Майкъл Конъли
Сребърен куршум (47)

45.

Помолих съдията за съвсем кратко прекъсване, отидох на масата на защитата, наведох се към ухото на клиента си и прошепнах:

— Просто кимни, все едно ти казвам нещо адски важно.

Елиът се подчини. Вдигнах една папка и се върнах на мястото си. Разтворих я и погледнах към свидетелската скамейка.

— Детектив Кайндър, в кой момент от следствието установихте, че Йохан Рилц е бил главна мишена на това двойно убийство?

Свидетелят моментално отвори уста да отговори, после я затвори и се замисли за миг. Точно такъв език на тялото се бях надявал да наблюдават съдебните заседатели.

— Не съм установил такова нещо в никой момент — отвърна Кайндър накрая.

— Йохан Рилц изобщо ли не е бил в центъра на вашето разследване?

— Е, той е жертва на убийство. Това през цялото време го поставяше в центъра на работата ми.

Изглеждаше много горд от отговора си, но аз не му дадох много време да му се наслади.

— Тогава фактът, че е бил в центъра на разследването, обяснява защо сте отишли в Германия да проучите миналото му, нали така?

— Не съм ходил в Германия.

— Ами във Франция? Паспортът му показва, че е живял там, преди да пристигне в Съединените щати.

— Не съм ходил там.

— Тогава кой от следствената ви група е ходил?

— Никой. Не сметнахме за необходимо.

— Защо?

— Бяхме поискали от Интерпол такава проверка и ни съобщиха, че е чист.

— Какво е Интерпол? Обяснете за съдебните заседатели.

— Международната организация на криминалната полиция. Тя свързва полициите в над сто държави и улеснява международното сътрудничество. Има няколко бюра в Европа и разполага с пълен достъп и съдействие от страна на съответните страни.

— Много хубаво, но това означава, че не сте се обръщали директно към полицията в Берлин, откъдето е Рилц, така ли?

— Да, не сме.

— Обръщали ли сте се директно към полицията в Париж, където Рилц е живял пет години?

— Не, разчитахме нашите колеги от Интерпол да проверят миналото на господин Рилц.

— Проверката на Интерпол общо взето се свежда до справка за криминални арести, нали?

— Включително и това, да.

— Какво друго включваше тя?

— Не съм сигурен какво е включвала. Не работя в Интерпол.

— Ако господин Рилц е бил привлечен от парижката полиция като доверено лице по случай, свързан с наркотици, Интерпол щеше ли да ви съобщи тази информация?

Кайндър се ококори за стотна от секундата, преди да отговори. Явно не очакваше въпроса, ала не виждах дали разбира накъде съм се насочил.

— Не знам дали са щели да ни съобщят тази информация.

— Органите на реда обикновено не издават имената на доверените си лица просто ей така, нали?

— Така е.

— Защо?

— Защото по този начин може да изложат информаторите си на опасност.

— Значи да си информатор в случай, свързан с разпространение на наркотици, може да бъде опасно, така ли?

— Понякога да.

— Детектив, вие някога разследвали ли сте убийство на доверено лице?

Голанц скочи на крака, преди Кайндър да успее да отговори, и помоли съдията за консултация на страните. Стантън ни даде знак да се приближим. Взех папката от катедрата и последвах прокурора. Съдебната стенографка се премести до банката със стенографската си машина. Съдията притегли стола си напред и се наведохме един към друг.

— Господин Голанц?

— Ваша чест, бих искал да знам накъде води всичко това, защото ми се струва, че се опитват да ме изпързалят. В нито един от доказателствените материали нямаше нищо, което дори само да загатва за това, за което господин Холър разпитва свидетеля.

Съдията се завъртя на стола си и ме погледна.

— Господин Холър?

— Ваша чест, ако се опитват да изпързалят някого, това е моят клиент. Следствието е проведено немарливо…

— Запазете тези речи за съдебните заседатели, господин Холър. Какво сте открили?

Разтворих папката, извадих една компютърна разпечатка и я поставих пред съдията, което я разполагаше наопаки спрямо прокурора.

— Това е статия, публикувана в „Льо Паризиен“ преди четири години и половина. В нея Йохан Рилц се посочва като свидетел на обвинението в нашумяло дело, свързано с разпространение на наркотици. Дирекцията на криминалната полиция го използвала, за да получи вътрешна информация за наркоразпространителите. Той е бил информатор, ваша чест, а тези хора тук изобщо не са го проверили. Касае се за тунелно зрение още от самото…

— Повтарям ви, господин Холър, запазете си красноречието за съдебните заседатели. Тази разпечатка е на френски. Имате ли превод?

— Извинявайте, ваша чест.

Извадих втория от трите листа от папката и го поставих върху първия, пак така, че да е обърнат към съдията. Голанц неловко извиваше глава в опит да го прочете.

— Откъде да знаем, че това е същият Йохан Рилц? — попита прокурорът. — Това име често се среща там.

— В Германия може би, но не и във Франция.

— Но откъде да знаем дали е същият човек? — каза съдията. — Това е превод на статия във вестник. Не е официален документ.

Извадих последния лист от папката и му го подадох.

— Това е ксерокс на страница от паспорта на Рилц. Взех го от доказателствения материал на обвинението. От него става ясно, че Рилц е заминал от Франция за Съединените щати през март две хиляди и трета. Един месец след тази публикация. Освен това отговаря по възраст. В репортажа годините му са посочени вярно и пише, че купувал наркотици по инструкция на ченгетата, използвайки работата си като интериорен дизайнер. Очевидно е той, ваша чест. Издал е много хора и ги е пратил в затвора, след което идва тук и започва на чисто.

Голанц заклати глава. Изглеждаше отчаян.

— И все пак не върши работа. Такова нарушение на правилата за доказателствения материал е недопустимо. Не може да криете статията и после изневиделица да треснете обвинението с нея.

Съдията ме погледна и присви очи.

— Ваша чест, ако някой е крил нещо, това е обвинението. Прокуратурата е трябвало да открие този материал и да ми го предостави. Всъщност аз смятам, че свидетелят е знаел за това и че той го е крил.

— Това е сериозно обвинение, господин Холър — монотонно произнесе Стантън. — Имате ли доказателства?

— Самият аз научих съвсем случайно, ваша чест. В неделя преглеждах каква подготвителна работа е свършил моят детектив и забелязах, че е пуснал всички свързани с процеса имена през търсачката LexisNexis. Използвал е компютъра и акаунта, които наследих заедно с практиката на Джери Винсънт. Проверих акаунта и установих, че стандартната настройка включва само англоезично търсене. След като бях видял ксерокса на паспорта на Рилц в доказателствения материал и знаех за миналото му в Европа, повторих проверката, но този път включих търсене на френски и немски. За около две минути изрових тази статия, публикувана във френски вестник, и ми е трудно да повярвам, че толкова лесно съм намерил нещо, за което не знаят цялото шерифско управление, прокуратурата и Интерпол. Та тъй, ваша чест, нямам представа дали това доказва нещо, обаче защитата определено смята, че е ощетената страна в случая.

Не можех да повярвам. Съдията се завъртя към Голанц и го изгледа с присвити очи. За пръв път. Обърнах се надясно, за да дам възможност на повечето съдебни заседатели да станат свидетели на тази сцена.

— Какво ще кажете, господин Голанц? — попита Стантън.

— Това е нелепо, ваша чест. Нищо не сме крили и сме включили всичко намерено в доказателствения материал. И бих искал да попитам защо господин Холър не ни съобщи това вчера, след като току-що призна, че е направил откритието си в неделя. Разпечатката също носи тази дата.

Докато отговарях, наблюдавах прокурора безизразно.

— Ако знаех, че знаете френски, веднага щях да ви дам статията, Джеф, и вие може би щяхте да ни помогнете. Но самият аз не знам този език и не знаех какво пише в нея, затова я пратих за превод. Дадоха ми го десетина минути преди да започна разпита на свидетеля.

— Добре — прекъсна двубоя ни с погледи съдията. — Това все пак е само разпечатка на вестникарска статия. Как ще потвърдите информацията, която се съдържа в нея, господин Холър?

— Ами, веднага щом разпуснете съда, ще възложа на моя детектив да проучи въпроса и да види дали можем да се свържем с някого в Дирекцията на криминалната полиция. Шерифското управление е трябвало да свърши тази работа още преди половин година.

— Ние също ще проверим информацията — обади се Голанц.

— Бащата и двамата братя на Рилц седят в галерията. Бихте могли да започнете с тях.

Стантън вдигна ръка като родител, който прекратява спор между двама братя.

— Добре. Ще прекратя тази насока на разпита. Господин Холър, ще ви позволя да положите основите за нея по време на излагането на доказателствата на защитата. Тогава ще имате възможност пак да призовете свидетеля и ако потвърдите сведенията във френската статия и самоличността на полицейския информатор, ще ви дам голяма свобода да развиете аргументацията си.

— Ваша чест, това поставя защитата в неизгодно положение — възразих.

— Защо?

— Защото, след като научи за съществуването на тази информация, обвинението може да предприеме стъпки, за да ми попречи да я потвърдя.

— Това е нелепо — за пореден път заяви прокурорът.

Ала съдията кимна.

— Разбирам опасенията ви и предупреждавам господин Голанц, че ако забележа какъвто и да е признак за такова нещо, ще… да речем, че много ще се ядосам. Мисля, че приключихме, господа.

Съдията изтегли стола си в предишното положение, а ние се върнахме по местата си. Пътьом хвърлих поглед към часовника на задната стена. Пет без десет. Реших, че ако се поразтакавам още няколко минути, съдията ще разпусне съда за днес и съдебните заседатели ще имат да умуват цяла вечер над френската връзка.

Застанах на катедрата и помолих Стантън за кратко прекъсване. После се престорих, че преглеждам бележника и проверявам дали съм искал да питам Кайндър още нещо.

— Какво става, господин Холър? — накрая ме попита съдията.

— Всичко е наред, ваша чест. С нетърпение очаквам да разгледам по-подробно дейността на господин Рилц във Франция по време на защитната фаза на процеса. Дотогава нямам повече въпроси към детектив Кайндър.

Върнах се на масата на защитата и си седнах. Стантън обяви, че съдът се разпуска до утре.

Проследих с поглед съдебните заседатели, докато се изнизваха от залата, и не успях да разчета лицето на никой от тях. Озърнах се към галерията зад Голанц. И тримата Рилц ме зяпаха със сурови, непроницаеми погледи.