Майкъл Конъли
Сребърен куршум (54)

52.

Мъжът с черната маска пъшкаше от болка, докато закопчаваха ръцете му на гърба.

— Китката ми! Господи, задници такива, китката ми е счупена!

С мъка се изправих и видях неколцина души с черни якета да обикалят наоколо като мравки по мравуняк. На някои якета пишеше ЛАПУ, съкращението на Лосанджелиското полицейско управление, но върху гърбовете на повечето се четеше ФБР. Над площадката се спусна хеликоптер и освети целия паркинг с прожектор.

Бош отиде при агентите от Бюрото, скупчени над маскирания, и попита:

— Улучен ли е?

— Няма рана — отвърна някой. — Куршумът вероятно е попаднал в пистолета.

— Той къде е?

— Търсим го.

— Може да е паднал в пропастта — предположи друг.

— Ако не го намерим тази вечер, ще го открием утре по светло — заяви трети.

Двама агенти вдигнаха арестанта за лактите.

— Да видим сега кого сме спипали — каза Бош.

Смъкнаха ски маската и насочиха от упор фенерче в лицето на задържания. Детективът се обърна и ме погледна.

— Заседател номер седем! — ахнах аз.

— Моля?

— Заседател номер седем от процеса. Днес не се появи в съда и шерифското управление го издирва.

Бош отново се обърна към Дейвид Максуини, както знаех, че се казва мъжът, и изсумтя на агентите:

— Изчакайте.

Даде ми знак да го последвам. Спряхме до колата ми и той понечи да заговори, само че аз пръв успях да му задам въпрос:

— Какво стана току-що?

— Току-що ти спасихме живота. Онзи щеше да те блъсне от ръба.

— Знам, но какво стана? Къде беше ти и откъде се появиха всички останали? Нали каза, че ще освободиш хората за през нощта, след като ти съобщих, че съм се прибрал? Откъде се взеха всички тези ченгета? И какво прави тук ФБР?

— Тази вечер беше различно. Случиха се някои неща.

— Какви неща? Какво се е променило?

— По-късно ще ти обясня. Първо ми кажи с какво си имаме работа тук.

— Не знам с какво си имаме работа.

— Кажи ми за заседател номер седем. Защо не се е появил днес?

— Трябва да питаш него. Мога да ти кажа само, че сутринта съдията ни повика в кабинета си и ни обясни, че получил анонимно писмо, според което заседател номер седем бил измамник и излъгал, че няма криминално досие. Стантън искал да го разпита, обаче той не се появил. Шерифите отишли в дома му, а после и в службата му и довели човек, който не бил заседател номер седем.

Бош вдигна ръка като катаджия.

— Чакай, чакай. Говориш безсмислици. Знам, че току-що преживя силна уплаха, обаче…

И млъкна, понеже един от мъжете с якета на ЛАПУ се приближи и го попита:

— Да повикаме ли линейка? Онзи разправя, че ръката му била счупена.

— Не, просто го дръжте там. Ще го прегледат, като го закараме в участъка.

— Сигурен ли си?

— Майната му.

Мъжът кимна и тръгна към Максуини.

— Да, майната му — съгласих се.

— Защо искаше да те убие? — попита Бош.

Разперих ръце.

— Не знам. Може би заради статията в „Таймс“. Нали такъв беше планът, да го измъкнем от дупката му.

— Мисля, че криеш нещо от мен, Холър.

— Виж, през цялото време ти казвам всичко, което мога. Ти си човекът, който играе игри. Какво прави тук ФБР?

— Те участват още отначало.

— А, и просто си забравил да ми кажеш, нали?

— Казвах ти каквото трябваше да знаеш.

— Е, сега трябва да знам всичко, иначе повече няма да ти съдействам. Няма и да свидетелствам срещу онзи човек ей там.

Зачаках. Бош мълчеше. Обърнах се да се кача в колата си и той ме хвана за ръката. Усмихна се ядосано и поклати глава.

— Стига бе, човек, успокой се. Не хвърляй празни заплахи наляво и надясно.

— Мислиш, че са празни заплахи ли? Ще видим дали са празни, когато започна да кръшкам от призовките за федерален процес, до какъвто, сигурен съм, ще се стигне. Мога да се позовавам на адвокатската тайна чак до Върховния съд — басирам се, че ще отнеме само две години — и на твоите нови приятелчета от Бюрото ще им се иска да си играл честно с мен, когато си имал тази възможност.

Бош се замисли за миг и пак ме дръпна за ръката.

— Добре, ела насам.

Отдалечихме се още повече от полицейския мравуняк.

— От Бюрото се свързаха с мен няколко дни след убийството на Винсънт и казаха, че представлявал интерес за тях — започна детективът. — И толкова. Представлявал интерес за тях. Бил един от адвокатите, чието име изскочило, докато проверявали щатските съдилища. Нищо конкретно, само слухове, неща, които евентуално бил казвал на клиентите, че можело да се направят, връзки, които твърдял, че има, такива работи. Били съставили списък на адвокатите, които можело да са корумпирани, и Винсънт фигурирал в него. Предложили му да им съдейства като свидетел и той отказал.

Увеличавали натиска върху него, а после някой го очистил.

— Значи са ти съобщили всичко това и вие сте обединили усилията си. Чудесно, нали? Мерси, че ми го каза.

— Както отбелязах, нямаше нужда да знаеш.

Един мъж с яке на ФБР прекоси паркинга зад Бош и лицето му за миг попадна под лъча на хеликоптера. Стори ми се познат, но не можех да се сетя откъде. После обаче си го представих с мустаци.

— Ей, това там е задникът, когото онзи ден ми прати в кантората! — казах достатъчно високо, та агентът да ме чуе. — Извади късмет, че не го гръмнах през вратата.

Бош опря длани върху гърдите ми и ме оттласна назад.

— Я по-спокойно, Холър! Ако не беше Бюрото, нямаше да имам достатъчно хора, за да те наблюдавам. И сега можеше да лежиш на дъното на пропастта.

Свалих ръцете му и се овладях. Гневът ми се уталожи, когато осъзнах правотата на думите му. Осъзнах и че съм бил използван като пионка още от самото начало. От клиента ми, а сега от Бош и ФБР. Детективът използва момента, за да повика друг агент, който наблюдаваше от известно разстояние.

— Това е агент Армстед. Той ръководи нещата от страна на Бюрото и има някои въпроси към теб.

— Защо не? — въздъхнах. — След като никой не отговаря на моите, спокойно бих могъл да отговоря на вашите.

Армстед беше млад агент с чисти черти и подстригана по войнишки коса.

— Господин Холър, ще стигнем до вашите въпроси веднага щом имаме възможност. В момента ситуацията тук е неустановена и ще сме ви много признателни за съдействието. Заседател номер седем ли е човекът, когото е подкупил Винсънт?

Погледнах Бош с такова изражение, все едно го питах: „Кой е пък този?“.

— Откъде да знам? Аз не съм участвал в тази работа. Щом ви интересува, питайте него.

— Не се безпокойте, ще му зададем много въпроси. Какво правехте тук, господин Холър?

— Казах ви вече. Обясних на Бош. Някой ми се обади и се представи за ченге. Каза, че една моя позната била тук, дрогирана, и ми предложи да дойда и да я прибера, за да я закарам у тях, вместо да я арестува за употреба на наркотични вещества.

— Проверихме името, което ми каза по телефона — обади се Бош. — В управлението има Рандъл Морис. Служи в южния участък, в подразделението за борба с бандите.

Кимнах.

— Да, струва ми се, вече е съвсем ясно, че обаждането е било измама. Но той знаеше името на приятелката ми и имаше номера на мобилния ми телефон. Прозвуча ми убедително, нали разбирате?

— Откъде е знаел името на жената? — попита Армс-тед.

— Основателен въпрос. Бяхме приятели, чисто платонични, обаче не сме се чували близо месец.

— Тогава как е научил за нея?

— Питате ме неща, които не са ми известни. Идете да зададете този въпрос на Максуини.

И моментално разбрах, че съм се изпуснал. Нямаше откъде да знам това име, освен ако не бях проучвал заседател номер седем.

Бош ме изгледа любопитно. Не знаех дали му е известно, че съдебните заседатели би трябвало да са анонимни дори за страните по делото. Преди обаче да успее да ме попита нещо, бях спасен от някой, който извика от храсталаците край ръба на скалата:

— Намерих пистолета!

Бош насочи показалец към гърдите ми и каза:

— Стой тук.

Проследих с поглед детектива и Армстед, които се затичаха към неколцина други, разглеждащи намереното оръжие на светлината на фенерче. Бош не докосна пистолета, но се наведе и внимателно го проучи.

Зад мен засвири увертюрата на „Вилхелм Тел“. Обърнах се и видях, че телефонът ми лежи на чакъла. Миниатюрният му квадратен дисплей светеше като морски фар. Вдигнах го. Обаждаше се Сиско.

— Ще ти позвъня по-късно.

— Побързай. Имам интересни неща за теб. Ще искаш да ги научиш.

Докато затварях, Бош приключи с огледа на оръжието и се приближи до Максуини. Наведе се към него и му прошепна нещо. После, без да изчака отговор, се обърна и тръгна към мен. Дори на бледата лунна светлина виждах, че е възбуден. Армстед го следваше по петите.

— Пистолетът е берета „Бобкат“, каквато търсехме по случая Винсънт — каза Бош. — Ако резултатите от балистиката съвпаднат, този тип няма къде да мърда. Ще се погрижа да получиш похвала от Градския съвет.

— Добре. Ще си я туря в рамка.

— Отговори ми на един въпрос, Холър, като имаш предвид, че той е убиецът на Винсънт. Защо е искал да убие и теб?

— Не знам.

— А подкупът? — попита Армстед. — Той ли е получил парите?

— Същият отговор, какъвто ви дадох преди пет минути. Не знам. Но е логично, нали?

— Откъде е знаел името на приятелката ви, когато ви се е обадил по телефона?

— И това не знам.

— Тогава каква полза от теб? — изсумтя Бош.

Основателен въпрос. Незабавният отговор не ми допадаше особено.

— Виж, детектив, аз…

— Не си прави труда. Я вземи просто се качи в колата си и се разкарай оттук. Ние ще продължим нататък.

И се обърна и се отдалечи. Армстед го последва. Поколебах се, после извиках след Бош и му махнах да се върне. Детективът каза нещо на агента от ФБР и дойде при мен.

— Без будалкане обаче — сопна ми се. — Нямам време.

— Добре. Мисля, че е щял да инсценира самоубийството ми.

Бош се замисли, после поклати глава.

— Кой щеше да повярва? Ти имаш делото на годината бе, човек. Популярен си. Показват те по телевизията. И трябва да мислиш за детето си. Самоубийството не се връзва.

— Напротив.

Той ме погледна и мълчаливо зачака да му обясня.

— Аз се възстановявам от зависимост, Бош. Сещаш ли се за какво става въпрос?

— Защо не ми кажеш?

— Версията щеше да е следната. Не съм издържал на напрежението в такова голямо дело, включително на медийното внимание, и или съм се върнал към таблетките, или съм щял да го направя. И понеже съм бил наясно до какво ще доведе това, просто съм скочил. Такива неща се случват често, Бош. Викат му „бързия път“. И това ме кара да си мисля, че…

— Какво?

Посочих заседател номер седем.

— Че той и онзи, за когото е работил, знаят много за мен. Направили са подробно проучване. Научили са за зависимостта ми, за рехабилитацията и съответно за Лейни. После са измислили солиден план да се отърват от мен, защото не са можели просто да застрелят още един адвокат, без да предизвикат пълно разследване на каквото там са вършили. Но при самоубийство натискът е нямало да е толкова силен.

— Да, но защо е трябвало да се отърват от теб?

— Предполагам, са смятали, че знам прекалено много.

— А така ли е?

Преди да успея да отговоря, Максуини извика от другия край на площадката:

— Ей! Елате насам с адвоката. Искам да сключа сделка. Мога да ви издам едни големи клечки! Искам да сключа сделка!

Бош изчака да види дали ще последва още, ала това беше всичко.

— Какво ще те посъветвам ли? — казах. — Върви при него и действай, докато желязото е горещо. Преди да се сети, че има право на адвокат.

Той кимна.

— Мерси, тренер. Обаче мисля, че си знам работата.

И понечи да тръгне.

— Чакай — спрях го. — Дължиш ми нещо, преди да отидеш там.

Детективът спря и даде знак на Армстед да отиде при Максуини. После попита:

— Какво ти дължа?

— Един отговор. Тази вечер ти се обадих и ти казах, че съм се прибрал вкъщи. Ти трябваше да сведеш наблюдението до една кола. Но това тук е цяла армия. Какво те накара да промениш намеренията си?

— Не си чул, нали?

— Какво да съм чул?

— Утре ще спиш до късно, адвокат Холър. Повече няма да има процес.

— Защо?

— Защото клиентът ти е мъртъв. Тази вечер някой — сигурно нашият приятел ей там, дето иска да сключи сделка — е очистил Елиът и гаджето му, когато се прибирали вкъщи от вечеря. Електрическият му портал не щял да се отвори и когато слязъл от колата, някой се появил и го застрелял в тила. После убил и жената, както си седяла на предната дясна седалка.

Смаяно отстъпих крачка назад. Знаех за кой портал говори Бош. Нали бях ходил в имението на Елиът в Бевърли Хилс. А що се отнасяше до приятелката му, знаех коя е. Бях нарочил Нина Албрект за този „пост“ още когато Елиът ми каза, че е имал помощник в деня на убийството в Малибу.

Бош не обърна внимание на смаяното ми изражение и продължи:

— Съобщи ми един приятел в моргата и си помислих, че тази нощ някой може би е тръгнал да си разчиства сметките. Реших да вдигна групата по тревога и да видя какво ще се случи у вас. Извади късмет, че го направих.

Докато му отговарях, погледът ми минаваше право през него.

— Да. Извадих късмет.