Метаданни
Данни
- Серия
- Мики Холър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Brass Verdict, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 76гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- piki(2012 г.)
Издание:
Майкъл Конъли. Сребърен куршум
Превод: Крум Бъчваров, 2009 г.
Оформление на корица: „Megachrom“, 2009 г.
ИК „БАРД“ ООД, 2009 г.
ISBN: 978–954–655–016–3
История
- —Добавяне
55.
Стоях на верандата и гледах как слънчевите лъчи се плъзгат над града. През главата ми минаваха безброй мисли — и отлитаха в небето като облаци, красиви и недосегаеми. Далечни. Имах чувството, че никога вече няма да видя Бош. Че той ще остане от своята страна на планината, а аз — от моята, и това ще е всичко.
Чух вратата да се отваря и по верандата зашляпаха стъпки. Дъщеря ми дойде при мен и я прегърнах.
— Какво правиш, тате?
— Просто гледам.
— Добре ли си?
— Да, чудесно съм.
— Какво искаше онзи полицай?
— Просто да си поговорим. Той ми е приятел.
За миг замълчахме, после тя каза:
— Ще ми се мама снощи да беше останала с нас. Погледнах надолу и лекичко я стиснах за тила.
— Стъпка по стъпка, Хей. Нали успяхме да я вземем с нас на палачинки?
Тя се замисли, после кимна. Съгласна беше. Палачинките бяха някакво начало все пак.
— Ще закъснея, ако не тръгнем. Още веднъж и ще ми намалят поведението.
Кимнах и казах:
— Жалко. Слънцето тъкмо огрява океана.
— Стига де, тате. Нали го огрява всеки ден!
Отново кимнах.
— Да. Поне някъде.
Влязох да взема ключовете, после заключих и слязохме в гаража. Когато изкарах линкълна на задна и го обърнах, слънцето вече беше позлатило океана.