Шахзаде Ебрахим и жестоката хубавица

В далечни времена живял един падишах, който се женил няколко пъти, но нито една от жените не му родила дете. Така че той много се огорчил и натъжил. Веднъж се погледнал в огледалото и едва не се споминал, като зърнал посивелите си коси и набръчканото си лице. Падишахът рекъл на своя везир:

— О, несравними с нищо, везире! Животът ми клони към своя край, а нямам още син, който да стане моят наследник. Какво да правя аз нещастният? Дай ми съвет!

Везирът отвърнал:

— Не скърби, господарю, център на вселената! Имам дъщеря. Ако искаш да я вземеш, закълни се, че ще раздадеш на бедните злато и скъпоценни камъни. Може, божията милост и благодат да се смилят над теб и жена ти да те дари с наследник.

Послушал падишахът везира и се оженил за дъщеря му. След девет месеца и девет дни всевишният дарил падишаха със син, когото нарекли Ебрахим. Когато станал на шест години, започнали да го учат на четмо и писмо, а малко по-късно — да стреля с лък и да язди. Навсякъде шахзаде се справял успешно и един ден помолил баща си да го пусне на лов. След дълги уговорки, падишахът му разрешил и той потеглил.

След като преминал през гори и хълмове, шахзаде изведнъж попаднал на една пещера. В нея седял старец и плачел, загледан в портрет с лика на красива девойка. Ебрахим се приближил до него и запитал:

— Старче, защо плачеш и чий е този портрет?

Старецът отвърнал:

— О, момко, не сипвай сол в раната ми.

Но синът на падишаха настоял:

— Щедро ще те възнаградя, ако ми разкажеш истината — и без да дочака отговора, му дал шепа златни монети.

Волю-неволю старецът започнал:

— Портретът, който виждаш, е с лика на коварна и жестока девойка. Тя покорява сърцето на всеки, който я зърне, но онзи, който й поиска ръката, се прощава с живота си. Това е дъщерята на китайския владетел.

Докато гледал портрета, младежът се влюбил безумно в девойката и силно натъжен се завърнал у дома. Там съобщил на баща си и майка си, че се отправя на дълъг път. Стигнал града, където живеела девойката, и дълго бродил по непознатите улици, без да намери подслон. Накрая синът на падишаха решил да се обърне към една старица с надеждата, че тя ще помогне. Приближил се до нея, поздравил я и казал, че е чужденец и не си е намерил подслон. Старицата се нажалила и рекла:

— Аз имам една вехта къщурка и мога да те подслоня в нея.

Като стигнали дома й, натъженият шахзаде изведнъж се облял в сълзи. Старицата се учудила:

— Момко, защо плачеш?

— Не ме питай, майчице, и без това ми е толкова тежко — отвърнал синът на падишаха.

Старицата настояла:

— Разкажи ми всичко, без да криеш нищо, може и да ти помогна.

— Майчице, това, което не бих скрил от бога, няма да скрия и от теб — започнал момъкът. — Един ден видях портрета на жестока хубавица и така се влюбих в нея, че дойдох във вашия град, за да я погледна в очите.

Старицата възкликнала:

— Пожали младостта си, синко! Нима не си чул, че никой от момците, поискали й ръката, не е останал жив?

— Зная, но не мога да се откажа от нея. Ако не ми помогнеш, ще загина — отвърнал синът на падишаха.

Старицата помислили малко и рекла:

— Утрото е по-мъдро от вечерта. Легни да се наспиш, а утре ще видим!

На сутринта синът на падишаха дал на старицата скъпоценностите, които носел със себе си. Като ги видяла, старицата си рекла:

„Този момък е навярно от падишахско семейство. Жалко за младостта му, ако го убият“. Тя взела парите със себе си, окачила си една огърлица на шията и с тояжка в ръка закуцукала към двореца.

Като стигнала там, почукала на вратата. Една прислужница надникнала и съобщила на господарката си, че отвън е дошла някаква старица. Господарката й наредила да я пусне.

Влязла старицата при девойката, поздравила и на въпроса коя е отвърнала:

— Поклонница съм, идвам от град Кербела. Заблудих се и попаднах в твоя град.

Старицата подела разговора и между другото запитала:

— Защо такава нежна и красива девойка като теб, не се е оженила още?

Девойката се разгневила и ударила старицата през лицето.

Жената паднала в несвяст. Като дошла на себе си, девойката вече съжалявала за стореното и мълвяла:

— Майчице, в това е скрита голяма тайна. Веднъж ми се присъни, че съм се превърнала в сърна и паса на ливадата. Изведнъж се появи един елен и застана до мен. Ние се сприятелихме и започнахме да пасем заедно. Един ден копитото му се заклещи в миша дупка и той, колкото и да се опитваше да го измъкне, не можеше. Аз подскокнах и донесох в устата си вода, която излях в дупката. Така освободих приятеля си и ние продължихме. Но неочаквано моят крак пропадна в миша дупка. На свой ред моят другар тръгна за вода, но така и не се върна. Тогава се събудих и се заклех, че ще убивам всеки жених, който поиска ръката ми, защото разбрах, че мъжете са неверни.

Старицата изслушала разказа на девойката, сбогувала се и си отишла. Вкъщи като видяла момъка, му рекла:

— Не тъжи, синко, научих историята на девойката и измислих как да я покорим.

Старицата му разказала какво е намислила и му наредила веднага да построи баня и да изрисува върху стените й няколко картини: на едната — пасяща двойка газели, на втората — елен със заклещен в дупка крак и сърна, изливаща вода в дупката, на третата — сърна със заклещен крак в дупката и на четвъртата — ранен елен до извора. Накрая старицата рекла:

— Щом построиш банята, девойката непременно ще поиска да я посети и ще види картините.

Без да губи време, момъкът издигнал банята и след два месеца тя била напълно готова. Слухът, че някакъв иранец е построил баня, която няма равна на себе си в целия свят, бързо плъзнал из града. Щом новината стигнала до жестоката хубавица, тя си помислила: „Ще ида и аз да видя банята“. И заповядала никой да не излиза на улицата в деня, когато щяла да посети банята.

Като влязла вътре, хубавицата видяла изобразените сцени и възкликнала:

— Ах! Значи еленът не е виновен!

И на часа решила да не убива никого повече и най-после да се ожени.

В същия ден старицата рекла на момъка:

— Облечи си бели дрехи и върви в двореца. Извикай три пъти: „Аз съм онзи елен!“ и веднага побегни, за да не те хванат. На другия ден облечи зелени дрехи и пак иди до двореца, извикай същото три пъти и бягай. На третия ден облечи червени дрехи, извикай, но се позабави, така че да те хванат. Те ще те отведат при девойката и тя като те пита защо си се развикал, ти й кажи: „Веднъж ми се присъни, че съм елен и паса заедно с една сърна. Внезапно кракът ми пропадна в дупка, сърната успя да донесе вода и ме спаси. По-късно сърната пропадна в дупка. Аз тръгнах към извора, но стрелата на един ловец ме прониза. Като се събудих не можах да се успокоя и вече няколко години търся спътницата на живота си“.

Изслушал шахзаде заръките на старицата и се отправил към двореца. Както му било наредено, синът на падишаха викнал двата дни и побягнал, а на третия ден се оставил да го заловят. Щом го зърнала, хубавицата се влюбила силно в него, макар че тайно си мислела: „Господи, нима се влюбих в обикновен младеж?“ Но тя потиснала съмнението си и попитала сина на падишаха:

— Ей, момко, какво правиш тук три дни? Обясни ми какво означават виковете ти!

Шахзаде Ебрахим разказал цялата история на хубавицата, както го била посъветвала старицата. Девойката изведнъж извикала и паднала в несвяст. Като се свестила възкликнала:

— Слушай, момко, ние сме предопределени от бога един за друг! Колко съжалявам за пролятата кръв! Преди мислех, че всички мъже са неверни, защото не знаех, че еленът е бил прострелян от ловец.

Като разбрала, че момъкът е от царско потекло, девойката написала писмо на баща си, с което го известявала, че ще се жени. Баща й се учудил, че дъщеря му, която убила толкова годеници, е решила да се ожени. Но като научил за всичко, й дал правото сама да решава.

По същото време бащата на шахзаде Ебрахим, отчаян от дългото отсъствие на сина си, се облякъл с дрехи на бедняк и тръгнал да дири сина си. Вървял от град на град, от село на село и най-накрая стигнал до града, в който била сватбата.

Като видяла тълпите празнично облечени хората, забързани към двореца, той попитал един минувач за причината за тържеството. Той му отвърнал:

— Днес се жени дъщерята на нашия падишах за сина на иранския падишах.

Като чул тези думи, иранският падишах примрял и щом се съвзел, веднага се отправил към сватбата. Синът му Ебрахим погледнал тълпата от гости, веднага познал в бедняка баща си и се хвърлил към него.

Прегърнал го и го целунал. После наредил да го заведат в банята и да го облекат в скъпи одежди. Като сторили това, той завел баща си при своята невеста и баща й. Двамата владетели се прегърнали и сватбата започнала. Продължила седем дни. На седмия ден пременили и изпратили невестата в покоите на жениха. След известно време шахзаде Ебрахим с жена си и с баща си се отправил към родната си страна. А когато падишахът остарял, той предал трона и короната на сина си. И оттогава Ебрахим управлявал страната мъдро и справедливо.