Александер Кравчук
Октавиан Август (74)

Мир по върховете на Алпите

Близо до Монако, където Алпите се спускат към морето, отдалеч се виждат руините на огромна сграда. Масивни зидове от дялан камък крепят останките от висока кръгла кула, която някога е била облицована с мрамор. На времето на върха на кулата се е издигала колосална статуя на Август. Вече не личи надписът, който се е виждал ясно откъм сушата, където минавал важен път, свързващ Италия с Трансалпийска Галия.

Но още в древността било направено копие на надписа. Той гласи, че сенатът и римският народ са издигнали тази голяма кула, наречена Тропеум Августи^[1] в чест на императора, който поставил под римска власт всички народи, населяващи Алпите — от Тиренско до Адриатическо море; в надписа се споменават петдесет малки келтски племена — нови поданици на римската държава.

Този голям паметник е построен през 6 година, когато можело вече да се говори за окончателно завладяване на Алпите. Но първият успешен алпийски поход се проведе още през 27 година, едновременно с войната в планините на Кантабрия. Оттогава цели двадесет години на етапи, планирано се водеха битки в различни райони на големия планински масив.

Саласите населяваха долината на реката Дора Балтеа и съседните планински вериги, наричани от римляните Гръцки и Картагенски Алпи^[2]. Оттук минаваха важни пътища и проходи за Трансалпийска Галия. Саласите ги държаха в ръцете си. И даже по-лошо, често нападаха богатите земеделски селища в долините. Римляните отдавна се мъчеха да се справят с тях, но едва Варон Мурена постигна решителен успех. През 25 година той нападна саласите едновременно от няколко места, благодарение на което успя да плени почти цялото племе. На пазара в близкия град Епоредия^[3] бяха продадени като роби тридесет хиляди саласи, включително осем хиляди мъже, годни за войници. Купувачите се задължаваха да не освобождават никого от тях, преди да са изтекли двадесет години.

Август построи град на мястото, където се е намирал главният лагер на Варон, и засели в него три хиляди освободени от служба преторианци — войници от личната му гвардия. Затова градът беше наречен Августа Претория, а днес се казва Аоста. Скоро след това наблизо, по горното течение на Пад, беше основан град Тавринорум, днешното Торино. Двете селища трябваше да осигурят от запад пътищата, които водеха от Алпите към долината на Пад.

Съдбата на саласите вдъхна страх у по-голямата част от алпийските племена. Въпреки това през следващите години още няколко планински народа упорито се съпротивляваха на военачалниците на Август. Затова пък Донус, вожд на петнадесет племена в Западните Алпи, веднага се подчини на римляните и им служеше вярно. Като награда за това Котий, синът на Донус, получи римско гражданство и управляваше бившето царство на баща си като назначен от Август префект. За да покаже пред всички предаността си към великия владетел на Рим, Котий му издигна триумфална арка в своята столица — градчето Сегусио^[4]. Арката и надписът на нея са се запазили до днес и говорят за верноподаническите чувства на малкия човек в сърцето на най-прекрасните планини на Европа.

И тъй, земите на Котий представляваха отделна, до известна степен автономна област. На юг от тях Алпите, наречени Крайморски, също бяха обособени в малка провинция. Другаде, за да се улесни административното управление в планинските райони и да се ускори цивилизацията, цели територии се присъединяваха към съседните градове на Цизалпийска Галия — Тридент, Верона, Бриксия и други. По-късно северните склонове на големите планини влязоха в провинцията, обхващаща горното течение на Дунав.

Завладяването на Алпите не беше самоцел за римляните. Те се стремяха преди всичко да си осигурят връзка с Трансалпийска Галия. Затова едновременно с военните операции римляните се заеха да строят пътища. Те се виеха по стръмните склонове на могъщите планински масиви, над дълбоки долини и пропасти, изкачваха се до скалистите върхове. Строени са наистина солидно. Някои от тях се използваха чак до миналия век.

Един географ, съвременник на Август, пише следното: „Сега в тези краища, чак до най-високите планински върхове, цари спокойствие.“