Кобилата с четиридесетте жребчета

В далечни времена живял един падишах. Той имал седем жени. Веднъж падишахът излязъл от двореца и отишъл да се изкъпе далеч от хорските погледи. Съблякъл се и се потопил във водата, после излязъл на брега, затърсил дрехите си, но тях ги нямало. Тогава пред него се появила една жена, която всъщност била демон и магьосница. Тя казала:

— Ей, падишах, или ще се ожениш за мен, или ще те постигне беда!

— Най-напред ми върни дрехите — отвърнал падишахът. — А после ще реша.

Тя му върнала дрехите и рекла:

— Ще дойда с теб в двореца.

И падишахът тръгнал към двореца, а жената по петите му.

В двореца магьосницата видяла, че падишахът има седем жени. Тя се разгневила и рекла:

— Нареди веднага да ослепят тези жени и да ги хвърлят в ямата, иначе ще те погубя!

Ослепили седемте жени и ги хвърли в ямата. Не им носели храна и никой не знаел какво е станало с тях. А жените една след друга раждали деца и ги изяждали по ред. Само най-младата жена на падишаха не изяждала своя дял, а го криела. Накрая родила и тя. Останалите жени, разбрали, че тя не е склонна да разкъса своето дете на парчета и да им ги даде за ядене и й рекли:

— Ние ти давахме ръце и крака, сърце и дроб, уши, очи, глава. Върни ни ги сега!

Най-младата жена на падишаха, която нищо не била хапнала, а всичко била скрила, им върнала ръцете, краката, очите и всичко останало и те оставили на мира нейното дете. Нарекли момченцето Ебрахим. Той пораснал и в един прекрасен ден майка му му рекла:

— Синко мой, дойде време да излезеш от ямата и да намериш за нас храна. Падишахът храни своите кучета с месо и ориз. Върви в двореца и ни донеси от това, което дават на кучетата.

Ебрахим се измъкнал от ямата, отишъл в двореца, взел всичкото месо с ориз, което било пред кучетата, отнесъл ги в ямата и ги изсипал вътре. Оттогава всеки ден Ебрахим взимал от кучетата храната и я давал на майка си и останалите слепи жени на падишаха.

Един ден падишахът надникнал в кучкарника и видял, че кучетата му доста са омършавели. Той попитал везира:

— С какво храниш кучетата?

— Всеки ден ядат месо и ориз — отвърнал везирът, но падишахът не повярвал и казал:

— Не, не е вярно.

На другия ден падишахът се скрил до кучкарника, за да провери дали везирът говори истината. И що да види: появил се един момък, красив като луната, взел от кучетата месото и ориза, сложил ги в торбата си, отнесъл ги в ямата и ги изсипал там. Падишахът се досетил, че този момък е негов син. Той се натъжил, заплакал и разменил няколко думи със сина си.

Когато се върнал в двореца, извикал везира и му наредил:

— От днес увеличи дажбата на кучетата двойно!

А после отишъл при жена си — магьосницата. Тя го проследила от покрива и го попитала:

— Кое е това момче?

Но падишахът не й отговорил.

— Ако не кажеш — започнала да го заплашила магьосницата, — ще те застигне беда.

Тогава падишахът признал:

— Той е син на една от седемте жени, които по твое настояване ослепиха и захвърлиха в ямата.

— Нека той да ми донесе кървавата ябълка и вълшебния нар — настояла магьосницата.

Падишахът й възразил:

— Опомни се, жено! Такова малко момче няма да успее да намери кървавата ябълка и вълшебния нар.

— Ако не ги намери — отвърнала магьосницата — ще те постигне зло.

И падишахът силно натъжен рекъл на Ебрахим:

— Синко мой! Върви да намериш кървавата ябълка и вълшебния нар.

Ебрахим се отправил на път. Дълго вървял, докато най-сетне не стигнал до един отшелник, който си казвал молитвата. Когато минал покрай него, отшелникът му извикал. Ебрахим се обърнал към него.

— Синко, накъде си тръгнал? — попитал той.

— Тръгнал съм за кървавата ябълка и за вълшебния нар — отвърнал Ебрахим.

— Един демон пази кървавата ябълка и вълшебния нар — рекъл отшелникът. — Достатъчно е да те зърне, веднага ще те убие.

— Какво да се прави? Все едно трябва да ида — казал Ебрахим.

Отшелникът дал на момъка една пръчка и една кошница и го посъветвал:

— С пръчката обрули плодове от дървото, после ги сложи в кошницата.

Ебрахим се простил с отшелника и потеглил. Вървял, вървял и накрая стигнал до кървавата ябълка и вълшебния нар. Погледнал на едната страна, после на другата и видял, че демонът спи, а до главата му стои момче. Ебрахим обрулил с пръчката клон с плодове от ябълковото и наровото дърво, сложил ги в кошницата и се върнал обратно. Тогава момчето на демона закрещяло:

— Отнесоха клони!

— Кой ги отнесе? — попитал демонът, а момчето отвърнало:

— Пръчката.

— Пръчката не може да ги отнесе — изръмжал демонът.

А в това време Ебрахим стигнал с кошницата до двореца.

Магьосницата започнала да измисля всякакви магии и наредила:

— Нека момчето да доведе кобилата Мун с четиридесетте жребчета.

Ебрахим отново се отправил на път през пустинята. Вървял, вървял и отново отишъл до същия отшелник. Той пак си чел молитвата и Ебрахим го изчакал да свърши. Като свършил, отшелникът попитал Ебрахим:

— Какво търсиш този път?

— Търся кобилата Мун с четиридесетте жребчета.

— Но ако само се доближиш до нея, тя ще те разкъса на парчета!

— Няма какво друго да сторя — рекъл Ебрахим.

Тогава отшелникът му дал торбичка със сол и огледало и наредил:

— Ще идеш до извора, от който кобилата и четиридесетте жребчета пият вида, изсипи солта във водата и се скрий. Мун със своите жребчета ще дойде на водопой. Когато се напият със солената вода, ще им се припие още повече вода и ще тръгнат да търсят друг извор. Тогава постави огледалото пред очите на Мун и скачай на гърба й. Това е всичко.

Отишъл Ебрахим до извора. Било пладне и слънцето силно греело навсякъде. Той изсипал в извора солта от торбичката. Тогава дошли Мун и четиридесетте жребчета. Почнали да пият вода, но от солта жаждата им още повече се засилила и те тръгнали да търсят друг извор. В това време Ебрахим вдигнал огледалото пред очите на Мун и от слънцето очите й се замрежили. Той в миг скочил на гърба й и се отправил към двореца. Магьосницата стояла на покрива и видяла как Ебрахим с Мун и четиридесетте жребчета влязъл в двора и си помислила: „Трябва да го погубя, иначе той ще ме погуби“.

След няколко дни магьосницата отново почнала да капризничи и рекла на падишаха:

— Ебрахим трябва да ми намери люлка от коприна.

Падишахът извикал Ебрахим и с болка на сърце му съобщил новата поръка. Ебрахим тръгнал през пустинята. Вървял, вървял и накрай стигнал до отшелника. Той пак четял молитвата си. Ебрахим го изчакал да свърши. Отшелникът го запитал:

— Този път за какво те изпратиха?

— Трябва да намеря люлка от коприна — отвърнал Ебрахим.

Отшелникът му казва:

— Люлката от коприна се намира в крепостта на демоните, а в нея лежи детето на демоните. Сега демоните търсят кобилата с четиридесетте жребчета и в крепостта няма никой. Убий детето, но вземи със себе си бедрото му, тъй като месото му цери слепота.

Ебрахим се отправил към крепостта на демоните. Когато стигнал, освен детето в люлката, нямало никой друг. Детето само си пеело приспивна песен. Когато малкият демон видел Ебрахим, го попитал:

— Какво ти трябва, момко?

— Къде е люлката от коприна? — попитал на свой ред Ебрахим.

— Ето я, аз лежа в нея.

Ебрахим убил малкия демон, отрязал месо от бедрото му и дълго обикалял из крепостта, докато не намерил стъкленицата с живота на жената на падишаха. Взел стъкленицата и се върнал в двореца. Щом магьосницата зърнала стъкленицата с нейния живот, тя се объркала и казала:

— Сложи стъкленицата в ъгъла, а после ела при мен.

— По-малко приказвай — засмял се Ебрахим. — Ей сега ще те лиша от живот.

Момъкът помолил баща си да изгони магьосницата от двореца. Изгонили я, а Ебрахим я последвал. Вървели, вървели, докато не се отдалечили от двореца. Там Ебрахим ударил в земята стъкленицата с живота на магьосницата и тя се превърнала в прах.

Ебрахим се върнал, допрял до очите на майка си и на останалите жени на падишаха месото от бедрото на детето на демоните и те всичките прогледнали. Оттогава щастието винаги се усмихвало на Ебрахим.