Александер Кравчук
Октавиан Август (87)

Трите Галии

Докато в Рим тържествено честваха началото на новия век, край северните граници на империята се проливаше кръв. Вдигнаха се на борба населяващите средното течение на Рейн три германски народа: тенктерите, узипетите и сугамбрите. Воини бяха хванали и разпънали на кръст римляните, намиращи се на тяхна територия. След това германите преминаха Рейн и оплячкосаха обширни области в Галия. Марк Лолий, тогавашният наместник на провинцията, претърпя поражение.

Императорът незабавно потегли от столицата. През 16 година той вече беше в Галия. Но тук се оказа, че опасността е минала. При вестта за въоръжаването на Лолий и за пристигането на императора германите се отдръпнаха зад Рейн и дори доброволно пратиха заложници. Така че Август можеше изцяло да се посвети на въпросите, свързани с организацията на Галия — провинция, на която той винаги бе отделял особено внимание.

По време на пътуването си до Испания през 27 година Август остана няколко месеца в Южна Галия. Тогава в град Нарбон се състоя конгрес на делегатите на всички народи на Галия, от Пиренеите и Атлантика до Рейн, и започнаха големи административни преобразования: те продължиха години, отчасти под ръководството на Агрипа. Сега самият император остана три години, за да надзирава въвеждането на новите форми на управление.

Грижата на владетеля за тези обширни земи беше обяснима. Южната част на Галия, тоест областта край Средиземно море, наречена Нарбонска Галия, беше включена в пределите на Рим преди повече от сто години. Но останалата част от Галия беше завладяна едва от Цезар преди около тридесет години. Галите се славеха като храбри и буйни хора; те потвърждаваха това мнение с непрекъснатите въстания. А както показаха последните случаи, отвъд Рейн се таеше сериозна заплаха. Германите само дебнеха да зърнат и най-малката проява на слабост от страна на римляните.

Август раздели огромната, покорена от Цезар страна на три провинции. Така възникнаха известните през вековете три Галии: Аквитания — между Пиренеите и Лоара; Лугдунска Галия — между Лоара, Секвана и Марна; Белгика — между Марна и Рейн.

През 27 година беше извършено преброяване на населението. Докато Август беше жив, имаше още три преброявания. В резултат на дългогодишна работа беше изготвен кадастър на използваемите земи, което представляваше основа за определяне размерите на данъците и другите повинности. Размерът им беше различен и зависеше от това, при какви условия отделните народи на Галия са приели римското владичество. Някои народи бяха освободени от всякакви данъци в отплата за помощта, оказана на римляните по време на войната. Много семейства с особени заслуги и цели галски градове имаха римско гражданство, а всички племена и градове се радваха на голяма автономност във вътрешните си работи. Те си избираха собствени магистрати, жреци и съдии. Някои сечаха дори собствени сребърни и бронзови монети. Всъщност поддържането на самоуправлението и оставянето на голяма свобода на местните власти беше основен принцип на римското управление в повечето от провинциите. Именно това мъдро съчетание на централизъм по въпросите от общодържавно значение и широка автономия в местните работи е позволявало на римляните умело и гъвкаво да управляват огромната империя, осигурило е устойчивост, икономически разцвет и многовековно съществуване на тяхната държава.

Друга характерна черта на римското управление е активната подкрепа за развитие на градовете. Градската организация е улеснявала управлението на покорените народи и надзора над тях, а едновременно с това е стимулирала икономическия живот. Така беше и в трите Галии. Новосъздадените и разрастващите се стари градове се заемаха от местното население, тъй като и Цезар, и Август не са създавали тук военни колонии. Вероятно са се страхували от смутове сред галите.

През продължителното управление на Август в трите Галии израснаха много градове, наречени на негово име. Такива са Августодунум, днешният Отюн, който затъмни стария град Бибракте, столицата на едуите; Августонеметум, сега Клермон-Феран, недалеч от Герговия, прославила се със съпротивата срещу Цезар; Августоритум Лемовикум, сега Лимож; Августобана Трикасум, сега Троайе.

По примера на Цезар и Август създаде много колонии на юг, в Нарбонска Галия. Те носеха красиви и горди имена. Днешният Ним се наричал Колония Августа Немаузус; Виена — Колония Юлия Флоренция Виена; Авиньон — Колония Юлия Авенио; Екс — Колония Юлия Акве Секстие.

В икономическо отношение страната процъфтяваше от година на година. Развиваха се земеделието и лозарството, скотовъдството, грънчарството и тъкачеството. Галия изнасяше своите произведения в Британия, Испания, Африка и дори в Индия.