Александер Кравчук
Октавиан Август (90)

Лугдун

Наистина трудно е било да се допусне, че Лутеция Паризиорум, малко селище на едно островче в река Сена, след време ще стане една от столиците на света. По времето на Август бъдещият Париж не е играел никаква роля — дори в Галия.

Затова пък значението на новосъздадения град Лугдун растеше от година на година. Разположен бе на много удобно място, затова скоро стана истински център на трите Галии и един от най-богатите градове в цялата империя. През 43 година тогавашният наместник на покорената от Цезар Галия, Луций Мунаций Планк, внимателно следеше развитието на събитията. То се променяше с дни. Да си припомним: Антоний, победен при Мутина от Децим Брут, избяга отвъд Алпите, в Нарбонска Галия. Никой не знаеше чия страна ще вземе наместникът на тази провинция, Лепид. Самият Планк симпатизираше на сената. Той придвижи легионите си на юг, по Родан, към границата между своята провинция и Лепидовата, където Родан се слива с река Арар, наричана тогава Саона. Още Цезар бе обърнал внимание на стратегическото и търговското значение на този град. Дотогава там имаше малко галско селище, чийто бог-закрилник се наричаше Луг. За да използва периода на изчакване и в същото време да вдъхне на войниците надежда, че ще получат земя, Планк реши със съгласието на сената да основе град на мястото, където се сливат двете реки. Така през 43 година възникна град Луг, на келтски Лугдун, а днес — Лион.

Оттук минаваше важен търговски път, който свързваше пристанищата на Средиземно море с централните области на Галия и северните пристанища. В Лугдун този път се пресичаше с друг, идващ от Изток, от Хелветските Алпи, към долината на Лоара и към Аквитания. Затова именно тук беше установено главното финансово управление на провинциите в Галия. В Лугдун беше създаден и голям императорски монетен двор, където се сечаха златни и сребърни монети за нуждите на цялата империя. Той превъзхождаше по значение дори монетния двор в Рим, който остана под управлението на сената; по-късно там се сечаха само бронзови монети.

През 13 година Август напусна земите отвъд Алпите и остави като свой заместник и управител младия си заварен син Друз. През следващата, 12 година, по нареждане на Друз в Лугдун се състоя голяма церемония. На 1 август на големия площад пред огромен олтар се събраха представители на шестдесетте народа от трите Галии. Олтарът беше издигнат на западния бряг на Арар, недалеч от мястото, където тя се влива в Родан. Жрецът Гай Юлий Веркондаридубнус, гал по произход, но вече римски гражданин, извърши тържественото жертвоприношение.

Олтарът беше посветен на богинята Рома и на Август. Така на Запад възникваше едно явление — култ към личността на владетеля, което имаше древни традиции в източните страни.