Майкъл Конъли
Сребърен куршум (12)

11.

Сиско и Лорна още работеха в кантората на Джери Винсънт. Дадох съдебната заповед за банката на Лорна и й казах за двете ранни срещи, които си бях насрочил за утре.

— Нали беше включил Патрик Хенсън в списъка на прокажените? — попита тя.

— Да, но го преместих.

Лорна събра вежди — винаги правеше така, когато я обърквах, а това се случваше често. Не ми се обясняваше, така че се поинтересувах дали се е появило нещо ново, докато съм бил в съда.

— Няколко неща — отвърна тя. — Първо, чекът от Уолтър Елиът е осребрен. Даже да е научил за Джери, вече е късно да спре плащането.

— Добре.

— Нататък става още по-хубаво. Намерих папката с договорите и прегледах сделката на Джери с Елиът. Стоте хиляди, внесени в петък за процеса, са само част от цялата сума.

Права беше. Ставаше още по-хубаво.

— Колко?

— Според договора Винсънт е получил двеста и петдесет хиляди в аванс — поясни Лорна. — Това е било преди пет месеца и изглежда, всички са изхарчени. Но е щял да получи още двеста и петдесет бона за процеса. Невъзстановими. Стоте хиляди са били само първата част от тях. Останалите са дължими в първия ден от свидетелските показания.

Кимнах доволно. Винсънт беше сключил страхотна сделка. Никога не бях имал дело за толкова пари. Ала се питах как е профукал толкова бързо първите двеста и петдесет хиляди. Лорна трябваше да анализира движенията по сметките, за да ми даде отговор на този въпрос.

— Добре, всичко това наистина е чудесно — ако Елиът остане наш клиент. Иначе няма значение. Какво друго?

Лорна явно се разочарова, че не искам повече да обсъждаме парите и да я хваля за направеното откритие. Пропускаше факта, че все още не сме сигурни за Елиът. Формално той беше свободен да си избере нов адвокат. Аз пръв щях да имам достъп до него, обаче трябваше да го привлека за клиент, преди да мога да се замисля какво е да получиш двеста и петдесет хиляди долара хонорар.

— Докато ти беше в съда, имахме неколцина посетители.

— Кои?

— Брус Карлин. Джери го е наел да работи по делото Елиът.

Кимнах. Брус Карлин, бивша кука от ЛАПУ, беше преминал на страната на злото и сега работеше за защитата. Много адвокати го използваха, защото имаше представа как стават нещата в ченгеджийницата. Самият аз бях прибягнал до услугите му веднъж и бях стигнал до заключението, че репутацията му е незаслужена. Така и не го наех повторно.

— Обади му се — казах на Лорна. — Уговори му среща тук.

— Защо, Мик? Нали имаш Сиско?

— Знам. Обаче Карлин е работил по делото Елиът и се съмнявам, че всички материали са в папките. Знаеш как е. Ако нещо не влезе в папката, не влиза и в доказателствения материал. Така че го повикай. Сиско да седне да си поговорят и да разбере какво е открил. Плати му, независимо колко взима на час, и след като изцицате цялата полезна информация, го разкарай. Кой друг е идвал?

— Истински парад на неудачниците. Довтаса Карни Андрюс, мислеше си, че просто ще грабне делото Елиът от купчината и ще си отиде с него. Отпратих я с празни ръце. После проверих движенията по оперативната сметка и видях, че преди пет месеца Андрюс е била наета като консултант по делото. За един месец.

Кимнах. Разбирах какво се е случило. Винсънт беше купувал съдия за процеса срещу Елиът. Бездарната адвокатка и интригантка Карни Андрюс имаше предимството да е омъжена за съдията от Върховния съд Брайс Андрюс. Преди това той беше работил двайсет и пет години като прокурор. От гледна точка на повечето адвокати по наказателно право в съдебната палата, Андрюс изобщо не беше напускал прокуратурата. Смяташе се за един от най-строгите съдии в палатата, който понякога действа съвместно с прокуратурата, ако не и направо като нейна ръка. Бяха си направили нещо като семейна фирма и жена му си докарваше чудесен доход, като я взимаха за консултант по дела, гледани в съда на мъжа й. Това пораждаше конфликт на интереси, който налагаше прехвърлянето на делата при други, евентуално по-снизходителни съдии.

Тази система действаше много успешно и най-хубавото й беше, че на Карни Андрюс всъщност изобщо не й се налагаше да практикува право. Само трябваше да се разпише върху договора за ангажиране на консултант, да се яви като такъв в съда и да чака, докато свалят делото от списъка на съпруга й. После можеше да си прибере приличния хонорар и да се заеме със следващото дело.

Нямаше нужда да поглеждам в документите по делото Елиът, за да видя какво се е случило. Вече знаех. Делата се разпределяха на случаен принцип в канцеларията на председателя на Съдебния съвет. Делото Елиът очевидно отначало бе разпределено в съда на Брайс Андрюс и Винсънт бе решил да не рискува. На първо място, Андрюс в никакъв случай нямаше да позволи освобождаване под гаранция в дело за двойно убийство и после щеше да държи изключително твърда линия срещу обвиняемия. Така че Джери наема жена му за консултант и проблемът отпада. После делото случайно е разпределено при съдия Джеймс П. Стантън, чиято репутация бе пълна противоположност на тази на Андрюс. С една дума, колкото и да беше получила Карни, парите си струваха.

— Провери ли? — попитах Лорна. — Колко й е платил?

— Взела е десет процента от първия аванс.

Подсвирнах. Двайсет и пет хиляди долара за нищо. Това поне обясняваше къде е отишла част от първия четвърт милион.

— Добра работа, ако можеш да си я уредиш — отбелязах.

— Обаче нощем ще трябва да спиш с Брайс Андрюс — отвърна Лорна. — Не съм сигурна, че си струва.

Сиско се засмя. Но не и аз, въпреки че тя имаше право. Брайс Андрюс водеше пред жена си най-малко с двайсет години и с поне петдесет кила. Неприятна гледка.

— Това ли бяха посетителите?

— Не — каза Лорна. — Отбиха се и двама клиенти, за да поискат делата си, след като чули по радиото за смъртта на Джери.

— И?

— Отказахме им. Обясних им, че само ти можеш да им върнеш делата, и им обещах да се свържеш с тях до двайсет и четири часа. Това явно не им допадна, обаче в присъствието на Сиско решиха, че е по-добре да почакат.

Тя му се усмихна и здравенякът се поклони, все едно казваше „на вашите услуги“.

Лорна ми подаде един лист.

— Ето ги имената. Има и адреси за връзка.

Погледнах ги. Единият беше от списъка на прокажените, тъй че с удоволствие щях да му върна делото. Вторият случай се отнасяше за непристойно поведение, за който смятах, че бих могъл да направя нещо. Един шериф наредил на клиентката на Винсънт да излезе от водата на плаж в Малибу. Тя плувала гола, само че това станало очевидно едва когато шерифът й наредил да излезе на пясъка. Тъй като се касаело за закононарушение, той трябвало да се увери в престъплението, за да арестува нарушителката. Но като й наредил да излезе от водата, шерифът сам станал причина за извършване на престъплението, за което я арестувал. Това нямаше да мине в съда. Знаех, че мога да се справя с делото.

— Довечера ще се срещна с тях — казах. — Всъщност искам скоро да се заема с всички дела. Ще започна с посещение в Арчуей Пикчърс. Ще взема Сиско. Лорна, събери всичко, каквото ти трябва от тук, и се прибери вкъщи. Не искам да оставаш сама в кантората.

Тя кимна, но попита:

— Сигурен ли си, че Сиско трябва да дойде с теб?

Изненадах се, че задава този въпрос пред него.

Имаше предвид ръста и външния му вид — татуировките, обецата, ботушите, кожения елек и така нататък — изобщо заплашителността, която излъчваше. Лорна се опасяваше, че той ще прогони повече клиенти, отколкото ще помогне да привлечем.

— Да — отвърнах. — Трябва. Когато не се налага натиск, просто ще ме чака в колата. Освен това искам да ме вози, за да имам възможност да прегледам делата.

Погледнах го. Той кимна. Явно беше съгласен с мен. Можеше да изглежда глупаво с рокерския си елек зад волана на линкълн, но не възразяваше.

— Като стана дума за дела, нямаме нищо във федерален съд, нали? — попитах аз.

— Поне аз не видях — отвърна Лорна.

Това потвърждаваше отговора, който бях дал на Бош, и ме правеше още по-любопитен защо ме бе попитал за федерални дела. Започвах да се досещам и възнамерявах да повдигна тази тема, когато се видим на другата сутрин.

— Добре — казах. — Като че ли е време пак да се превърна в адвоката с линкълна. Да тръгваме.