Метаданни
Данни
- Серия
- Мики Холър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Brass Verdict, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 76гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- piki(2012 г.)
Издание:
Майкъл Конъли. Сребърен куршум
Превод: Крум Бъчваров, 2009 г.
Оформление на корица: „Megachrom“, 2009 г.
ИК „БАРД“ ООД, 2009 г.
ISBN: 978–954–655–016–3
История
- —Добавяне
30.
Когато най-после останах сам, започнах процеса както винаги — с чисти листове и остри моливи. От килера извадих два бележника и четири молива „Блак Уориър“. Подострих ги и се захванах за работа.
Винсънт беше разделил делото Елиът в две папки. Едната съдържаше документите на обвинението, а втората, по-тънката — документите на защитата. Тежестта на втората не ме безпокоеше. Всичко, което влизаше в нея, отиваше при прокурора. Опитният адвокат държи папката тънка. Останалото пази в главата си или на микрочип в компютъра, ако е безопасно. Не разполагах нито с главата, нито с лаптопа на Винсънт. Но бях сигурен, че тайните му са скрити някъде в папките. Там беше сребърният куршум. Само трябваше да го открия.
Започнах с по-дебелата папка, прокурорската. Четях всичко, всяка страница, всяка дума. Водех си записки в единия бележник, а в другия чертаех блок схема на хронологията и фактите. Проучих снимките от местопрестъплението с лупа, която извадих от чекмеджето на бюрото. Съставих списък с всички имена, които срещнах в документите.
Оттам продължих с папката на защитата и отново прочетох всяка дума на всяка страница. Телефонът звъня на два пъти, но даже не погледнах да видя името на дисплея. Не ме интересуваше. Безмилостно преследвах едно-единствено нещо. Сребърния куршум.
Когато приключих с делото Елиът, отворих папките по делото Уимс и прочетох всички документи и доклади в тях, доста времеемък процес. Тъй като бяха арестували Уимс вследствие на публичен инцидент, привлякъл участието на голям брой униформени шерифи и антитерористи, тази папка беше дебела, заради докладите на различните участващи звена и служители на местопрестъплението. Беше пълна с разпечатки на разговорите с Уимс, оръжейни и балистични доклади, дълги списъци на веществени доказателства, свидетелски показания, записи от оперативно комуникационни центрове и доклади за пращане на патрули.
В папката имаше много имена и аз сравних всяко със списъка от делото Елиът. Проверих и адресите.
Веднъж имах една клиентка. Даже не знам името й, защото бях сигурен, че името, под което фигурира в системата, не е истинско. Бяха я арестували за първо провинение, ала познаваше системата прекалено добре, за да е новачка. Всъщност разбираше абсолютно всичко. Както и да се казваше, някак си беше излъгала системата и тя я водеше за такава, каквато не е.
Обвиняваха я в грабеж на обитаемо жилище. Само че зад това единствено обвинение се криеше много повече. Тази жена обичаше да се насочва към хотелски стаи, в които спят мъже с големи суми в брой. Знаеше как да ги избере и проследи, а после да отключи вратата и сейфа, докато те спят. В момент на откровение, навярно единствения по време на нашите срещи, тя ми разказа за нажежения като разтопено желязо адреналин, който прииждал всеки път, щом последната цифра заставала на мястото си и тя чувала електронния механизъм на хотелския сейф да щраква и да се отключва. Отварянето на сейфа и парите вътре никога не било толкова вълнуващо, колкото онзи вълшебен миг, в който механизмът се задвижвал и усещала скоростта на течащата във вените й кръв. Нищо преди и след този момент не можело да се сравнява с него. Не ставало въпрос за парите. А за скоростта на кръвта.
Кимах, докато ми разказваше всичко това. Никога не бях влизал с взлом в хотелска стая, докато някой хърка на кревата. Но знаех за мига, в който се задейства механизмът. Знаех за скоростта.
Намерих онова, което търсех, един час след като бях започнал да чета документите за втори път. Щеше да ми избоде очите. Първо в доклада за ареста на Елиът и после в схемата на хронологията и фактите, която сам бях съставил. Наричах схемата „коледна елха“. Винаги започваше гола и неукрасена. Само голите факти по делото. После, когато навлизах в него и го правех свое, започвах да я окичвам със свещички и играчки. Подробности и свидетелски показания, веществени доказателства и резултати от лабораторни изследвания. Скоро цялата елха засилваше. Там беше всичко по делото, в контекста на хронологията и събитията.
При скицирането на елхата бях обърнал особено внимание на Уолтър Елиът. Той беше стволът и всички клони излизаха от него. Имах неговите движения, изявления и действия, със съответното време.
12:40 — УЕ пристига във вилата на плажа 12:50 — УЕ открива труповете 13:05 — УЕ се обажда на спешния номер 13:24 — УЕ повторно се обажда на спешния номер 13:28 — шерифите пристигат на местопрестъплението 13:30 — УЕ затворен 14:15 — пристигат детективите от отдел „Убийства“ 14:40 — УЕ откаран в участъка в Малибу 16:55 — разговор с УЕ, съобщени са му правата 17:40 — УЕ откаран в Уитиър 19:00 — барутни натривки 20:00 — втори опит за разговор, отказ, арестуван 20:40 — УЕ откаран в Централния мъжки затвор
Някои часове бяха налучкани, но повечето идваха направо от доклада за ареста и другите документи в делото. Опазването на реда в тази страна до много голяма степен се свежда до бумащината. Винаги можех да разчитам на прокурорската папка, за да възстановя хронологията.
При втория прочит използвах и молив, и гума и започнах да украсявам елхата.
12:40 — УЕ пристига във вилата на плажа входната врата отключена 12:50 — УЕ открива труповете балконската врата отворена 13:05 — УЕ се обажда на спешния номер 13:24 — УЕ повторно се обажда на спешния номер каква е причината за забавянето? 13:28 — шерифите пристигат на местопрестъплението Мъри (4-алфа–1) и Харбър (4-алфа–2) 13:30 — УЕ затворен в патрулката Мъри/Харбър претърсват къщата 14:15 — пристигат детективите от отдел „Убийства“ първа група: Кайндър (№14492) и Ериксън (№21101) втора група: Джошуа (№22234) и Тоулс (№15154) 14:30 — УЕ заведен в къщата, описва какво е заварил 14:40 — УЕ откаран в участъка в Малибу водят го Джошуа и Тоулс 16:55 — разговор с УЕ, съобщени са му правата разговора води Кайндър 17:40 — УЕ откаран в Уитиър Джошуа/Тоулс 19:00 — барутни натривки лаборант: Анита Шърман лабораторен транспорт: Шърман 20:00 — втори разговор, води го Ериксън, УЕ отказва нахитрява 20:40 — УЕ откаран в Централния мъжки затвор Джошуа/Тоулс
Докато съставях коледната елха, водех отделен списък на друга страница за всеки човек, споменат в шерифските доклади. Знаех, че той ще се превърне в свидетелски списък, който другата седмица ще дам на прокурора. По принцип призовавах всички споменати в следствения доклад. За всеки случай. Винаги можеш да съкратиш свидетелския списък по време на процеса. Разширяването му обаче често е проблем.
От свидетелския списък и коледната елха можех да изведа начина, по който прокурорът ще развие аргументацията си. И да определя кои свидетели ще избягва обвинението. И евентуално защо. И тъкмо докато проучвах работата си и разсъждавах в тези насоки, усетих, че механизмът се задвижва и по гръбначния ми стълб се плъзна студеният пръст на откровението. Всичко ми стана пределно ясно и открих сребърния куршум на Джери Винсънт.
От местопрестъплението отвели Уолтър Елиът в участъка в Малибу, за да не им се пречка и да е на сигурно място, докато детективите продължават работата си. В участъка провели с него кратък разговор, преди Елиът да го прекрати. После го закарали в шерифската централа в Уитиър, където му направили барутни натривки и дланите му дали положителен резултат за нитрати, свързани с барут. После Кайндър и Ериксън отново опитали да разговарят със заподозрения, но той разумно отказал. Тогава официално бил арестуван и пратен в окръжния затвор.
Това беше стандартна процедура и докладът за ареста отразяваше последователността на задържането на Елиът. С отвеждането му от местопрестъплението в участъка, оттам в шерифската централа и накрая в затвора се бяха занимавали единствено детективите от отдел „Убийства“. Ала вниманието ми привлече начинът, по който се бяха отнесли с него преди тяхната поява. И тъкмо тук забелязах нещо, което по-рано ми беше убягнало. Нещо съвсем елементарно — означенията на униформените шерифи, отзовали се първи на сигнала. Според докладите шерифите Мъри и Харбър носели означения 4-алфа–1 и 4-алфа–2 след имената си. И в делото Уимс бях видял поне едно от тях.
Прехвърляйки се от едното на другото дело и от една на друга папка, намерих доклада за ареста на Уимс и бързо го прегледах, без да спирам, докато очите ми не намериха първото споменаване на означението 4-алфа–1.
Тод Столуорт, шерифът, когото пръв бяха повикали да провери сигнала за стрелба в щатския парк Малибу Крийк, носеше това означение след името си. Той бе шофирал патрулката, по която бе стрелял Уимс, и накрая пак той официално го бе арестувал и го бе откарал в затвора.
Разбрах, че 4-алфа–1 не се отнася до конкретен шериф, а до конкретна патрулна зона или отговорност. Участък Малибу обхващаше огромните свободни зони в западната част на окръга, плажовете, планината и селищата Таузънд Оукс и Калабасас. Реших, че това е четвърти участък, а алфа е специфично означение за патрулна част — конкретна кола. Изглежда, нямаше друго обяснение защо шерифи, които са работили в различни смени, имат еднакви означения в различни доклади за арести.
Адреналинът придойде във вените ми и кръвта ми потече по-бързо. Всичко си идваше на мястото. Само за един миг разбрах какво е замислял Винсънт. Вече нямах нужда от лаптопа или бележниците му. Нямах нужда от неговия детектив. Знаех точно каква е защитната стратегия.
Поне така си мислех.
Извадих мобилния си телефон и се обадих на Сиско. Прескочих любезностите.
— Сиско, аз съм. Познаваш ли някой шериф?
— Хм, неколцина. Защо?
— Някой от тях да работи в участъка в Малибу?
— Знам един, който работеше там. Сега е в Линуд. В Малибу му беше много скучно.
— Можеш ли да му се обадиш сега?
— Сега ли? Ами, сигурно. Какво има?
— Интересува ме какво значи патрулното означение четири-алфа-едно. Ще го попиташ ли?
— Не би трябвало да е проблем. Ще ти звънна след малко. Не, почакай малко да ти дам Лорна. Иска да разговаря с теб.
Изчаках, докато й предаваше телефона. На заден фон се чуваше телевизор. Бях нарушил сцена на домашно блаженство.
— Мики, още ли си в кантората?
— Да.
— Осем и половина е. Мисля, че вече трябва да се прибираш.
— И аз така мисля. Ще почакам да ми се обади Сиско — той ми прави една проверка — и после мисля да отскоча до „Дан Тана“ за пържола със спагети.
Тя знаеше, че ходя в това заведение, когато имам да празнувам нещо. Обикновено добра присъда.
— Нали яде пържола за закуска.
— Две ще направят деня ми прекрасен.
— Добре ли мина вечерта?
— Адски добре.
— Сам ли ще ходиш?
Каза го със съчувствие, като че ли сега, когато беше със Сиско, започваше да ме съжалява, самичък в големия лош свят.
— Крейг или Кристиан ще ми правят компания.
Крейг и Кристиан бяха портиери в „Дан Тана“. Грижеха се за мен независимо дали отивах сам.
— До утре, Лорна.
— Добре, Мики. Приятно прекарване.
— Вече е приятно.
Затворих и зачаках, разхождах се назад-напред и отново премислях всичко. Плочките на доминото падаха една след друга. Всичко си съвпадаше и това ми доставяше удоволствие. Разбирах, че Винсънт не е поел делото Уимс от дълг към закона, бедните и онеправданите.
Беше го използвал за камуфлаж. Вместо да го насочи към очевидната сделка, той бе затворил Уимс в Камарио за три месеца. За да протака. Междувременно бе събирал сведения под знамето на защитата на Уимс, за да ги използва в делото Блиът, и така бе скрил ходовете и стратегията си от прокуратурата.
Формално погледнато, действията му сигурно бяха в границите на допустимото, ала определено бяха неетични. Ели Уимс беше прекарал деветдесет дни в щатския стационар, за да може Винсънт да подготви защитата на Елиът. Продуцентът получаваше сребърния куршум, а за Уимс оставаше зомбиращият коктейл.
Добре че не се налагаше да се измъчвам заради греховете на своя предшественик. Уимс беше излязъл от Камарио, пък и това не бяха мои грехове. Можех просто да се възползвам от откритията на Винсънт и да започна процеса.
Не мина много време и Сиско ми позвъни.
— Разговарях с моя човек в Линуд. Четири-алфа е водещата патрулка в Малибу. Четворката означава участъка, а алфата… си е алфа. Водещата кола. Горещите сигнали — приоритетните повиквания тоест — обикновено се поемат от алфата. Четири-алфа-едно е шофьорът и ако пътува с партньор, вторият е четири-алфа-две.
— Значи алфата покрива целия четвърти участък, така ли?
— Така ми обясни човекът. Четири-алфа имал право да обикаля участъка и да обира каймана.
— Какво искаш да кажеш?
— Най-добрите повиквания. Горещите сигнали.
— Ясно.
Теорията ми се потвърждаваше. Двойното убийство и изстрелите в близост до жилищен квартал определено трябваше да са били поети от алфата. Едно означение, но различни шерифи. Различни шерифи, но една кола. Плочките на доминото се олюляваха и падаха.
— Това върши ли ти работа, Мик?
— Да, Сиско. Но означава и още работа за теб.
— По делото Елиът ли?
— Не, не по Елиът. Искам да поработиш по делото Ели Уимс. Проучи всичко възможно за нощта, когато са го арестували. Намери ми подробностите.
— Нали това ми е работата.