Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отнеизвестен език
- Емилия Стаматова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Niky(2011)
- Разпознаване и корекция
- smarfietka(2012)
Издание:
Змийският цар; Приказки от древна Персия
ИК „Кралица Маб“, София, 1995
Редактор: Николай Аретов
ISBN: 954-533-007-4
История
- —Добавяне
Живели някога една овца и една коза. Те крачели винаги пред стадото. Един ден както си пасели, вървели с ниско наведени глави, играли и се веселили, палували до насита и не забелязали как се загубили. Гледат — няма го стадото! Втурнали се насам-натам, но така и не го намерили. След няколко дни умната коза рекла:
— Слушай, сестрице, не бива да губим време.
— Какво смяташ да направим? — попитала овцата.
— Трябва да се погрижим за себе си. След няколко дни ще дойде зимата, ще падне снегът, ще задуха студеният вятър. Ще замръзнем, ще се простудим, а няма кой да се грижи за нас — хора край нас няма — ще се погубим с теб. Дай да си построим една къщурка, та през зимата да можем да се приютим в нея.
Колкото и да уговаряла козата овцата да си построят дом за зимата, овцата не била съгласна. Козата погледнала нехайната овца и си помислила: „Ако я послушам, със сигурност ще замръзна!“ И тя изоставила дружката си.
Вървяла, вървяла, докато най-сетне стигнала една хубава поляна с много трева. Там козата си построила дом. Денем пасяла тревица, а нощем се прибирала в къщурката си. А от овцата ни вест, ни кост.
Но ето че дошла зимата. Изведнъж при козата се домъкнала овцата и рекла:
— Мила ми сестрице, нали с тебе бяхме дружки, хайде в името на старото ни приятелство, пожали ме, помогни ми, направи ми местенце в твоята къщичка.
Къщурката на козата била малка, та нали тя си я построила само за себе си. Тъй че отвърнала на овцата:
— Ами че аз сама си построих къщичката! Ако беше по-умна, също щеше да си построиш дом.
Но овцата се молила ли молила и накрая рекла:
— Е, хайде, поне ми разреши да си пъхна главата!
Смилила се козата и овцата си мушнала главата в къщурката. Но изневиделица се появил вълк. Видял вълкът, че пред къщурката стърчи дебела опашка, веднага му потекли лигите и той бързо я отхапал. Овцата мигом умряла. Видяла това козата, домъчняло й за дружката й и рекла:
— Ако бе помислила за себе си навреме, ако бе събрала трева през пролетта и лятото, ако си бе построила къщичка, нямаше да те сполети тази беда.