Майкъл Конъли
Сребърен куршум (29)

28.

Влязох в кантората и подминах Лорна и Сиско, които седяха на бюрото и гледаха компютъра. По пътя към кабинета си заговорих, без да спирам:

— Ако двамата имате нещо ново за мен или нещо друго, което трябва да знам, елате сега. Потапям се.

— Внимавай с перископите — извика подире ми Лорна.

Отлично разбираше какво имам предвид. Когато се „потапях“, затварях всички врати и прозорци, спусках завесите, изключвах телефоните и напълно се съсредоточавах върху някое дело. За мен потапянето беше равносилно на закачената на вратата табелка „Не ме безпокойте“. Лорна знаеше, че щом се потопя, няма да може да ме измъкне, докато не открия каквото търся.

Заобиколих бюрото на Джери Винсънт и се тръшнах на стола. Отворих чантата и започнах да вадя папките. Гледах на това, което ми предстои да направя, като на сблъсък между мен и тях. Някъде в папките щях да намеря ключа за последната тайна на Джери Винсънт. Щях да намеря сребърния куршум.

Лорна и Сиско влязоха в стаята скоро след като се настаних на мястото си.

— Не видях Рен навън — отбелязах, преди някой от двамата да успее да каже нещо.

— И повече няма да я видиш — отвърна Лорна. — Напусна.

— Малко е неочаквано.

— Отиде да обядва и така и не се върна.

— Обади ли се?

— Да, накрая се обади. Каза, че получила по-добро предложение. Щяла да е секретарка на Брус Карлин.

Кимнах. Това ми се струваше донякъде логично.

— Преди да се потопиш, трябва да обсъдим някои неща — започна Лорна.

— Нали това казах на влизане. Какво ново?

Тя седна на един от столовете пред бюрото. Сиско остана прав и закрачи назад-напред зад нея.

— Добре — продължи Лорна. — Докато беше в съда, се случиха две неща. Първо, трябва да си засегнал някакъв нерв с искането за оглед на вещественото доказателство в делото на Патрик.

— Какво се е случило? — попитах.

— Прокурорът звъня три пъти днес — иска да поговорите за сделка.

Усмихнах се. Макар по-рано да изглеждаше малко вероятно, явно с искането за оглед на вещественото доказателство бях постигнал нещо и може би щях да успея да помогна на Патрик.

— Каква е тази работа? — попита Лорна. — Не си ми казвал, че си подал искане.

— Вчера, от колата. Мисля, че доктор Воглър е подарил на жена си фалшиви диаманти за рождения й ден. И понеже го е страх тя да не узнае, сега ще предложат сделка на Патрик, ако аз оттегля искането си за оглед на вещественото доказателство.

— Добре. Патрик като че ли ми харесва.

— Надявам се да му се размине. Какво друго?

Лорна погледна записките в бележника си. Знаех, че не обича да я припират, но въпреки това го правех.

— Продължават да те търсят много журналисти. За Джери Винсънт, Уолтър Елиът или и за двамата. Искаш ли да те свързвам с тях?

— Не. Нямам време за интервюта.

— Е, и аз им обяснявам същото, но това не ги радва много. Особено онзи тип от „Таймс“. Пълен задник.

— И какво, като не ги радва? Не ме интересува.

— По-добре да внимаваш, Мики. И в ада ярост няма като на отритнат репортер^[3].

Имаше право. Медиите може да те обичат днес и да те погребат утре. Баща ми двайсет години беше медиен любимец. Но към края на кариерата си стана омразен на репортерите, защото им омръзна да измъква виновни хора. Превърна се във въплъщение на съдебната система, която има двойни стандарти за богати обвиняеми с добри адвокати.

— Ще се опитам да съм по-любезен — отвърнах. — Само че не точно сега.

— Добре.

— Нещо друго?

— Струва ми се, че е всичко… Казах ти за Рен, тъй че няма друго. Ще се обадиш ли на прокурора по делото на Патрик?

— Да.

Погледнах над рамото й към Сиско, който продължаваше да стои прав.

— Добре, твой ред е. Разправяй.

— Още работя по Елиът. Главно във връзка с Рилц. Срещнах се и с неколцина от свидетелите ни.

— Имам въпрос за свидетелите — прекъсна го Лорна. — Къде искаш да настаня доктор Арсланян?

Шамирам Арсланян беше авторитетната специалистка по анализ на следи от изстрел, която Винсънт се бе канил да доведе от Ню Йорк като експертна свидетелка, за да обори експерта на прокуратурата. Тя се смяташе за най-добрата в своята област — при финансовите възможности на Уолтър Елиът Джери избираше най-доброто, което може да се купи с пари. Исках я близо до съдебната палата, ала нямах голям избор на хотели.

— Първо опитай в „Чекърс“. И й вземи апартамент. Ако всичко е заето, виж в „Стандард“ и после в Грандхотел Киото. Но й вземи апартамент, за да имаме къде да работим.

— Ясно. Ами Мунис? И него ли искаш наблизо?

Операторът на свободна практика Хулио Мунис живееше в каньона Топанга. Поради близостта на дома му до Малибу той пръв от всички медии стигнал до местопрестъплението, след като чул повикването на детективи от отдел „Убийства“ по радиочестотата на шерифството. Успял да заснеме Уолтър Елиът с шерифите пред вилата на плажа. Той беше ценен свидетел, защото записът и собствените му спомени можеха да потвърдят или оборят показанията на шерифите и детективите.

— Не знам — отвърнах. — От Топанга до центъра понякога се стига за един час, друг път за три. Предпочитам да не рискувам. Сиско, той съгласен ли е да дойде и да отседне в хотел?

— Да, стига да му плащаме и да може да си поръчва рум сървиз.

— Добре, тогава го доведи. А къде е записът? В делото има само бележки по него. Не искам да го видя за пръв път в съда.

Сиско се озадачи.

— Не знам. Но щом не е тук, мога да накарам Мунис да ни направи копие.

— Не съм го виждал в кантората, така че ми направи копие. Друго?

— Още две неща. Първо, свързах се с моя източник в разследването на убийството на Винсънт и той не знаеше нищо за заподозрян и за снимката, която сутринта ти е показал Бош.

— Нищо ли?

— Абсолютно.

— Как мислиш? Дали Бош знае, че информацията изтича от твоя човек, и затова го държи на тъмно?

— Нямам представа. Но тая работа със снимката я чуваше за пръв път.

Замислих се над значението на всичко това.

— Бош изобщо върна ли се да покаже снимката на Рен?

— Не — отговори Лорна. — Цяла сутрин бях с нея. Бош не е идвал нито преди, нито след обедната почивка.

Не бях сигурен какво заключение да си направя от тези факти, но сега нямах време да се занимавам с тях. Трябваше да се заема с делата.

— А второто нещо? — попитах Сиско.

— Моля?

— Нали спомена, че имаш да ми казваш още две неща. Какво е второто?

— А, да. Видях се с ликвидатора на Винсънт и ти се оказа прав. Единият дълъг сърф на Патрик още е при него.

— Колко му иска?

— Николко.

Погледнах го с повдигнати вежди, питах се къде е уловката.

— Да речем просто, че иска да ти направи услуга. Изгубил е добър клиент в лицето на Винсънт. Мисля, че се надява да го използваш при бъдещи ликвидации. И аз не го разубедих, нито му казах, че обикновено не приемаш заплащане в натура от клиентите си.

Разбирах какво се е случило. Сърфът нямаше да влече след себе си реални ангажименти.

— Благодаря, Сиско. Донесе ли го?

— Не, не беше в офиса му. Но се обади на някого да му го занесе следобед. Мога пак да отида, ако искаш.

— Не, само ми дай адреса и ще пратя Патрик да го прибере. Какво стана с Брус Карлин? Днес нямахте ли среща? Може той да е взел записа на Мунис.

Нямах търпение да чуя за Брус Карлин по няколко причини. На първо място исках да знам дали е работил за Винсънт по делото Уимс. В такъв случай можеше да ме отведе до сребърния куршум.

Но Сиско не отговори на въпроса ми. Лорна се обърна и двамата се спогледаха, като че ли се чудеха кой от тях да ми съобщи лошата новина.

— Какво има? — попитах рязко.

— Карлин се ебава с нас — каза Лорна.

Виждах, че гневно е стиснала зъби. И знаех, че използва такива думи само в извънредни случаи. Със срещата с Карлин се беше случило нещо и това особено я разстройваше.

— Как така?

— Ами изобщо не се появи в два, както обеща. Вместо това се обади по телефона веднага след като Рен позвъни да ни каже, че напуска, и ни даде новите си условия.

Ядосано поклатих глава.

— Новите си условия ли?! Колко иска?

— Предполагам, е разбрал, че при двеста долара на час няма да изкара много, тъй като сигурно щеше да ни таксува два-три часа максимум. Толкова време щеше да му трябва на Сиско. Затова каза, че искал твърда цена, иначе сами сме можели да си вършим работата.

— Колко?

— Десет хиляди долара.

— Майтапиш се!

— Точно това му казах и аз.

Погледнах Сиско.

— Това е изнудване. Няма ли държавна институция, която да регулира вашата дейност бе, хора? Не може ли да го принудим по някакъв начин?

Детективът поклати глава.

— Има всевъзможни регулаторни институции, но това тук е съмнително.

— Да, знам, че е съмнително. И той е съмнителна личност. От години си го мисля.

— Искам да кажа, че той не е имал сделка с Винсънт. Не можем да намерим договор. Така че не е длъжен да ни дава нищо. Просто трябва да го наемем и той определи цената на десет бона. Определено е изнудване, но сигурно е законно. Искам да кажа, ти си адвокатът. Ти кажи дали е законно.

Замислих се за миг, после се опитах да забравя тая наглост. Все още ме движеше придошлият в съда адреналин и не исках да се разсейвам.

— Добре, ще питам Елиът дали е съгласен да му плати. Междувременно, довечера пак ще прегледам всички папки и ако извадя късмет, няма да имаме нужда от него. Ще го пратим на майната му.

— Задник — измърмори Лорна.

Бях съвсем сигурен, че има предвид Брус Карлин, а не мен.

— Добре, това ли е всичко? — попитах. — Нещо друго?

Преместих поглед от единия към другия. Никой нямаше какво повече да ми каже.

— Добре тогава, благодаря ви за всичко, което се налага да търпите и вършите тази седмица. Тръгвайте си и приятна вечер.

Лорна ме изгледа любопитно.

— Вкъщи ли ни пращаш?

Погледнах си часовника.

— Защо не? Вече е почти четири и аз ще се потопя в работа. Не искам да се разсейвам с нищо. Приберете се вкъщи, прекарайте една приятна вечер и утре пак ще започнем.

— И ще работиш сам през нощта, така ли? — попита Сиско.

— Да, но не се безпокой. Ще заключа вратата и няма да пускам никого — даже да го познавам.

Усмихнах се. Лорна и Сиско не последваха примера ми. Посочих отворената врата на кабинета. Тя имаше плъзгащо се резе, което я захващаше за касата. Ако се наложеше, щях да заключа и външната, и вътрешната врата.

— Я стига, ще се оправя. Имам да върша работа.

Двамата бавно и неохотно се изнизаха от кабинета.

— Лорна — извиках подире им. — Патрик би трябвало да е някъде навън. Предай му да се навърта наблизо. Може да имам да му казвам нещо, след като се обадя на прокурора.