Жул Верн
Михаил Строгов (15) (Тайнствената мисия на един царски куриер в Азия (първа част))

Глава XV
Барабинските блата

Михаил Строгов има щастие, че така бързо излезе от станцията. Описанието му бе разпратено до станционните надзорници, а заповедта за задържането му — до всички изходи на града. Измъкнал се обаче през една пролука в насипа, младият човек вече препускаше в степта. Преследвачите му още не бяха тръгнали и той би могъл да им се изплъзне.

На 29 юли в осем часа вечерта пратеникът напусна Омск, разположен на средата на пътя от Москва за Иркутск. Той трябваше да пристигне за по-малко от десет дни в Иркутск, ако желаеше да изпревари татарските войски. Злощастната случайност, която го срещна с майка му, несъмнено беше разкрила инкогнитото му. Иван Огарев бе убеден, че царският куриер е минал през Омск, насочвайки се към Иркутск, и че той навярно носи извънредно важно съобщение. Михаил Строгов знаеше, че сега враговете ще сторят всичко възможно да го заловят.

Ала онова, което не знаеше и не би могъл да знае бе, че Марфа Строгова е в ръцете на Иван Огарев и че тя ще заплати навярно с живота си за порива, който не можа да потисне при неочакваната среща със сина си. И добре, че не знаеше това! Как щеше да понесе още едно изпитание?

Куриерът пришпорваше коня си, придавайки му трескавото си нетърпение. Той желаеше само едно — час по-скоро да стигне в следващата станция, за да го смени с друг, по-бърз жребец.

В полунощ, изминал седемдесет версти, спря в станция Куликово, но както се опасяваше, не намери нито коне, нито кола. Няколко татарски отряда, минали по главния път през степта, бяха разграбили всичко по селата и от пощенските станции. Михаил Строгов с мъка успя да се сдобие с малко храна за себе си и за коня. Сега бе много важно да щади силите на животното, защото не знаеше как и по какъв начин ще може да го смени. Реши да продължи, за да се отдалечи максимално от конниците, навярно вече препускащи по дирите му. След едночасов отдих той отново пое по степта.

Досега природата се бе показвала благосклонна към царския куриер. Времето беше приятно. Пътят се очертаваше ясно под бледите лунни лъчи, които, процеждайки се през облаците, осветяваха твърде късата през това годишно време нощ. Михаил Строгов яздеше без ни най-малко съмнение или колебание — като човек, сигурен в своя път. Въпреки обзелите го горчиви мисли, той разсъждаваше трезво и вървеше неотклонно към целта, сякаш я съзираше на хоризонта. И ако поспираше на някой завой, то бе само за да даде почивка на коня си. Тогава скачаше от седлото, за да облекчи животното и долепяше ухо до земята, стараейки се да чуе дали сред степта не отеква тропот. После, като не долавяше никакъв подозрителен шум, отново се впускаше напред.

Ех! Да би бил цял Сибир обгърнат сега от една дълга с месеци лятна бяла нощ! Искаше му се да е така, защото тогава спокойно би прекосил степта.

На 30 юли, в десет часа сутринта, Михаил Строгов отмина станцията в Турумов и навлезе в блатистата местност Бараба. Там, на разстояние от триста версти, естествените препятствия бяха извънредно сериозни. Той знаеше това, но знаеше също, че ще ги преодолее.

Разпрострели се от север на юг между шейсетия и петдесет и втория паралел, блатата на Бараба са своеобразно хранилище на всички дъждовни води, които не се оттичат нито към Об, нито към Иртиш. Почвата в тази обширна низина е глинеста и непропусклива; водата се задържа на повърхността и през лятото местността е труднопроходима. Оттук минава пътят за Иркутск, виейки се сред блата, тресавища, езера и мочурища, чиито зловредни изпарения са изтощителни и често опасни за пътниците.

Зиме, когато всяка капчица вода е замръзнала, а ледовете са изравнили земята и сковали миазмите, шейните леко и безпрепятствено се плъзгат по дебелата кора, стегнала Бараба. Тогава в тази богата на дивеч местност се стичат много ловци на белки, самури и лисици, чиято скъпа кожа е толкова търсена. Лете блатата стават отново тинести и зловонни, а когато водите им се покачат — и непроходими.

Михаил Строгов подкара коня всред торфено блато, където нямаше ниски степни треви — основна храна за многобройните сибирски стада. Безкрайната равнина бе отстъпила място на огромно сечище, обрасло с блатни растения, които, подхранвани от влагата и летните жеги, достигаха исполински размери. Това бяха най-вече тръстики, сплетени в гъста, непроходима мрежа, изпъстрена с хиляди цветя с ярки багри. Сред тях изпъкваха лилиите и перуниките, чието ухание се примесваше с горещите изпарения.

Препускайки сред тази джунгла от тръстики, Михаил Строгов не се виждаше откъм блатата, оградили двете страни на пътя. Избуялите треви се извисяваха над него и единствено водните птици, които се стрелваха с крясъци в небесните глъбини, сочеха откъде е минал.

Все пак пътят бе ясно очертан. На места той пресичаше гъсталаци от храсти, другаде заобикаляше лъкатушните брегове на огромни блата, някои от които, ширнали се на няколко версти, съвсем правилно бяха наречени езера. Тук-таме беше невъзможно да се избегнат застоялите води и пътят ги прекосяваше, но не по мостове, а по разклатени, покрити с дебел слой глина греди, които се люлееха като тънки дъски, прехвърлени над пропаст. Понякога тази своеобразна настилка продължаваше двеста-триста стъпки и неведнъж на пътуващите оттук с тарантаси им бе призлявало като от морска болест.

Михаил Строгов не се тревожеше дали земята е твърда или мочурлива и все така препускаше без отдих, прескачайки процепите в прогнилите греди; но колкото и бързо да се носеха, конят и ездачът не смогваха да се спасят от жилещите двукрили насекоми, които гъмжаха в тези блатисти места.

Пътниците, принудени да прекосяват Бараба през лятото, се снабдяват с тензухени маски, с прикрепена към тях мрежа от здрава тел, която се спуска чак до раменете. Въпреки тези предпазни мерки, почти всички напускат блатата, изпохапани до кръв. Въздухът като че ли е изпълнен с тънки иглици и дори рицарска броня не би предпазила пътника от жилата на двукрилите. Това е злокобна местност, в която човекът воюва с комарите, житоядците, москитите, стършелите и с милиарди други микроскопични насекоми, незабележими с невъоръжено око; ако и да не се виждат, те се усещат по болезнените ужилвания, към които и най-закалените сибирски ловци не привикват.

Жилен от отровните насекоми, конят на Михаил Строгов подскачаше, сякаш хиляди шпори се забиваха в хълбоците му. Той направо пощръкля — носеше се вихрено напред, профучаваше покрай блатата като влак, удряше хълбоците си с опашка и диреше облекчение за мъките си в бясното препускане.

Само добър ездач като Михаил Строгов не би отхвръкнал от седлото, когато конят внезапно спираше или подскачаше, за да се спаси от жилото на насекомите. Безчувствен към физическата болка, сякаш под действието на някаква упойка, Строгов бе обсебен от едничката мисъл — на всяка цена да достигне целта си и в това безумно препускане виждаше само едно — пътя, който човекът и животното изминаваха с шеметна бързина.

Кой би помислил, че областта Бараба, тъй нездравословна през лятото, ще е населена?

И все пак беше точно така. От време на време измежду гигантските тръстики се мяркаха колиби. Мъже, жени, деца и старци, облечени в животински кожи и покрили лицата си с намазани със смола мехури, пасяха малобройни стада овце. За да опазят животните от насекомите, те бяха наклали огньове, които поддържаха денонощно със сурови дърва и чийто задушлив дим се стелеше бавно над огромното тресавище.

Когато усетеше, че конят му изнемогва, Михаил Строгов спираше в някоя от тези окаяни махали и там, забравил за собствената си умора, разтъркваше по сибирски обичай ухапаните места на нещастното животно със затоплена лой. Сетне му даваше зоб в изобилие и едва след като бе облекчил страданията му и го бе нахранил, той се сещаше и за себе си. Тогава подкрепяше силите си с парче хляб, къс месо и чаша квас. След час-два, той отново поемаше с пълна скорост по безконечния път за Иркутск.

Изминал така деветдесет версти от Турумов, на 30 юли, в четири часа следобед, Михаил Строгов, без да усеща умора, пристигна в Еламск. Тук се налагаше конят му да почине една нощ. Храброто животно не би могло още дълго да издържи на такова препускане. И в Еламск не се намериха превозни средства, поради известните вече причини.

Макар татарите да не бяха минали още през градчето, то бе обезлюдено, защото лесно можеше да се превземе от юг, а трудно би получило помощ от север. Пощенската станция, полицейският участък и губернската администрация бяха изоставени по височайше нареждане, а чиновниците и жителите се бяха оттеглили в Камск, в центъра на Бараба.

Михаил Строгов бе принуден да прекара нощта тук, за да даде на коня си дванайсет часа почивка. Той не бе забравил наставленията, получени в Москва — да прекоси Сибир инкогнито, на всяка цена да пристигне в Иркутск, но без да жертва успеха на начинанието заради бързината; следователно бе длъжен да щади единственото превозно средство, с което разполагаше.

На другия ден, в мига, когато съобщиха, че на десет версти от града, по барабинския път са се появили първите татарски отряди, Михаил Строгов напусна Еламск и отново се устреми през блатистата местност. Пътят беше равен и по-лек, но лъкатушеше и затова бе по-дълъг. Но бе невъзможно да се отбие от него, за да тръгне напряко през блатата и мочурищата.

На другия ден, 1 август, по пладне, изминал още сто и двайсет версти, Михаил Строгов пристигна в село Спаско, а в два часа спря в Покровско.

Конят му не бе почивал, откакто бяха тръгнал и от Еламск, и не би могъл да направи и крачка повече.

Заради тази принудителна почивка, Михаил Строгов загуби остатъка от деня и цялата нощ, но като тръгна на другата сутрин, все така препускайки по наводнените земи, той измина седемдесет версти и на 2 август в четири часа следобед стигна в Камск.

Тук местността се променяше. Разположено в центъра на Бараба, малкото градче Камск бе като здравословно островче всред необитаеми земи. Благодарение на отводнителните канали до Том, притока на Иртиш, който минава през града, зловонните блата бяха превърнати в тучни пасища. Тези промени не бяха победили напълно треската, поради която всяка есен престоят тук ставаше опасен. Все пак именно в този град обитателите на Бараба търсеха убежище от вредните изпарения в останалите части на областта.

Камск не беше засегнат от масовото изселване, предизвикано от нашествието. Вероятно неговите жители смятаха или поне се надяваха, че в центъра на Бараба са в безопасност.

Колкото и силно да желаеше, тук Михаил Строгов не успя да научи нищо. Навярно и губернаторът знаеше по-малко за събитията от мнимия търговец. Камск дори по самото си месторазположение сякаш наистина бе извън Сибир.

Михаил Строгов почти не се показа навън. Не му бе достатъчно да остане незабелязан, искаше му се да бъде невидим. Вече натрупал опит, той ставаше все по-предпазлив. Затова се уедини и тъй като разходките по улиците на градчето не го блазнеха, дори не излезе от страноприемницата.

В Камск куриерът можеше да намери кола и да смени с по-удобно превозно средство коня. Но след като размисли, се побоя, че покупката на един тарантас ще се набие на очи. А той още не беше преминал завзетите от татарите граници, разделящи Сибир приблизително по протежение на долината на Иртиш, затова не желаеше да дава повод за подозрение.

Впрочем един кон щеше да му служи по-добре и от най-удобната кола, ако се появеше непосредствена опасност и му се наложеше да побегне през блатата или да се хвърли в най-гъстите тръстики, за да се отскубне от преследвачите си. По-сетне, след Томск и дори след Красноярск, в някой голям град на западен Сибир, щеше да реши как да действа.

А що се отнася до коня, на Строгов и през ум не му мина да го смени с друг. Той бе сякаш роден да язди това неустрашимо животно и знаеше как да се възползва от силата му. При покупката в Омск му бе провървяло и всъщност онзи мужик му беше сторил неоценима услуга, когато го заведе при станционния надзорник. Михаил Строгов се привърза към своя кон, а той пък лека-полека привикваше към уморителното пътуване и при условие, че му даваше малко отдих, ездачът можеше да очаква от него дълга служба.

И така, вечерта и през нощта на 2 срещу 3 август, Михаил Строгов остана в страноприемницата на входа на града, далеч от натрапници и любопитни погледи.

Той се увери, че са се погрижили за коня му и съсипан от умора, си легна, но спа доста неспокойно. Мъчеха го твърде много спомени и тревожни мисли. Образът на майка му и лицето на неговата млада и безстрашна спътница, и двете изоставени без закрила, се редуваха в съзнанието му и често се сливаха в една-едничка мисъл.

После той се сещаше за задачата, която се закле да изпълни. Видяното по пътя от Москва доказваше колко бе важна неговата мисия. Размириците бяха извънредно сериозни, а с участието на Иван Огарев те ставаха страшни. И щом погледът му паднеше върху писмото с императорския печат — писмо, в което несъмнено се криеше лек срещу злините и избавление за раздираната от войната страна — Михаил Строгов усещаше яростно желание да се втурне през степите, да прелети като птица разстоянието до Иркутск, да се превърне в орел и да се издигне над препятствията, да стане ураган и да се понесе във въздуха със сто версти в час, за да се изправи най-сетне пред великия княз и да извика: „Ваше височество, послание от негово величество царя!“

В шест часа на следната утрин Михаил Строгов потегли с намерението да измине през този ден осемдесетте версти /85 км/, които отделят Камск от селцето Убинск. След двайсетина версти той пак се озова всред блатистата Бараба, в която вече нямаше отводнителни канали и земите й бяха залени от дълбока цял фут вода. Пътят едва се виждаше, но благодарение на безкрайната си предпазливост куриерът завърши безпрепятствено прехода си.

Щом стигна в Убинск, той остави коня да почива цяла нощ. Смяташе на следния ден да измине без да спира стоте версти между Убинск и Икулско. Тръгна на разсъмване, но за беда в тази част Бараба ставаше все по-трудно проходима.

Падналите преди няколко седмици обилни дъждове се бяха стекли в тясната низина между Убинск и Камакова като в леген. Безкрайната мрежа от тресавища, блата и езера нямаше пролуки. Едно от тях, включено поради големината си в географската карта под китайското название Чанг, трябваше да се заобикаля в продължение на двайсет версти и с цената на огромни усилия. Затова въпреки нетърпението си, Михаил Строгов се забави. Впрочем той не бе сбъркал като не взе кола от Камск, защото неговият кон се промъкваше там, откъдето нито една кола не би минала.

В девет часа вечерта Михаил Строгов пристигна в Икулско и остана да пренощува. Тук не достигаха новините от войната. По своето разположение това залутано в Бараба селце бе останало вклинено между двете татарски колони, поели едната към Омск, а другата — към Томск, и така си бе спестило ужасите на нашествието.

Естествените препятствия щяха най-сетне да понамалеят и ако не се забавеше, на следния ден Михаил Строгов щеше да напусне мочурливата местност. Щом изминеше сто двайсет и петте версти /133 км/ до Коливан, трудностите свършваха.

Стигнеше ли в този голям град, до Томск щеше да му остане още толкова път. Тогава, в зависимост от развоя на събитията, вероятно щеше да заобиколи Томск, който, според слуховете, бе завзет от хан Феофар.

Но ако татарските войски се придвижваха трудно из Бараба и градчетата Икулско и Каргинск, които той прекоси на следващия ден, бяха относително мирни, то дали по богатите брегове на Об Михаил Строгов, вече преодолял естествените препятствия, нямаше да срещне други спънки? Беше твърде вероятно. Наложеше ли се, той без колебание щеше да се отбие от пътя за Иркутск. Пътуването през степта обаче го излагаше на опасността да остане без припаси. Там нямаше пътища, нямаше градове, нито селца. Само пръснати тук-там усамотени чифлици или прости колиби на бедняци, несъмнено гостоприемни, но където едва ли би се намерило дори и най-необходимото. Все пак място за колебание нямаше.

Най-сетне към три и половина следобяд, задминал станцията в Каргатск, Михаил Строгов остави зад себе си последните низини на Бараба и твърдата, суха земя на Сибир отново закънтя под конските копита.

Беше напуснал Москва на 15 юли. Следователно на 5 август от заминаването му бяха изтекли двайсет и един дни, като се сметнат и седемдесетте часа, изгубени край бреговете на Иртиш.

От Иркутск го деляха още хиляда и петстотин версти.