прикрепени напряко върху парчета дърво. Кучето не знаеше за какво се използват, но реши, че не иска да разбира. Той е този, който ще ги изненада, не те него.

Пропълзя обратно по корем, прегази потока и затича към края на дърветата, откъдето щеше да има добра видимост към стария мост. Три дървета, Тъл и Дау чакаха откъм близката страна на моста и Кучето им махна с ръка. Не видя Мрачния, който сигурно вече бе заел позиция по-назад сред дърветата. Показа със знак, че приближават ездачи, и вдигна юмрук, което означаваше десет. После постави длан на гърдите си, за да покаже броня.

Дау вдигна меча и секирата си, приклекна и безшумно затича към скалите отстрани на моста. Тъл Дуру се спусна по стръмния бряг на потока, който за късмет там бе дълбок едва до коляно, и се залепи с гръб за далечния край на каменната арка. Застана неподвижно, с вдигнат над водата меч. Кучето се притесни, че Тъл се виждаше идеално от неговото място, но пък за ездачите, които щяха да дойдат по пътеката, той бе напълно скрит. Още повече, те щяха да очакват само един човек и Кучето се надяваше да не бъдат подготвени за повече. Силно се надяваше, защото ако си направеха труда да проверят, групата му я чакаше сериозна неприятност.

Видя как Три дървета пристегна ремъците на щита към ръката си и застана в средата на пътеката откъм близката страна на моста. Изпънал врат, едър и непоклатим, той сякаш бе сам насред целия свят.

Тропотът на копита се усили и Кучето чу тракането на колелата на каруцата. Извади няколко стрели и ги заби в пръстта до себе си, за да са му под ръка. Опита се да преглътне страха. Пръстите му се разтрепериха, но това не бе проблем, когато дойдеше време, щяха да заработят безпроблемно.

— Чакай сигнала — зашепна той, — чакай сигнала.

Постави една стрела в лъка, опъна наполовина тетивата и се прицели в моста. Мамка му, така му се пикае.

Над билото на хълма се показа първият връх на копие, после и останалите го последваха. След тях се появиха подскачащи нагоре-надолу шлемове, после облечени в ризници гърди, глави на конете и не след дълго цялата група тръгна към моста. След тях се изтърколи каруцата с кочияша и странно въоръжените му пътници. Теглеше я дългокосмест, впрегатен кон.

Първият ездач забеляза над билото на моста чакащия Три дървета. Той подкара коня си право напред и Кучето въздъхна с облекчение, когато и останалите нетърпеливо го последваха накуп. Форли е казал каквото трябва — очакваха само един. Видя как Тъл надзърна нагоре изпод обраслата в мъх арка, когато копитата зачаткаха над главата му. Кучето прокле треперещите си ръце. Притесни се, че ще изпусне стрелата и ще провали засадата.

Каруцата спря на отсрещния бряг, двамата войници се изправиха и насочиха към Три дървета чудатите си лъкове. Кучето се прицели внимателно в единия и опъна докрай тетивата. В този момент повечето конници бяха на моста и конете им започнаха нервно да пристъпят, тревожни от факта, че са така нагъсто сбутани един в друг. Първият в колоната свали копието си и подкара бавно към Три дървета. Старото момче не помръдна от място. Нямаше да е той, ако го бе сторил. Остана като закован и така задържа войниците струпани на моста.

— Я гледай ти — чу Кучето гласа на предводителя на войниците. — Руд Три дървета. Мислехме те за отдавна мъртъв, старче. — Кучето позна гласа на войника. Беше един от хората на Бетод, когото познаваше от едно време. Наричаха го Злия.

— Аз пък казвам, че още ме бива за някоя и друга битка — отвърна Три дървета, без да помръдва от място.

Злия се огледа, обходи с поглед дърветата. Осъзнаваше, че не е в добра позиция, но прояви непредпазливост и не направи нищо по въпроса.

— Къде са останалите? Къде е онова копеле Дау?

— Само аз съм — вдигна рамене Три дървета.

— Обратно при пръстта, а? — Кучето забеляза широката усмивка на Злия под шлема му. — Жалко. Надявах аз да убия това мръсно копеле.

Кучето примижа, очакваше Дау всеки момент да изскочи иззад скалите, но това не се случи. Като никога, Черния чакаше сигнала.

— Къде е Бетод? — попита Три дървета.

— Кралят не излиза за такива като теб! Още повече, в момента е в Англанд, пердаши войниците на Съюза. Принц Калдер управлява, докато го няма.

— Принц, казваш — изсумтя презрително Три дървета. — Помня го от времето, когато сучеше от гърдата на майка си. Дори това не можеше да прави като хората.

— Много неща се промениха, старче. Всякакви неща.

Кучето нямаше търпение всичко да свърши, все едно как, направо не можеше повече да се стиска.

— Чакай сигнала — продължи да си нашепва той, като се надяваше това да спре треперенето на ръцете му.

— Плоскоглавите са навсякъде — казваше сега Три дървета. — До следващото лято, може и по-рано, ще са слезли на юг. Нещо трябва да се направи.

— Добре, защо не дойдеш с нас, а? Може сам да предупредиш Калдер. Докарахме ти каруца, да не ходиш пеш. — Няколко от войниците се засмяха, но Три дървета остана сериозен.

— Къде е Форли? — изръмжа той. — Къде е Слабака?

Последва ново хихикане откъм ездачите.

— О, наблизо е — каза Злия, — съвсем наблизо. Защо не се качиш в каруцата, пък ние ще те откараме при него? После може да седнем всички и мирно и тихо да поговорим за тая работа с плоскоглавите.

Това предложение не се хареса на Кучето. Никак не му допадна. Глождеше го неприятно чувство.

— Явно ме взехте за някаква нова порода глупак — каза Три дървета. — Никъде не тръгвам, докато не видя Форли.

Злия се намръщи.

— Не си в положение да ни казваш какво ще правиш и какво няма. Може и някога да си бил голяма работа, ама сега си нищо и всеки го знае. А сега, дай си оръжието и се качвай в проклетата каруца, преди да съм се ядосал.

Той опита да смушка напред коня си, но Три дървета не помръдна от място.

— Къде е Форли? — изръмжа отново той. — И този път или ще ми отговориш ясно, или ще си събираш червата.

Злия се обърна през рамо и се ухили на войниците, които му отвърнаха със същото.

— Добре, старче, щом така искаш. Калдер искаше да изчакаме с това, ама ми се ще да видя лицето ти, като разбереш. — Той се усмихна и откачи нещо от седлото си, което падна на земята. Беше чувал от зебло, пълен с нещо. Кучето вече се досещаше какво може да има вътре, но когато съдържанието на чувала се изтърколи навън в краката на Три дървета, по лицето на стария воин разбра, че е бил прав. Главата на Слабака.

Това е то, каза си Кучето, майната му на сигнала. Първата му стрела улучи в гърдите един от войниците в каруцата, който извика и падна настрани, като при това повлече със себе си и кочияша. Беше добър изстрел, но сега не му беше времето да мисли за това, беше изцяло зает да поставя нова стрела и да крещи с пълно гърло. Не осъзнаваше какво точно крещи, а само, че виковете излизат от неговата уста. Мрачния явно също бе стрелял, защото един от конниците на моста извика и падна настрани в потока.

Три дървета беше приклекнал зад щита си и бавно отстъпваше назад, докато Злия смушкваше напред коня си и нанасяше удари с копието. Ездачът зад него явно нямаше търпение да се махне от моста, защото напираше отстрани и така се озова в близост до скалите.

— Мръсни копелета! — Дау изскочи иззад камъните и го връхлетя с тяло. Двамата се затъркаляха в едно общо кълбо от ръце, крака и оръжия, но Кучето забеляза, че Черния е отгоре. Видя как секирата му се вдигна и спусна няколко пъти в бърза последователност. Един по-малко.

Втората стрела на Кучето пропусна с много целта си, беше прекалено зает с крещене, но тя се заби в задницата на един от конете и това се оказа невероятен ход. Конят се вдигна на задните си крака, започна да раздава ритници с предните и скоро останалите коне го последваха, докато ездачите им проклинаха и крещяха. Копията им се размятаха във всички посоки. На моста настана пълна бъркотия.

Внезапно конникът най-отзад се разцепи на две и навсякъде плисна кръв. Буреносния беше излязъл от под моста и бе минал в гръб. Нямаше броня, която да спре подобен удар. Гигантът изрева и замахна отново с огромното, окървавено острие. Следващият войник успя да вдигне навреме щита си, но по-добре да си бе спестил усилията. Острието на Тъл отсече голямо парче от щита, разцепи главата на войника и го събори от седлото. Ударът бе толкова силен, че мечът посече и коня.

Сега един от войниците беше успял да обърне коня си назад и посягаше да наръга с копието си Тъл. Преди да успее да го направи, той извика и изпъна гръб. Кучето видя стърчащите пера на стрела от гърдите му. Явно Мрачния не бе пропуснал с втория си изстрел. Войникът падна, но единият му крак остана закачен в стремето и той увисна отстрани на коня. Започна да стене и да се опитва да се издърпа обратно на седлото, но конят му се включи в общия хаос на моста и той заподскача нагоре-надолу. Удари няколко пъти главата си в каменния парапет и копието му излетя и падна в потока. Тогава конят го улучи с копито в рамото и това сложи край на странния му танц. Падна под газещите копита и Кучето не му отдели повече внимание.

Вторият стрелец продължаваше да стои в каруцата, беше се окопитил от първоначалната изненада и насочваше странния си лък към Три дървета, който все още бе приклекнал зад щита си. Кучето стреля по него, но отново бързането и крясъците му попречиха. Стрелата му улучи току-що изправилия се кочияш в рамото и го събори отново в каруцата.

Въпреки това странният лък избръмча и Три дървета се дръпна рязко назад от щита. За момент Кучето се притесни за него, но после видя, че стрелата е пробила дебелото дърво, минала е от другата страна и върхът й стърчеше точно пред лицето на Три дървета. Това е един свиреп, малък лък, помисли си Кучето.

Чу вика на Тъл и видя друг конник да полита надолу в потока. След него още един падна на земята, този път със стрела на Мрачния в гърба. Дау се извъртя и посече с меча си задните крака на коня на Злия. Животното залитна, плъзна се на една страна и хвърли ездача си на земята. На моста останаха само двама, приклещени от многото останали без ездачи коне, заградени от Тъл от едната страна на моста, и Дау и Три дървета, от другата. Двамата бяха прекалено гъсто притиснати, за да предприемат каквото и да било, и бяха изцяло на милостта на Мрачния. А както се видя, днес той не бе милостиво настроен, защото приключи набързо с тях.

Стрелецът в каруцата се опита да побегне. Той захвърли парчето дърво в ръцете си и изскочи от каруцата. Този път Кучето се прицели внимателно и стрелата му прониза мъжа точно между плешките. Събори го по очи, само след няколко крачки. Е, той опита да продължи с пълзене, но не стигна далеч. Кочияшът отново се надигна. Стенеше и стискаше стрелата в рамото си. По принцип, Кучето не убиваше паднали хора, но реши, че днес е добър ден за изключения. Стрелата му улучи кочияша в устата и това бе краят на онзи.

Кучето забеляза един да се отдалечава с накуцване, от бедрото му стърчеше стрела на Мрачния. Прицели се в него с последната си стрела, но Три дървета го изпревари и посече онзи в гърба. Още един от войниците се размърда и Кучето се прицели в него, но преди да пусне стрелата, Дау се намеси и отсече главата на нещастника. Всичко бе потънало в кръв. Конете продължаваха да цвилят и тъпчат на място, при което копитата им се хлъзгаха по окървавените камъни на моста.

Сега Кучето видя последния оцелял — Злия. Беше загубил шлема си при падането от коня и пълзеше на четири крака през потока, силно възпрепятстван от тежката ризница. Беше захвърлил и копието, и щита си, за да му е по-леко при бягството, но не осъзнаваше, че се е насочил право към Кучето.

— Искам го жив! — извика Три дървета. Тъл започна да се спуска по наклонения бряг, но напредваше бавно, защото непрекъснато се плъзгаше в калта. — Искам го жив! — Дау също се включи в преследването, пляскаше във водата и ругаеше. Злия наближи. Кучето чу накъсаното му дишане, докато се спускаше надолу към потока.

Стрелата му се заби в крака на Злия, точно под края на ризницата, и го повали настрани върху калния бряг. Кръвта му потече във водата. Той пропълзя нагоре към тревата.

— Достатъчно, Куче — извика Три дървета. — Казах, жив!

Кучето изскочи от дърветата и се спусна по брега. Извади ножа си. Тъл и Дау бяха още назад, но бързо приближаваха. Злия се претърколи по гръб с изкривено от болка лице и вдигна ръце.

— Добре, добре, аз хррр…

— Какво? Имаш да казваш нещо ли? — попита Кучето, надвесен над него.

— Хррр — изхърка отново Злия и на лицето му се изписа истинско недоумение. Ръката му се вкопчи в гърлото. Между пръстите му бликна кръв и потече по ризницата на гърдите му.

С плясък на вода, Дау дотича и погледна отгоре.

— Край с този — отбеляза кратко той.

— Защо така, Куче? — извика Три дървета, докато бързаше към тях.

— Ъ? — попита Кучето. После погледът му попадна върху окървавения нож в ръката му. Едва в този момент осъзна, че бе прерязал гърлото на Злия.

— Можехме да го разпитаме! — каза Три дървета. — Можеше да отнесе съобщение на Калдер, да знае кой е сторил това и защо!

— Събуди се, главатар — промърмори Тъл Дуру, който вече бе започнал да бърше меча си от кръвта. — Никой вече не го е еня за миналото и не спазва старите правила. Още повече, скоро ще ни погнат, така или иначе. По-добре да не им казваме много.

Дау плесна Кучето по рамото.

— Имаш право. И главата на това копеле е достатъчна като послание. — Кучето не бе убеден, че има нужда от одобрението на Дау, но вече беше късно. Трябваха му само два-три удара, за да я отсече. Дау я вдигна за косата и я понесе небрежно, сякаш беше торба с картофи. По път вдигна едно от падналите в потока копия и си избра място.

— Нещата вече не са като едно време — мърмореше Три дървета, докато вървеше обратно към моста, където Дау вече оглеждаше телата на войниците.

Кучето го последва и видя как Дау забучи главата на Злия на копието, заби тъпия край в пръстта и отстъпи назад с ръце на кръста, за да се полюбува на работата си. Завъртя главата леко надясно, после пак наляво, докато я нагласи добре. Усмихна се на Кучето.

— Така е идеално — каза той.

— А сега какво, главатар? — попита Тъл. — Сега какво?

Три дървета се беше навел над потока и отмиваше кръвта от ръцете си.

— Какво правим? — попита Дау.

Възрастният воин се изправи и почна бавно да бърше ръцете си в дрехите. Обмисляше отговора си.

— Тръгваме на юг. Ще погребем Форли по пътя. Ще ни преследват, така че ще вземем конете. Тъл, по-добре разпрегни впрегатния от каруцата, той е единственият, който ще може да те носи.

— На юг? — попита недоумяващо Буреносния. — Към какво на юг?

— Англанд.

— Англанд? — попита Кучето и знаеше, че същото се върти в главите и на другите. — И за какво? Нали там се бият в момента?

— Точно за това искам да отида там.

— Но какво имаме ние против Съюза? — намръщи се Дау.

— Не глупако — каза Три дървета, — ще се бием редом с тях.

— Със Съюза? — Устните на Тъл се изкривиха от отвращение. — С тия проклети женчовци? Това не е наша битка, главатар!

— Сега всяка битка против Бетод е и моя битка. Искам да видя края му. — Кучето се замисли и не можа да се сети нито за един случай, когато Три дървета да си е променял решението. Нито един. — Кой е с мен?

Естествено, всички тръгнаха.

 

 

Ръмеше ситен дъждец и всичко бе потънало във влага. Меко като целувката на девица, както се казва, въпреки че Кучето вече не помнеше какво точно е усещането. Валеше. Изглеждаше подходящо за случая. Дау приключи със заравянето на гроба, подсмръкна шумно и заби лопатата в земята. Беше копал достатъчно встрани от пътя. Достатъчно далеч. Не искаха някой да открие гроба и да изрови Форли. Събраха се всички, сега вече само петима, и погледнаха надолу. Беше минало много време, откакто за последно погребваха свой човек. Разбира се, съвсем наскоро шанка успяха да докопат Логън, но те така и не откриха тялото. Сега бяха само с човек по-малко, но Кучето се чувстваше така, сякаш бяха загубили нещо много повече.

Три дървета се намръщи и се замисли какво да каже. Добре, че той беше главатар, защото Кучето не можа да се сети нищо, което би казал на негово място. След минута Три дървета заговори — бавно, като изчезващата при залез-слънце светлина.

— Тук лежи един слаб човек. Толкова, че дори името му бе Слабака. Такова име, това май е шега, а? Беше най-слабият, когото намериха да се изправи срещу Деветопръстия. Може и да бе слаб боец, но аз казвам, че имаше силно сърце.

— Така е — каза Мрачния.

— Силно сърце — каза Тъл Дуру.

— Най-силното — добави Кучето със заседнала в гърлото буца.

Три дървета кимна.

— Иска се много кураж да посрещнеш смъртта си, както той го направи. Сам да тръгнеш към нея, по своя воля и без да се жалваш. И не заради себе си, а за други, които дори не познаваш. — Три дървета стисна зъби и замълча с прикован в земята поглед. Останалите го последваха. — Това искам да кажа само. Връщай се при пръстта, Форли. Сега ние обедняхме, а земята стана по-богата с тебе в нея.

Дау коленичи и постави ръка на пресния гроб.

— Обратно при пръстта — каза той. За момент на Кучето му се стори, че на върха на носа му се търкулна сълза, но пък можеше и да е просто от дъжда. Все пак, това е Дау Черния. Той се изправи и се отдалечи с наведена глава към конете. Останалите го последваха.

— На добър час, Форли — каза Кучето. — Край на страха.

Реши, че сега той е страхливецът на групата.