Майкъл Конъли
Сребърен куршум (27)

26.

След трите месеца, прекарани в Камарио, Ели Уимс все още беше замаян. Бяха го пратили обратно в окръжния с рецепта за лекарствена терапия, която нямаше да ми помогне да го защитавам, камо ли да помогне на него да отговори на въпросите ми за евентуални връзки с убийствата във вилата на плажа. Трябваха ми по-малко от две минути в килията в съдебната палата, за да схвана ситуацията и да реша да подам искане до съдия Фридман за прекратяване на всякаква лекарствена терапия. Върнах се в залата и заварих Джоан Джорджети на масата на обвинението. Заседанието трябваше да започне след пет минути.

Тя пишеше нещо върху вътрешната страна на корицата на една папка и кой знае как разбра, че съм аз, без да вдига очи.

— Искаш отлагане, нали?

— И спиране на лекарствата. Направо се е превърнал в зомби.

Прокурорката престана да пише и ме погледна.

— Като се има предвид, че е стрелял по шерифите, не съм сигурна, че възразявам да е в такова състояние.

— Но, Джоан, аз трябва да мога да му задам някои основни въпроси, за да го защитавам!

— Сериозно?

Произнесе го с усмивка, ала смисълът беше ясен. Свих рамене и приклекнах, за да изравня погледа си с нейния.

— Имаш право, мисля, че няма да има процес — казах. — С удоволствие ще изслушам всякакви предложения.

— Клиентът ти е стрелял по патрулка, в която е имало шериф. Прокуратурата иска да използва този случай за назидание. Да прати послание — не обичаме хората да правят така.

И скръсти ръце, за да покаже нежеланието на прокуратурата да прави компромиси. Беше привлекателна жена с атлетично тяло. Забарабани с пръсти по единия си бицепс и нямаше как да не забележа червения й лак за нокти. Доколкото си спомнях срещите си с Джоан Джорджети, ноктите й винаги бяха лакирани в кървавочервено. Тя не представляваше само народа на щата Калифорния. Представляваше ченгетата, които бяха обстрелвани, нападани, причаквани от засада и оплювани. И искаше кръвта на всеки мерзавец, имал нещастието да бъде обвиняван от нея.

— Бих възразил, че както е бил паникьосан от койотите, моят клиент е стрелял по светлината на патрулката, а не по човека в нея. В собствените ви документи се казва, че е бил снайперист от армията на САЩ. Ако е искал, е можел да застреля шерифа. Но не го е направил.

— Той се е уволнил от армията преди петнайсет години, Мики.

— Да, обаче някои умения не се забравят. Като карането на колело.

— Е, определено би могъл да повдигнеш този аргумент пред съдебните заседатели.

Коленете ми за малко да се подкосят. Пресегнах се към един от столовете на масата на защитата, придърпах го и седнах.

— Естествено, мога да го повдигна, но навярно е в интерес на народа на щата Калифорния да приключим това дело, да приберем господин Уимс от улицата и да го подложим на някаква терапия, за да не допуснем този случай да се повтори. Какво ще кажеш? Искаш ли да се дръпнем в някой ъгъл и да се договорим, или предпочиташ да излезем пред съдебните заседатели?

Тя се замисли за миг. Намираше се пред класическата прокурорска дилема. Лесно можеше да спечели такова дело. Трябваше да реши дали да увеличи актива си, или да постъпи както е редно.

— Стига аз да избера ъгъла.

— Нямам нищо против.

— Добре, няма да се противопоставя на отлагане, ако подадеш искане.

— Звучи добре, Джоан. Ами за лекарствената терапия?

— Не искам този тип пак да се развихри, та дори и в Централния мъжки затвор.

— Виж, почакай да го изведат. Ще видиш, че е зомби. Нали не искаш с теб да се договорим и после той да оспори сделката, защото властите са го направили невменяем. Хайде да му прочистим главата, да сключим сделката и после можеш да ги накараш да го напомпат догоре с каквото искаш.

Джорджети отново се замисли, видя логиката и най-после кимна.

— Но ако дори само веднъж се разлудее в затвора, ще обвиня теб и ще си го изкарам на него.

Засмях се. Идеята да ме обвини звучеше нелепо.

— Както кажеш.

Изправих се и избутах стола обратно при масата на защитата. После обаче отново се обърнах към прокурорката.

— Искам да те попитам нещо друго, Джоан. Защо Джери Винсънт е поел това дело?

Тя сви рамене.

— Не знам.

— А ти изненада ли се?

— Естествено. Беше си странно, когато се появи. Познавах го от едно време, нали знаеш?

С други думи, когато беше работил в прокуратурата.

— Да. А как се случи?

— Един ден преди няколко месеца получих известие за внесено искане за съдебнопсихиатрична експертиза на Уимс и отдолу беше името на Джери. Обадих му се и го питам: „Какво значи това, по дяволите? Даже не ми звънна да кажеш, че поемаш делото!“ И той просто отговори, че искал да отхвърли малко от квотата си за безплатни услуги като служебен защитник. Но аз познавам Ейнджъл Ромеро, съдебния защитник, който отначало се занимаваше със случая. Преди два месеца се натъкнах на него на един от етажите и той ме попита какво става с Уимс. И в хода на разговора стана ясно, че Джери не отишъл просто да помоли да му прехвърлят служебната защита. Първо се срещнал с Уимс в Централния мъжки затвор, накарал го да го наеме и след това се появил при Ейнджъл и му казал да му предаде делото.

— Според теб защо го е поел?

През годините се бях научил, че ако зададеш един и същи въпрос повече от един път, понякога получаваш различни отговори.

— Не знам. Изрично го попитах същото и той всъщност не ми отговори. Смени темата и стана доста неловко. Спомням си, тогава си помислих, че тук се крие още нещо, например, че той може да има някаква връзка с Уимс. Но после, когато го прати в Камарио, разбрах, че Джери не му прави услуга.

— Какво искаш да кажеш?

— Виж, ти се занимаваш с делото само от два часа и вече си наясно как ще се развият нещата. Това си е жива сделка. Известно време в затвора, психиатрично лечение и надзор. Същото беше и преди да го пратят в Камарио. Тъй че всъщност нямаше смисъл Уимс да отива там. Джери просто отложи неизбежното.

Кимнах. Имаше право. Като бе пратил клиента си в психиатричния стационар в Камарио, Джери не му беше направил услуга. Тайнственото дело ставаше още по-тайнствено. Само че моят клиент не беше в състояние да ми обясни защо. Неговият адвокат, Винсънт, го беше държал упоен и заключен цели три месеца.

— Добре, Джоан. Благодаря ти. Хайде да…

Прекъсна ме секретарката, която обяви началото на съдебното заседание. Вдигнах поглед и видях, че съдия Фридман заема мястото си на банката.