Джо Абъркромби
Гласът на острието (22)

Начини за бягство

— В името на Негово величество, отворете вратата! — за трети път избоботи лейтенант Яленхорм и заблъска по дървото с тежкия си юмрук. Ама че глупак. Защо така се оказва, че големите здравеняци обикновено имат толкова малки мозъци? Сигурно, защото карат предимно на мускули и в резултат мозъците им се съсухрят като сушени сливи.

Седалището на Текстилната гилдия се помещаваше във величествена сграда, на оживен площад, недалеч от Агрионт. Около Глокта и въоръжения му ескорт вече се бе събрала и продължаваше да расте значителна тълпа зяпачи: любопитни, изплашени, развълнувани. Май надушват кръв. Кракът на Глокта го болеше от бързането, но въпреки скоростното им пристигане, не очакваше да свари търговците от гилдията напълно неподготвени. Огледа се нетърпеливо около себе си. Погледна лицата на войниците от въоръжената стража, маскираните практици, непоколебимия поглед на Фрост и блъскащия по вратата млад офицер.

— Отворете вра…

— Стига вече глупости. Мисля, че са ви чули, лейтенант — намеси се решително Глокта, — но предпочитат да не отварят. Ще бъдете ли така добър да разбиете вратата?

— Какво? — зяпна Яленхорм първо към Глокта, после към тежката и добре залостена двойна врата. — Но как да…

Практик Фрост се засили напред и масивното му рамо срещна вратата. Разнесе се силен гръм и пукане на дърво. Откачената от пантите врата се сгромоляса с оглушителен трясък на пода.

— Ето така — промърмори Глокта и пристъпи напред под колонадата на входа, преди още всички трески от вратата да достигнат земята. Като ударен от гръм, Яленхорм го последва, а след тях и тракащите с броните си войници.

На пътя им в коридора се изпречи възмутен чиновник.

— Не можете просто да — уф! — извика той, когато Фрост го блъсна настрани и лицето му се заби в стената.

— Арестувайте този човек! — провикна се Глокта и посочи с бастуна си онемелия чиновник. Един от войниците го сграбчи в облечен в броня юмрук и го понесе навън. През разбитата врата нахлуха практиците, с тежки палки в ръце и свиреп поглед над черните маски.

— Арестувайте всички! — подвикна им през рамо Глокта и забърза по коридора, след масивния гръб на Фрост.

През една открехната врата Глокта видя търговец в ярка роба. Лицето му бе плувнало в пот, докато отчаяно хвърляше камари документи в пламъците на горяща камина.

— Дръжте го! — изкрещя Глокта. Двама практици влетяха в стаята и започнаха да налагат мъжа с палките си. Той изкрещя и падна на пода, като при това преобърна една маса и кракът му изрита висока купчина дебели счетоводни книги. Палките продължиха да се издигат и спускат и листове хартия и пепел от огнището полетяха из въздуха в стаята. Глокта продължи напред. Навсякъде около него се чуваха удари и крясъци. Въздухът в сградата се изпълни с миризмата на дим, пот и страх. Всички врати са завардени, но Колт сигурно има тайни изходи за бягство. Лукав човек е той. Да се надяваме, че не сме закъснели прекалено много. Проклет да е сакатият ми крак. Дано не е твърде късно…

Глокта продължи да накуцва, задъхан и примижал от болка, когато изведнъж нечия ръка се вкопчи в палтото му.

— Помогнете ми! — изпищя някакъв човек. — Невинен съм!

Окървавено, топчесто лице и пръсти, вкопчени в дрехите на Глокта, заплашващи да го повалят всеки момент на пода.

— Махнете го от мен! — кресна Глокта и започна да удря вяло мъжа с бастуна си, докато с другата си ръка отчаяно се опитваше да се задържи за стената. Един практик връхлетя и удари с палката си мъжа през гърба.

— Признавам всичко! — проплака мъжът, когато палката се издигна отново и се стовари върху главата му. После практикът хвана под мишниците отпуснатото тяло и го завлачи към изхода. Глокта забърза напред. Яленхорм вървеше до него със смаян поглед и широко отворени очи. Стигнаха до широко стълбище. Глокта с омраза огледа стъпалата. А, старите врагове винаги се изпречват на пътя ми. Махна с ръка на Фрост да мине напред и се заизкачва колкото можеше по-бързо. Покрай него един стъписан търговец биваше влачен надолу по стълбището. Той крещеше нещо за правата си, докато петите му се удряха във всяко стъпало.

Глокта се подхлъзна и насмалко не заби лице в стълбите, но нечия ръка го сграбчи за лакътя и го вдигна нагоре. Беше Яленхорм. Обърканото изражение все още стоеше на широкото му, честно лице. Здравеняците все пак имат своето приложение. Младият офицер му помогна да изкачи останалите стъпала. Глокта нямаше сили да откаже. А и защо да упорствам? Човек трябва да си знае мярката. Още повече, няма нищо благородно в това да си паднеш на лицето. От опит го знам.

От горната площадка на стълбището тръгваше просторно преддверие, богато украсено с дебел килим и с картини по стените. Пред голямата двойна врата, с извадени саби в ръка, стояха двама часови, облечени в униформени ливреи на Текстилната гилдия. Стиснал юмруци, Фрост беше застанал пред тях. Когато изкачи стълбището, Яленхорм извади сабята си, после пристъпи напред и застана до албиноса. Глокта не можа да сдържи усмивката си. Фъфлещ мъчител и цветът на рицарството. Какъв неочакван съюз.

— Нося заповед за Колт, подписана лично от краля. — Глокта протегна листа пред лицата на стражите. — С гилдията е свършено. Нищо не печелите, като заставате на пътя ни. Свалете оръжията и имате думата ми, че няма да пострадате!

Двамата мъже се спогледаха неуверено.

— Свалете оръжията! — викна Яленхорм и пристъпи напред.

— Добре. — Единият се наведе и плъзна по пода сабята си. Фрост я застъпи с крак.

— Ти също! — извика Глокта на втория. — Веднага!

Той се подчини и хвърли на пода сабята си, после вдигна ръце във въздуха. В следващата секунда юмрукът на Фрост го уцели в брадата и го запрати с трясък в стената.

— Ама — викна първият, но в този момент Фрост го хвана за дрехата и го засили надолу по стълбите. Човекът се запремята, удряше се силно в стъпалата, накрая се пльосна в подножието и остана да лежи неподвижен на пода. Знам какво е усещането.

Яленхорм остана на място като закован, с все още насочена напред сабя. Примигна от изненада.

— Мислех, че казахте…

— Няма значение какво съм казал. Фрост, огледай се за друга врата.

— Тф-ф. — Албиносът се отдалечи с тежка стъпка по коридора. Глокта изчака малко, после пристъпи към вратите. За негова най-голяма изненада, топката на бравата се завъртя свободно и вратата се отвори.

Подобно на цялата сграда, и тази стая демонстрираше истински разкош. Освен това беше огромна като хамбар. Високият таван беше декориран с позлатени орнаменти, а гърбовете на книгите по рафтовете край стените бяха украсени със скъпоценни камъни. Масивните мебели бяха полирани до блясък. Всичко в тази стая бе грандоманско по размер, пренатруфено и безсмислено скъпо. Е, кому е нужен вкус, щом има пари? Няколкото огромни прозореца от по-съвременния тип, с големи стъкла и почти никаква армировка, предлагаха величествена гледка към града, залива и корабите в него. Зад позлатено бюро пред средния прозорец седеше усмихнат магистър Колт. Беше облечен с великолепна, представителна за гилдията, мантия. Върху му падаше сянката от огромен шкаф, на чиито врати беше резбован гербът на почетната Гилдия на търговците на платове. Значи, не се е измъкнал. Спипах го… Около единия крак на огромната мебел беше вързано въже. Глокта проследи извивките му по пода. Другият край беше вързан около шията на магистър Колт. Аха, и все пак е намерил друг начин за бягство.

— Инквизитор Глокта! — Колт издаде нервно, пронизително хихикане. — Радвам се най-после да се запознаем! Чух за разследването ви! — Треперещите му пръсти заопипваха възела на въжето, да проверят дали е здрав.

— Яката ви не е ли прекалено стегната, магистър? Май е по-добре да я свалите.

— О, не мисля! — Последва ново хихикане. — Благодаря, но не възнамерявам да отговарям на въпросите ви.

С периферното си зрение Глокта забеляза една странична врата да се открехва леко. Голяма бяла ръка се промъкна зад нея и пръстите й обвиха ръба на вратата. Фрост. Значи все още има надежда да го хванем. Трябва да го накарам да говори, да отвлека вниманието му.

— Не останаха въпроси без отговор. Знаем всичко.

— Нима? — изкикоти се отново магистърът. Албиносът бавно се промъкна през вратата, като се придържаше близо до стената. Огромният шкаф го скриваше от погледа на Колт.

— Знаем за Калайн. За малката ви уговорка.

— Глупак! Нямаме никаква уговорка! Той е прекалено почтен, за да бъде купен! Никога не би взел и една марка от мен!

Но, как тогава… Колт се усмихна лукаво.

— Секретарят на Сълт! — каза той. — Точно под носа му, а и под твоя също, сакат глупако!

Глупак, наистина — секретарят носи съобщенията, видял е самопризнанията, всичко е знаел! Знаех си, че има нещо нередно в това мазно лайно. Явно Калайн е бил верен.

— Всички правим грешки — сви рамене Глокта.

— Грешки ли? Че ти друго не си правил, кретен такъв! Нямаш никаква представа какво всъщност става наоколо! Не знаеш дори на чия страна си! Не, не разбираш дори кои са страните!

— Аз съм на страната на краля, а ти — не. Това ми е достатъчно. — Фрост бе стигнал до шкафа и сега стоеше притиснат до него. Розовите му очи се напрягаха да надзърнат незабелязано иззад ръба. Още малко, само още няколко секунди…

— Нищо не знаеш ти, недъгаво нищожество! Мижави суми от укрити данъци и дребни подкупи, само в това сме виновни!

— Да не забравяме дребната работа с деветте убийства.

— Нямахме избор! — викна Колт. — Никога не сме имали! Трябваше да плащаме на банкерите! Дължим им пари и трябва да се издължаваме! Плащаме им от години! Кръвопийците Валинт и Балк! Всичко им дадохме, но не спират да искат още!

Валинт и Балк? Банкерите? Глокта хвърли поглед на показния разкош в стаята.

— Май не сте го закъсали чак толкова?

— Май! Така ли мислиш? Прах в очите! Фалш! Банкерите притежават всичко това! Всички сме тяхна собственост! Дължим им хиляди, не, милиони! — Колт тихо се изсмя. — Но не мисля, че някога ще си ги получат, нали?

— Не, и аз не мисля.

Колт се наведе през бюрото, мантията му провисна и се отърка в облечения в кожа плот.

— Искаш престъпници, така ли, Глокта? Предатели? Врагове на държавата и краля? Погледни във Висшия съвет. Погледни в Палатата на въпросите. В Университета. Погледни в банките, Глокта!

В този момент магистърът забеляза Фрост да се промъква зад ръба на шкафа, на не повече от четири крачки от него. Очите му се отвориха широко и той стана рязко от стола.

— Дръж го! — извика Глокта. Фрост се хвърли през плота на бюрото. Точно когато магистърът се канеше да скочи към прозореца зад гърба си, албиносът успя да хване подгъва на мантията му. Спипахме го!

И тогава, с характерния звук на съдран плат, мантията се разпра. Тялото на Колт сякаш застина за момент във въздуха, докато преминаваше през прозореца. Блестящите парченца от скъпото стъкло се пръснаха навсякъде около него и в следващия миг магистърът изчезна. Мантията му се опъна в белия юмрук на Фрост и рязко се скъса.

— Тф-ф — изфъфли практикът и погледна навъсено счупения прозорец.

— Той скочи! — ахна от изненада Яленхорм и долната му челюст увисна.

— Очевидно. — Глокта отиде с куцане до бюрото и взе откъснатото парче плат от ръката на Фрост. Отблизо материята не изглеждаше никак впечатляващо: ярко оцветена, но зле изтъкана.

— Кой би помислил? — промърмори под носа си Глокта. — Ниско качество. — Отиде до прозореца и надникна през строшеното стъкло. Главата на почетната Гилдия на търговците на платове бавно се полюшваше на двадесетина фута под прозореца, а скъсаната му, извезана със злато, мантия, се развяваше около него. Евтини дрехи и скъпи прозорци. Ако платът беше малко по-здрав, щяхме да го хванем. Ако имаше малко повече армировка в стъклото, щяхме да го хванем. Целият живот се крепи на такива дребни случайности.

На улицата отдолу вече се бе събрала ужасена тълпа: сочеха с пръст, бърбореха оживено, зяпаха увисналото тяло. Разнесе се женски писък. От ужас или от вълнение? Звучат еднакво.

— Лейтенант, ще бъдете ли така добър да слезете долу и да разпръснете тълпата. После можем да свалим нашия приятел от въжето и да го вземем с нас. — Яленхорм го погледна с празен поглед. — Жив или мъртъв, трябва да изпълним кралската заповед.

— Да, разбира се. — Едрият офицер избърса потта от челото си и с леко несигурна походка се отправи към вратата.

Глокта се обърна отново към прозореца и надзърна към полюшващото се тяло. Последните думи на магистър Колт продължаваха да отекват в главата му.

Погледни във Висшия съвет. Погледни в Палатата на въпросите. В Университета. Погледни в банките, Глокта!