Джо Абъркромби
Гласът на острието (18)

Как се дресират кучета

Практик Фрост стоеше до стената, напълно неподвижен и без да издава нито звук. Едва забележим в сянката, той почти се бе слял със сградата. Повече от час не бе помръдвал нито мускул, не мигаше, дори не изглеждаше да диша, мислеше си Глокта, като не откъсваше очи от улицата отпред.

Глокта, от своя страна, се въртеше сковано, присвиваше очи, чешеше лицето си и смучеше дупките във венците си. Защо се бавят? Още малко, и сънят ще ме надвие. Ще падна в смърдящия канал и ще се удавя. Колко уместно би било. Погледна към мазните, вонящи петна по накъдрената повърхност на тихо плискащата се вода в краката му. Тялото е било открито при доковете. Подпухнало от престоя в солената вода и обезобразено… толкова обезобразено, че не може да става и дума за разпознаване…

Фрост го докосна по рамото и посочи с големия си бял пръст към улицата. Към тях бавно вървяха трима мъже. Ходеха с леко разкрачената моряшка походка на хора, свикнали да прекарват много време върху клатеща се палуба. Най-после първата част от малката ни групичка пристигна. По-добре късно, отколкото никога. Тримата моряци стигнаха до средата на моста над канала и спряха. Застанаха да чакат на не повече от двайсетина крачки от Глокта и той дочу говора им: нагъл, самодоволен, с просташкия диалект на простолюдието. Придърпа се още малко по-назад в сенките и се притисна плътно в стената.

От срещуположната страна на улицата се разнесе шум от забързани стъпки. Приближаваха двама мъже. Единият беше много висок, слаб и облечен в скъпо кожено палто, оглеждаше се нервно. Това трябва да е Гофред Хорнлак, старши член на Текстилната гилдия. Нашият човек. Придружителят му носеше препасан на хълбока си меч и изнемогваше под тежестта на голям дървен сандък, който носеше на рамо. Прислужник, телохранител или и двете. Не е важен. Когато двамата приближиха моста, Глокта усети как косъмчетата по врата му настръхват. Хорнлак размени няколко бързи думи с единия от моряците, мъж с голяма кафява брада.

— Готов? — прошепна инквизиторът на Фрост. Практикът кимна.

— Стой! — извика Глокта с всичка сила. — В името на Негово величество!

Прислужникът рязко се обърна и хвърли сандъка, който се стовари на моста с мощен трясък. Ръката му се стрелна към дръжката на меча. Откъм сенките от другата страна на улицата избръмча тетива. Прислужникът погледна учудено, изхърка и се строполи по очи. Практик Фрост пъргаво изскочи от сянката и с тежка стъпка се отправи напред.

С ококорени от ужас очи Хорнлак погледна първо към трупа на телохранителя си, после към гигантския албинос.

— Помогнете ми! — обърна се той към моряците. — Спрете го!

Този с кафявата брада се ухили.

— Не мисля — отвърна той. Другите двама моряци, без да бързат, пристъпиха уверено напред и препречиха моста. Търговецът отстъпи несигурно и понечи да тръгне към противоположната на Фрост страна на улицата. От сенките пред една врата излезе Северард с небрежно подпрян на рамо арбалет. Смениш ли арбалета с букет цветя, и ще изглежда точно като че ли отива на сватба. Никой не би предположил, че току-що е убил човек.

Обкръжен отвсякъде, на Хорнлак не му остана друго, освен да се оглежда стъписано, с широко ококорени от страх и изненада очи. Двамата практици приближиха, а след тях и куцащият Глокта.

— Но нали ви платих! — отчаяно извика към моряците Хорнлак.

— Плати ми за койка на кораба ми — каза капитанът. — Лоялността се плаща допълнително.

Голямата бяла длан на Фрост се стовари на рамото на търговеца и го свали на колене. Северард отиде до телохранителя, заби мръсния връх на единия си ботуш под тялото му и го претърколи. Изцъклените очи на трупа се впериха в звездното небе. От гърлото му стърчеше късата стрела от арбалета. На лунната светлина, потеклата около устата му кръв изглеждаше абсолютно черна.

— Мъртъв — изсумтя напълно ненужната си констатация Северард.

— Така става обикновено, като ти забият стрела в гърлото — каза Глокта. — Би ли почистил, ако обичаш?

— Дадено. — Северард вдигна краката на трупа и ги просна на парапета на моста. После го хвана под мишниците и с пъшкане го прехвърли над парапета. Така гладко, така чисто, така отиграно. Личи си, че не му е за първи път. Тялото падна с плясък в мръсната вода. През това време Фрост завърза здраво ръцете на Хорнлак зад гърба и му нахлузи чувал на главата. Затворникът изграчи през чувала, докато биваше вдигнат на крака. Глокта се отправи с провлачената си походка към моряците. Кракът му бе изтръпнал от дългото стоене в сянката.

— Да видим сега — каза той и извади от вътрешния си джоб една тежка кесия. Подържа я над отворената длан на капитана. — Какво се случи тази вечер?

Старият моряк се усмихна. Обруленото от ветровете лице се сбръчка като кожата на стар ботуш.

— Товарът ми се скапва, така че тръгвам с прилива още утре. Това му казах. Чакахме, чакахме, половината нощ висяхме до смърдящия канал, но, ако щеш вярвай, копелето така и не се появи.

— Много добре, тази история ще разказвам и аз в Уестпорт, ако някой пита.

— Че то така си беше, инквизиторе. Каква друга история може да има? — засегна се капитанът.

Глокта пусна кесията в ръката му и съдържанието й издрънча.

— С благодарност от Негово величество — каза той.

— Винаги съм готов да услужа на Негово величество. — Капитанът претегли в ръка кесията. После тримата моряци извърнаха жълтите си усмивки и тръгнаха към кея.

— Добре — каза Глокта, — да се залавяме за работа.

 

 

— Къде са ми дрехите? — извика Хорнлак и започна да се извива на стола.

— Извинете ме за това. Наистина, разбирам, че е неудобно, но дрехите крият разни неща. Ако оставиш дрехите на човек, оставяш му гордостта, достойнството, все неща, от които нямаме нужда тук. Никога не разпитвам облечен затворник. Помните ли Салем Рюз?

— Кого?

— Салем Рюз. Един от вашите хора, търговец на платове. Хванахме го да укрива данъци. Направи самопризнание, назова някои хора. Исках да поговоря с тях, но те всички умряха.

Очите на търговеца зашариха наоколо. Обмисля вариантите си. Чуди се какво знаем.

— Хора умират непрекъснато.

Глокта се вгледа в трупа на Ювенс зад затворника си, кървеше с ярка червена боя на стената. Хора умират непрекъснато.

— Разбира се, но не така насилствено. Смятам, че някой е искал те да умрат, поръчал е смъртта им. Смятам, че този някой сте вие.

— Нямате доказателства! Никакви доказателства! Това няма да ви се размине!

— Доказателствата не означават нищо, Хорнлак, но ще ти доставя удоволствието. Рюз е още жив. Тук при нас е, останал сам, без приятели, плямпа на поразия. Назовава всяко име на търговец, което му дойде наум, или по-скоро, което на нас ни дойде наум. — Присвити очи, но никакъв отговор от затворника. — Използвахме го да хванем Карпи.

— Карпи ли? — опита се да прозвучи небрежно търговецът.

— О, със сигурност помните името на вашия убиец. Леко пълен стириянец. Белези от акне по лицето. Псува непрекъснато. И той е тук. Разказа ни цялата история. Как сте го наели, колко сте му платили и какво сте поискали да свърши. Всичко ни разказа. — Глокта се усмихна. — Има отлична памет за убиец, много подробна.

Сега вече страхът се появи на лицето на търговеца, едва забележим, но Хорнлак бързо се окопити.

— Това е публично оскърбление на моята гилдия! — извика той, с цялото достойнство на гол и вързан за стол човек. — Моят господар Костър дан Колт няма да позволи това, а той е близък приятел с началник Калайн!

— Майната му на Калайн, той е бита карта. Освен това Колт смята, че сте на сигурно място на борда на този кораб, на път за Уестпорт, далеч, далеч от тук. Не мисля, че ще липсвате на някого в близките няколко седмици. — Лицето на търговеца застина. — Много неща могат да се случат за толкова време… ужасно много неща.

Хорнлак нервно облиза устни. Погледна крадешком към Фрост и Северард, после се наведе леко напред. Аха. Започва пазаренето.

— Вижте, инквизиторе — заговори той угоднически, — едно съм научил от живота и то е, че всеки иска нещо. Всеки си има цена, нали така? А ние имаме дълбоки джобове. Просто кажете вашата. Просто я назовете! Какво искате, инквизиторе?

— Какво искам аз ли? — попита Глокта и се наведе съзаклятнически към него.

— Да. За какво е всичко това? Какво искате? — Сега на лицето на Хорнлак имаше сдържана, хитра усмивка. Колко старомодно, но това няма да те измъкне оттук.

— Искам си обратно зъбите.

Лицето на търговеца посърна.

— Искам си обратно и крака.

Хорнлак преглътна.

— Искам си живота обратно.

Затворникът пребледня.

— Не става, а? Е, тогава ще се примиря с главата ти, набучена на кол. Нямаш нищо, което искам, независимо колко дълбоки са джобовете ти. — Хорнлак започна леко да трепери. Приключи ли със заплахите? С пазаренето? Да започваме тогава. Глокта взе листа пред себе си и прочете първия въпрос. — Как се казвате?

— Вижте, инквизиторе, бих искал… — Фрост стовари юмрук на масата и Хорнлак се сви уплашено на стола.

— Отговори на въпроса — изкрещя в лицето му Северард.

— Гофред Хорнлак — изпищя търговецът.

— Добре — кимна Глокта. — И сте старши член на Текстилната гилдия?

— Да, да!

— Всъщност един от заместниците на магистър Колт!

— Много добре знаете, че съм!

— Заговорничили ли сте с други търговци срещу Негово величество? Наехте ли убиец, който да премахне десет от поданиците на Негово величество? Това наредено ли ви бе от магистъра на гилдията, Костър дан Колт?

— Не! — изкрещя с изтънял от ужас глас Хорнлак. Не това искаме да чуем. Глокта вдигна поглед към практик Фрост. Огромният бял юмрук се заби в корема на търговеца. Той изстена тихо и се свлече настрани.

— Майка ми гледа кучета — каза Глокта.

— Кучета — изсъска Северард в ухото на останалия без дъх търговец, докато го вдигаше обратно на стола.

— Много ги обича. Учи ги на всякакви номера. — Глокта стисна устни. — Знаете ли как се дресират кучета?

Хорнлак още не можеше да си поеме въздух. Поклащаше се леко на стола с насълзени очи. Трябваше му още време, за да си възвърне способността да говори. Още е във фазата на изхвърлената на сушата риба. Устата се отваря и затваря, но не издава звук.

— С повторение — каза Глокта. — Повтаряш, повтаряш, повтаряш. Трябва да накараш кучето да изпълни номера стотина пъти, след което пак го караш да направи същото. Тайната е в повторението. А ако искаш кучето да се научи да лае по команда, не жали камшика. Ти ще лаеш за мен, Хорнлак, пред Камарата на лордовете.

— Ти си луд — извика търговецът и огледа останалите в стаята. — Всичките сте луди!

Празната усмивка на Глокта грейна.

— Щом така искаш. Ако ти помага. — Погледът му се върна към листа в ръката му. — Как се казвате?

— Гофред Хорнлак — преглътна затворникът.

— И сте старши член на Текстилната гилдия?

— Да.

— Всъщност един от заместниците на магистър Колт!

— Да!

— Заговорничили ли сте с други търговци срещу Негово величество? Наехте ли убиец, който да премахне десет от поданиците на Негово величество? Това наредено ли ви бе от магистъра на гилдията, Костър дан Колт?

Хорнлак се заоглежда отчаяно. Фрост не откъсваше очи от него, Северард също.

— Е? — попита Глокта.

Търговецът затвори очи.

— Да — тихо изскимтя той.

— Не чух добре.

— Да!

— Отлично — усмихна се Глокта. — А сега, как се казвате?