Франк Хърбърт
Децата на Дюн (7)

„Вселената е на Бога, Тя е едно цяло, съвкупност, всяко обособяване от която може да бъде идентифицирано. Краткотрайният живот, дори този самоосъзнаващ се и действително мисловен живот, наричан от нас разумен, оказва съвсем незначително въздействие върху който и да е дял от целостта.“

 

Коментари от КВП (Комисия на всецърковните преводачи)

Халик подаваше с ръце сигнали, съставящи истинското послание, докато самият той високо говореше за съвсем други неща. Никак не бе му харесало малкото преддверие, определено от жреците за настоящия отчет, защото знаеше, че то е препълнено с всевъзможни приспособления за подслушване. Все пак нека се опитат да разгадаят едва забележимите знаци на ръцете. Много векове атреидите бяха ползвали това средство за връзка, ала никой не се бе оказал достатъчно проницателен, за да го разкрие.

Навън нощта бе вече настъпила, но тъй като помещението беше без прозорци, то се осветяваше от светоглобуси по ъглите на горната му част.

Мнозина от заловените се оказаха хора на Алая — предаде Халик, вгледан в лицето на Джесика, докато с висок глас й обясняваше, че разпитът продължава.

Точно както ти предположи — отговори със знаци на пръстите Джесика, а после кимна и каза:

— Гърни, очаквам подробен отчет, след като узнаем всичко необходимо.

— Разбира се, милостива госпожо — отвърна той, а пръстите му продължиха: Има нещо доста обезпокояващо. Упоени дълбоко, някои от задържаните говореха за Джакуруту, но умираха в мига, когато споменаваха това име.

Дали не е програмирано спиране на сърцето? — попитаха пръстите на Джесика, докато самата тя каза:

— Освободи ли някого от задържаните?

— Неколцина, госпожо; най-очевидния боклук.

Пръстите му отново заиграха:

Предполагаме, че е принудителен импулс за спиране на сърдечната дейност, но още не сме сигурни. Аутопсиите не са приключили. Все пак прецених, че трябва да знаеш за Джакуруту и дойдох веднага.

С моя дук винаги сме мислили, че Джакуруту е само една любопитна легенда, тръгнала най-вероятно от някакъв реален факт — предадоха пръстите на Джесика, а тя се постара да не обръща внимание на познатия мъчителен спазъм, когато споменаваше отдавна починалия любим човек.

— Какво ще наредиш? — запита високо Халик.

Джесика отговори по същия начин, заповядвайки му да се върне на космодрума и да й докладва само проверена информация по въпросния случай, докато пръстите й предаваха друго послание: Възстанови връзката с нашите приятели-контрабандисти. Ако Джакуруту е реалност, местните хора ще имат изгода от продажбата на подправка. А за тях не може да има друг пазар, освен контрабандистите.

Халик кимна леко, а пръстите му казаха:

Милостива госпожо, вече действам в тази насока.

И тъй като не можеше да не отдаде дължимото на всичко, усвоено от цял един живот, той добави:

Бъди много внимателна. Алая е твой враг, повечето от жреците са нейни хора.

Не и Джавид — отговориха пръстите на Джесика. — Той мрази атреидите. Съмнявам се дали някой друг, освен посветените, би могъл да го забележи, но за себе си съм сигурна. Той крои заговори, а Алая не е в течение.

— Поставям допълнителна стража — заяви високо Халик, като се опитваше да не забелязва недоволството, пробляснало в очите на Джесика. — Убеден съм, че лично за теб съществува опасност. Тук ли ще прекараш нощта?

— По-късно ще се прибера в Сийч Табър — каза тя и се поколеба дали да не се възпротиви на подсилването на стражата, но все пак замълча. Инстинктът на Гърни заслужаваше доверие. Мнозина от династията на атреидите го познаваха — както за своя радост, така и за болка.

— Имам още една среща, а тя е с учителя на послушниците — рече Джесика. — Последната. Ще бъда доволна, когато напусна това място.