Франк Хърбърт
Децата на Дюн (30)

„Във всички по-важни обществени групи и сили, които оказват въздействие съобразно целите си, ще откриете скрит, но много важен стремеж към постигане и поддържане на мощ, произтичаща от специфичното използване на думите. По един и същ начин го правят както знахарят, така и жрецът, и бюрократът. Управляваните маси задължително се възпитават да приемат думите-заклинания като действителност и да смесват символизираната система с реалния свят. При поддържането на такава структура на силово въздействие някои символи се държат извън обсега на общоприетото разбиране за нещата. Такива са например обозначенията, ползвани за икономическо манипулиране на онези, които дефинират местното тълкуване на здравия разум и уравновесеността. Секретният характер на символа води до създаването и развитието на фрагментарни подезикови форми, всяка от които е сигнал, че нейните потребители трупат мощ от определен вид. Вниквайки по този начин в процеса на набиране на сили, нашите имперски органи за безопасност следва винаги да бъдат нащрек във връзка със създаването на подезикови форми.“

 

Лекция на принцеса Ирулан в Аракийнския военен колеж

— Може би не е нужно да го казвам — рече Фарад’н, — но за да бъдат избегнати множеството възможни грешки, предупреждавам ви, че е предвиден един ням, който ще убие и двама ви, ако сигнализирам за някакви магьоснически номера.

Не разчиташе на никакъв ефект от казаното. И двамата — лейди Джесика и Дънкан Айдахо — оправдаха очакването му.

Фарад’н бе подбрал внимателно мизансцена за първото прослушване на двойката. Старата зала за аудиенции на Шедъм по държавни въпроси. Липсващата величественост бе компенсирана с екзотична обстановка. Навън беше зимен следобед, но осветлението в залата без прозорци даваше пълна представа за безкраен летен ден, окъпан от златистата светлина на майсторски разположени светоглобуси, изработени от най-чист иксиански кристал.

Новините от Аракис изпълваха Фарад’н със спокоен възторг. Близнакът Лито бе мъртъв, разкъсан от тигъра-убиец. Ганима, оживялата сестра, се намираше под надзора на своята леля, най-вероятно като заложница. Изпратеният подробен отчет до голяма степен обясняваше присъствието на Айдахо и лейди Джесика тук. Те търсеха убежище. Шпионите на Корино донасяха за временно и несигурно примирие в Аракис. Алая се бе съгласила да бъде подложена на изпитанието, наречено „проверка за обладаване“, чиято цел не беше подробно обяснена. Нямаше и определена дата за това изпитание, но двамина съгледвачи на Корино смятаха, че провеждането му би могло да се протака до безкрайност. Все пак едно нещо беше сигурно — имало е сблъсък между свободните от пустинята и тези на имперска военна служба, а неочакваната и нелепа война бе предизвикала временна безизходица за правителството. Завладяното от Стилгар сега беше ничия територия, определена след размяна на заложници. Ганима очевидно се броеше като един от тези заложници, макар същността на събитията да оставаше неясна.

Джесика и Айдахо бяха въведени в залата за аудиенции, надлежно овързани в суспенсорни кресла. И двамата бяха обездвижени от смъртоносните тънки нишки шигърова жица, които срязваха плътта дори при най-незначителна съпротива. Двамина бойци от сардукарските легиони ги пренесоха, провериха ремъците и излязоха безмълвно.

Предупреждението наистина бе ненужно. Джесика веднага видя въоръжения ням мъж, застанал до стената от дясната й страна със старо, но достатъчно ефикасно метателно оръжие в ръка. Тя обходи с поглед екзотичната украса на залата. Широките листа на рядък вид евкалипт бяха гарнирани с перли и сплетени така, че оформяха централната част на сводестия таван. Подът под нея беше подреден от редуващи се ромбовидни дървени блокчета и правоъгълни плочки от броненосец, оградени с кости, разположени челно една срещу друга след отрязване с лазер и полиране. Добре подбрани, груби, но ярко оцветени тъкани украсяваха стените, оформяйки сложен разтеглен мотив, на фона на който изпъкваше символът на Лъва в четири крайни позиции. Наследниците на починалия Шедъм V настояваха за правото си над тези символи. Лъвовете бяха изработени от злато, непреминало през фини операции.

Фарад’н бе решил да приеме прав пленниците. Той носеше къси униформени панталони и лека копринена куртка с позлата, отворена около врата. Единственото украшение, вляво на гърдите му, беше разкошен княжески знак на царствената фамилия, представляващ избухване на звезда. Придружаваше го башарът Тйеканик, с жълтеникавата униформа на сардукар, обут в тежки ботуши; кобур до токата на поясния му ремък обгръщаше лазестрел(*) с богата украса. Тйеканик, чиито груби черти Джесика познаваше от бин-джезъритските доклади, бе застанал на три крачки вляво и малко зад Фарад’н. Близо до стената, точно зад двамата, бе поставен единичен трон, изработен от черно дърво.

— Е — каза Фарад’н, обръщайки се към Джесика, — имаш ли нещо да ни кажеш?

— Бих попитала защо сме така овързани? — изрече тя, кимвайки към шигъровата жица.

— Току-що получихме сведения от Аракис, които обясняват присъствието ви тук — отвърна Фарад’н. — Може би сега ще ви освободя. — Той се усмихна. — Ако вие…

В този миг майка му влезе през официалната парадна врата, намираща се зад задържаните.

Венсика премина бързо покрай Джесика и Айдахо, без да ги погледне, предлагайки на вниманието на Фарад’н малък вестителски куб, който самата тя включи. Младежът загледа внимателно светещата страна на куба, като от време на време хвърляше поглед и към Джесика.

Страната помръкна и той върна куба на майка си, посочвайки към Тйеканик. Докато тя изпълняваше нарежданията му, Фарад’н погледна свъсено пленничката.

Венсика застана от дясната страна на сина си, с изгасналия куб в ръка, скривайки го отчасти в гънка на бялата си рокля.

Джесика погледна вдясно към Айдахо, но той не реагира.

— В „Бин Джезърит“ са недоволни от мен — каза Фарад’н. — Според тях аз съм виновен за смъртта на твоя внук.

Лицето на Джесика не изразяваше нищо, докато тя си помисли: И така, следва да се вярва на разказа на Ганима, освен ако… Не обичаше да подозира неизвестното.

Айдахо затвори очи и ги отвори отново, за да срещне погледа на светата майка. Тя продължаваше да гледа към Фарад’н. Айдахо й бе разказал за своето видение-раджия, но Джесика не прояви интерес. Не знаеше как да тълкува тази липса на емоция от нейна страна. Очевидно прозираше нещо, което не бе пожелала да разкрие.

— Ето какво е положението — рече Фарад’н и продължи да обяснява онова, което бе научил за събитията на Аракис, без да пропуска и най-дребния детайл. Приключи с думите: — Твоята Ганима е жива, но според докладите е под попечителството на лейди Алая. Би трябвало да си доволна.

— Ти ли уби моя внук? — попита Джесика.

Фарад’н отговори с безукорна искреност в гласа си:

— Не. Наскоро научих за заговор, но не съм го замислял.

Джесика погледна към Венсика, видя злорадото изражение по сърцевидното й лице и помисли: Нейно дело е! Лъвицата крои планове в полза на своето чедо. Но това беше игра, за която би могла да съжалява цял живот.

Насочвайки отново вниманието си към Фарад’н, Джесика каза:

— Сестринството твърди, че ти си го убил.

Фарад’н се обърна към майка ся:

— Покажи й съобщението.

Понеже Венсика се поколеба, той настоя с нотка на гняв, която Джесика не пропусна да забележи:

— Казах ти да й го покажеш!

Пребледнялата Венсика насочи челната страна на куба-вестител към Джесика и го включи. Думите потекоха, следвайки движенията на очите й.

„Съветът на «Бин Джезърит» от Уалах IX(*) отправя официален протест срещу династията Корино заради убийството на Лито Атреидски. Доводите и доказателствата са предоставени на Вътрешната комисия по сигурността на Ландсрада. Ще бъде подбран неутрален терен, а името на съдията ще стане известно на всички страни за одобрение. Вашият незабавен отговор е абсолютно необходим.

Сабит Рекуш от името на Ландсрада“

Венсика се обърна към сина си.

— Как смяташ да отговориш? — попита Джесика.

— Тъй като моят син — поде Венсика — още не е встъпил официално в длъжността на глава на династията Корино, аз ще… Къде отиваш?

Въпросът й беше отправен към Фарад’н, който едновременно с последната й реплика се бе обърнал и тръгнал към страничната врата, в близост до внимателно следящия събитията ням мъж.

Фарад’н спря и отвърна през рамо:

— Връщам се при моите книги и останалите ми занимания, които са много по-интересни за мен.

— Как се осмеляваш? — почти извика Венсика и ярка червенина я заля от врата към бузите.

— Осмелявам се да върша съвсем малко лични неща — отговори Фарад’н. — А ти взимаш вместо мен решения, които намирам за безкрайно отвратителни. Отсега нататък или аз самият ще решавам от мое име, или можеш да си потърсиш друг наследник на династията Корино.

Джесика огледа бързо участниците в словесното стълкновение, съзирайки непресторения гняв на Фарад’н. Башар-адютантът се бе изпънал вдървено, сякаш за да покаже, че не е чул нищо. Венсика се колебаеше, готова да запищи от бяс. Фарад’н убедително демонстрираше, че е склонен да приеме всякакъв резултат от последното хвърляне на зара. Джесика искрено се възхити от заетата от него позиция, съзирайки твърде много неща в противопоставянето му, които биха се оказали полезни за нея. Изглежда решението да бъдат изпратени тигрите-убийци по петите на нейните внуци беше взето без съгласието на Фарад’н. Можеше да има съвсем малко място за съмнение в правдивостта на твърдението, че е научил за заговора, след като изпълнението му вече е било започнало. Както и гневът в очите му…

Разтрепераната Венсика въздъхна шумно и отсече:

— Много добре. Утре ще бъде официалната церемония по предаването на властта. Но още отсега можеш да я упражняваш авансово.

Тя отправи бърз поглед към Тйеканик, ала башарът не се нае да го посрещне.

Пух и пера ще хвърчат между сина и майката, щом напуснат това място — помисли Джесика. — Но ми се струва, че той спечели.

После върна хода на разсъжденията си към посланието на Ландсрада. Сестринството бе направило фин подбор на своето пратеничество, което говореше положително за планираното от страна на „Бин Джезърит“. В официалното съобщение бе скрито послание, предназначено единствено за Джесика. Дори само този факт подсказваше, че шпионите на Сестринството знаеха за нейното положение; нещо повече — те бяха преценили великолепно и добронамереността на Фарад’н, предвиждайки, че той ще я демонстрира на своята пленница.

— Бих искала да чуя отговора на въпроса си — каза Джесика, обръщайки се към него.

— Лично ще заявя на Ландсрада, че нямам нищо общо с убийството — отвърна Фарад’н. — Освен това ще добавя, че споделям отвращението на Сестринството към начина, по който е извършено, макар че не мога да бъда съвсем недоволен от крайния резултат. Приеми моите извинения за скръбта, която тези думи ти причиняват. Съдбата преминава навсякъде.

Съдбата преминава навсякъде! — помисли Джесика.

Това беше любима пословица на нейния дук, а в начина, по който бе казана, се съдържаше намек, че Фарад’н го знае. Положи усилие да отхвърли възможността за действителната смърт на Лито. Трябваше да се предполага, че страховете на Ганима за нейния брат са предизвикали пълното разкриване на плана на близнаците. Контрабандистите биха предоставили на Гърни възможността да се срещне с Лито, така че кроежите на Сестринството щяха да бъдат реализирани. Налагаше се момчето да бъде подложено на изпитанието. Задължително. Без него Лито бе обречен така, както бе обречена и Алая. А също и Ганима… Е, към проблема можеше да се върне и по-късно. Просто нямаше възможност за изпращане на предроден преди светата майка Гайъс Хелън Мохайъм.

Джесика си позволи да въздъхне дълбоко.

— Рано или късно — каза тя — някому ще хрумне мисълта, че ти и моята внучка бихте могли да свържете нашите две династии и да излекувате старите рани.

— Вече са ми го споменавали като възможност — кимна Фарад’н, поглеждайки за миг към майка си. — Отговорих, че предпочитам да видя изхода от последните събития на Аракис. Не си струва да се бърза.

— Напълно възможно е вече да си играл по свирката на дъщеря ми — рече Джесика.

Фарад’н настръхна:

— Обясни!

— Нещата на Аракис не са такива, каквито може да ти изглеждат. Алая признава само правилата на собствената си игра — тази на абоминацията. Моята внучка е в опасност, освен ако тя не съумее да я използва по някакъв начин.

— Може би очакваш от мен да повярвам, че сте врагове с дъщеря си и атреидка воюва срещу атреидка?

Джесика погледна към Венсика и сетне отново към Фарад’н:

— Корино също воюва с Корино.

Кисела усмивка разтегли устните на младежа:

— Добре казано. А как бих могъл да играя по свирката на твоята дъщеря?

— Като бъдеш замесен в смъртта на моя внук или пък като ме похитиш.

— Да те похитя…

— Не вярвай на тази вещица — предупреди го Венсика.

— Майко, сам ще избера кому да вярвам — отвърна троснато Фарад’н. — Съжалявам, лейди Джесика, но не разбирам думите ти за похищението. Научих, че ти и твоят верен придворен…

— Който е съпруг на Алая — прекъсна го Джесика.

Фарад’н погледна изпитателно Айдахо и се обърна към башара:

— Какво смяташ, Тйек?

Очевидно съмненията на Тйеканик бяха близо до казаното от Джесика. Той отговори:

— Харесва ми начинът, по който Дънкан мисли. Внимавай!

— Той е гола-ментат — напомни Фарад’н. — Можем да го подложим на смъртно изпитание и пак да не получим никакъв отговор.

— И все пак не бива да отхвърляме допускането, че се опитват да ни изиграят — настоя Тйеканик.

Джесика усети, че е дошъл моментът да направи своя ход. Трябваше само мъката на Айдахо да го задържи още в ролята, която сам си бе избрал. Никак не й се харесваше да го използва по този начин, но се налагаше поради съображения от по-висок ранг.

— В самото начало — започна тя — мога да обявя публично, че дойдох тук по свое собствено желание.

— Интересно — вметна Фарад’н.

— Длъжен си да ми повярваш и да ми осигуриш пълна свобода на Салуса Секундус — продължи Джесика. — Не би трябвало да има никакво съмнение, че действам или говоря по принуда.

— Как ли пък не! — възкликна Венсика.

Фарад’н не й обърна внимание.

— Какъв е твоят аргумент? — попита той.

— Че съм пълноправен пратеник на Сестринството с цел да се заема с твоето образование.

— Но Сестринството осъжда…

— И тъкмо това налага решително действие от твоя страна.

— Не й вярвай! — обади се Венсика.

Фарад’н погледна към нея и крайно вежливо заяви:

— Майко, ако още веднъж ме прекъснеш, ще наредя на Тйек да те изведе. Той чу съгласието ти за официалното предаване на властта. Това го задължава да слуша именно мен.

— Казвам ти, че тя е вещица!

Венсика погледна към немия, застанал до отсрещната стена.

Фарад’н се поколеба и попита:

— Какво мислиш, Тйек? Омагьосват ли ме?

— Според мен — не. Тя…

— Тя е навила и двама ви на пръста си!

— Хайде, майко — отсече Фарад’н с леден тон.

Венсика сви юмруци, опита се да каже нещо, но само рязко се обърна и напусна помещението.

Обръщайки се отново към Джесика, Фарад’н попита:

— Дали Сестринството ще одобри моята постъпка?

— Да, със сигурност.

Той за миг претегли нейния отговор и после се засмя със стиснати устни:

— Каква е крайната цел на Сестринството?

— Да се ожениш за моята внучка.

Айдахо погледна въпросително към Джесика и се накани да каже нещо, но премълча.

— Дънкан, какво имаш да добавиш? — попита Джесика.

— Щях да напомня, че школата „Бин Джезърит“ иска това което винаги е искала — вселената да не се намесва в нейните дела.

— Очевидно правилно разсъждение — кимна Фарад’н, — но трудно разбирам какво целиш с него.

Веждите на Айдахо се свиха така, както не можеше да направи тялото му заради шигъровата жица. Усмивката му беше смущаваща.

Фарад’н я зърна и се завъртя рязко към пленника.

— Забавлявам ли те?

— Цялата постановка ме забавлява. Някой от семейството ти е компрометирал Космическото Сдружение(*), ползвайки го за пренасяне на приспособления за убийство на Аракис, а тяхното предназначение просто не може да се прикрие. Обидил си „Бин Джезърит“ с насилствената смърт на човешко същество от мъжки пол, което им е трябвало, за да продължат своята програма за целенасочено размножаване…

— Лъжец ли съм според теб, гола?

— Не. Вярвам, че ти не знаеш за заговора. Но според мен се налага окончателно фокусиране в същината на проблема.

— Недей забравя, че е ментат — предупреди Джесика.

— Точно за това мисля — отвърна Фарад’н и отново спря погледа си на нея. — Да речем, че те освободя и ти направиш своето изказване. Но въпросът със смъртта на твоя внук остава нерешен. Ментатът е прав.

— Майка ти ли е била? — попита Джесика.

— Господарю! — предупредително се обади Тйеканик.

— Няма нищо, Тйек — небрежно махна с ръка Фарад’н. — А ако кажа, че е била майка ми?

Рискувайки всичко с намесата си във вътрешния сблъсък в династията Корино, Джесика отговори:

— Длъжен си да я осъдиш и да я изпратиш в изгнание.

— Господарю — обади се Тйеканик, — възможно е в номера да се разиграва друг номер.

— Лейди Джесика и аз сме единствените, на които някой е свил номер — обади се Айдахо.

Фарад’н стисна челюсти.

Дънкан, не се намесвай! Не и сега! — помисли светата майка.

Но думите на ментата възвърнаха нейните бин-джезъритски способности за логически упражнения. Той я порази. Трябваше да обмисли и възможността за злоупотреба с нея по начин, който самата тя не е проумяла. Ганима и Лито… Предроденият би могъл да черпи от безброя опити в себе си, бидейки необятен склад за съвети, несъизмерим с възможностите и на най-способния жив представител на „Бин Джезърит“. А ето и следващия въпрос: дали Сестринството е било напълно откровено с нея? Все още биха могли да не й се доверяват. Тя, все пак, ги бе предала веднъж… заради своя дук.

Фарад’н погледна към Айдахо с озадачен и намръщен израз:

— Ментат, искам да разбера какво представлява за теб Проповедникът.

— Той уреди прехвърлянето дотук. Разменихме по-малко от десет думи. Други действаха заради него. Той би… Той би могъл да бъде Пол Атреидски, но нямам достатъчно данни, за да съм уверен. Знам със сигурност само това, че за мен беше крайно време да замина, а той разполагаше с необходимото за случая.

— Спомена, че ти е бил погоден номер — напомни Фарад’н.

— Алая се надява, че ще ни убиеш тихомълком и ще прикриеш всички доказателства — отвърна Айдахо. — След като тя се отърве от лейди Джесика, ползата от мен ще бъде кръгла нула. Както и за самата лейди Джесика — след като изпълни задачите на Сестринството, повече няма да им е нужна. Алая сигурно ще му потърси сметка, но те ще спечелят.

Джесика затвори очи и се концентрира. Той бе напълно прав! Долавяше непоколебимостта на ментат в неговия глас, както и дълбочината на искрената преценка. Моделът безотказно съвпадна с отреденото му място. Пое два пъти дълбоко дъх и превключи себе си в мнемоничен унес; мисълта й обходи наличните данни и излезе от транса, а тя отново отвори очи. Всичко бе направено, докато Фарад’н измина само три крачки, отдалечавайки се от нея, за да застане на около лакът разстояние от Айдахо.

— Нито дума повече, Дънкан — нареди Джесика и помисли с тъга как Лито я бе предупреждавал да се пази от придобитото в „Бин Джезърит“ обучение.

Готовият да продължи Айдахо затвори уста.

— Тук заповеди давам аз — рече Фарад’н. — Продължавай, ментате.

Айдахо мълчеше.

Фарад’н леко се извърна и загледа Джесика.

Тя бе съсредоточила поглед в по-далечната стена, преценявайки стореното от голата и моментния унес. Разбира се, в „Бин Джезърит“ не се бяха отказвали от заниманията си с родословието на атреидите. Но те искаха да упражняват контрол върху самия Куизъц Хадерах и бяха вложили прекалено много в продължителната програма за целенасочено създаване и отглеждане. Те целяха пряк сблъсък между атреидите и Корино, за да поемат ролята на арбитри. Дънкан наистина беше прав. Искаха да имат власт едновременно над Ганима и Фарад’н. Това бе единственият възможен компромис. Странно как Алая не го бе забелязала. Джесика преглътна на сухо. Алая… Изчадието! Ганима с право я съжаляваше. Но кой ли щеше да жали самата нея?

— Сестринството обеща да те сложи на трона, с Ганима като твоя съпруга — каза Джесика.

Фарад’н отстъпи крачка назад. Нима вещицата можеше да чете мисли?

— Те действаха потайно и без знанието на майка ти — продължи Джесика. — А на теб казаха, че не съм осведомена за техния план.

Реакцията бе ясно изписана върху лицето на Фарад’н. Колко прям бе той. И всичко се оказа истина — от началото до края. Айдахо демонстрира изкуството си на ментат, прозрял същността на нещата, въпреки ограничената налична информация.

— Значи са водили двойна игра и са те осведомявали — каза Фарад’н.

— Нищо подобно — отвърна Джесика. — Дънкан беше прав, че са ме измамили.

Потвърди думите си с кимане. Това бе класически трик от традиционните похвати на Сестринството — правдиво звучаща история, възприемана с лекота, понеже беше съобразена с нещата, които някой би взел за основателни мотиви. Докато всъщност в „Бин Джезърит“ искаха да освободят пътя си от Джесика — показалата дефект сестра, която веднъж вече ги бе подвела.

Тйеканик застана по-близо до Фарад’н с думите:

— Господарю, тези двамата са прекалено опасни за…

— Задръж за малко, Тйек — прекъсна го младежът. — Тук са преплетени много и сложни интереси и подбуди.

После се обърна към Джесика и продължи:

— Имахме достатъчно основания да смятаме, че Алая би могла да предложи себе си за булка.

Айдахо неволно трепна, но съумя да се овладее. От лявата му китка, където се беше врязала шигъровата жица, потече кръв.

Джесика реагира с мигновено разширяване на очите. Тя, познала някога първообраза на Лито като любовник, баща на децата й, доверен човек и истински приятел, зърна толкова характерната черта на хладен разум и остра мисъл, процедила се през гърчовете на абоминацията.

— Ще приемеш ли? — попита Айдахо.

— Съществува и такава възможност.

— Дънкан, наредих ти да не се обаждаш — напомни Джесика. После се обърна към Фарад’н: — Нейната цена е две маловажни жертви — ние двамата.

— Подозирахме предателство — каза Фарад’н. — Не беше ли синът ти, който заяви: „Предателството ражда предателство“?

— Сестринството се стреми да дърпа едновременно юздите на атреидите и на Корино — рече Джесика. — Не е ли очевидно?

— Лейди Джесика, сега обмисляме дали да приемем твоята покана, но Дънкан Айдахо следва да бъде върнат на многообичната си жена.

Болката е функция на нерви — припомни си Айдахо. — Болката идва също като светлината в очите. А усилието се дължи на мускулите, не на нервите.

Това беше много старо упражнение за ментата и той си го припомни за времето на едно вдишване, след което сгъна дясната си китка и шигъровата жица преряза артерията му.

Тйеканик скочи от стола, освободи с удар закопчалката на ремъците, отпусна ги и извика за лекар. Куп прислужници начаса влетяха през вратите, маскирани умело в дървената облицовка на стаята.

В Дънкан винаги се е таяла капка безразсъдство — помисли Джесика.

Фарад’н се взря в нея, докато лекарите се грижеха за Айдахо.

— Не за това си сряза китката — каза тя.

— Така ли? А аз помислих, че просто е искал да си тръгне.

— Не се прави на глупак. И недей да се преструваш пред мен.

Той се усмихна:

— Много добре знам, че Алая ще ме премахне. Дори от „Бин Джезърит“ не вярват, че бих приел.

Джесика внимателно го погледна. Какво ли можеше да се очаква от тази млада издънка на династията Корино? Никак не му се удаваше да се преструва на глупак. Отново си спомни думите на Лито, че й предстои среща със занимателен ученик. Айдахо твърдеше, че и Проповедникът го е очаквал. А как искаше да се срещне с този проповедник!

— Ще пратиш ли Венсика в изгнание? — попита тя.

— Струва ми се разумно — отговори Фарад’н.

Джесика погледна към Айдахо. Лекарите бяха привършили своята работа. Сега придържащите приспособления в преносимото кресло бяха по-малко опасни.

— Ментатите са длъжни да внимават с несъмнените истини — рече тя.

— Уморен съм — отвърна Айдахо. — Просто не можеш да си представиш колко съм уморен.

— Щом към лоялността се прибягва прекалено често, тя също се износва — вметна Фарад’н.

Джесика отново се взря в него с внимателно опипващ поглед.

Когато я видя, той помисли:

След време със сигурност ще ме опознае и това ще е много ценно. Моя собствена бин-джезъритка — предател! Единственото, което нейният син е имал в повече от мен. Сега нека просто ме зърне. Останалото ще открие по-късно.

— Почтена размяна — каза Фарад’н. — Приемам твоето предложение при твоите условия.

Той прати послание на немия до стената чрез сложни знаци с пръсти. Стражът кимна. Фарад’н се наведе към контролните механизми на креслото и освободи Джесика.

— Господарю, сигурен ли сте? — попита Тйеканик.

— Не стана ли така, както предполагахме? — отговори с въпрос Фарад’н.

— Да, но…

Младежът леко се засмя и се обърна към Джесика:

— Тйек няма доверие на моите източници. Човек научава от книгите и ролките с филмова лента, че нещо може да бъде направено. Но истинското научаване изисква сам да го направиш.

Ставайки от стола, Джесика се замисли върху току-що казаното. Спомни си за посланието, което предадоха пръстите на Фарад’н. И той разполагаше с боен език като атреидите! Този факт говореше за внимателно извършвани анализи. Някой тук старателно копираше династията на атреидите.

— Разбира се — рече Джесика, — ти ще искаш от мен да те подготвя така, както обучават в „Бин Джезърит“.

Фарад’н широко се усмихна и заяви:

— Единственото предложение, на което не мога да устоя.