Бисерният листец

Владетелят на една страна имал трима сина от три различни жени. Но по волята на съдбата се случило така, че той ослепял. Веднъж при него дошъл един дервиш и му рекъл:

— Аз зная, как можеш да прогледнеш, ваше височество. Нека твоите синове ти донесат бисерен листец. По пътя до него се издигат три крепости. Във всяка крепост живее по един демон. Синовете ти трябва да се преборят с тях, да ги тръшнат на земята и да им надянат на ухото халката на робството. Тогава демоните ще ги научат как да намерят бисерния листец.

След тези думи дервишът напуснал двореца. А още на следващия ден тримата братя се отправили на път. Те застанали с лице към пустинята и с гръб към двореца. Вървели, вървели и накрая стигнали до един кръстопът. Гледат на един камък изсечени следните думи:

„Ако тримата братя тръгнат по единия път, ще загинат. Единият брат трябва да избере десния път, а другите двама — левия. Тогава ще стигнат до целта“.

Натъжили се братята, но се подчинили на съдбата. Решили най-малкият брат да тръгне по десния път, а по-големите — по левия. После сложили под камъка своите пръстени така, че този, който се върне първи да може да разбере дали останалите са живи. Сбогували се и се разделили.

По-големите братя стигнали до един град. Единият се хванал чирак при търговец на чорба, а вторият — чирак при продавач на сладкиши.

А сега чуйте какво се случило с най-малкия брат.

Той дълго вървял и най-накрая стигнал до първата крепост, почукал на вратата. Появила се една девойка, отворила вратата и рекла:

— О, човече, как попадна тук?

— О, хубавице! — отвърнал Малек-Мохамад. — Пусни ме да вляза, имам работа.

— Ако брат ми научи — рекла тя, — жив ще те изяде.

— Да става каквото ще — заявил Малек-Мохамад, — пусни ме, а после все ще измисля нещичко.

Момата изрекла заклинание, духнала към падишахския син, превърнала го в метла и го поставила в ъгъла. На залез-слънце се прибрал демонът и изревал:

— Ей, сестро! Кой е вкъщи днес? Мирише ми на човек.

— Сам потърси — предложила сестрата.

И демонът затърсил навсякъде, не намерил нищо, върнал се при нея и казал:

— Кажи ми истината, къде си скрила човека?

А тя пак държи на своето:

— Ако се закълнеш в млякото на майка ни и в обичта на баща ни, че няма да му сториш нищо, ще го доведа.

Демонът се заклел. Момата изрекла заклинание, духнала към метлата и Малек-Мохамад отново си възвърнал човешкия облик и застанал пред демона. Демонът закрещял:

— Ей, ти простосмъртни човече, как се озова тук?

— Ами, така — започнал Малек-Мохамад, — моят баща ослепя и за да се излекува му предписаха бисерен листец. За него съм и дошъл.

— Слушай, Малек-Мохамад! — рекъл демонът. — У нас демоните има следния обичай: ако някой човек дойде при нас, той трябва да си премери силите с нас. Ако тръшне демона на земята, той става негов роб с халка на ухото. Ако демонът тръшне човека на земята, изяжда го жив.

Малек-Мохамад се съгласил и те започнали да се борят. Малек-Мохамад хвърлил демона на земята и нанизал на ухото му халка. Пренощувал в крепостта, а на сутринта се сбогувал с девойката и се отправил на път. Много ли — малко ли вървял, най-сетне стигнал до втората крепост. Случило се същото, както в първата крепост. После Малек-Мохамад тръгнал към третата крепост и превърнал и нейния демон в свой роб.

Демонът му рекъл:

— Казвай какво търсиш.

— Търся бисерен листец — отвърнал той.

Демонът излязъл, довел два коня, бързи като вятъра, и се обърнал към Малек-Мохамад:

— Най-напред ще се отправим към страната на мрака, а когато излезем от нея ще стигнем до една градина. Аз не мога да вляза там. Сам ще трябва да влезеш. Там расте бисерното дърво. Направи си едно дървено копие, с него ще удряш по листата. В градината има петима стражи. Щом те видят, единият от тях ще викне: „Откъсна го!“, вторият ще извика: „Отнесе го!“, третият ще попита: „Кой?“, а четвъртият ще отвърне: „Дървото!“. После ще се обади петият: „Дървото не може нищо да откъсне!“

А ти, след като откъснеш листеца, сложи го в джоба си и бягай. В средата на градината лежат диви зверове: лъвове, леопарди и други. Не им обръщай никакво внимание и те няма да те докоснат. После ще видиш стълба с четиридесет стъпала и четиридесет звънчета. Носи си четиридесет топчета памук и ги пъхни в звънчетата, после се качи по стълбата. Ще влезеш в една стая, където ще видиш спяща девойка. До възглавницата й стои свещник, а до краката й кандило. Смени им местата.

До нея ще съзреш и чаша с вода, която пее, поднос с храна и наргиле. Изпий водата от чашата и гласът й ще стане по-тих. Изяж половината храна и пуши малко с наргилето. След това прекрачи леглото, целуни девойката първо по едната буза, после по другата. Тя е облечена с четиридесет и един чифта шалвари. Развържи връзките на четиридесетте чифта, а на последния не пипай връзките.

Накрая излез от стаята. Зад оградата на градината ще те чакам аз и ще се върнем обратно.

Тръгнал Малек-Мохамад, изпълнил всичките заръки на демона и заедно с него се върнал в третата крепост. Там падишахският син пренощувал, а на сутринта, когато се сбогувал с демона, той му казал:

— Моята сестра е влюбена в тебе!

Малек-Мохамад се съгласил да се ожени за девойката и да я вземе със себе си. Взел девойките и от другите две крепости. Като стигнал кръстопътя, си спомнил за братята си, вдигнал камъка, погледнал отдолу и що да види — пръстените си стояли непипнати. Оставил той девойките при кладенеца и отишъл в града да търси братята си, купил им скъпи одежди и когато заедно се върнали при трите девойки, Малек-Мохамад рекъл:

— Свършихме всичко, изморих се, иска ми се малко да поспя.

И той легнал да подремне, а братята му си рекли:

— Като се върнем в столицата и баща ни узнае, че най-малкият ни брат е намерил бисерния листец, той ще си каже, че не ни бива за нищо. Я, по-добре да погубим Малек-Мохамад!

Хванали го брат си и го хвърлили в кладенеца, а те самите продължили към столицата. Но най-малката девойка, невестата на Малек-Мохамад, не тръгнала с тях. Тя останала при кладенеца и почнала да вика:

— Малек-Мохамад!

В отговор дочула слаб глас. Зарадвала се, забързала към града, намерила дълго въже, върнала се обратно и измъкнала Малек-Мохамад.

А сега чуйте какво се случило с по-големите братя. Те се явили пред баща си и той ги попитал за най-малкия си син.

— Разкъса го един вълк в планината — отвърнали те.

После поставили върху очите на баща си бисерния листец и той прогледнал. Скоро след това падишахът заявил:

— Третият ми син е роден от лоша майка! Завийте я в овча кожа и я хвърлете на покрива на банята. Давайте й на ден по една ечемичена питка — стига й толкоз!

А сега да видим какво се случило с Малек-Мохамад. Когато девойката от третата крепост измъкнала най-малкия брат, двамата се отправили към столицата. През нощта тайно се промъкнали в стаята на най-малкия син на падишаха. Никой не ги видял, и те легнали да спят.

А сега чуйте какво се случило с девойката, която притежавала бисерното дърво. Тя се събудила с натежала глава. Щом разбрала какво я е сполетяло, седнала на килимчето на пророк Сюлейман и наредила:

— В името на пророка Сюлейман, нека аз и моята градина се пренесем там, където е бисерният листец!

Дворецът и градината полетели и се озовали в града на Малек-Мохамад. На сутринта бащата на Малек-Мохамад се събудил и що да види — пред неговия дворец се издигал още един дворец! Изпратил той да проверят какво става. Върнали се и му доложили:

— Появила се е владетелката на бисерния листец.

Падишахът извикал по-големите си синове и им рекъл:

— Дошла е владетелката на бисерния листец.

— Не се тревожи — рекли те, — ще я посрещнем както подобава.

Момата също изпратила своя пратеник при падишаха.

— Или ми предай този, който открадна бисерния листец, или ще превърна твоята столица в пух и прах!

Най-напред при нея отишъл най-големият син. Тя го попитала:

— Ти ли, момко, взе бисерния листец?

— Аз — отвърнал той.

— Как влезе в градината?

— През дупка в оградата.

Момата се обърнала към владетеля:

— Виж дали има дупка в моята ограда?

— Не — отвърнал бащата на тримата братя.

Дошъл редът на средния син. Но и той не успял да отговори как е взел бисерния листец, тогава девойката рекла:

— Ей, владетелю, по-добре доведи онзи, който отнесе бисерния листец! Тези твои синове не ми трябват!

Владетелят се обърнал към синовете си и ги запитал:

— Ей, синове мои, да не сте погубили брат си? — а на везира си наредил: — Иди и виж в неговата стая, може тайно да се е върнал.

Везирът отишъл и що да види: вратата заключена отвътре. Върнал се той при владетеля с тази вест. Владетелят сам отишъл до вратата на стаята на най-малкия си син. Почукал. Малек-Мохамад станал и отворил. Видял баща си и рекъл:

— Татко! Нали съм роден от лоша майка, какво искаш от мен?

— Сине, мой — започнал бащата, — падам ти в краката. Появи се владетелката на бисерния листец. Ела и й отговори!

Малек-Мохамад се облякъл, излязъл от стаята и се отправил право към двореца на девойката. Като ги зърнала, тя си рекла:

— Ето кой е откраднал моя бисерен листец!

Малек-Мохамад влязъл при нея и девойката го запитала:

— Малек-Мохамад, ти ли отнесе моя бисерен листец?

— Да — отвърнал той.

— А как влезе в двореца?

И Малек-Мохамад й разказал какво се случило. Изслушала го девойката и рекла:

— Хвала на тебе! А сега ми кажи: искаш ли да се ожениш за мен?

— С най-голямо удоволствие — отвърнал той.

После Малек-Мохамад повикал баща си и братята си и им казал:

— Братя мои, аз не ви сторих нищо лошо, купих ви дрехи, освободих ви от чирачеството. А вие вместо с добро, ми се отплатихте със зло, като ме хвърлихте в кладенеца.

След това се обърнал към баща си:

— Татко, аз може да съм лош, но майка ми не е лоша!

След тези думи той извикал лъва и лъвицата. Те се приближили и му се поклонили.

— Колко дни не сте яли?

— Седем — отвърнали те с човешки глас.

— Изяжте братята ми! — наредил им Малек-Мохамад. После извикал леопарда и него попитал: — Ей, леопарде, колко дни гладуваш?

— Пет — рекъл звярът, а Малек-Мохамад му заповядал:

— Изяж баща ми!

После Малек-Мохамад се оженил за владетелката на бисерния листец, взел си за жени и сестрите на демоните, и станал мъж на четири жени.