Мравка и врабец

Отдавна-отдавна в цепнатината на стената на една къща живеела мравка. През деня тя ходела на полето и събирала всичко, което намирала: зрънце, тревичка, диви ягодки, крилце от щурче. После го носела в мравуняка си за зимата.

Срещу къщата, където живеела мравката, се издигало дърво. През пролетта на дървото си свил гнездо наперен врабец. Той бил толкова нехаен, че изяждал всичко, което намирал, без да си задели нещичко в запас.

Постепенно се застудило. Дошла зимата. Сняг и лед покрили земята и не можело да се намери нищо за ядене. Наложило се врабецът да иде при мравката. Долетял той до къщата и кацнал на земята. Мравката изпълзяла от цепнатината. Поклонил й се врабецът веднъж-дваж и заговорил с ласкав глас:

— Драга моя приятелко, раздели с мен храната си. Съвсем съм измършавял, умирам от глад!

— О, приятелю, ти цяло лято подскача, и чирика, а трябваше да помислиш и за зимата!