Майкъл Конъли
Сребърен куршум (17)

16.

Лорна и Сиско пристигнаха заедно петнайсет минути след заминаването на Бош. Събрахме се в кабинета на Винсънт. Аз седнах на бюрото на убития адвокат, а те се настаниха един до друг пред него. Проведохме поредното обсъждане, в което разгледахме делата, постигнатото предишната вечер и какво остава за вършене.

Заедно със Сиско вчера бях посетил единайсет от клиентите на Винсънт, като привлякох осем от тях и върнах делата на останалите трима. Това бяха приоритетните случаи, потенциалните клиенти, които се надявах да запазя, понеже бяха платежоспособни или делата им бяха привлекли вниманието ми. Бяха дела, които можех да спечеля или пък ми отправяха предизвикателство.

Тъй че не беше лоша вечер. Даже убедих жената, обвинена в непристойно поведение, да ме наеме. И естествено, Уолтър Елиът беше черешката на сладоледа. Лорна докладва, че му е пратила по факса договор за адвокатски услуги и той го подписал и върнал. В това отношение бяхме в добра форма. Можех да започна да точа по малко от стоте хиляди в клиентската сметка.

След това направихме план за деня. Казах на Лорна, че искам двете с Рен, ако секретарката на Джери изобщо се появи, да известят оставащите клиенти за смъртта на Винсънт и да ми уговорят срещи за обсъждане на възможността да ги защитавам. Освен това исках Лорна да продължи да работи върху календара и да се запознае с папките и финансовите документи на Винсънт.

Казах на Сиско, че искам да насочи вниманието си към делото Елиът, с особен акцент върху свидетелите. Това означаваше, че трябва да вземе вече съставения от Джери предварителен списък със свидетелите на защитата и да приготви призовки за служителите в органите на реда и другите свидетели, които може да се смятат за враждебни на каузата на защитата. После трябваше да се свърже с платените експерти и другите, които доброволно щяха да свидетелстват в полза на защитата, и да ги увери, че процесът ще започне по график и аз ще заменя Винсънт на руля.

— Ясно — отвърна той. — Ами разследването на убийството на Винсънт? Още ли искаш да го следя?

— Да, наблюдавай го и ми съобщавай каквото откриеш.

— Научих, че през нощта потили някого, обаче на сутринта са го пуснали.

— Кого?

— Още не знам.

— Заподозрян?

— Освободили са го, тъй че който и да е бил, явно са свалили подозренията от него. Засега.

Кимнах и се замислих за това. Нищо чудно, че Бош изглеждаше недоспал.

— Ти какво ще правиш днес? — попита Лорна.

— От днес приоритет ми е Елиът. По другите дела има някои неща, на които ще трябва да обърна известно внимание, но като цяло отсега нататък ще се занимавам с Елиът. След осем дни ни предстои избор на съдебни заседатели. Днес искам да започна с местопрестъплението.

— Би трябвало да дойда с теб — отбеляза Сиско.

— Не, искам само да придобия представа за мястото. По-късно може да отидеш там с фотоапарат и ролетка.

— Мик, няма ли как да убедим Елиът да отложим процеса? — попита Лорна. — Не разбира ли, че имаш нужда от време, за да проучиш делото и да вникнеш него?

— Казах му го, обаче това не го интересува. Постави го като условие, за да ме наеме. Трябваше да се съглася да започнем процеса другата седмица, иначе щеше да си търси друг адвокат. Твърди, че е невинен, и не иска да чака нито ден повече, за да го докаже.

— Вярваш ли му?

Свих рамене.

— Няма значение. Той го вярва. И има някаква странна убеденост, че всичко ще бъде в негова полза — като бокс офис класациите в понеделник сутрин. Тъй че или ще се приготвя за процеса в края на следващата седмица, или ще изпусна клиента.

Точно в този момент вратата на кабинета се отвори и на прага колебливо застана Рен Уилямс.

— Извинявайте…

— Здравей, Рен — отвърнах. — Радвам се, че си тук. Ви ли почакала в приемната и Лорна след малко ще дойде да поработи с теб?

— Няма проблем. Освен това там чака един от клиентите. Патрик Хенсън. Вече беше там, когато дойдох.

Погледнах си часовника. Девет и пет. Добър признак по отношение на Патрик Хенсън.

— Покани го да влезе.

Патрик Хенсън се оказа по-дребен, отколкото очаквах, но може би тъкмо ниският гравитационен център го правеше добър сърфист. Имаше задължителния силен тен, ала косата му беше подстригана късо. Не носеше обеци, нито огърлица от бели миди или зъб от акула. Нямаше татуировки или поне не се виждаха. Беше с черен панталон и нещо, което сигурно минаваше за най-хубавата му риза. С яка.

— Патрик, вчера разговаряхме по телефона. Аз съм Мики Холър, а това е моятта деловодителка Лорна Тейлър. Този здравеняк е Сиско, моят детектив.

Той се приближи до бюрото и се ръкувахме. Ръкостискането му беше здраво.

— Радвам се, че реши да дойдеш. Това там на стената твоят рибок ли е?

Хенсън се завъртя в кръста, без да помръдва крака, сякаш беше върху сърф, и погледна окачената на стената риба.

— Да, това е Бети.

— Дал си име на препарирана риба?! — учуди се Лорна. — Да не ти е била домашен любимец?

Той се усмихна, по-скоро на себе си, отколкото на нас.

— Не, хванах я много отдавна. Още във Флорида. Закачих я до входната врата в квартирата си в Малибу. Когато се прибирахме вкъщи със съквартирантите ми, винаги казвахме: „Здравееей, Бети!“ Беше си тъпичко.

Хенсън се обърна към мен и ме погледна.

— Като става дума за имена, Трик ли да ти викаме?

— Не, това име го измисли моят агент. Вече не работя с него. Можете да ме наричате просто Патрик.

— Добре. И освен това ми каза, че имаш валидна шофьорска книжка.

— Да, разбира се.

Той бръкна в предния си джоб и измъкна дебел найлонов портфейл. Извади книжката си от него и ми я подаде. Разгледах я, после я подхвърлих на Сиско. Той я проучва малко по-дълго и кимна, даваше официално одобрение.

— Виж, Патрик, имам нужда от шофьор — продължих аз. — От мен колата, бензинът и застраховката, а ти идваш тук всяка сутрин в девет и ме возиш там, където трябва да отида. Вчера ти казах как плащам. Още ли проявяваш интерес?

— Определено.

— Безопасен шофьор ли си? — попита Лорна.

— Никога не съм катастрофирал.

Кимнах одобрително. Казват, че наркоманът най-лесно разкрива друг наркоман. Търсех признаци, че още е зависим. Тежки клепачи, забавен говор, извъртане на поглед. Ала не открих нищо такова.

— Кога можеш да започнеш?

Хенсън сви рамене.

— С нищо не съм зает… Искам да кажа, когато пожелаете.

— Какво ще кажеш да започнеш още сега? Днес ще изпитателният ти срок. Ще видим как се справяш и в края на деня ще поговорим за това.

— Звучи ми добре.

— Ами тогава да тръгваме. Ще ти обясня в колата как искам да стават нещата.

— Бива.

Той пъхна палци в джобовете си и зачака следващия ход или инструкция. Изглеждаше трийсетинагодишен, но това беше от въздействието на слънцето върху кожата му. От делото му знаех, че е само на двайсет и четири и че има още много да учи.

Днес възнамерявах да го върна на училище.