Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart(2011)
Форматиране
maskara(2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. —Добавяне

Към Родос

Тиберий служеше вярно на втория си баща — императора. Докато Друз воюваше с германите, той пороби панонците и далматите и премести границата към средното течение на Дунав, както Друз я изнесе към Елба. Оттогава почти целият десен бряг на Дунав, от изворите до устието, беше римски. След смъртта на Друз Тиберий пое командването на рейнската армия и два пъти, през 8 и 7 година, предприе победоносни кампании, в които подчини под римска власт земите между Рейн и Елба.

В знак на признателност за тези заслуги през юни 6 година Тиберий получи властта на народен трибун за пет години, което се равняваше на признаването му за съвладетел на империята. Едновременно с това императорът обяви, че ще му повери управлението на Изтока.

След няколко дни Тиберий най-неочаквано се обърна към него с молба да бъде освободен от всякакви задължения, тъй като желае да се оттегли от обществения живот, да живее далеч от Рим и да учи реторика.

Приятелите на Тиберий под секрет обясняваха, че той се оттегля точно сега, когато е на върха на славата и властта, само за да избегне в недалечно бъдеще разприте с подрастващите внуци на императора, с четиринадесетгодишния Гай и с Луций, три години по-малък от него. Общоизвестно е, че те ще бъдат наследници на Август и Тиберий благородно им отстъпва мястото, както някога Агрипа отстъпи на Марцел.

Решението на Тиберий изненада и уплаши императора. Наистина той не обичаше заварения си син, мълчалив и вечно намусен, но сега на всяка цена имаше нужда от помощ в управлението. Наближаваше шестдесетте, старите болки често се обаждаха, беше самотен. Преди шест години беше починал Агрипа, преди три години — Друз, преди две, през 9 година — добрият и верен приятел Меценат (след него, още същата година, си отиде и Хораций). Така че освен Тиберий нямаше на кого императорът да се опре в управлението на огромната империя. А завареният му син беше в разцвета на силите си — на тридесет и пет години, и неведнъж вече беше доказвал изключителните си военни и политически способности.

Не помогнаха нито молбите, нито опитите за оказване на натиск. Тиберий упорито държеше на своето. Когато работата се проточи, той започна да гладува в знак на протест. Силният му организъм издържа и императорът трябваше да отстъпи и да се съгласи със заминаването му от Рим. В края на годината Тиберий се качи на един кораб в Остия и се отправи към остров Родос.

По-късно се оказа, че той не се е оттеглил поради благородните причини, за които говореха приятелите му. Изоставил бе Рим от омраза към жената, с която не можеше нито да живее, нито да се разведе. Това беше Юлия, дъщерята на Август.