Майкъл Конъли
Сребърен куршум (14)

13.

Определиха ни страхотно място на паркинга за ръководния персонал.

Казах на Сиско да ме чака в колата и отидох на срещата сам, с двете дебели папки, които Винсънт беше събрал по делото. Едната съдържаше предадения до този момент от прокуратурата доказателствен материал, включително важните следствени документи и разпечатките на разпитите, а в другата имаше документи и всевъзможни сведения, събрани от Джери през петте месеца работа по случая. От тези две папки бях получил доста добра представа с какво разполага и с какво не разполага обвинението и накъде иска да насочи процеса прокурорът. Оставаше да се върши още работа и липсваха части от аргументите и стратегията на защитата. Имаше вероятност Джери Винсънт да ги е пазил в главата, лаптопа или бележника си, но ако ченгетата не арестуваха заподозрян и не върнеха откраднатите вещи, това нямаше да ми е от никаква полза.

Минах по алея, пресичаща прекрасно поддържана морава и водеща към офиса на Елиът. Планът ми за срещата се състоеше от три части. Първа точка от дневния ред беше да го привлека за свой клиент. След това щях да поискам разрешение да отложа процеса, за да имам време да набера инерция и да се подготвя. И накрая трябваше да видя дали продуцентът разполага с някое от нещата, липсващи в защитната аргументация. Втора и трета точка очевидно нямаше да имат значение, ако не успеех с първата.

Офисът на Уолтър Елиът се намираше в Бунгало 1, в отсрещния край на Арчуей. „Бунгалата“ в Холивуд всъщност са огромни. Статус символи. Все едно домът ти да е на територията на компанията. И като във всеки частен дом, може да се пази в тайна какво става вътре.

Облицовано с плочки антре в испански стил водеше към дневна на по-ниско ниво. На едната стена имаше камина, бълваща газови пламъци, а в отсрещния ъгъл беше вграден махагонов бар. Застанах в средата на стаята и се заоглеждах. Над камината висеше картина, изобразяваща рицар на бял жребец. Рицарят беше вдигнал забралото си и се взираше напред. Направих още няколко крачки навътре в помещението и разбрах, че очите му остават втренчени в зрителя от всякакъв ъгъл. Следяха ме.

— Господин Холър?

Обърнах се и познах гласа от телефона на портала. Пазителката на портите на Елиът, госпожа Албрект, беше влязла през някакъв невидим вход. Първата дума, която ми дойде наум, беше „елегантност“. Застаряваща хубавица, тя очевидно приемаше процеса мимоходом. В небоядисаната й коса сребрееха сиви кичури, ситни бръчици пълзяха към очите и устата й, привидно недокоснати от инжекции или скалпел. Госпожа Албрект приличаше на жена, която си харесва кожата. Опитът ми показваше, че това се среща изключително рядко в Холивуд.

— Господин Елиът ще ви приеме веднага.

Последвах я зад незабелязан от мен ъгъл и по къс коридор, който водеше до приемна. Тя подмина едно бюро, навярно своето, и отвори голямата врата на кабинета на Уолтър Елиът.

Самият той беше прекалено почернял от слънцето мъж с повече сиви косми, щръкнали от отворената яка на ризата му, отколкото върху темето. Седеше зад голяма стъклена маса. Отдолу нямаше чекмеджета, отгоре нямаше компютри. Цялата беше затрупана с документи и сценарии. Нямаше значение, че му предстои процес за двойно убийство. Човекът не се помайваше. Работеше и управляваше Арчуей, както винаги. Може би го правеше по съвет на някой холивудски наставник по самопомощ, обаче това не беше необичайно поведение или философия за обвиняем. Дръж се така, сякаш си невинен, и ще те приемат като невинен. Накрая ще станеш невинен.

Отдясно имаше няколко фотьойла, но той предпочете да остане зад работната си маса. Имаше тъмни пронизващи очи, които ми се сториха познати, и след малко разпознах в тях очите, които току-що ме бяха наблюдавали — рицарят на коня в дневната беше Елиът.

— Господин Елиът, това е господин Холър — представи ме госпожа Албрект.

И ми посочи да седна на стола срещу масата. Когато се настаних, Елиът й даде знак да излезе, без да я погледне, и асистентката безмълвно напусна стаята.

През годините бях представлявал и бях стоял в близост до двайсетина убийци. Единственото правило гласеше, че няма правила. Те бяха всякакви на ръст и външен вид, богати и бедни, скромни и високомерни, разкаяни и хладнокръвни. Статистиката ми показваше, че Елиът най-вероятно е убиец. Че спокойно е очистил жена си и любовника й и арогантно си мисли, че ще му се размине. Но по време на тази първа среща нищо не ми подсказваше едно или друго. Винаги е така.

— Какво се е случило с адвоката ми? — попита той.

— За подробно обяснение ще се наложи да ви препратя към полицията. С две думи, снощи някой го е убил в колата му.

— Ами аз? След седмица ми предстои процес, залогът в който е животът ми!

Малко преувеличаваше. Изборът на съдебни заседатели беше насрочен за след девет дни и от прокуратурата не бяха обявили, че ще искат смъртна присъда. Но не беше зле да е убеден в това.

— Тъкмо затова съм тук, господин Елиът. В момента можете да разчитате само на мен.

— А кой сте вие? Никога не съм чувал за вас.

— Не сте, защото гледам да не чуват за мен. Прочутите адвокати привличат прекалено много внимание към клиентите си. Поддържат славата си, като хвърлят клиентите си на медиите. Аз не действам така.

Той сви устни и кимна. Виждах, че току-що съм спечелил точка в своя полза.

— И вие поемате практиката на Винсънт, така ли?

— Ще ви обясня, господин Елиът. Джери Винсънт работеше сам. Също като мен. От време на време двамата се нуждаехме от помощ по някое дело или се налагаше да ни замести друг адвокат. Затова си помагахме един на друг. Ако погледнете договора за адвокатска защита, който сте подписали с него, ще откриете името ми в клауза, позволяваща на Джери да обсъжда вашето дело с мен и да ме включи в поверителните отношения с клиента си. С други думи, той ми доверяваше делата си. И след като него вече го няма, аз съм готов да го заместя. По-рано днес председателката на Съдебния съвет издаде заповед, с която ме назначи за адвокат по делата на Джери. Естествено, вие трябва да решите кой да ви защитава на процеса. Отлично съм запознат с вашето дело и съм готов да поема защитата ви без каквито и да е сътресения. Но както казах, вие сам трябва да вземете това решение. Аз съм тук само за да ви съобщя какви възможности имате.

Елиът поклати глава.

— Направо не мога да повярвам. Бяхме готови за процес идната седмица и нямам намерение да го отложа. От пет месеца чакам да изчистя името си! Имате ли представа какво е невинен човек да трябва цяла вечност да чака за справедливост? Да чете всякакви инсинуации и оскърбления в медиите? Прокурорът да души наоколо в очакване да направя хода, заради който ще анулират гаранцията ми? Вижте това!

Изпъна левия си крак и повдигна крачола си, за да покаже джипиеса, който му беше наредила да носи съдия Холдър.

— Искам всичко това да приключи!

Кимнах утешително. Ако му кажех, че искам да отложа процеса, веднага щеше да отхвърли кандидатурата ми. Реших да повдигна този въпрос при обсъждане на стратегията, след като сключа сделката — ако изобщо се стигнеше дотам.

— Имал съм много несправедливо обвинени клиенти — излъгах го. — Очакването на справедливост може да стане почти непоносимо. Но това прави и оправдаването още по-важно.

Елиът не отговори и аз не оставих тишината да се проточи.

— Почти цял следобед преглеждах документите и доказателствения материал по вашето дело. Убеден съм, че не се налага да отлагате процеса, господин Елиът. Повече от готов съм да се заема с него. Друг адвокат може би няма да е готов, но аз — определено.

Това беше най-доброто, с което можех да го зарибя, в по-голямата си част лъжи и преувеличения. Ала не спрях дотам.

— Проучих стратегията за процеса, която е очертал господин Винсънт. Не бих я променил, но мисля, че мога да я усъвършенствам. И съм готов да го направя следващата седмица, ако се наложи. Известно отлагане винаги може да е полезно, но не е непременно необходимо.

Елиът кимна и поглади устните си с показалец.

— Ще трябва да си помисля. Ще поговоря с някои хора и ще им възложа да ви проверят. Също както провериха Винсънт, преди да подпиша договор с него.

Реших да рискувам и да се опитам да го принудя да вземе бързо решение. Не исках да ме проверява и евентуално да открие, че съм изчезнал за цяла година. Това щеше да предизвика прекалено много въпроси.

— Чудесна идея. Не прибързвайте, но и не се бавете. Колкото повече отлагате решението си, толкова по-голяма е вероятността съдията да намери за нужно да отложи процеса. Знам, че не го желаете, обаче при отсъствието на господин Винсънт и на негов заместник съдията сигурно вече се изнервя и започва да го обмисля. Ако изберете мен, ще се опитам да се явя пред съдията колкото може по-скоро и да обясня, че сме готови за процеса.

Изправих се и бръкнах в джоба си за визитка. Оставих я върху стъклото.

— Това са всичките ми телефонни номера. Можете да се обадите по всяко време.

Надявах се да ми каже да седна и да започнем да се готвим за процеса. Елиът обаче само се пресегна и вдигна визитката ми. Когато го оставих, като че ли я разглеждаше. Преди да стигна до вратата на кабинета, тя се отвори отвън и на прага застана госпожа Албрект. Усмихна ми се топло.

— Сигурна съм, че ще останем във връзка.

Имах чувството, че е чула всяка дума, разменена между мен и шефа.

— Благодаря, госпожо Албрект. И аз се надявам.