Василий Захарченко
Надбягване с разума (27)

18 май. Понеделник

Страхувам се, че няма скоро да напусна Новомосковск. От ден на ден разговорите ми с Кибера стават все по-интересни. И дотолкова се увлякох, че постоянно се ровя из купища книги, за да се представя на следващия ден пред него въоръжен с нови знания.

А знаете ли колко ми е трудно? Трябва с часове да се подготвям за разговорите с него. Паметта на Кибера се формира от цял колектив хора, при това в различно време. Той дяволски бързо реагира на всичко, отлично подбира цитати, прекрасно се ориентира в познатия му материал. С други думи, доста трябваше да се потрудя — нали противникът ми е построен по жив образ и подобие. А какво може да бъде по-чудно от живота? Сравнете само за миг действието на най-сложната машина с каквото и да е, дори с най-незначителното действие на живото същество. Колко по-богато и по-многообразно е то!

Чудесно го е казал Максим Горки: „Много интересно нещо е животът и дори е малко жалко, че ти е даден само веднъж. Пет пъти да живееш — виж, това няма да е зле! Но и един път е добре!“

— Ех, Кибере, Кибере — рекох му аз развълнувано, — да беше поживял една-две години поне човешки живот: да ходиш, да работиш, да играеш футбол, да се влюбваш…

Киберът сякаш помръкна.

К. Сигурно знаете, че вече съществуват кибернетични копия на живо същество. Спомнете си електронната костенурка в Политехническия музей в Москва. Смешно и умно електронно животно. Тя не само заобикаля предметите, които среща по пътя си, но се и обръща към светлината, настойчиво търси електрическата си хранилка, мястото, където може да си зареди акумулаторите.

А. Да, но вече престанаха да се занимават с тази костенурка…

К. Има и други модели на живи същества. Конструирали са електронна катеричка. Тя събира орехи и бързо ги отнася в хралупата си. Наистина и орехите, и хралупата са условни. Хралупата представлява само бял квадрат, начертан на пода. Въпреки това катеричката умело се справя със задачите си.

А. Това са известни примери.

К. Мога да разкажа и за по-нови неща. Американските кибернетици създадоха модел на човешка ръка, която сама събира кубчета, разхвърляни по земята, и ги подрежда по определен ред в кутийка.

Електронният апарат трябва да намери кутийката, да определи нейното положение и положението на кубчетата. За човека е просто, но за машината това е сложна задача.

А. Тук само се мъчат да повтарят действията на живите същества.

К. Но ние, машините, свободно можем дори да ги надминем. Например електронното око, което вижда през непрозрачни предмети. Електронното ухо, то чува онова, което човек не може. Електронно осезание, което и при пълна тъмнина долавя топлината на инфрачервените лъчи. И малко ли други неща?!

А. Но какво се получава, Кибере? След като машините се строят по жив образ и подобие, възможно е например не само да се достигне едно или друго свойство на живото същество, но и да се надмине. А като цяло? Едва ли е възможно да се възпроизведе живата материя в цялото й разнообразие?…

К. Засега може би сте прави. Но за в бъдеще кой може да каже…