Мързеливецът

Една старица имала двайсетгодишен син, но той бил толкова мързелив, че не можел дори да излезе от вкъщи. Колкото и да го уговаряла майка му, колкото и да повтаряла:

— Иди, залови се за някаква работа! — мързеливецът въобще не я чувал.

Веднъж майката се опитвала да го изпрати до извора да се измие, а той й рекъл:

— Майко, аз се страхувам от водата.

Но майката толкова много го молила, че накрая той отишъл до водата, измил се и тъкмо понечил да се изправи, когато видял една красива роза, плаваща по водата. Мързеливецът се зарадвал и взел розата. Когато се качвал по стълбата с роза в ръка, един търговец видял розата и го попитал:

— Синко, продаваш ли тази роза?

— Колко ще ми дадеш за нея?

— Сто тумана.

Мързеливецът не знаел колкото точно струва цветето, дал го за сто тумана и се върнал вкъщи весел и доволен. Почукал на вратата и извикал:

— Отваряй, майко, сто тумана ти нося!

А тя му казва:

— Виждаш ли, синко, ненапразно ти говорих: върви, може Аллах да ти изпрати печалба. Ако постоянно ходиш на извора да се миеш, молитвата да си кажеш, Аллах ще ти изпрати още повече.

Мързеливецът се зарадвал и на другия ден сам, без майка му да го подканя, се спуснал по стълбата към извора. Измил се и пристъпил към всекидневната молитва. Това продължило няколко дни. В един прекрасен ден, когато той свършил молитвата си и понечил да си тръгне, видял, че по водата плуват две рози. Взел ги и ги отнесъл на пазар, за да намери предишния търговец и да му продаде цветята. Скоро го намерил и търговецът, щом видял розите, попитал:

— Продаваш ли ги?

— Да — отвърнал мързеливецът.

Търговецът взел розите, дал му двеста тумана, а после казал:

— Синко! Ако ми донесеш храста на тези рози, ще ти дам всичко, което пожелаеш. Няма да пожаля богатството си.

— Ако такава е волята на Аллаха — отвърнал мързеливецът, — на всяка цена ще ти донеса.

На следващия ден той отново отишъл на извора, измил се, помолил се и си помислил: „Струва си да тръгна по течението нагоре и да потърся храста, на който растат тези рози“. Той казал: „Бисмиллах“, което означава „В името на Аллаха“, влязъл във водата и тръгнал по течението, без да обръща внимание на розите, които плавали по водата. Вървял, вървял и накрая стигнал до извора, откъдето извирал ручея.

Гледа — на красив мост над извора седи една девойката. Погледнал той внимателно — главата й била отсечена и лежала встрани, а до нея стоят няколко стъкленици с масло.

Загледал се синът и видял, че всяка капка кръв, която падала от шията на девойката, се превръща в роза и пада във водата. Мързеливецът разбрал, че търговецът е имал предвид девойката, когато му поискал храста, и си помислил: „По-добре да остана тук през нощта, за да видя какво става и кой е господарят на тези места“.

Намерил си удобно местенце, където да може да пренощува, без да се бои от нещо. Докато обикалял наоколо, попаднал на едно дълбоко подземие. Загледал се в него мързеливецът и видял, че в подземието има хора, живи и убити, и те са около хиляда. Приближил се до един, който бил жив. А той като видял мързеливеца, го попитал:

— Синко, как попадна тук? Бягай, докато не е паднала нощта, защото това е домът на демона! Щом се върне, веднага ще те подуши и ще те убие.

— Как мога да ви спася? — запитал мързеливецът.

Пленникът от подземието отвърнал:

— Най-напред се полей с вода от ручея, тогава демонът няма да те подуши. Скрий се под моста, на който лежи девойката, и когато се върне демонът, наблюдавай какво ще прави.

Мързеливецът го послушал и се скрил под моста. Щом слънцето залязло и паднал мрак, той чул хриптящото дишане на демона. Демонът се спуснал от небето, отишъл до моста, на който лежала девойката, взел стъкленица с масло, намазал й шията и притиснал главата й към нея. Девойката веднага оживяла и седнала. Демонът се огледал и казал:

— Ох, нещо ми мирише на прясно човешко месо.

— Откъде ще се вземе тук човек? — попитала девойката. — Миришат ти хората от подземието.

После на демона му се приискало да целуне девойката, той забравил за човешката миризма и й казал:

— Ела тук, дай ми ръка!

Но тя му отказала.

— Ако ми дадеш ръката си — започнал да я уговаря демонът, — ще те заведа при родителите ти.

— Зная ги аз твоите обещания — отвърнал девойката. — Ако Аллах пожелае, той сам ще ме спаси.

Мързеливецът видял всичко, което демонът направил, чул разговора на двамата и започнала да си мечтае утрото да дойде по-скоро.

До сутринта демонът уговарял девойката, да дойде при него, но тя не отстъпила. Дошло утрото, демонът й отсякъл главата, сложил я на моста и тръгнал по своите дела. Щом мързеливецът се уверил, че демонът го няма, слязъл от своето прикритие, рекъл: „Бисмиллах“, приближил се до девойката, взел стъкленицата с масло, с което демонът намазал шията й. Сам я намазал и притиснал главата й към нея. Девойката на часа оживяла и седнала. Изведнъж видяла момъка, пребледняла и рекла:

— Момко, защо си дошъл тук? Ще загинеш.

— Не тъжи — отвърнал мързеливецът. — Аз от вчера съм тук. Само че нищо не можех да направя, не знаех как да ти помогна. Като видях какво направи демонът, изчаках да си отиде, дойдох и те съживих, както го направи той.

— Остани с мен до вечерта — помолила девойката, — после ми отрежи главата и си върви, за да не те види демонът.

— Няма да стане — възразил мързеливецът. — Без тебе няма да си ида. Обещах на баща ти да те занеса вкъщи.

Като чула за баща си, девойката примряла и заридала толкова силно, че паднала в несвяст.

Мързеливецът я свестил и започнала да я утешава:

— С божията помощ ще те върна на баща ти! — а после добавил: — Узнай от демона това, което ще ти кажа. Но внимавай, ако те попита кой те е научил да го питаш, в никакъв случай не признавай.

— Ще направя всичко, което ми кажеш — отвърнала тя.

— Довечера — започнал мързеливецът, — когато демонът те съживи, бъди по-мила с него. Само не давай да ти хване ръцете. А после го попитай: „Къде се намира стъкленицата с твоя живот?“ Колкото и да те пита защо искаш да узнаеш това и кой те е научил да го питаш, ти му отговаряй, че сама си решила да живееш с него до края на живота си, и заради твоята обич към него, той трябва да ти каже истината. Тогава демонът, който е силно влюбен в теб, ще разкрие цялата истина. Но внимавай, не го прегръщай и целувай.

Девойката изслушала заръките на мързеливеца, а той преди слънцето да залезе й отсякъл главата, сложил я на моста и се скрил. Скоро дочул шум — демонът долетял и донесъл още няколко жени и моми, заключил ги в подземието, върнал се при девойката и я съживил. Девойката помнела всички заръки на мързеливеца и този път била по-ласкава с демона. Той се учудил от държанието й и възкликнал:

— О, мила, какво се е случило? Днес си толкова ласкава, а не каквато беше преди.

— Разбрах, че съвсем си изморен и измъчен от мен, затова мъничко те обикнах.

Демонът се зарадвал и казал:

— Ако желаеш да ме облекчиш, дай ми ръката си и ела в прегръдките ми!

— След като знаеш — отвръща му девойката, — че съм ти отдала сърцето си, кажи ми истината и тогава ще повярвам, че ме обичаш.

— Каквото и да ме попиташ, ще ти кажа истината — започнал да я уверява демонът.

— Кажи ми къде се пази стъкленицата с твоя живот?

— Ей, момиче — разтревожил се демонът, — защо искаш да знаеш къде е стъкленицата с моя живот?

— Ами защото — обяснила му тя, — след като ще ти бъде жена, трябва да знам всичко за теб.

— Щом е така, дай ми ръката си — настоял демонът.

— Ах, не, не сега — отвърнала девойката. — Утре вечер.

Демонът бил толкова влюбен в девойката, че й повярвал, но отбелязал:

— Не ти трябва да знаеш къде е стъкленицата с моя живот.

А девойката казала:

— Щом не искаш, не ми казвай. Само че напразно се боиш, освен нас двамата тук няма никой друг. На сутринта ще ми отрежеш главата и ще си идеш.

— Добре — съгласил се демонът, — слушай. Хей там, в далечината има едно старо дърво, под него има дълбока яма, покрита с каменна плоча. Трябва да се снеме този камък и да се слезе долу. Там ще видиш гора, в която пасе един бик. В корема на бика има езеро, а в него плава една риба. В нейния корем се намира стъкленицата с моя живот. Ако не дай Боже, тази стъкленица се счупи, аз в миг ще се превърна в кюлче злато.

Мързеливецът чул всичко от разговора и добре го запомнил. На сутринта демонът отсякъл главата на девойката и тръгнал по своите дела.

След като се убедил, че демонът си е отишъл, преди да съживи девойката, той се спуснал в едно от подземията и намерил един меч. После рекъл: „Бисмиллах“ и тръгнал към дървото, което посочил демонът. Изровил каменната плоча под него, преместил я и се спуснал в дълбоката яма. Пак рекъл: „Бисмиллах“ и се спуснал в кладенеца. На дъното наистина имало голяма гора. Влязъл той в гората и срещнал бика, за когото споменал демонът. Бикът се хвърлил към момъка, но мързеливецът извадил меча си и му разпорил корема. Щом бикът се строполил на земята, се появило езеро, в което плавала риба. Мързеливецът я хванал, убил я и измъкнал стъкленицата с живота на демона. А демонът, макар да бил много далече, усетил, че тялото му пламва и разбрал, че стъкленицата с живота му е попаднала в човешки ръце.

Мързеливецът излязъл от ямата и тръгнал към моста, на който лежала девойката. По средата на пътя срещнал демона, който страхливо се приближил до него. Приближил се и изревал с ужасен глас:

— Ей, ти нещастни човече, какво правиш тук?

— Не аз, ти си нещастен! — отвърнал мързеливецът. — Стъкленицата с твоя живот е в ръцете ти.

— Или ще ми дадеш стъкленицата, или ще те убия — заплашил го демонът, а мързеливецът му отговорил:

— Млъкни или ей сега ще хвърля стъкленицата на земята.

— Ще ти дам всичко, което пожелаеш, само ми върни стъкленицата — извикал демонът.

— Ще я върна, но при едно условие — казал мързеливецът.

— Какво е то?

— Нека да идем двамата до извора — отвърнал мързеливецът.

— При кой извор? — учудил се демонът. Той си мислел, че мързеливецът не знае нищо за неговите злини.

— При онзи извор, където си отсякъл главата на дъщерята на търговеца, а хиляди невинни хора си затворил и убил.

Демонът се учудил, но като видял, че няма друг изход, се съгласил.

Стигнали двамата до извора, а мързеливецът казал на демона:

— Като за начало върни живота на девойката. После съживи всички онези, на които си отсякъл главите и ги доведи тук.

Демонът започнал да извърта:

— Не мога да съживя онези, които вече са изсъхнали. Но ще се опитам да съживя тези, които са умрели по-наскоро.

Най-напред демонът съживил девойката, а после и хората, които бил убил неотдавна и завел всичките при мързеливеца. Щом видяла мързеливеца, девойката разбрала, че това е вчерашният момък, зарадвала се и завикала:

— Момко, пази се, в никакъв случай не му давай стъкленицата! Той ще погуби всички ни.

Засмял се мързеливецът и казал:

— Зная, зная!

После се обърнал към демона:

— Качи ни всички ни на гърба си и ни отнеси до вратите на нашия град. И се закълни, че повече никому няма да сториш зло.

Заклел се демонът, а когато стигнали до градските врати, мързеливецът казал:

— Ти даде обещание да ни пренесеш всичките! Защо не взе хората, които са при извора?

Докато демонът понечил да възрази, мързеливецът с все сила хвърлил стъкленицата на земята. Раздал се ужасен гръм, демонът изревал със страшен глас и се превърнал в кюлче злато. Всички жители на града, и стари, и млади, наизлезли от къщите и що да видят: зад вратите на града стояла огромна тълпа от хора. Мързеливецът ги заразпитвал:

— Кой вижда сред нас свои роднини и близки?

Онези, които намерили своите роднини, ги взели със себе си. Дошъл редът на търговеца, който чул, че много хора са се спасили от демона. Той забързал с надеждата да открие дъщеря си. Пристигнал до вратите и веднага я видял. Затичал се и я прегърнал, целунал я и заплакал горчиво. А после щастлив и ликуващ я хванал за ръката и поканил мързеливеца да ги изпрати. Мързеливецът отвърнал:

— Най-напред трябва да върна по домовете всички затворници, а после ще дойда при вас.

Накратко казано мързеливецът завел по домовете им всички, които били затворени при демона, после отишъл при търговеца и дъщеря му и разказал за всичко, което му се случило. Жителите на града започнали да се стичат пред дома на търговеца, за да видят юнака, който спасил хората, и да разнасят славата за неговата смелост и доблест.

След три дни търговецът украсил празнично града и оженил дъщеря си за мързеливеца. Седем дни и нощи продължили сватбените тържества и всички жители на града били поканени. След сватбата мързеливецът завел по родните им места останалите затворници. Техните роднини го обсипали с многобройни дарове. Той се върнал при жена си и после го провъзгласили за юнак на юнаците. Юнакът и луноликата хубавица живели дълъг и щастлив живот.