Тримата влюбени

Живели трима братя. А техният чичо имал само една дъщеря. Който и от братята да отидел да посети чичото, той твърдял:

— Благодаря, на теб ще дам дъщеря си!

Най-сетне дъщерята пораснала и братята пристигнали при чичото да се сватосват за момичето. Чичото, за да не обиди синовете на брат си, им казал:

— Ще дам на всеки по сто жълтици. Тръгнете на всички четири страни и направете нещо с парите. Този, който донесе най-голяма печалба, на него ще дам дъщеря си.

Тримата братя напуснали селото. Вървели, вървели и стигнали най-после някакъв град. Тръгнали по улиците и чули някакъв човек да вика:

— Продавам килим, продавам килим!

Единият от братята платил сто жълтици и купил килима.

— С какво е толкова необикновен твоят килим? — попитал той, а продавачът отвърнал:

— Ако седнеш на килима, помолиш се седем пъти и дадеш обет и пожелаеш да се озовеш в какъвто и да е град, докато мигнеш, ще бъдеш там.

На следващия ден братята продължили да вървят. Гледат някакъв човек вика:

— Продавам кана! Продавам кана!

Вторият брат платил своите сто жълтици и купил каната.

— Каква е тази кана? — попитал той продавача, а търговецът отвърнал:

— Ако седем пъти поред полееш главата на умрял човек, той в миг ще оживее.

На третия ден братята пак тръгнали из града, а насреща им върви някакъв мъж и вика:

— Продавам книга! Продавам книга!

Третият брат я купил.

— С какво е толкова ценна тази книга?

Продавачът отвърнал:

— Ако я попиташ какво става в родния ти град, тя веднага ще ти отговори.

И тримата братя извикали в глас:

— Тази книга ни е много потребна!

Веднага изрекли заклинание, разтворили книгата и що да видят: вътре пише:

„Дъщерята на вашия чичо е умряла и сега лежи в стаята за измиване. Докато не е късно, побързайте!“

Тримата братя се натъжили, седнали на килима, седем пъти изрекли молитва и в миг се намерили в родното си село. Гледат — книгата им е казала истината: прекрасната дъщеря на чичото била мъртва. Те се приближи до нея и седем пъти излели на главата й вода от каната. И по божията воля тя оживяла! Тогава братята започнали да се карат. Единият казал:

— Тя е моя, ако не бях купил книгата, никой нямаше да знае дали тя е жива, или мъртва.

Вторият брат казал:

— Ако не бях купил килима, нямаше да можете да дойдете до тук.

И тогава те отишли при мъдреца на селото, а той казал:

— Девойката принадлежи на онзи, на когото е вълшебната кана. Ако ти, който си купил килима и ти, който си купил книгата, бяхте дошли и бяхте я намерили мъртва, нямаше да можете да направите нищо. Никаква полза нямаше да има от вас.