Майкъл Конъли
Сребърен куршум (13)

12.

През последните десет години Арчуей Пикчърс се беше превърнала от дребна компания във водеща сила в киноиндустрията. И тъкмо заради онова единствено нещо, което открай време царува в Холивуд. Парите. Стойността на кинопроизводството растеше, индустрията се насочваше към производството на възможно най-скъпите филми и големите студиа все повече започваха да търсят партньори, с които да си поделят цената и риска.

Точно тук бяха влезли в играта Уолтър Елиът и Арчуей Пикчърс. Сградата на компанията беше издигната върху пустеещ дотогава участък на Мелроуз Авеню, само на няколко преки от чудовището Пармаунт. Арчуей била създадена, за да играе същата роля, каквато изпълняват рибите прилепала за бялата акула. Те кръжат около устата на по-голямата риба и поглъщат остатъците, не попаднали в гигантската паст. Арчуей предлагала производствени условия и звукозаписни студиа под наем, когато в големите компания всичко е заето, както и офис помещения за набедени или неуспели продуценти, за които били недостижими стандартите на техните прочути колеги. Компанията произвеждала независими филми, които не били толкова скъпи, но били по-рисковани и имало по-малка вероятност да станат хитове, отколкото произведените в големите студиа.

Уолтър Елиът и Арчуей Пикчърс куцукали така цяло десетилетие, докато изневиделица не ги сполетял късметът — на два пъти. В продължение само на три години Елиът улучил десетката с два от независимите филми, които подкрепил, осигурявайки им звукозаписни студиа, оборудване и производствени условия в замяна на дял от печалбите. Филмите опровергали очакванията на Холивуд и станали невероятни хитове — както по отношение на критиката, така и от финансова гледна точка. Единият даже взел Оскар за най-добър филм. Уолтър и неговата компания не щеш ли се оказали в центъра на прожекторите. Над сто милиона души чули как Елиът лично благодари по време на връчването на наградите на Академията. Нещо повече, печалбата на Арчуей била над сто милиона долара за всеки от двата филма.

Той постъпил разумно с получените пари. Дал ги на акулите и съфинансирал голям брой продукции, като си поделил риска с големите студиа. Имало и неуспехи, естествено. В края на краищата това си е Холивуд. Но имало и достатъчно хитове, които все повече увеличавали постъпленията. През следващите десет години Уолтър Елиът удвоил, а после и утроил капитала си и започнал редовно да се появява в списъците на стоте най-големи имена в киноиндустрията. От адрес, свързван с холивудските парии, той превърнал Арчуей в място, където три години се чакало на опашка за офис без прозорци.

И през цялото това време личното му богатство също растяло. Макар че преди четвърт век дошъл на запад като богат потомък на производители на изкуствени торове от Флорида, тези пари не били нищо в сравнение с богатствата, които осигурявал Холивуд. Подобно на мнозина от другите в списъците на стоте най-големи имена, Елиът сменил жена си с по-нов модел и двамата започнали да трупат къщи. Първо в каньоните, после из подножията на Бевърли Хилс и накрая в Малибу и Санта Барбара. Според информацията в папките Уолтър Елиът и жена му бяха притежавали седем къщи и две имения тип ранчо в и около Лос Анджелис. Не беше важно дали са ги използвали. В Холивуд недвижимите имоти са начин за демонстрация на богатство.

Всички тези имоти и списъкът на стоте най-големи имена се оказали от полза, когато обвинили Елиът в двойно убийство. Продуцентът напрегнал политическите и финансовите си мишци и постигнал нещо рядко срещано в дело за убийство. Успял да получи освобождаване под гаранция. Въпреки че прокуратурата възразявала през цялото време, съдията му определил гаранция от двайсет милиона долара и Елиът бързо я платил в недвижими имоти. Пуснали го от затвора и оттогава той очакваше процеса — въпреки краткия си флирт с анулирането на гаранцията.

Един от имотите, дадени от Елиът като допълнителна гаранция, бе къщата, в която било извършено убийството, вила в уединено заливче. В документите по гаранцията стойността й се посочваше като шест милиона долара. Тъкмо там трийсет и девет годишната Мици Елиът бе убита заедно с любовника си — в спалня, простираща се на площ от над сто квадратни метра, със стъклена стена и изглед към огромния син океан.

В папката с доказателствения материал имаше огромен брой доклади от експерти криминалисти и цветни снимки на местопрестъплението. Спалнята беше изцяло бяла — стените, килимът, мебелите и чаршафите. На леглото и пода бяха проснати две голи тела. Мици Елиът и Йохан Рилц — сцена в червено на бял фон. Две големи дупки от куршум в гърдите на мъжа. Две в гърдите на жената и една в челото й. Той до вратата на спалнята. Тя на кревата. Червено на бял фон. Местопрестъплението не изглеждаше чисто. Раните бяха големи. Въпреки че оръжието на убийството липсвало, в придружаващия доклад се казваше, че куршумите били идентифицирани по балистичните им характеристики като изстреляни със Смит & Уесън, модел 29 — четирийсет и четири калибров револвер магнум. При стрелба от малко разстояние това си е направо престараване.

Уолтър Елиът подозирал жена си. Била му съобщила намерението си да се разведе с него и той смятал, че е замесен друг мъж. Заявил на следователите от отдел „Убийства“, че отишъл в къщата в Малибу, защото жена му казала, че има среща с интериорния дизайнер. Елиът решил, че го лъже, и пресметнал появата си така, че да я свари с любовника й. Обичал я и искал да си я върне. Бил готов да се бори за нея. Отишъл там точно с тази цел, а не да ги убие. Нямал четирийсет и четири калибров магнум. Изобщо не притежавал оръжие.

Според дадените пред следователите показания, когато стигнал в Малибу, Елиът заварил жена си и любовника й голи и вече мъртви. Оказало се, че любовникът наистина е интериорният дизайнер — Йохан Рилц, немец, когото продуцентът винаги бил смятал за гей.

Елиът излязъл от къщата и се върнал в колата си. Потеглил, за да напусне мястото, но после се отказал. Решил да постъпи както е редно. Обърнал и отново спрял пред вилата. Обадил се в полицията и изчакал отпред да дойдат шерифите.

Хронологията и подробностите от развитието на следствието след този момент щяха да са важни за подготовката на защитата. Според данните в делото Елиът дал на следователите предварителни показания за това как открил двата трупа. После двама детективи го отвели в участъка в Малибу, за да не пречи при разследването на местопрестъплението. По това време не бил арестуван. Оставили го в незаключена стая за разпити, където чакал три безкрайни часа двамата главни детективи най-после да приключат с местопрестъплението и да дойдат в участъка. После провели разговор, който бил записан на видео, но ако се съдеше по разпечатката на записа, която прегледах, това бързо бе преминало в разпит. В този момент най-накрая му съобщили правата и го попитали дали иска да продължи да отговаря на въпросите им. Елиът благоразумно решил да млъкне и поискал адвокат. По-добре късно да вземеш това решение, отколкото никога, обаче щеше да е за предпочитане, ако не беше казал нито дума пред следователите. Просто е трябвало да се позове на Петата поправка и да си държи устата затворена.

Докато следователите обработвали местопрестъплението и продуцентът киснел в стаята за разпити в участъка, детектив от отдел „Убийства“ работел в шерифството в Уитиър и приготвил няколко заповеди за обиск, които били пратени на съдия от Върховния съд и подписани. Те позволили на следователите да претърсят вилата и колата на Елиът и им дали възможност да направят натривки на дланите и дрехите му, за да установят дали по тях има нитрати и микроскопични частици изгорял барут. След като отказал повече да им съдейства, в участъка поставили найлонови торбички върху ръцете му и го закарали в шерифството, където специалист направил анализ на следите от изстрел в криминалистическата лаборатория. Той се изразявал в натриване с химически обработени дискове на дланите и облеклото на Елиът. Когато били обработени от лаборант, натривките от дланите и ръкавите му показали високи нива на остатъчни вещества от изстрел.

Тогава Елиът вече официално бил арестуван по подозрение в убийство. Позволили му да се обади по телефона и той се свързал с личния си адвокат, който на свой ред позвънил на своя състудент Джери Винсънт. Впоследствие прехвърлили арестанта в окръжния затвор и го задържали по обвинение в двойно убийство. Следователите от шерифството се обадили в бюрото за връзки с обществеността на управлението и предложили да свикат пресконференция. Били опандизили голяма риба.

Затворих делото точно когато Сиско спря линкълна пред Арчуей Студиос. На тротоара имаше демонстранти — стачкуващи сценаристи, носещи червено-бели лозунги „Искаме справедлив дял!“ и „Обединени сценаристи!“. На някои бяха нарисувани юмруци, стискащи писалка. Друг лозунг гласеше „Любимият ви цитат? Написал го е сценарист“. На тротоара беше поставена голяма надуваема свиня, пушеща пура. Върху задника й беше жигосана думата „продуцент“. Свинята и повечето лозунги бяха изтъркани клишета и ми се струваше, че след като са хора на перото, демонстрантите биха могли да измислят нещо по-находчиво. Но пък те може би проявяваха такова творчество само когато им се плащаше.

Возех се на задната седалка с оглед представителността ми по време на тази първа среща. Надявах се Елиът да ме види през прозореца на кабинета си и да ме вземе за тежък и важен адвокат. Ала сценаристите видяха линкълн с пътник отзад, помислиха ме за продуцент и щом завихме към студиото, връхлетяха колата с лозунгите си и започнаха да скандират: „Алчно копеле! Алчно копеле!“ Сиско настъпи газта, профуча през тях и неколцина нещастни писачи трябваше да отскочат, за да не бъдат блъснати.

— Внимавай! — сопнах се. — Само това ни трябва, да сгазим някой безработен сценарист.

— Не се бой — спокойно отвърна той. — Винаги се разпръскват.

— Не и този път.

На портала Сиско се приближи достатъчно до будката, за да изравни моя прозорец с вратата. Уверих се, че никой от демонстрантите не ни е последвал на територията на студиото, и спуснах стъклото, за да поговоря с излезлия отвътре охранител. Носеше бежова униформа с тъмнокафява вратовръзка и еполети със същия цвят. Изглеждаше нелепо.

— С какво мога да ви помогна?

— Аз съм адвокатът на Уолтър Елиът. Нямам среща, но трябва спешно да го видя.

— Документите, ако обичате.

Извадих шофьорската си книжка и му я подадох през прозореца.

— В момента представлявам Джери Винсънт. Това е името, което е известно на секретарката на господин Елиът.

Охранителят влезе вътре и затвори плъзгащата се врата. Не знаех дали го направи заради климатика, или за да не ми позволи да чуя разговора. Каквато и да беше причината, скоро той отново отвори вратата и ми подаде слушалката.

— Госпожа Албрект, главната асистентка на господин Елиът, иска да разговаря с вас.

Взех телефона.

— Ало?

— Господин Холър, нали? За какво става дума? Досега господин Елиът контактуваше изключително с господин Винсънт по този въпрос и в календара му няма определена среща.

„Този въпрос“. Странен евфемизъм за обвинение в двойно убийство.

— Госпожо Албрект, предпочитам да не говоря за това на портала. Както се досещате, „този въпрос“ е много деликатен, ако ми позволите да използвам вашите думи. Може ли да дойда в офиса и да се срещна с господин Елиът?

Завъртях се на седалката и погледнах през задния прозорец. Зад моя линкълн чакаха на опашка още две коли. Сигурно не бяха продуценти. Сценаристите ги бяха пуснали да минат безпрепятствено.

— Опасявам се, че това не е достатъчно, господин Холър. Може ли да ви включа на изчакване, докато се свържа с господин Винсънт?

— Няма да се свържете с него.

— Той ще се съгласи да разговаря с господин Елиът, сигурна съм.

— Аз пък съм сигурен, че няма, госпожо Албрект. Джери Винсънт е мъртъв. Тъкмо затова съм тук.

Погледнах отражението на Сиско в огледалото и свих рамене, за да покажа, че не съм имал друг избор, освен да я шашна с новината. Бях възнамерявал да се вмъкна ловко в студиото и лично да съобщя на Елиът, че адвокатът му вече не е сред живите.

— Извинете, господин Холър, казвате, че господин Винсънт е… мъртъв, така ли?

— Точно това казах. И съдът ме назначи за негов заместник. Сега може ли да вляза?

— Да, разбира се.

Върнах слушалката на охранителя и след миг порталът се отвори.