Майкъл Конъли
Сребърен куршум (51)

49.

Доктор Шамирам Арсланян беше изненадваща свидетелка. Не от гледна точка на присъствието й на процеса — все пак фигурираше в свидетелския списък по-отдавна, отколкото се занимавах с делото аз. А от гледна точка на външния й вид и личността й. Името и произходът й караха човек да си я представя сериозна, мургава и потънала в науката си. С бяла лабораторна престилка и коса, вдигната на кок. Само че тя изобщо не отговаряше на този образ. Жизнерадостна синеока блондинка с весел нрав и непринудена усмивка, тя не беше просто фотогенична. А телегенична. Изразяваше се ясно и говореше уверено, без изобщо да е арогантна. С една дума, беше приятна — свидетел, за какъвто мечтае всеки адвокат. При това — експерт по криминалистика.

Бях прекарал по-голямата част от уикенда с Шами, както предпочиташе да я наричат. Бяхме обсъдили следите от изстрел в делото Елиът и показанията, които щеше да даде за защитата тя, както и въпросите, които можеше да очаква от Голанц. Всичко това беше отложено за толкова напреднала фаза от играта, за да избегнем проблемите, свързани с предаването на доказателствения материал. Ето защо я бях държал на тъмно за сребърния куршум чак до последния възможен момент.

Нямаше съмнение, че е звезда под наем. Беше водила предаване по Съдебната телевизия за собствените си подвизи. Когато я заведох на вечеря в „Палмата“, на два пъти я спираха да й искат автограф и си говореше на малко име с двама телевизионни шефове, които дойдоха да я поздравят на масата ни. И взимаше хонорар като звезда. За четири дни в Лос Анджелис, през които да проучи веществените доказателства, да се подготви и да даде показания, щеше да получи десет хиляди долара, плюс режийните. Добра работа, ако можеш да си я уредиш, а тя можеше. Беше известно, че проучва многобройните предложения и избира само онези, в които е твърдо убедена, че е допусната много сериозна съдебна грешка. Освен това не е зле да участваш в дело, което привлича вниманието на националните медии.

След първите десет минути с нея вече знаех, че ще си струва и последния цент, който й плаща Елиът. Щеше да е двоен проблем за обвинението. Излъчването й щеше да спечели съдебните заседатели, а фактите й щяха да подпечатат сделката. Процесът до много голяма степен зависи от свидетелите, а не от това какво разкриват техните показания. Номерът е да продадеш аргументите си на съдебните заседатели, а Шами можеше да продаде и изгорели кибритени клечки. Експертът по криминалистика на прокуратурата беше лабораторен плъх с излъчване на епруветка. Моята свидетелка беше водила телевизионно предаване, наречено „Химически зависими“.

Когато моята дългокоса свидетелка се появи от дъното, чух тихо жужене в съдебната зала — тя привличаше всички погледи, докато минаваше по централната пътека. Пресече опитното поле и се насочи към свидетелската скамейка. Носеше морскосин костюм, който плътно обхващаше формите й и подчертаваше водопада от руси къдрици по раменете й. Даже съдия Стантън изглеждаше заслепен и помоли съдебния шериф да й донесе чаша вода още преди да се е заклела. Не беше питал лабораторния плъх на обвинението дали иска нещо.

След като съобщи името си и го произнесе по букви, и се закле да казва истината и само истината, аз се изправих зад катедрата с бележника си.

— Добър ден, доктор Арсланян. Как сте?

— Много добре, благодаря.

В гласа й се долавяха слаби нотки южняшки акцент.

— Преди да поговорим за биографията ви, искам веднага да изясним нещо. Вие сте платена консултантка на защитата, нали така?

— Да. Плаща ми се да съм тук, а не да свидетелствам за каквото и да е друго, освен собственото ми мнение — независимо дали е изгодно за защитата. Това е сделката и аз никога не я променям.

— Добре, разкажете ни откъде сте, докторе.

— В момента живея в Осининг, щата Ню Йорк. Родена съм и израснах във Флорида и съм прекарала доста години в района на Бостън, учих в едно или друго училище.

— Шамирам Арсланян. Това не звучи като име на човек от Флорида.

Тя се усмихна сияйно.

— Баща ми е стопроцентов арменец. Тъй че това ме прави наполовина арменка, наполовина флоридчанка, предполагам.

— Какъв опит имате в криминалистиката?

— Ами, имам две научни степени. Получих магистърска степен по инженерна химия от Масачузетския технологичен институт. После защитих дисертация по криминалистика и колежът „Джон Джей“ в Ню Йорк ме удостои с докторска степен.

— Казвате „удостои“. Това някаква почетна титла ли е?

— По дяволите, не! — възкликна тя. — Цели две години си скъсвах задника от бачкане, за да я получа.

Този път залата избухна в смях и забелязах, че дори съдията се усмихва, преди любезно да удари веднъж с чукчето си, за да въдвори ред.

— Видях в биографията ви, че имате и две бакалавърски степени. Вярно ли е?

— Имам по две от всичко, както изглежда. Две деца. Две коли. Вкъщи даже имам две котки, Уилбър и Орвил. Е, не могат да хвърчат като братя Райт.

Хвърлих поглед към масата на обвинението и видях, че Голанц и неговата помощничка гледат право напред и изобщо не се усмихват. Плъзнах очи към съдебните заседатели и се уверих, че и дванайсетимата прехласнато са се вторачили в моята свидетелка. Вече ядяха от шепата й, а експертката още не беше започнала.

— По какво са бакалавърските ви степени?

— Едната е от Харвард, по инженерство, а другата от музикалния колеж „Бъркли“. Едновременно следвах и на двете места.

— Имате музикално образование, така ли? — престорих се на изненадан.

— Обичам да пея.

Пак смях. Попаденията не преставаха. Изненадите се нижеха една след друга. Шами Арсланян беше идеалната свидетелка.

Накрая Голанц се изправи и се обърна към съдията.

— Ваша чест, обвинението би желало да помоли свидетелката да даде показания в областта на криминалистиката, а не на музиката, за имената на домашните си любимци или за неща, които не са свързани със сериозния характер на този процес.

Стантън неохотно ми нареди да насоча разпита по същество. Прокурорът си седна на мястото. За да спечели схватката, беше изгубил позицията. Сега всички в залата го смятаха за досадник, който ги лишава и от малкото забавление в такова сериозно нещо.

Зададох още няколко въпроса, които разкриваха, че в момента доктор Арсланян преподава и се занимава с изследователска дейност в „Джон Джей“. Разгледах опита й като експертна свидетелка и ограниченото й време за такава дейност и накрая поисках мнението й за барутните следи, открити по тялото и дрехите на Уолтър Елиът в деня на убийството в Малибу. Тя свидетелства, че се е запознала с процедурите и резултатите на лабораторията в шерифското управление и е провела собствени анализи. Освен това проучила всички видеозаписи, пратени й от защитата.

— Доктор Арсланян, експертът по криминалистика на прокуратурата свидетелства по-рано, че натривките, взети от дланите, ръкавите и якето на господин Елиът, са дали положителен резултат за високи нива на някои елементи, свързани със следите, които остават от произвеждане на огнестрелни изстрели. Съгласна ли сте с това заключение?

— Да, съгласна съм — отговори моята свидетелка.

В залата се разнесоха сподавени възгласи на изненада.

— Искате да кажете, че според вашите проучвания по ръцете и дрехите на обвиняемия е имало следи от барут, така ли?

— Точно така. Високи нива на барий, антимон и олово. В комбинация това предполага следи от изстрел.

— Какво означава „високи нива“?

— Означава само, че някои от тези елементи се срещат в човешкото тяло, независимо дали лицето е стреляло, или държало огнестрелно оръжие. Просто в ежедневието.

— Значи за положителен резултат при анализа на следи от изстрел са необходими високи нива и на трите елемента, правилно ли съм ви разбрал?

— Да, както и съответната концентрация.

— Бихте ли обяснили какво имате предвид с израза „съответната концентрация“?

— Разбира се. Когато оръжието произведе изстрел — в този случай смятаме, че се отнася за пистолет, — експлозията в патронника придава енергия и ускорение на куршума. Наред с него от цевта се отделят газове. Такива излизат и от всички други отвори и цепнатини на оръжието. След произвеждане на изстрел затворният блок се отваря. Отделящите се газове изтласкват тези микроскопични елементи, за които говорим, назад към стрелящия.

— И това се е случило в нашия случай, така ли?

— Не. Въз основа на всичките проучвания, които направих, не мога да твърдя такова нещо.

Повдигнах вежди в престорена изненада.

— Но, докторе, нали казахте, че сте съгласна със заключението на обвинението, че по дланите и ръкавите на обвиняемия е имало барутни следи.

— Съгласна съм със заключението на обвинението, че по обвиняемия е имало следи от барут. Но вие ми зададохте друг въпрос.

Направих пауза, сякаш се мъчех да си спомня въпроса.

— Искате да кажете, че може да има друго обяснение за барутните следи по господин Елиът, така ли, доктор Арсланян?

— Да, точно това искам да кажа.

Най-после бяхме стигнали до основния аргумент в стратегията на защитата. Беше време да изстрелям сребърния куршум.

— След като се запознахте с материалите, представени ви през уикенда от защитата, стигнахте ли до алтернативно обяснение за барутните следи по дланите и дрехите на Уолтър Елиът?

— Да.

— И какво е то?

— По мое мнение има много голяма вероятност следите по дланите и дрехите на господин Елиът да са били пренесени там.

— Пренесени ли? Да не намеквате, че някой нарочно е оставил барутни следи по него?

— Не. Искам да кажа, че това се е случило неволно по случайност или грешка. Барутните следи по същество представляват микроскопичен прах. Той се движи. Може да се пренася при допир.

— Какво означава „да се пренася при допир“?

— Означава, че веществото, за което говорим, се наслагва върху дадена повърхност след произвеждането на огнестрелния изстрел. Ако тази повърхност влезе в допир с друга, част от веществото се пренася върху новата. С други думи, изтрива се от предишната повърхност. Затова в органите на реда си има процедури, които предотвратяват такива неща. Дрехите на жертвите и заподозрените в престъпления, извършени с огнестрелно оръжие, често се свалят за съхранение и изследване. Някои служби поставят торбички за веществени доказателства върху ръцете на хората, за да не допуснат такова пренасяне на барутен прах.

— Възможно ли е това вещество да се пренесе повече от веднъж?

— Да, възможно е, със съответното намаляване на количеството. Това е твърдо вещество. Не е газ. Не се разпръсква като газ. Микроскопично е, но е твърдо и в крайна сметка трябва да се насложи някъде. Провеждала съм безброй такива анализи и много често съм установявала подобно пренасяне.

— Но в случай на многократно пренасяне количеството на веществото няма ли постепенно да намалява, докато стане незначително?

— Точно така. Върху всяка нова повърхност ще се наслагва по-малко, отколкото върху предишната.

Тъй че всичко е въпрос на изходното количество. Колкото е по-голямо то, толкова по-голямо количество вещество може да се пренесе.

Кимнах и прекъснах за миг, запрелиствах страниците в бележника си, като че ли търся нещо. Исках да прокарам ясна граница между обсъждането на теорията и конкретния случай, който разглеждахме.

— Добре, докторе — казах накрая. — Като имаме предвид тези теории, бихте ли ни разказали какво е станало в случая с господин Елиът?

— Мога да ви разкажа и да ви покажа — отвърна доктор Арсланян. — Когато са му сложили белезници и са го затворили на задната седалка на патрулната кола с означение „четири алфа“, господин Елиът буквално е бил насаден върху барутен прах. Ето къде и кога е станало пренасянето.

— Как така?

— Дланите, ръцете и дрехите му са влезли в пряк допир с барутен прах от друг случай. Пренасянето му върху него е било неизбежно.

Голанц моментално възрази с аргумента, че не съм положил основите за такъв отговор. Казах на съдията, че възнамерявам да го направя сега, и поисках разрешение отново да монтирам видеотехниката пред съдебните заседатели.

Доктор Арсланян беше редактирала репортажа, заснет от първия ми свидетел, Хулио Мунис, и от него беше направила демонстрационен запис. Представих го като веществено доказателство и съдията го прие, като отхвърли възражението на Голанц. Като го използвах за илюстрация, внимателно разгледах със свидетелката си теорията на защитата за пренасянето на барутните следи. Демонстрацията отне близо час и беше едно от най-сериозните изложения на алтернативна теория, в които съм участвал.

Започнахме с арестуването на Ели Уимс и качването му на задната седалка на алфата. После преминахме към качването на Елиът в същата патрулка след по-малко от десет часа. В същата кола, на същата седалка. Ръцете и на двамата бяха закопчани зад гърба. Заключението на свидетелката прозвуча поразително правдоподобно.

— На тази седалка е бил поставен човек, произвел най-малко деветдесет и четири изстрела с огнестрелно оръжие. Деветдесет и четири изстрела! Буквално целият е бил покрит с барутен прах.

— Значи според вашето експертно мнение барутният прах е бил пренесен от Ели Уимс върху седалката на тази кола, така ли?

— Определено.

— И според вашето експертно мнение барутният прах може после да е бил пренесен от седалката върху следващия човек, който е седял на същото място?

— Да.

— И според вашето експертно мнение това ли е причината за наличието на барутен прах върху дланите и дрехите на Уолтър Елиът?

— Повтарям: тъй като ръцете му са били закопчани зад гърба, той е влязъл в пряк допир с покритата с барут повърхност. Да, като експерт, аз съм убедена, че това е причината за наличие на барутен прах по дланите и дрехите му.

Отново направих пауза, за да подчертая заключението на експертката. Ако изобщо знаех нещо за основателното съмнение, бях сигурен, че току-що съм го посял в съзнанието на всеки съдебен заседател. Друг въпрос беше дали по-късно ще гласуват по съвест.