Майкъл Конъли
Сребърен куршум (24)

23.

Казах на Патрик да ни закара във „Вагон-ресторанта“ и си поръчах пържола с яйца. Лорна само пи чай с мед. „Вагон-ресторантът“ беше ресторант, в който се събираха лосанджелиските политически акули преди поредния ден на борба в стъклените небостъргачи наоколо. Цените бяха свръхвисоки, но храната си струваше. Това вдъхваше увереност и караше градските воини да се чувстват могъщи.

Веднага щом келнерът взе поръчката ни и се отдалечи, Лорна отмести сребърните си прибори, разтвори на масата подвързан със спирала календар и ми каза:

— Яж бързо. Предстои ти тежък ден.

— Давай направо.

— Добре, първо лесните неща.

Прелисти назад-напред няколко страници и продължи:

— В десет имаш среща в кабинета на съдия Холдър. Иска да й докладваш за списъка на клиентите.

— Тя ми даде една седмица — възразих. — Днес е четвъртък.

— Да, обаче ми се обади Микейла и ми каза, че съдията искала междинен доклад. Мисля, че е прочела във вестниците, съдията де, че оставаш адвокат на Елиът. И се страхува, че ще му отделиш цялото си внимание и няма да имаш време за другите клиенти.

— Това не е вярно. Вчера внесох искане от името на Патрик, а във вторник поех присъдата на Рийс. Искам да кажа, че още дори не съм се срещнал с всички клиенти.

— Не се тревожи, в кантората съм ти приготвила разпечатка на списъка. Там е посочено с кого си се срещал и кого си поел, както и датите на всички процеси. Като я затрупаш с бумаги, няма да може да гъкне.

Усмихнах се. Лорна наистина беше адски добра.

— Страхотно. Какво друго?

— После в единайсет имаш среща със съдия Стантън относно делото Елиът.

— Разглеждане състоянието на делото ли?

— Да. Иска да знае дали ще успееш за следващия четвъртък.

— Не, но Елиът не дава и да се издума за нещо друго.

— Е, съдията ще изслуша и него. Иска да присъства и обвиняемият.

Това беше необичайно. В повечето случаи състоянието на делото се разглежда повърхностно и бързо. Фактът, че Стантън иска да види Елиът, придаваше на срещата по-голяма важност.

Сетих се нещо и извадих мобилния си телефон.

— Съобщи ли на Елиът? Той може да…

— Остави, Елиът знае и ще дойде. Сутринта разговарях с асистентката му госпожа Албрект и тя е наясно, че шефът й трябва да се появи. В противен случай съдията може да му анулира гаранцията.

Кимнах. Хитър ход. Да заплаши Елиът с отнемане на свободата му като начин да гарантира присъствието му.

— Браво — похвалих я. — Свърши ли?

Исках да продължа със Сиско и да го попитам какво още е успял да научи за разследването на убийството на Винсънт и дали неговите източници са му споменали за мъжа на снимката, която ми беше показал Бош.

— В никакъв случай — отвърна Лорна. — Тъкмо стигаме до тайнственото дело.

— Да чуем.

— Вчера следобед се обади секретарката на съдия Фридман — просто проверяваше дали някой друг е поел делата. Когато я осведомих, че ги поемаш ти, попита дали знаеш за заседанието, насрочено при Фридман днес в два. Проверих в новия ни календар и там нямаше нищо за два часа. Та ето ти я загадката. В два имаш заседание по дело, което не само не е включено в календара ни, но и за което нямаме документация.

— Как се казва клиентът?

— Ели Уимс.

Не ми говореше нищо.

— Рен чувала ли е това име?

Лорна презрително поклати глава.

— Провери ли приключените дела? Може да е поставено на грешно място.

— Проверих. Никъде в кантората няма такава папка.

— И за какво е заседанието? Попита ли секретарката?

— Разбира се. Уимс е обвинен в опит за убийство на служител на органите на реда и в още няколко престъпления, свързани с оръжие. Арестували го на втори май в някакъв окръжен парк в Калабасас. Предявили му обвинение, определили му мярка за неотклонение и го пратили в Камарио за деветдесет дни. Трябва да са го изкарали вменяем, защото заседанието днес е за насрочване на дата за процес и разглеждане на освобождаване под гаранция.

Най-важното всъщност се криеше между редовете на това обобщение. У име влязъл във въоръжен сблъсък с шерифството, което поддържаше реда в свободната зона Калабасас. Пратили го в щатския стационар за съдебнопсихиатрични експертизи в Камарио, където на психиатрите им трябвали три месеца, за да установят дали е луд, или вменяем и може да бъде съден по предявените му обвинения. Намерили го вменяем, което означаваше, че е различавал добро от зло, когато се е опитал да убие служител на органите на реда, най-вероятно рискувалия да го задържи шериф.

До това накратко се свеждаше положението, в което се намираше Ели Уимс. В делото трябваше да се съдържат повече подробности, обаче не разполагахме с него.

— В клиентската сметка споменава ли се нещо за Уимс? — попитах.

Лорна поклати глава. Трябваше да се сетя, че е направила пълна проверка и е потърсила името на Ели Уимс в данните за банковите сметки.

— Добре, в такъв случай изглежда, че Джери го е представлявал безплатно.

От време на време адвокатите безплатно осигуряват правни услуги на бедни или специални клиенти. Понякога го правят от алтруизъм, друг път — защото клиентът просто не си плаща. Така или иначе, отсъствието на аванс от Уимс беше разбираемо. Съвсем друго беше положението с липсващото дело.

— Знаеш ли какво си мисля? — попита Лорна.

— Какво?

— Че когато си е тръгнал в понеделник вечер, Джери е носел делото в куфарчето си.

— И убиецът го е взел заедно с лаптопа и мобилния му телефон.

Имаше логика. Джери се беше подготвял за новата седмица и за заседанието по делото Уимс в четвъртък. Може да беше сложил папката в куфарчето си, за да я прегледа. Или пък понеже е била важна в някакво отношение, което засега не ми беше ясно. Имаше вероятност убиецът да е искал тъкмо делото на Уимс, а не лаптопа и мобилния телефон.

— Кой е прокурор по делото?

— Джоан Джорджети, и вече те изпреварих. Вчера й се обадих, обясних й в какво положение се намираме и я попитах дали би ни направила копие на доказателствения материал. Тя отговори, че нямало проблем. Можеш да го вземеш след срещата ти в единайсет със съдия Стантън и ще имаш два часа, за да се запознаеш с него, преди заседанието в два.

Топпрокурорката Джоан Джорджети работеше в отдел „Престъпления срещу служители на органите на реда“ в областната прокуратура. Освен това беше стара приятелка на бившата ми жена и баскетболна треньорка на дъщеря ми в Детската лига. Винаги се държеше приветливо и колегиално с мен, даже след като с Маги се разделихме. Не бях изненадан, че ще ми направи копие на доказателствения материал.

— За всичко се сещаш, Лорна — казах. — Защо просто не поемеш практиката на Винсънт? Нямаш нужда от мен.

Тя прие комплимента с усмивка и видях, че стрелва поглед към Сиско. От което разбрах, че иска той да осъзнае нейното значение за адвокатската кантора „Майкъл Холър и Сие“.

— Харесва ми да работя зад кулисите — отвърна небрежно. — Оставям сцената за теб.

Сервираха ни и аз залях пържолата и яйцата с щедра доза сос табаско. Понякога лютивият сос е единственият начин да разбера, че още съм жив.

Най-после имах възможност да чуя какво е научил Сиско за разследването на убийството на Винсънт, обаче той се зае с чинията си и знаех, че не бива да се опитвам да му преча. Реших да почакам и попитах Лорна как вървят нещата с Рен Уилямс. Тя отговори с приглушен глас, като че ли Рен седеше наблизо и можеше да ни чуе.

— Не ми е от голяма полза, Мики. Явно си няма представа как е функционирала кантората и къде е държал нещата Джери. Ще има късмет, ако е запомнила къде е паркирала колата си сутринта. Ако питаш мен, тя е работела там по някаква друга причина.

Можех да й кажа причината, която бях научил от Бош, ала предпочетох да я запазя за себе си. Не исках да разсейвам Лорна с клюки.

Погледнах Сиско и видях, че отопява соса на пържолата в чинията си с парче препечен хляб. Вече можехме да пристъпим към работа.

— Ти какво имаш за днес, Сиско?

— Работя по Рилц и неговата страна от уравнението.

— И как върви?

— Струва ми се, че има няколко неща, които може да ни влязат в употреба. Искаш ли да ги чуеш?

— Не сега. Ще те попитам, когато ми потрябва.

Не исках да ми съобщава никакви сведения за немеца, защото можеше да се наложи да ги предам като доказателствен материал на прокурора. В момента колкото по-малко знаех, толкова по-добре. Сиско разбра и кимна. После каза:

— Освен това следобед ще разговарям с Брус Карлин.

— Той иска двеста на час — обади се Лорна. — Пладнешки обир, ако питаш мен.

Махнах с ръка.

— Просто му ги плати. Това е еднократен разход, а и Карлин сигурно ще ни даде полезна информация, която може да спести ценно време на Сиско.

— Не се безпокой, ще му платим. Просто не ми харесва. Той ни изнудва, защото знае, че може.

— Формално той изнудва Елиът, а според мен него изобщо не го интересува.

Отново се обърнах към детектива си.

— Нещо ново по убийството на Винсънт?

Той ми съобщи какво е научил — главно съдебномедицински подробности, което подсказваше, че вътрешният му източник е от тази страна на уравнението. Винсънт бил прострелян с два куршума, и двата в областта на лявото слепоочие. Между входящите рани имало около два сантиметра и барутните изгаряния по кожата и косата показвали, че по време на изстрелите оръжието се намирало на разстояние от двайсет до трийсет сантиметра. Всичко това предполагало, каза Сиско, че убиецът бързо е изстрелял два куршума и че е доста опитен. Аматьор едва ли щял да стреля два пъти бързо едно след друго и да улучи приблизително в една и съща точка.

Освен това, продължи Сиско, куршумите не излезли от тялото и били извадени по време на аутопсията, извършена късно предишния ден.

— Двайсет и пети калибър — каза ни.

Безброй пъти бях разпитвал експерти по балистика. Разбирах от патрони и знаех, че двайсет и пет калибровият куршум се изстрелва с малко оръжие, но може да нанесе тежки увреждания, особено ако попадне в черепната кухина, където започва да рикошира. Направо прави мозъка на жертвата на каша.

— Известно ли е вече точно с какво оръжие е стреляно?

Знаех, че по следите върху куршумите може да се определи с какво оръжие са изстреляни. Точно като при убийството в Малибу — експертите знаеха какво оръжие е използвано, въпреки че не го бяха открили.

— Да. Двайсет и пет калиброва берета „Бобкат“. Малка и удобна, почти можеш да я скриеш в шепа.

Съвсем различно оръжие от онова, с което бяха убили Мици Елиът и Йохан Рилц.

— И какво ни говори всичко това?

— Това е оръжие на наемен убиец. Взимаш го, когато знаеш, че ще стреляш в главата.

Кимнах в знак на съгласие.

— Значи е било планирано. Убиецът е знаел точно какво ще направи. Чака в гаража, вижда Джери да излиза и да отива в колата си. Прозорецът се отваря или вече е отворен и онзи тип гръмва Джери два пъти в главата, после бръква да извади куфарчето с лаптопа, мобилния телефон, папката и навярно делото Ели Уимс.

— Точно така.

— Добре, ами заподозреният?

— Оня, когото са потили първата нощ ли?

— Не, това е бил Карлин. Пуснали са го.

На лицето на Сиско се изписа изненада.

— Откъде знаеш, че е бил Карлин?

— Бош ми каза сутринта.

— Това значи ли, че имат друг заподозрян?

— Показа ми снимка на мъж, излизащ от сградата по времето на убийството. Имал е оръжие и очевидно е носел дегизировка.

Видях, че очите на Сиско пламват. Беше въпрос на професионална гордост той да ми осигури такава информация. Не му харесваше, че се е случило обратното.

— Не знаеше името му, имаше само снимка — продължих. — Интересуваше се дали съм виждал този човек и дали не е клиент на Джери.

Очите на Сиско се присвиха, когато разбра, че неговият вътрешен източник е крил толкова важни сведения от него. Ако му кажех и за обажданията от ФБР, сигурно щеше да вдигне масата и да я изхвърли през прозореца.

— Ще видя какво мога да открия — отвърна той през зъби.

Погледнах Лорна.

— Бош каза, че по-късно пак щял да дойде, за да покаже снимката на Рен.

— Ще я предупредя.

— Погледни я и ти. Искам всички да са нащрек за този човек.

— Добре, Мики.

Кимнах. Бяхме приключили. Оставих кредитната си карта върху сметката и извадих мобилния си телефон, за да се обадя на Патрик. И това ме подсети за нещо.

— Сиско, искам днес да опиташ да направиш още нещо.

Той ме погледна. Задачата можеше да го отърве от мисълта, че имам по-добър източник в следствието от него.

— Иди при ликвидатора на Винсънт и виж дали някой от сърфовете на Патрик още е при него. Ако е там, искам да го върнем на Патрик.

Сиско кимна.

— Ще го направя, няма проблем.