Василий Захарченко
Надбягване с разума (9)

8 май. Петък

Тази вечер реших, както се казва, окончателно да си изясня отношенията с Кибера. Та що за живот беше това през последните дни! Нищо друго не правя, освен да се готвя за следващия разговор с този недодялан всезнайко, който, без да се замисля, те затрупва с цитати по всеки въпрос.

Само това ми липсваше: да се изяснявам не с човек, а с машина!

А. Слушай, Кибере, преди десетина години дори не бих предположил, че всичките си вечери ще посвещавам на някаква машина. Откъде се взе, приятелю? Само ти ми липсваше в нашия неспокоен век.

К. Прав си, векът е наистина неспокоен. Но и аз самият съм рожба на този век. Не друг, а вие, хората, започнахте тази научно-техническа революция.

А. Защо да сме я започнали? Научно-техническата революция е логично продължение на прогреса, нищо повече…

К. О, не!… Прогресът на човечеството протича непрекъснато. А научно-техническата революция започна във втората половина на нашето столетие и още продължава.

Ако искате да знаете, революцията е винаги скокообразен процес. А аз съм един от резултатите на развитието на научно-техническата революция.

Не е ли така?…

А. Не мога да не се съглася с теб. Успехите в овладяването на атома, космоса, радиотехниката, електрониката, генетиката и на много други отрасли на науката активно се отразиха върху производството. Що се отнася до кибернетиката, нейното влияние върху развитието на техниката като че ли е преобладаващо.

К. Какво да се прави! За човека — човешкото, за машината — машинното. Струва ми се, че така казвате вие, хората.

Пък гледайте сами някак си да се оправите в тези въпроси…